Horizon Zero Dawn Remastered – 90+ гигабайта Алое Зеро!
2024 година определено е личен рекорд що се отнася до връщаме към стари мои текстове за видео игри. Наясно съм, че не са малко играчите, които не са особено позитивно настроени към ремастериране на игри (особено относително нови), но в личен план обожавам да се връщам към любими заглавия, облечени в модерна опаковка.
Персоналното ми PS4 Pro е пълно с класически игри – ремастерирани, портове от аркадни игри, римейкове. И често пъти се връщам към тях. Отнесох се обаче твърде много.
По същество, има ли нужда от Horizon Zero Dawn Remastered и заслужава ли си ъпгрейдът от 10 евро, ако разполагаш в оригиналната игра.
Отговорът на първото питане е – не, няма нужда от Horizon Zero Dawn Remastered. Отговорът на второто питане е категорично „ДА“, заслужава си.
Има обаче и трета гледна точка – Nixxes Software. Холандците са едно от най-талантливите технически студиа в индустрията, но преди да бъдат закупени от Sony основно се занимаваха с портове за PlayStation конзолите и PC, а след като бяха закупени – с портове на PlayStation игри към PC.
Тоест откакто са под крилото на японския гигант, практически бяха портващо студио. С Horizon Zero Dawn Remastered това се променя – екипът за този проект е трябвало да свикне с различен начин и структура на работа. Ремастерирането на дадена игра, подобно на портването на дадено заглавие, изисква огромни технически познания, но изисква и не по-малко творческа мисъл. Нещо, което при портването липсва почти изцяло.
За Nixxes Software Horizon Zero Dawn Remastered е проектът, който им отваря вратите минимум да бъдат равностоен партньор на Guerrilla Games при създаването на следващи игри от Horizon серията. Най-вероятно след известно време ще стоят и зад изцяло тяхно заглавие. И това е разкошно.
Предвид факта, че PS4 Pro версията на оригиналния Horizon Zero Dawn на PS5 върви в много висока резолюция и при 60FPS, очаквано новата ремастерирана версия не може просто да предложи още по-висока резолюция и поддръжка, примерно, на 120FPS.
В случая Nixxes Software са се вдъхновили от новата версия на The Last of Us – TLOU Part 1. А именно, използвали са скелета на оригиналната игра, добавяйки доста екстри от продължението ( в случая Horizon Forbidden West) и почти изцяло пребоядисвайки визуалната опаковка.
Horizon Zero Dawn Remastered предлага практически изцяло ново осветление, значителна част от текстурите са ъпдейтнати. Полигоналната структура на повечето модели не е променена, но техните материали са значително подобрени. От друга страна, предвид споменатите визуални качества на оригинала, не всички промени са толкова забележими, но и в доста моменти новото осветление и материали могат да променят общата визия на дадена сцена значително.
Естествено задължителните визуални режими за PS5 генерацията са налични – на стандартния PS5 те са три – качество, баланс и производителност. Ако използваният телевизор е ограничен до 60Hz, препоръчвам режима на производителност. Ако обаче разполагате със 120Hz телевизор (и с поддръжка на VRR като бонус), балансираният режим също е чудесно решение, предвид факта, че се опитва да балансира между картината на режима качество и кадрите за секунда на режима производителност. Horizon Zero Dawn Remastered очаквано предлага и PlayStation 5 Pro поддръжка, която позволява щастливците, притежаващи новата конзола да играят режима на качество при 60 (и повече, в зависимост от дисплея, който използвате) кадъра в секунда.
Аудито профилът на ремастерираната версия също е ъпгрейднат значително – 3D аудиото работи разкошно както при наличието на Atmos съраунд система, така и със слушалки.
Един от елементите, който не беше връх дори при излизането на оригинала бяха стандартните разговори в играта – цялата комуникация на ниво анимации беше твърде роботска. Въпросните стандартни разговори получиха феноменален ъпгрейд при продължението. За ремастерираната версия холандците са презаписали визуализацията на кажи-речи всички диалози наново, като качеството им не е на нивото на Forbidden West, но е значителен ъпгрейд спрямо оригинала. Едри палци горе, Nixxes!
Очаквано DualSense модификациите на Horizon Forbidden West са пренесени и в ремастъра. Въобще, както казах, за притежателите на оригинала, които са го и харесали, исканата цена за ъпгрейда от 10 долара/евро е меко казано поносима.
