Assassin’s Creed Mirage е наистина продукт мираж за 2023 година. Непретенциозно заглавие, час от една от най-популярните поредици в световен мащаб, продаващо се на изключително ниска за 20+ часово ААА преживяване цена, което се връща към оригиналните си корени. И в същото време не е римейк или ремастър. За нас, българите, естествено е бонус, че в създаването му са участвали и талантливи родни разработчици от Ubisoft Sofia.
Разбира се непретенциозно за мнозина може да звучи като негатив, когато си говорим за клонящ към ААА продукт, но истината е, че животът на „Миража“ стартира като допълнително съдържание към изключително популярния Assassin’s Creed Valhalla. Последната също ни запозна и с главния герой на Mirage – Басим.
Бизнес решението на Ubisoft да прехвърли проекта към пълноценен самостоятелен рилийз е логично и бих казал оправдано, предвид по-ниската цена, на която се продава Mirage спрямо модерните ААА заглавия.
Честно казано хареса ми както споменах и по-горе изборът на френския екип да се върне към коренитена поредицата и да остави на заден фон ролевия акцент на последните три големи Assassin’s Creed игри.
Крайният резултат е далеч от най-иконичното заглавие от серията, но в същото време и приятен отдих от 200+ часовите ролеви мастодонти от последните 7 години. Поне за мен.
Assassin’s Creed Mirage е относително кратък, стегнат и прекрасно вървящ на всички видове хардуер къс AC история. Да, като образ Басим тотално не ми влезе под кожата заради актьора, който стои зад изиграването му и честно казано лошия сценарий. И понеже последният може да бъде адски субективно понятие що се отнася до качество, то няма да го нарека повече лош и ще допълня, че на множеството Assassin’s Creed фенове най-вероятно ще им и хареса. В личен план не успях да се асоциирам по никакъв начин и с Рошан, изиграна от легендарната актриса Шохрех Агдашлу. Просто образът (включително и визуалният) на Рошан не успяха да се свържат хомогенно с остро специфичното звучене на гласа на актрисата.
Светът в и около Багдад от IX век също не може да се сравнява като мащаб с огромните и разнообразни площи, които бяха налични например във Valhalla.
В същото време връщането към “Black box” дизайна на Assassin’s Creed Unity и Syndicate, пък дори и към оригиналните приключения на Алтаир, плюс по-стегнатия, а от там и по-полиран свят, честно казано ми се понравиха приятно.
С умиление късах плакатите, когато исках да намаля своята „известност“ пред властите или сядах на множеството пейки за прикритие и наблюдаване на красивата работа на художниците на играта.
Липсата на грайнд също ми се понрави, а подобренията в анимациите помогнаха стелт елементите да са ми забавни (не съм тествал как е стелта на високи трудности).
Разбира се в типичен Assassin’s Creed стил битките все още се чувстват твърде… нежни? Плаващи? Така де, липсва им усещането за тежест и определено не мога да ги нарека майсторлъшки. Но работят и сме им свикнали.
Паркурният елемент очаквано е на линия и продължава да бъде най-добре реализираният въобще що се отнася до видеоигри. Да, почти всичко в него е автоматизирано, но от друга страна работи плавно и не ти се пречка по никакъв начин. Всъщност катеренето по всякакъв тип сгради е доста приятно преживяване.
Визуално Assassin’s Creed Mirage е чудесно изглеждаща игра. Чудесно изглеждаща PS4 игра. В последното няма нищо лошо – напротив, на новите конзоли като PS5 и Xbox Series X Mirage върви при стабилни 60FPS при близка до 4К резолюция и визуални ефекти на „high” и нагоре. Версиите за старите конзолни също са доста стабилни, макар и там да говорим за типичните 30FPS и по-ниска резолюция.
От друга страна художниците, типично за повечето single player игри на Ubisoft, са се раздали могъщо. Играта може да изглежда блестящо на моменти, а в най-лошите случаи да изглежда просто добре. За игра, която не е на пълна цена и предлага подобна продукция, или добро или още по-добро.
И така, какъв е багдадският мираж в крайна сметка? Бих казал хубав – приятно връщане към корените в добра и евтина за играчите опаковка. От друга страна съм сигурен, че това не е бъдещето на поредицата – то се крие в множеството вече обявени от Ubisoft Assassin’s Creed продукти. Чакам с нетърпение японския Assassin’s Creed Red…
Сценаристът на „Умирай трудно“ Джеб Стюърт се заема с превръщането на Assassin’s Creed в сериал за Netflix.
Стюърт е създател и на предстоящата историческа фикшън драмаVikings: Valhalla, който ще се излъчи също по американската стрийминг платформа.
През октомври миналата година Netflix и Ubisoft се споразумяха за адаптацията на Assassin’s Creed. Сделката включва няколко различни сериала, първият от които ще бъде жанров екшън, а останалите анимационни и аниме поредици.
Neflix се заема с адаптацията на втора популярна видеоигра след успеха, който пожъна The Witcher – само през първия си месец сериалът беше гледан от над 76 милиoна потребители. Компанията планира работа и по друга адаптация на много успешна игра, а именно Resident Evil.
