Rebel Wolves е студио, създадено предимно от бивши кадри на CD Projekt Red. Дебютната им игра е финансирана от бившия издател на Witcher 3 – Bandai Namco.

Някак си е логично The Blood of Dawnwalker да навява спомени за класиката на големите поляци от CD Projekt Red.

Конрад Томашкевич, Даниел Садовски и компания обаче са създали тяхна и много приятно мрачна вселена и, не по-малко важно – добавили са щипка уникалност към структурата на играта.

Marvel’s Wolverine – кръв, адамантиум и много пуканки

Разбира се, говорим за екшън ролева игра от трето лице, която в случая използва Unreal 5. Признавам, че по времето на писането на този текст все още не съм видял финални надписи на The Blood of Dawnwalker. На около 12-ия час се появи Marvel’s Wolverine, а подобни заглавия се изиграват веднага и на един дъх. След „вълчо“ моментално се върнах на Dawnwalker, поиграх още около три часа, беше ми изключително приятно, но тогава научих за огромния ъпдейт, който предстои на играта този месец (октомври).

Тя е напълно играема и в моментния ѝ вариант – поне на PS5 Pro изглежда чудесно, въпреки че бих се радвал поляците да добавят PSSR2 ъпскейлъра. В момента заглавието разчита на Unreal-ския TSR, който сам по себе си не е лош, но не може да се сравнява с AI базирания ъпскейлър на японците.

Въпреки че е повече от играема, като играч видях множество проблеми, характерни за day 1 версии на заглавия, които са излезли с няколко месеца по-рано, отколкото им се е искало на разработчиците. Такъв, прочее, беше случаят и с Marvel’s Wolverine.

Със сигурност има какво да се желае от оптимизацията на играта (особено на PC, доколкото проследих обратната връзка на PC играчите), има нужда да се позачистят конкретни, типични за open world игрите проблеми – незацепване на някои куестове, странни колизии, AI, което действа странно, и подобни. Отново, всеки, на когото му се играе страстно вампирската игра на поляците, може спокойно да скочи и в момента – за около 15 часа не е имало бъг, който да ме откаже да искам да видя какво ще се случи с Коен и особено красивата вещица-билкарка Анка. Просто от практиката през годините (а и като разработчик на няколко open world игри) знам, че момичетата и момчетата от Rebel Wolves са събрали тонове обратна връзка от играчите след премиерата и по-късно през октомври ще предложат значим ъпдейт. Те го и обещават. Предвид факта, че The Blood of Dawnwalker надхвърли 1 милион след първите няколко дни, поддръжката на играта ще бъде дълга и най-вероятно качествена.

От студиото обещават да отстранят и един от най-дразнещите проблеми в играта – напастта, наречена диви животни, които са много и, ако веднъж те надушат, колкото и да тичаш в алтернативна посока, ще трябва да ги убиеш. Тези моменти, признавам, ми убиваха нееднокатно цялото темпо на игра.

Така, какво отличава The Blood of Dawnwalker от останалите екшън ролеви игри от трето лице? Поляците са заложили на времето. Въпросното реално е ресурс, а не декорация. Практически след пролога играчът е своего рода под таймер – има точно 30 дни и нощи, за да спаси семейството си от баш вампира в играта. Интересното е, че това е едновременно часовник, който тиктака, но в същото време има и начин да минимизираш темпото, с което се изнизва времето. Реално времето изтича на база определени действия и изпълнение на куестове. Почти всяка задача отнема определено време. Това означава, че играчът едновременно ще трябва да пресмята към кои куестове да се насочи и какви по-малки задачи да изпълнява.

Аз например спестявах време, като не възстановявах счупените сейв места, защото поправянето им отнемаше време, а на картата могат да се открият предостатъчно действащи такива. Друг трик например беше възможността да не вземеш всички предмети от даден по-важен сандък с ресурси. Ако вземеш единствено важните за теб предмети и оставиш един, който не ти върши работа, играта продължава да го третира като незавършен/неотворен, съответно не харчиш време. The Blood of Dawnwalker е пълна с пинизи, които реално могат да действат двуостро за различните типове играчи. В личен план никога не съм обичал да съм притискан от време, в която и да е игра, но, честно казано, балансът в първите 15 часа на The Blood of Dawnwalker ми беше ок – в моя случай съм унищожил един от основните съдружници/слуги на Бренцис и изпълнявам всичко що може с милото Анче.

Marvel Tokon Fighting Souls – Arc System Works с качествен ААА „файтър“

Изборът да имаш 30 дни да спасиш семейството си е довел и до друг интересен избор – реално да нямаш ясно изразен основен или второстепенен куест, извън вече споменатия. Реално можеш да се отправиш директно да търсиш саморазправа с Бренцис, но най-вероятно ще бъдеш премазан от него, защото няма да си натрупал умения и опит. Тоест в рамките на тези 30 дни сам решаваш на какво и кого да заложиш. Отново и този подход поне на мен ми се понрави.

Друга отличителна характеристика на The Blood of Dawnwalker е геймплеят в различните фази на деня. Без да изпадам в големи сюжетни обяснения, Коен през деня е човек, а вечерта – кръво-узурпатор. Така де – вампир. Оттам играчът може да си създаде реално два билда за през деня и за вечерните му приключения. Има множество доспехи, предмети и умения, които са използваеми единствено за вечерните похождения и обратното. Отново, тази динамика ми се понрави.

Съвсем целенасочено опростявам основните механики (честно казано, се съмнявам много хора да прочитат моментните ми стени от текст и в този силно опростен вариант в годината 2026) и отличителни черти на играта. Последната обаче има повече от доволна дълбочина.