За потенциалните нови притежатели/купувачи на играта ще послужат следващите редове, взети директно от оригиналното ми ревю:
„Един от най-трудните за изпълнение процеси в гейминг индустрията е създаването на успешна нова марка. Що се отнася до налагането на ААА такава, там трудността прескача ultra-violence и директно се отправя към nightmare. Основният риск при подготвянето на ААА продукт, естествено, са финикийските знаци, необходими за успешното му пазарно налагане. И тук не става въпрос единствено за бюджета за разработка, но и маркетинговата машина, която трябва да се задвижи след публичното обявяване на съответния продукт. В този ред на мисли, откакто на конзолния пазар властват ексклузивно Sony, Microsoft и Nintendo, компанията, която стои зад създаването на PlayStation платформата, винаги е рискувала в най-голяма степен що се отнася до налагането на нови IP-та. Може би това е причината Sony да e абсолютен лидер в три от четирите конзолни генерации, в които е участвала? Само в рамките на настоящата генерация в съзнанието ми спонтанно изплуват имената на вече дебютирали ААА творби като отличния Bloodborne, The Order 1886, Until Dawn, Driveclub, Nioh, The Last Guardian. Отново повтарям, говорим за нови марки, а не продължение на вече утвърдени поредици.
В този ред на мисли рисковете, които са поели с Horizon Zero Dawn японците, са адски сериозни. На първо място говорим за дебютното open world заглавие на Guerrilla Games. На второ, за first party open world заглавие – с други думи такова, което ще се изследва с още по-едра лупа от критиката и играчите в световен мащаб. Нататък – избор на централен женски персонаж в open world заглавие. И още, open world продукт, който дебютира в годината, в която ще се появят мастодонти като Red Dead Redemption 2, Mass Effect: Andromeda и The Legend of Zelda: Breath of the Wild. Не на последно място трябва да споменем и графичен енджин, с който до момента не е създавана open world творба от какъвто и да е характер. Теглейки чертата, виждаме, че предпоставките за неуспех са една дузина.
След около 35 часа игра, необходими за преминаването на основната кампания, смело мога да изкажа мнение, че Horizon Zero Dawn е най-добрият PS4 ексклузив до момента. Нещо повече – Aloy оттук насетне ще стои гордо до Sony персонажи като Нейтън Дрейк, Джоуъл, Крейтос и компания, а за Guerrilla Games вече няма да се говори единствено като за адски адекватно технически студио, а и такова, успяло да трансформира Killzone лицето си в нещо изцяло ново след 10+ години работа по успешната (най-вече финансово) шутър поредица.
Тук трябва дебело да подчертая, че основната причина да нарека Zero Dawn най-добрият PS4 ексклузив, се крие в думичката потенциал. В личен план Uncharted 4 и Bloodborne, например, са игри, докоснали ме в малко по-голяма степен, отколкото настоящия холандски спектакъл. Но, докато в случая с U4 станахме свидели на края на една легенда (минус още поне едно DLC), а Bloodborne е твърде нишово заглавие, което няма силата да продава на играчи, различни от Souls феновете, то за Horizon Zero Dawn това е просто първо действие. По мое мнение предвид изградените вече геймплейни основи, меко казано стабилния графичен енджин и вероятния финансов успех, Sony вече са дали зелена светлина за продължение, което ще навести плейстейшъните ни още в рамките на тази генерация.
Истината е, че Zero Dawn е силно вдъхновена от заглавия като Far Cry Primal и The Witcher 3: Wild Hunt и истинските чисто дизайнерски иновации не са много. От друга страна, ако направим пряк паралел с open world дизайна на Ubisoft игрите (Far Cry, Assasin’s Creed, Watch Dogs), ще видим че усещането за схематичност е сведено до минимум. И в Zero Dawn имаме кулоподобни локации или леговища на „разбойници“, но докато във Far Cry, например, те в един момент стоят като монотонно задължение, то в творбата на холандците въпросните са просто част от света, с която при желание от твоя страна можеш да се позанимаваш.