Към момента сериалът по Assassin’s Creed е в ранен етап на продукция, така че е рано да се предвиди кога ще излезе. Засеге няма и никаква информация кои актьори ще бъдат избрани за главните роли, така че ни остава само да гадаем.
За пръв път в историята на Assassin’s Creed поредицата и тази на Ubisoft, заглавие от популярната серия заема първата позиция по продажби в т.н коледна седмица в гейм индустрията. Освен високата оценка от ревютата на новата игра, намаленията в различни онлайн платформи са другата причината, поради която Valhalla увеличи продажбите си с цели 66% през последната седмица!
На второ място е Call of Duty: Black Ops Cold War, която успя да продаде толкова копия през изминалата седмица, колкото и предишната. Царуването на Cyberpunk 2077 на първата позиция беше кратко, защото сега полското заглавие е на 3-то място със спад от 80% в своите продажби. Предвид шоковата седмица за CD Projekt Red, не се учудваме, но въпреки това противоречивата игра успя да удържи позицията си от FIFA 21, която след увеличението си от 40% в продажби, се нарежда на 4-то място. Междувременно Animal Crossing: New Horizons е на 5-то място с 11% спад в продажбите, което е първият спад, който се наблюдава за повече от месец.
Както обикновено краят на годината за множество медии е съпътстван от класации, много по вид и конструкция. Ние, освен такава с ясно изразена българска насоченост (очаквайте я следващата празнична седмица), ще се съсредоточим върху познатия модел – 10-те най-предпочитани игри на всеки, който е оставил своя отпечатък върху страниците на GameIndustry.bg. Особено качествените ни колеги, които се грижат за маркетинга и техническата част на платформата, предпочетоха просто да махат глави(буквално)в PS5 версията на Mortal Kombat 11 Ultimate – съставянето на годишна гейм класация не влиза в задълженията им.
Както ще разберете в следващите няколко дни, списъкът с предпочитани заглавия на всеки редактор от екипа са коренно различни, което по наше мнение е по-скоро бонус. Като формат, всеки един от нас ще каже с няколко уводни изречения с какво ще запомни гейминг годината, а впоследствие ще предложи по-детайлна информация за топ 3 заглавията му. Останалите 7 ще бъдат просто изредени.
Тази серия от материали ще стартира с моята скромна морска особа, която е официално част от индустрията от 2003 година насам.
Гейминг годината на Ивайло Коралски
2020 определено мина под знака на качествения виртуален ескейпизъм. В трудната включително и за моето семейство заминаваща си година (в моя случай) сингъл-плейър-стори-дривън игрите бяха като оазис на безгрижието и качествено прехвърляне в далеч по-привлекателни светове и истории. При всяка отворила ми се възможност от старта на пандемията, когато синът ми и прекрасната му майка заспяха, се потапях за час, два (понякога и три) в определен свят, който разказва специфична история. Важно е да подчертая, че за мен не е нужно един свят да е изграден задължително от 40 ААА художници, а сценарият да е подготвен от хора с грандиозен опит и талант. Мога да заживея еднакво бързо както в прекрасно конструиран ААА свят, така и в такъв на чисто нов независим проект, изграден от пълни новобранци за индустрията.
Смея да твърдя, че съм човек, който по отношение на игрите (и не само) предпочита да погледне отвъд собствените си възгледи, опит и разбирания – да се опита да разбере какво се опитва да каже съответният автор/и посредством своето дигитално творчество, независимо дали разказът кликва с мен или не. Независимо дали даден интерфейс работи точно както аз бих си представил да работи или не. Що се отнася до изграждане и оценяване на една игра, никога не съм делил нещата на черни и бели.Наистина мога да продължа с часове темата за възприятието на една игра, настроения при подхода върху даден продукт, колко ирелеватна всъщност са оценката на отделен индивид спрямо качествата на един развлекателен софтуер при съставянето на мнение за него и т.н.
Ъм, по-скоро ще допълня, че 2020 беше прекрасна по отношение на количеството и качеството на заглавията, които успях да опитам, а персоналният ми ТОП10(на заглавия, до които съм имал честта да се докосна)е следният:
1. The Last of Us Part II
Всяко заглавие от персоналния ми ТОП 3 кликна с мен на 100% – по всеки един показател. Произведението на Naughty Dog е персоналният ми фаворит заради,ами – What Remains of Edith Finch. Така де, от времената на изключителния продукт на Giant Sparrow не бях ударен толкова силно на емоционално ниво от развлекателен софтуер. През 2017 година за What Remains of Edith Finch бях споделил следното в моя Facebook публикация:
„Новият продукт на Giant Sparrow е приказно красиво напомняме защо инвестирам (в софтуерен план) последните няколко години от живота си в тази не особено позната и още по-малко разбрана на родна територия индустрия. В продукти като този се крие един крайно необикновен, прогресивен, провокативен, любопитен, красив… бъдещ начин за разказване на истории. Шапка долу от моя страна към Ian Dallas и компания.“
Същото мога да кажа през 2020 година и за новия продукт на Naughty Dog. Пълното ми ревю можете да откриете на следния адрес.
