Колко добри са стартовите заглавия на Sony за PlayStation 5? (РЕВЮ)
Купуването на конзола на ден първи до голяма степен зависи от предлагания софтуер при премиерата ѝ. В още по-голяма степен на ексклузивния софтуер и уникални елементи на платформата като цяло. Истината е, че са много далеч времената, при които новото поколение конзоли буквално пренаписваше каноните за разработка на развлекателен софтуер.
Меко казано видимите скокове, които получавахме между прехода от 2D към 3D, от SD към HD, от нискополигонните модели на PS1, Nintendo 64 и Saturn към Dreamcast и PlayStation 2 (към днешна дата количеството триъгълници и при тези платформи е доста ниско) ще останат незабравим спомен за преживелите ги. Пазарната и технологична действителност днес обаче е доста по-различна. И новите потребители са по-различни. Итерационният пазарен модел на модерните мобилни телефони, телевизори и въобще почти всякакви технологични продукти промени из основи и очакванията на потребителите. Предвид добавянето при предходната генерация на междинни конзоли като PlayStation 4 Pro и Xbox One X немалко хора очакваха PlayStation 5 и Xbox Series X да бъдат просто PS4 Pro ver. 2 и Xbox One X2.
Помня в началото на 2019 година, в един от най-големите хардкор гейм форуми Resetera разискванията за next-generation конзолите. Масовите очаквания бяха да получим 8 терафлопа GPU за PS5, без никаква поддръжка на ray-tracing, стандартни механични твърди дискове (SATA3 SSD-та в най-добрия случай), Zen 1 CPU и 16GB рам памет. И как да очакваме нещо повече, като в края на 2018 година дебютира GeForce RTX 2080 Ti на Nvidia, чиито ray-tracing възможности бяха отвинтващи, но същото можеше да се каже и за цената на картата от 1300 долара, а адекватните за хай-енд гейминг Zen 1 базирани процесори започваха от 300 долара. Дори няма да отварям дума за цената на NVMe драйвовете в онези времена.
Две седмици след като се запознах от първо лице с PlayStation 5 все още ми е трудно да повярвам какъв хардуер получаваме за стартова цена от 400 долара (800 лв. в България). Хардуер, съдържащ над 10 терафлопа GPU мощност (чипсет, създаден на основата на RDNA 2 и модифициран от Sony стриктно за гейминг нуждите на новата конзола), Zen 2 CPU с фийчъри от Zen 3 (unified cache), Ray-tracing поддръжка на хардуерно ниво и SSD, което е конкурентно на най-бързите NVMe драйвове за PC. Не на последно място и I/O от друга галактика.
Да побереш подобен хардуер в конзолна кутия през 2020 година и да си позволиш да го продаваш на 400 долара е изключително постижение от страна на Sony. От всички звена, отговорни за осъществяването на подобен проект. За хардуера на PlayStation 5 мога да говоря много. Още по-интересно става обаче, когато този хардуер работи в съчетание и с next-gen софтуер. Вече подготвих обзорен текст за обратната съвместимост с PlayStation 4 (Prey получи нов пач и вече се играе нормално на PS5) и новините в тази посока бяха отлични и нагоре.
Какво да кажем обаче за first party софтуера на Sony за конзолата? Колко next-gen са игрите на Sony за PlayStation 5?
Demon’s Souls
Разработчик: Bluepoint Games
Единствената игра от каталога на PS5 и новите конзоли на Microsoft, която няма версия за предходните платформи – в случая PS4 и PS4 Pro. И ѝ личи. Буквално. Още в първите 2-3 минути римейкът на PS3 класиката на From Software успя да събуди гийка в мен, успя да отвинти главата на графичната кучка в мен, успя да ми покаже какво можем и трябва да очакваме от next-gen ААА софтуера за новите конзоли. На ниво микро-детайл, асети и детайл на конкретна сцена Demon’s Souls в много случаи е като оживяло в реално време преренднато филмче. Съчетанието от динамично осветление (с множество отскачащи светлинни обекти), смазващо количество теселейшън и изключителния арт на Bluepoint Games са хардкор показано на какво е способна новата конзола на Sony. Впечатли ме силно и поддръжката на 3D аудио, почти мигновеното зареждане също. Като човек, започнал своята гейм кариера с Pong, преминал след това през Atari 2600, NES, Mega Drive и всякакви версии на PlayStation и Xbox конзоли, видяното в Demon’s Souls буквално ме накара да пусна сълза от щастие. Любимата ми индустрия не просто е преминала през изключителен еволюционен път що се отнася до технически достижения, но и все още може да ме изненада визуално не само с приказен визуален стил.