Битките също си имат специфична механика, въпреки че в предстоящия пач „вълците“ обещават драстични промени и при тях. В моментния им вариант няма много майсторлък и всичко поне в първите 15 часа е механична реакция без много идея за различни подходи или по-разнообразни ситуации. Все пак трябва да спомена, че има значение посоката на атаката и защитата, вместо всичко да се свежда до типичните основна или мощна атака + отместване и т.н.

Всъщност и още нещо ми хареса, съответно отново вдигам високо вдигнати палци за поляците – светът в The Blood of Dawnwalker реагира не само на това, което правиш в него, но и на това, което не правиш. Тоест даден куест няма да стои и да си чака от първия до петнадесетия час – въпросният може да си отмине. The Blood of Dawnwalker използва ограниченото време именно за да промени динамиката на това как избираме куестове. Тоест действието и бездействието имат последствия.

И понеже посочих бездействието първоначално, действието също може да измени последствията в играта в значителна степен. Понеже Коенчо вечерно време почти винаги е гладен, милият, в конкретни диалози с особено важни персонажи той (така де, играчът) може да реши хубаво да осмуче въпросния персонаж. Съответно всякакви предстоящи куестове, свързани с осмукания герой, приключват. Абе, споделих ли, че нямам търпение за октомврийския ъпдейт, след който ще се върна мощно в света на Vale Sangora?

В сюжетен план нещата цялостно ми допадат – светът е мрачен, но също и на моменти адски красив. Цялостната му структура е вдъхновена от Централна и Източна Европа – в случая говорим за измислена област в Карпатите, изградена със съответните крепости, планини и гори, местен фолклор и славянски мотиви. Последното беше важен фактор да се слея с вселената на играта. Още в първите минути се запознаваш с герой, който се зове Васил, макар и ударението в играта да пада на „а“-то в случая. Всъщност доста познати нам имена срещнах в играта, но ще запазя останалите в тайна за тези, които се впуснат в приключенията на Коен. Цялостно много български играчи по мое мнение имат голям шанс да се припознаят с героите и света на новото полско бижу.

Динамиката на диалозите е ок, има избори, но все пак трябва да намекна, че визуалната продукция е на ниво АА, а не ААА. Отново, това не е проблем в личен план, но просто трябва да го отбележа.

Технически играта, както споделих, е ок, с няколко минуса. В личен план избрах балансирания режим на PS5 Pro, който използва Lumen в 120 Hz контейнер. Фреймът цялостно беше стабилен, въпреки че на места имаше характерните за open world игрите с Unreal CPU блокирания при трансфер и освобождаване на твърде голямо количество данни. Като човек, който е оптимизирал голяма като размер open world карта в Unreal 5, която трябва да върви на конзолите, съм наясно колко нечовешки трудна задача е балансирането на подобна среда, когато се използва World Partition системата в Unreal 5. Все пак момчетата и момичетата от Rebel Wolves имат къде още да оптимизират стрийминга им и събирача на боклук (garbage collection – GC).

Assassin’s Creed Black Flag Resynced – разкошен римейк с българско участие

Художествената дирекцията е повече от сносна и в определени моменти The Blood of Dawnwalker може да изглежда адски красиво. Поляците обещават, че особено на PC могат да се очакват големи подобрения, що се отнася до оптимизация на по-слабите PC машини (такива под нивото на base PS5).

Музиката е приказна. Музикалните фолклорни мотиви със сигурност ще се усетят като близки на българските играчи. Не на последно място и защото са силно повлияни от карпатския и източноевропейския фолклор. Убийствено атмосферични вокали в комбинация с множество струнни и духови инструменти галят ушните апарати на равни интервали от време. Уил де Рензи-Мартин, който играе Коен, също се справя относително добре, макар и на места да улавях тонален дисбаланс с визията му и случващото се наоколо. За мен, поне до момента, точките обира обаче Хелън Кийли, която играе преждеспоменатата Анка. Намекнах ли вече колко силно ме привлече Анчето?

Полската сила

Когато пуснахме на пазара първата си игра, тя беше номинирана за най-добър звуков дизайн и за най-добра музика на две различни събития. Едното се зовеше Game Audio Awards, а другото – CEEGA (Central & Eastern European Game Awards). Последното се провеждаше в Полша. През 2018 година, в рамките на няколко дни, успях да надзърна зад полската завеса на индустрията и останах изключително впечатлен. Не на последно място, като номинирани бяхме редом с останалите студиа от Централна и Източна Европа на първите три реда в залата. В случая един ред пред нас се беше настанил екип от около 25 души, работещи за CD PROJEKT RED. Бяха на градус (както и аз) и вероятно някои от тях в момента се трудят под шапката на Rebel Wolves.

Ъм, така де, поляците просто са изключително талантливи люде, които от вече десетилетия създават множество развлекателни софтуерни продукти с качествена основа и, още по-важно – комерсиално успешни продукти. The Blood of Dawnwalker не е най-полираната игра, много елементи в нея на ниво продукция са на AA ниво, но вълците знаят как да докоснат голямо количество играчи. Играта има технически проблеми, но е далеч по-важно, че има отлична основа (а техническите недъзи ще се отстранят с още няколко кръпки). С Blood of Dawnwalker „вълците“ балансират много адекватно по струните на качеството и комерсиалното и по никакъв начин не съм изненадан, че са намерили милионна аудитория за толкова кратък период от време. Предвид факта, че имат големи планове Blood of Dawnwalker да се превърне в трилогия, препоръчвам с високо вдигнати палци горе.

Препоръка: ВИСОКА