2. Ori and the Will of the Wisps
Уважавам софтуерните продукти на Nintendo като разработчик и играч, но истината е, че като малък бях тотално SEGA Kid. Съответно освен Metroid (и може би Paper Mario), който ми е един от най-любимите франчайзи въобще, нямам толкова силно привличане към повечето заглавия на Nintendo. В случая въобще не става въпрос за качество на продуктите (на няколко от големите Zelda игри съм отделил по 25+ часа), а за липса тотално кликване с моите нужди – повечето заглавия на Nintendo почти не обръщат внимание на наратива (може би това е причината да харесвам Metroid Prime и Paper Mario?).Намесвам в това каре Nintendo поради друга причина и съвсем целенасочено, с надеждата повече хора да обърнат внимание на Ori and the Will of the Wisps, зад която стоят особено талантливите типове от Moon Studios.
Защото говорим за платформър, който определено съдържа в себе си Nintendo качество по отношение на контрол, структура на нива и прогресиране и цялостна аудио-визуална част. А обикновено повечето платформъри остават незабелязани, освен ако не са издадени на Nitnendo платформа и зад тях не стои студио наяпонците.
QoL подобренията спрямо оригинала(Ori and the Blind Forest)са толкова качествени и на място, че честно казано ми е трудно да споделя какъвто и да е негатив. Може би единствено, че при премиерата ѝ състоянието на играта на Xbox One конзолите не беше никак добро от техническа гледна точка и в личен план направих лека пауза от няколко пача, преди да се впусна отново в приказно красивото приключение.
Ori and the Will of the Wisps е прекрасен ескейпизъм – по мое мнение най-добрият екшън-платформър-метрования до момента (поставям го дори над Symphony of the Night), който няма равен по отношение на симбиоза между отделните елементи – сюжетна линия, музикален съпровод, визуален стил и геймплейно flow.
Цялото нещо се лее като най-добрия албум на любимата ти музикална група – няма празен момент, няма погрешна нота, спокойните мигове са опияняващи.
Предвид тягостната за мнозина заобикаляща ни действителност през пролетта на 2020, след като синът ми и майка му отпътуваха при Сънчо, последващите час-два ме отнасяха по толкова категоричен начин в царството на добре разказаните приказки, които аз контролирам, че се чудя дали в случая не говорим за революция, а не еволюция, в разказването на детски истории. Революция, в която темпото се регулира до голяма степен от играча, но въпреки това действието се усеща като методичен, адски кохерентен разказ.
Ок, видно е, че съм доооста голям фен и чакам с нетърпение следващия проект на Moon Studios, финансиран този път от Take Two.
3. Paper Beast
Ерик Чахи е един от най-легендарните и инакомислещи гейм творци на нашето време. Като започнем от големия му пробив, наречен Another World (версията за Mega Drive през 90-те години на миналия век ми отвинти главата), минем през друго изключително приключение – Heart of Darkness (която играх в PlayStation формат), както и издаваната от Ubisoft различна стратегия From Dust (все още си пазя save файла от PS3 версията) през 2011 година. След деветгодишна пауза френският дизайнер ни предлага едно от най-изумителните VR преживявания, наречено Paper Beast.
Чистосърдечно признавам, че през 2020 година това е играта, която най-силно желаех да демонстрирам пред моите приятели разработчици и/или играчи. Предвид настоящата пандемия това ми желание вероятно ще се пренесе и в 2021 година. Първите 10 минути от Paper Beast са едни от най-знаковите в цялата ми 30+ годишна кариера на играч. Истината е, че цялото преживяване, с продължителност от около четири часа, се запечата в съзнанието ми за цял живот. Толкова различни визуално, геймплейно (ок, някои от елементите са взети от преждеспоменатата From Dust, но обърнати от първо лице и във VR се чувстват като напълно нови) и като аудио дизайн са хартиените чудовища на Чахи и Pixel Reef в частност.
Заглавия като настоящото обуславят и съществуването на VR технологията. Прочее играта се предлага за всички популярни Hi-end VR каски – PSVR и PC побратимите му. Важно е да подчертая, че Paper Beast може да се играе и без VR шлем, но е още по-важно да натъртя, че тук представената разкошна дигитална драма има толкова силен аудио-визуален ефект върху играещия единствено във VR среда. Препоръчвам горещо!
П.П. Наистина качествени заглавия от 2020 година, до които не стигнах под каквато и да е форма, а исках да играя, включват имената на Half Life: Alyx, Kentucky Route Zero, FF7 Remake, Microsoft Flight Simulator, Hades, Paper Mario: The Origami King, Dirt 5, Tony Hawk’s Pro Skater 1 и 2, Yakuza: Like a Dragon
Историята е доказала, че не е задължително да имаш най-мощния хардуер в рамките на една конзолна генерация, за да си най-успешен както на отделни пазари, така и в световен мащаб. Примерите за това са много – SEGA Mega Drive, PlayStation 2, Wii, а в последните години и Switch на Nintendo.