Иначе, играл съм твърде малко оригиналната PS3 игра, за да мога да направя релеватни сравнения извън аудио визуалните, разбира се. От друга страна римейкът на Demon’s Souls много бързо кликна с мен и на геймплейно ниво, независимо, че до момента съм навъртял 10+ часа в режима 4К/30FPS. На първо място много лесно мога да провидя откъде е тръгнала Dark Souls серията, както и любимият ми Bloodborne. Трябва да допълня също, че по мое мнение, на база видяното до момента от Demon’s Souls, QoL елементите в структурата на Dark Souls трилогията ги прави една идея по… лесни от Souls първородника на From Software (освен ако не смятаме за първородник King’s Field серията).
Като тегля чертата, ако трябва да говоря в числа, Demon’s Souls е продукт от деветъчен сой. Продукт, който ще продаде милиони PlayStation 5 конзоли.
Плюсове:
– Най-впечатляващата визуално next-gen игра
– QoL добавките към римейка правят играенето му по-приятно изживяване през 2020 годината
– Избор за играчите – 4К/30FPS с по-добро осветление и теселейшън или динамично 4К при стабилни 60FPS
– Първокласен римейк на PS3 класиката на From Software
Минуси:
– Някои визуални промени от страна на Bluepoint Games може да не са по вкуса на PS3 Demon’s Souls ветераните
– По-хардкор от Dark Souls серията (това може и да е + за някои)
Sackboy: A Big Adventure
Разработчик: Sumo Digital
Най-приятната изненада от стартовите заглавия за PlayStation 5 (предвид качествата на Astro Bot Rescue Mission знаех, че ще получим много специален продукт в лицето на Astro’s Playroom). Произведението на англичаните от Sumo Digital е духовен наследник LittleBigPlanet серията на Media Molecule. Sackboy: A Big Adventure е чистокръвен 3D платформър, който идейно наподобява Super Mario 3D World на Nintendo. За съжаление играта остана в чисто комерсиалната сянка на очаквани PS5 заглавия като Demon’s Souls и Spider-Man: Miles Morales, но това по никакъв начин не означава, че Sackboy: A Big Adventure трябва да остане заровена под тежестта на двата гейм мастодонта. Играчът управлява любимото на милиони от LBP „чувалче“, което подскача в три измерения в различни по вид нива и на фона за абсолютно феноменален саундтрак. Не, честно, Sackboy: A Big Adventure с 3D аудио е истинска next-gen приказка – мастърингът е железен, от всички страни се чуват звуци и подсвирвания, които буквално все едно идват от помещението, което помещавате. Визуално Sackboy: A Big Adventure също изглежда безупречно. Играта има и PS4 версия (която не съм виждал), но PS5 опаковката е зашеметяваща по отношение на материали, HDR, нейтив 4К резолюция, 60FPS и цялостна визия, която и в този случай, подобно на DS, напомня за CG филмче. Въвеждащата сцена, рендната в реално време, е плашещо детайлна – с фино настроено осветление, материали, за които да си умреш и качество на картината (нейтив 4К, ТАА), което просто не сме виждали на конзолна игра до момента. Като минуси мога да назова по-бавното началото – първите нива на Sackboy: A Big Adventure се усещат приятно, но не предлагат wow фактор по отношение на level design и интересни ситуации. За щастие впоследствие играта категорично се отваря, същото се отнася и за трудността. Другият минус за мен, като почитател на платформърите от дете, е че босовете, подобно първите няколко нива, не са най-вдъхновяващите врагове, които съм срещал през годините. Теглейки чертата обаче, Sackboy: A Big Adventure, наред с безплатната Astro’s Playroom и Spider-Man: Miles Morales, е най-добрата празнична игра, която се предлага на next-gen конзолите. Като финален бонус трябва да допълня и за възможността тя да се играе в диванен-кооп (онлайн мултиплейър ъпдейта ще бъде наличен на по-късна дата).
Плюсове:
– Стегнат контрол при стабилни 60FPS
– Много красива
– Изумителен саундтрак
– Доволно разнообразие и предизвикателство (при по-късните нива)
Минуси:
– Започва мудно
– Босовете са леко разочароващи