От PlayStation 3/Xbox 360 генерацията насам обаче, предвид големите сходства между конзолите на Sony и Microsoft, за все повече модерни играчи е важно как вървят на съответния хардуер third party заглавията, които са не по-малко важни от ексклузивите за всеки конзолен бранд.
На хартия и на база PR посланията на Microsoft, очаквахме Xbox Series X да има предимство пред PlayStation 5. Малко по-бързо CPU и GPU производителност в полза на Microsoft (около 15% в измерителна единица терафлопи).
Истината е, че при кажи-речи всички заглавия, които имат версии и за двете конзоли, PlayStation 5 предлага (често пъти макар и и с малко), по-добри версии що се отнася до производителност и визуални ефекти. Разликите стават по-големи, ако намесим качествената поддръжка на DualSense в продукти като Dirt 5, Call of Duty: Black Ops Cold War, NBA 2K21 и др.
Най-голямото противоречие обаче се създаде около разработваната и вБългария Assassin’s Creed Valhalla. Въпреки че е с маркетинговата подкрепа на Microsoft, новият асасин вървеше по-добре на PS5 що се отнася до FPS и резолюция. И двете версии преди новия пач предлагаха един режим, при който се гонят 60FPS при динамична 4К резолюция (която може да слезе от 1440p като най-ниска стойност). Series X версията беше и значително по-зле що се отнася до screen tearing, защото много по-често не можеше да поддържа стабилни 60FPS, изключвайки константно Vsync (vertical sync).
Последният уикендUbisoft предложи нов ъпдейт, който обещаваше оптимизации при Xbox Series X версията и нов, quality режим за двете конзоли, който се е съсредоточил върху нейтив 4К резолюция при 30FPS и по-голямa draw distance (на какво разстояние обектите запазват своя най-висок детайл или са въобще в полезрението на камерата).
Е, на база новите видеа на NX Gamer и DF можем да отсъдим, чеSeries X версията определено достига по-успешно целта, наречена 60FPS (плюс, вече се предлага 60FPS режим и на Series S), докато при PlayStation 5 практически няма промени. Леките флуктуации при PS5, които демонстрират видеата на двата канала са причинени най-вече от динамичната природа на Assassin’s Creed Valhalla.
За да достигне Series X обаче по-стабилни 60FPS, долната граница на динамичната резолюция приконзолата на Microsoft е свалена до 1080p, докато същата остава непроменена при PlayStation 5 – 1440p. Съответно оптимизацията на френския издател се състои основно в сваляне на резолюцията при конзолата на MS, за да се задържи по-успешно таргетираният фреймрейт. Според нас това е отлично решение, защото промените в резолюцията не са толкова видими, колкото спонтанните падания на кадрите до начални 50 и дори под 50 в някои случаи.
Ние самите играем версията за PlayStation 5 и сме изключително впечатлени как върви популярното заглавие, върху което са работили и много български разработчици. Особено предвид трудностите при разработването на софтуер през последните месеци и факта, че Assassin’s Creed Valhalla трябваше да дебютира едновременно на цели 9 платформи.
Разбира се остава питането защо PlayStation 5 продължава да показва по-висока производителност спрямо Xbox Series X. Това, което можем да кажем за момента е, че двете конзоли са изключително близо една до друга по отношение на обща производителност и стойността на количеството потенциални терафлопи е много по-маловажен фактор спрямо предходните генерации. Развитието наAPI-та е едната причина, но другата определено може да се състои и в начина, по който е конструиран PS5. Конзолата на Sony е осезаемо по-бърза конзола от Series X, а скоростта, с която се случват дадени процеси, понякога е по-важна от общата потенциална визуална мощ. Разбира се софтуерните инструменти на двете платформи ще се развият неимоверно в следващите няколко години, а ние самите очакваме DualSense да е основният разграничел при версиите за PS5 и Series X. Тоест по отношение на визуално качество и фреймрейт те ще са много сходни, с минимални разликите, които мнозинството играчи няма да могат да хванат с просто око. И това е наистина прекрасна новина.
Видео анализите на NX Gamer и Digital Foundry, следват:
Животът на PlayStation 5 стартира с общо пет first party заглавия, измежду които един ремастър, римейк, две крос-платформени игри и два next-gen ексклузива. По мое мнение категорично най-добрият first party стартов каталог на конзола на Sony до момента. Как стои обаче положението с third party заглавията – тези, издавани от партньорите на Sony? Преди да стартирам обаче прегледа заглавията, които успях да тествам, трябва да спомена, че крост-платформените заглавия не са нещо ново и са абсолютно логични от гледна точка на големите ААА издатели (а и не само за тях). Подобни продукти струват стотици милиони долари, които трудно могат да се върнат единствено от първоначалните продажби на next-gen конзолите.
Съдейки по настроенията на двете компании – Sony и Microsoft – можем да очакваме до три години стабилна поддръжка на конзолите от вече предходната генерация – PlayStation 4/Pro и Xbox One и One X. Със сигурност притежателите на тези конзоли ще останат доволни от количеството софтуер, което ще получат през следващите няколко години. И ААА такова включително. Разбира се големият минус за подобен тип крос-платформен софтуер е невъзможността той да е проектиран изцяло на база възможностите на next-gen хардуера. И още нещо, за разлика от first party заглавията на Sony, които трябва да работят единствено на PlayStation платформите, тези на външни издатели трябва да се предлагат на плеада платформи. Като започнем от четирите вида Xbox конзоли, минем през Google Stadia, Luna на Amazonи стигнем до PC, на която платформа версиите трябва да се оптимизират за множество конфигурации, става ясно, че нужният ресурс, с който трябва да разполага един външен издател, е значително по-голям, отколкото едно first party студио на японския гигант.
Assassin’s Creed Valhalla
Издател: Ubisoft
Няма как да не стартирам този текст с мнението на един от любимите ми кино творци въобще – легендатаДжон Карпентър. В спонтанен туит той сподели следното:
„Assassin’s Creed Valhalla е завръщане към върховата форма на франчайза. Масивен отворен свят, красиво проектиран, със страхотен геймплей. Невероятна игра.“
На първо място – нямах идея, че големият режисьор е и играч, на второ, последната Assassin’s Creedигра, която съм играл сериозно, е Assassin’s Creed III (ок, имам и 6-7 часа на AC Unity). Независимо, че в колекцията си имам абсолютно всички AC заглавия – включително заглавието за PSP и Assassin’s Creed Chronicles и Liberation (разработен в България)заVita. На трето, знаех, че от AC: Origins най-популярната поредица на Ubisoft си е стриктно open world RPG, но нямах идея дали тази формула ще ми допадне.
Е, поне във формата на Valhalla, на база около 11-12 часа игра, бих казал, че творението на френския издател ме забавлява. На първо място не очаквам отAC заглавията сериозен разказ в стилистиката на The Last of Us и фактът, че играта не се взема насериозно, всъщност е плюс. Да, анимациите на кът-сцените в някои отношения изостават дори от тези на преждеспоменатата Assassin’s Creed Unity, второстепенните герои звучат леко странно както като избрани гласове, така и като сценарни пажаси. Подобни проблеми обаче съпътстват кажи-речи почти всяко open world AAA RPG.Например Horizon: Zero Dawn, където също лицевите анимации в повечето кът-сцени не са моушън кепчърнати, а говорим за кий-фрейм анимации. Същото се отнася и за сценарната част. Независимо, че игри като Horizon: Zero Dawn и Assassin’s Creed Valhalla са ААА заглавия с големи бюджети, няма как да очакваме от open world заглавие, изградено от стотици персонажи и хиляди комуникационни разклонения, да има визуалното качество на кът-сцените на The Last of Us Part II.Другият по-сериозен проблем, който срещнах нееднократно, бяха бъговете. Почти всяко заглавие с отворен свят е изпъстрено с различни бъгове, но в случая странните ситуации бяха една идея в повече, отколкото ми се искаше. За щастие проблемите ми бяха основно свързани със странни анимации, незахапващи скриптове, които заработваха след бърз рестарт и проблеми с колизията. Поддръжката на всяка игра от серията обаче винаги е била отлична и до дни би следвало да получим и нов пач, който да подобри още повече производителността и да изчисти част от наличните бъгове.
Това, което ме изненада в рамките на моментното ми плейтру обаче, е фактът, че отвореният свят не се чувства като умишлено натрупан с тонове съдържание на принципа количество срещу качество. Напротив, все още не съм усетил нищо като ненужна подплънка. Нещо повече, специалните събития, наречени „мистерии“, са страхотен пример за новия (поне за мен) подход на Ubisoft при изграждането на света на Assassin’s Creed. Въпросните мистерии заместват успешно стандартните феч куестове като „убий бандитите в съседното село“ или „спаси кокошката на бедния селянин от злите крадци наоколо“. В случая говорим за специфични истории, с изготвен свеж в повечето случаи сценарий, които понякога разказват весели истории, а друг път представляват специфично предизвикателство.
Бойната система в началото ми се стори просто монотонен „бътън-машинг“, но предвид факта, че говорим за RPG, това е очаквано и въпросната бойна система се развива адекватно с времето. Честно казано като човек, който скача от старата формула към новата, скокът при усещането на битките е нечовешки. Не на последно място Eiviorсе управлява и движи отлично.
Инвентарът ме изненада приятно с изчистения си външен вид, съответно маневрирането в него беше доста скоростно за типична ролева игра, каквато е тук представената.
По отношение на презентацията, говорим за визуално отлично крос-генерационно заглавие, което на места изглежда абсолютно феноменално заради безумно добрата работа на художниците на Ubisoft.Тези в Ubisoft Sofia включително.Важно е да отбележа, че с Valhalla за първи път получаваме 60FPS при АААAssassin’s Creed заглавие. Играта работи при динамична резолюция между нейтив 4К и 1440p, която се опитва да се съобразява с гонените от Ubi 60 кадъра в секунда. Поне в рамките на времето, което съм прекарал до момента с Valhalla, не съм видял много дразнещи спадове наFPS-а. За да може да поддръжка стабилни 60FPS, енджинът на играта изключваvsync-а, когато GPU-то се претовари в конкретен момент. Това поражда от време на време тъй наречения screen tearing, който обаче е в граници, които не би следвало да подразнят и стари играчи. Между другото нямам търпение за софтуерния ъпдейт на Sony за PS5, който ще позволи нейтив поддръжка на VRR. Най-малкото защото и телевизионният ми приемник има нейтив такава.
Както споделих, все още не съм завършил изцяло играта, но поне за момента, с напредването ми визуално Valhalla се отваря все повече.
По отношение на зареждането говорим за най-бързо стартиращия Assassin’s Creed до момента. Истината обаче е, че, за разлика от например Spider-Man: Miles Morales,който буквално зарежда за под две секунди, независимо че също е open world заглавие, на Valhalla ѝ трябват около петнадесет секунди. Говорим за зареждане на сейв. Разбира се няма как да очаквамеthird party заглавията от ден първи да се възползват от пълния хардуерен капацитет на новата конзола на Sony, а и в крайна сметка, когато предходните части от серията на конзоли зареждаха над минута, скокът приPS5 версията на Valhalla е значителен.
Що се отнася до сейв системата, няма как да не споделя за изключително полезното нововъведение на френския издател, свързано с факта, че спокойно играчите могат да прехвърлят сейвовете си не просто между отделните поколения конзоли на един производител, но и между различни платформи, на които се предлага Assassin’s Creed Valhalla. Наистина бях изумен, когато преди няколко дни свалих PS4 Pro версията на играта, която очаквано не разполагаше с никакъв физически сейв файл. При пускането ѝ обаче, директно изтеглих наличния ми прогрес, постигнат на PS5, и започнах от там, откъдето съм изключил next-gen версията. Целият процес е изключително плавен, а опцията ще е много полезна за играчите, които все още не са преминали на next-gen конзола или имат навика да играят на PC и конзоли едни и същи заглавия.
За финал, от видяното до момента съдържанието, визията и дизайна на Valhalla определено ми се понравиха – усетих я като моя игра, чиито свят имам желание да изследвам по празниците в края на декември. За съжаление настоящата версия (до дни се очаква нов пач с пореден номер 1.0.4, който би следвало да нанесе значително количество корекции) е съпътствана и от количество бъгове, които за мое щастие не бяха фатални за моментния ми прогрес, но в някои случаи определено ме вадиха от приказния свят на френския издател. Разбира се с времето значителна част от бъговете ще бъдат отстранени, а предвид факта, че екипът (колкото и да е солиден той като мащаб) на играта е трябвало да я подготви за едновременна премиера в пандемични времена на девет различни хардуерни платформи (и повече софтуерни такива), състоянието на играта е похвално.
В този ред на мисли поздравления за всички от Ubisoft Sofia, спомогнали този изключително мащабен и красив проект да види бял свят.
Препоръка: висока
Observer System Redux
Издател: Bloober Team
Observer System Redux практически е нова версия на оригиналната игра от 2017 година за PS4, Xbox One и PC (през 2019 получихме и Switch порт). Като човек, който през 2017 година все още разработваше заглавие в walking sim жанра, директно скочих на PS4 версията, която за съжаление не вървеше добре нито оригиналната конзола, нито на PlayStation 4 Pro.До степен, която дори не завърших кибер приключението на поляците. Може би и за щастие, предвид факта, че System Redux е отличен ъпдейт на оригинала. При това не само на визуално ниво, но и като съдържание и цялостен баланс на играта.
Bloober Team са подобрили значително визуалната част – доволна част от асетите са ъпгрейднати, същото се отнася за осветлението и сенките. Естествено трябва да добавя възможността играта да бъде изиграна с включени рей-трейснати отражения и сенки. Цялостното качество на картина е значително подобрено спрямо оригинала на PS4 Pro. На места, предвид отличния пост-процесинг профил, играта може да изглежда като CG. Observer System Redux e перфектен пример какво визуално качество можем да очакваме от едно модерно АА заглавие. Като минуси относно визията все пак трябва да спомена факта, че говорим за игра, базирана на хардуер като Xbox One и PS4.
Плюс, при включен рей-трейсинг режим Observer System Redux е много далеч от стабилни 60FPS.Фреймрейтът е отключен, с максимална стойност 60FPS, но въпросния циркулира между 30-45 с включени рей-трейсинг ефекти. Очаквано без ray-tracing Observer System Redux върви при стабилни 60FPS. За да съм честен към играчите, инвестирали в оригинала на PlayStation 4 обаче,трябва да допълня, че посредством обратната съвместимост на PS5 можете да играете PS4 Pro версията също при стабилни 60FPS.
Непостоянните кадри с включен рей-трейсинг обаче не са фатални, защото Observer System Redux е доста бавна като движение игра.
System Redux е допълнително балансиран, а също предлага около час, час и половина допълнително съдържание. Имайки предвид, че основната история се преминава средно за около 6-7 часа, като добавим допълнителното съдържание и евентуално гонене на трофеи, говорим за доволни 10-11 часа в компанията на особено големия актьор Рутгер Хауер. Разбира се изследването/напредването в света и разследването на различните случаи може да не е по вкуса всеки, особено ако не сте фенове на комбинацията между соц действителност и киберпънк. Observer System Redux е софтуер от жанр, който често пъти е обвиняван в липсата на „геймплей“, което според мен е невярно твърдение, но не е тук моментът заголямо изложение по темата.
Прочее, Observer System Redux разказва мрачна история, която в личен план прегърнах, но предвид времената, в които живеем, точно в момента може би не е най-подходящата празнична игра.
За финал, Observer System Redux може да бъде приятно АА допълнение към PS5 колекцията ви, предлагащо в главната роля един от най-култовите актьори въобще, поддръжка на модерни техники като рей-трейсинг и приятна продължителност за заглавие от walking sim жанра. Ако обаче сте преминали предходната версия на PC, Xbox One, PS4 и дори Switch, новата версия ще си заслужава, когато влезе в промоциите за намаление в PSN.
Препоръка: висока (за играчи, които не са играли оригинала)
NBA 2K21
Издател: 2К Games
Ако не ме лъже паметта, в едно старо ревю на NBA 2K2 за списанието, което създадохме в началото на века, NeoGamer, нарекох най-популярната баскеболна игра за последните 20 години „Баскетболът на мечтите“. В онези времена основната платформа беше Dreamcast на SEGA, издател беше също SEGA, Xbox платформата тъкмо подаваше глава на гейм сцената, а аз бях център на университетския отбор по баскебол, където провеждах обучението си. Така де, имам доволно количество време, прекарано с реален баскетбол. От последния имам счупен нос и зъби…
И днес, на прага на четиридесетте, когато краката не ме държат толкова, а през последните девет месеца е изключително трудно да се водят контактни спортове в почти всякаква реална среда, виртуалната такава спокойно може да ми бъде почти съвършен отдушник.
Истината е, че NBA 2K21 се е променил доста спрямо първите опити на Visual Concepts на любимата на не един и двама олд-скуул играчи конзола на SEGA. Като започнем от издателя (2К Games), минем през грандиозния скок на презентационно ниво, анимации и стигнем до контролната схема и режимите на игра.
Високото качество на баскетбола в 2K серията обаче е константно и практически уби другия голям в жанра – серията NBA Live на Electronic Arts.
Нека кажа няколко думи и за next-gen визията. NBA 2K21 за PS5 (за FIFA21 ще споделя кратко мнение в продължението на този материал) е значителен скок спрямо тази на PS4 Pro. Осветлението е преработено из основи, материали като кожа, материята на облеклата на баскетболистите и т.н. също е значително подобрено. Залите са буквално живи и, ако не се вгледате в публиката чрез многократно приближение по време на повторение, то тя се чувства като реален участник в създаването на неженена спортна атмосфера. И още, при NBA 2K21 за PS5 практически липсва старият loading екран – действието се пренася мигновено след избирането на отбори/тактика, а адекватната поддръжка на DualSense е страхотен ексклузивен бонус за тази версия.
Ок, към днешна дата микротранзакциите са неизменна част от баскетбола на 2K Games, но истината е, че те са част от всяка популярна спортна игра. Story режимът от друга страна определено е нещо, на което бих обърнал внимание при повече свободно време.
Истината е, че като студент играех NBA 2K серията за Dreamcast, защото баскетболната симулация успяваше да ми продаде идеята, че това там на спортната площадка се случваше наистина. Беше истинско. Въпреки силно променените контроли, след няколко поредни мача отново бях обул кецовете, бях на спортната площадка.
NBA 2K21 изисква много от играча, но и има потенциала да бъде плашещо вглъбяваща симулация, в рамките на която просто ще забравите, че онези хора, които тичат върху екрана на телевизора – са виртуални човечета, изградени от единици и нули (освен по време на кът-сцените –начинът, по който работят очите на играчите все още е доста… мъртъв…).
И още, новата част на баскетболната одисея на Visual Concepts е изпълнена на всяка крачка с различни видове забавления – коментари на баскетболни легенди (Шакил О‘нийл), телевизорни предавания, мини игри и т.н., и т.н.
Целият пакет буквално прелива от съдържание.
За финал, next-gen усещането при NBA 2K21 на PS5 спрямо PS4 версия е далеч по-осезаемо от например, това при FIFA 21 за същите две конзоли. Ако в рамките на студените празнично-пандемични месеци страстно желаете да си имате взимане-даване с голямата оранжева топка, то трудно можете да откриете по-добър вариант в домашна среда от NBA 2K21. И да, давам си сметка, че последното изречение звучи като реклама на WS Teleshop.
Препоръка: висока (предвид факта, че е единствената спортна игра за момента с next-gen излъчване)
Assassin’s Creed: Valhalla е продала повече бройки през първата си седмица на пазара от което и да било друго заглавие от поредицата за същия период, съобщават от Ubisoft.
Valhalla е най-добре продаваната игра за PC в историята на издателя и бележи рекордни продажби в магазина нафранцузите – Ubisoft Store.
Valhalla се нареди на първо място и в класациите за продажби във Великобритания, задминавайки Call of Duty: Black Ops Cold War. За първи път от 13 години насам Call of Duty не е първа в дебютната си седмица.
Както вече писахме, Valhalla има два пъти повече активни играчи от предшественика си Odyssey. Последното заглавие на Ubisoft е добре прието и от критиката, която похвали темпото на играта, дизайна и подобренията в сравнение с предшествениците ѝ.
Не на последно място се и радваме на успеха на играта, защото върху нея работи и българското подразделение на издателя – Ubisoft Sofia.
В първия ден от пускането си на пазара Assassin’s Creed Valhalla e привлякла два пъти повече играчи от предшественика си Assassin’s Creed Odyssey за същия период.
От Ubisoft очакват тази тенденция да продължи, тъй като продажбите на next-gen конзолите тепърва ще се увеличават.
„Трогнати сме от начина, по който играчите приемат играта и сме изключително горди от това, което екипите ни постигнаха с Assassin’s Creed Valhalla. Новото заглавие надгражда невероятния успех на своите предшественици“, се посочва в съобщение на компанията.
От Ubisoft изтъкват, че да пуснат поредното заглавие от поредицата Assassin’s Creed на седем платформи в контекста на пандемията от COVID-19 е невероятно постижение за всички замесени екипи по целия свят.
„Радваме се да поздравим играчите на Xbox Series X | S и PlayStation 5 с игра, която разкрива силата на новия хардуер. Това проправя пътя за вълнуващи коледни празници, като Assassin’s Creed Valhalla ще бъде един от най-големите хитове за този сезон“, посочват от компанията разработчик.
Assassin’s Creed Valhalla е достъпна на PS5, PS4, PC, Xbox Series X/S и Xbox One. Най-важното за нас, като българи, е че българското подразделение на френския издател е отговорен за стабилна част от съдържанието на Valhalla.
Microsoft дава официално начало на новата конзолна генерация с премиерата на двете си нови машини Xbox Series X/S. За съжаление технологичният гигант не предлага официално конзолата у нас, съответно разпространението и популярността ѝ в България са изключително ниски. В екипа ни обаче имаме хора, които използват Xbox конзолите още от първия „тутманик“ с огромния Duke контролер и оригиналното Halo от 2001 година. Конкретно Xbox Series X на хартия се очертава да бъде най-мощната конзола в рамките на генерацията, като тя ще предлага ограничена обратна съвместимост с Xbox и Xbox 360 и практически пълна с Xbox One (минус Kinect игрите). За хубаво или лошо това е основното послание на Microsoft за новите машини – че играчите могат да имат достъп до всички поколения Xbox конзоли.
По отношение на изцяло нов софтуер, независимо дали е есклузивен или кросплатформен, Sony е значително по-напред PS5, предвид наличието на заглавия като Sackboy: A Big Adventure, Spider-Man: Miles Morales, Demon’s Souls и др.
Бъдещето пред двете машини на MS обаче би следвало да е светло предвид набиращият все по-голяма популярност Game Pass. Последната е услуга, която се опитва да предложи Netflix в гейминг вариант и на която Microsoft предлага всички свои first party заглавия от ден първи.
С премиерата на Xbox Series конзолите все пак имаме ААА заглавие, което очевидно си заслужава. Още по-хубавото е, че то е с българско участие. Върху Assassin’s Creed Valhalla работи и българското подразделение на Ubisoft – Ubisoft Sofia. Играта върви в динамична 4К резолюция при 60FPS на Xbox Series X и това е първата ААА AC игра, която е 60FPS на конзолни платформи. Редно е все пак да допълним, че Assassin’s Creed Valhalla не е есклузивно за Xbox платформите заглавие, а според френския издател PS5 версията също ще върви във 4К при 60FPS. Играчите с адекватни PC-та също ще могат да се забавляват с продукта при 60FPS. Assassin’s Creed Valhallaще се предлага и за вече предходното поколение конзоли – PlayStation 4 и Xbox One. С други думи почти всички играчи ще могат да се впуснат в мащабното и изключително красиво 12-то поред приключение на французите.
Да си пожелаем страхотна генерация, изпълнена с постоянни фреймове, качествено изпълнен рей-трейсинг, нови дизайн решения и разбира се – тонове отлични заглавия от малки и големи студиа.
Френският издател Ubisoft разпространи нов CG трейлър на Assassin’s Creed Valhalla. Въпросният е адски свеж, предвид подхода на разказа във видеото.В общи линии войната ще бушува, а царствата ще падат. Защото такова е времето на викингите.
Истината е, че именитата серия разчита на качествени GC анимации още от създаването ѝ с първия Assassin’s Creed през 2007 година.
Разкриването на Assassin’s Creed Valhalla също беше съпроводено от блестящ CG трейлър. Припомняме, че върху Assassin’s Creed Valhalla работи и българското подразделение на френския издател – Ubisoft Sofia.
Прочее, настоящото видео ще служи и като телевизионна рекалама на новата част.
Valhalla ще направи дебюта си на 10 ноември за PlayStation 4, Xbox One, PC и Xbox Series S/X. PS5 версията ще се предлага със старта на новата конзола на Sony.
This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Cookie settingsACCEPT
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