Тъй нареченият травърсъл (прекосяването на десетките километри свят, изградени от Guerrilla Games) е гъвкав и дори да не използваш fast travel системата, няма да са ти необходими повече от пет минути, преди да достигнеш до заветната цел. Пет минути в най-лошия случай, през които ще станеш свидетел на, меко казано, прекрасни гледки.
Приятно впечатление в Zero Dawn ми направи и фактът, че играта е силно стори дривън и отвореният свят не пречи по никакъв начин на пейсинга. Ако те интересува основно историята, то можеш и без десетки часове грайдене да зърнеш финалните надписи. Разбира се, при този вариант ще е необходимо да си далеч по-изкусен ловец с геймпада в ръце. Стори арка в играта е интригуващ и развитието на сюжетната линия ще задържи вниманието ти до финалните букви. По отношението на разказа, поне аз имам един генерален проблем, за който обаче ще си излея душата малко по-надолу в текста.
Както вече споменах, ролевата система не блика от иновации, а до голяма степен е дословно копие на тази, която развива UbiSoft с Far Cry поредицата и по-конкретно пресния Primal. На нормална степен на трудност Zero Dawn е заглавие, в което трудно ще се почувстваш като терминатор в рамките на цялото времетраене. Съществуват босове и ситуации, при които най-вероятно нееднократно ще поемеш към вечните ловни полета. На още по-висока степен на трудност продуктът на поданиците на Ниската земя, поне на някои места, ще е фрустриращо предизвикателен.
Контролът е стегнат – толкова, че движението и усещането от контролирането на Aloy наподобява на качествена аркадна игра от края на миналия и началото на този век. Тоест, високо вдигнати палци горе!
Изкуственият интелект на противниците е ОК, но нищо повече. За съжаление, съществуват ситуации, в които, докато си скрит в храстите с обикновеното подсвиркване можеш по елементарен начин да отстраняваш цели стада роботи (основните противници, с които трябва да се справя Aloy). От друга страна, страничните куестове са „hit and miss“ – някои са адски любопитни и като локации, и като наратив, но същото количество техни побратими са с до болка познатата на мнозина структура „аз съм глупав селянин, донеси ми кожите на пет кокошки“.
Най-големият проблем, който поне аз срещнах в Horizon Zero Dawn, се състоеше в диалозите между Aloy и десетките персонажи, с която води комуникация пъргавата девойка. Често пъти структурата на въпросните е все едно изградена от първолак и има силата да те извади от действието. Не веднъж и два пъти, в чисто сюжетен план важни разкрития биват буквално убити от лош сценарен диалог. В други случаи ще се почесваш чевръсто по главата защо предвид нейните познания за света и какво се е случило до този момент, Aloy реагира по определен (да се чете алогичен) начин. С други думи, спокойно можеш да подходиш към Zero Dawn с идеята, че Нийл Дръкман и Джош Шер, например, никога не са се раждали, а Дейвид Кейдж е най-великият сценарист в позната ни вселена. Всъщност, ако желаеш да изградиш представа на какво ниво е сценарият в играта, то се обърни към Rise of the Tomb Raider и в частност болезнените напъни на Риана Пратчет да изгради правдоподобни персонажи, които за нейно (и наше) нещастие обикновено стоят по-комично отколкото Боб Хоскинс и Денис Хопър във филма по Super Mario. Другата истина обаче се състои във факта, че PS4 ексклузивът е таргетиран най-вече към младежите на възраст между 12 и 20 години, така че подходът към изготвянето на диалозите в играта може би е целенасочено, хм, младежки?
Отново искам да подчертая, че цялостния стори арк е симпатичен и разкритията към финала на играта са в най-лошия случай любопитни. За да навлезеш наистина дълбоко в света на Zero Dawn обаче, се приготви да четеш доста. Бележки и всякакъв тип логове разкриват в детайл голяма част от това, което се е случило по време на царуването на предшествениците на Aloy.
Стартирах този текст с въжделения относно трудностите при налагането на нови ААА IP-та. Само часове преди публикуването му, Horizon Zero Dawn беше обявена за най-успешното ново IP на Sony за пазара във Великобритания. Предвид адски високите оценки от критиката и мащабния маркетинг, който стои зад играта, без много притеснения мога да твърдя, че вече говорим за франчайз. В не едно и две отношения на Horizon Zero Dawn му личи, че е първи продукт от подобен тип за своя създател, но основните механизми, които правят open world заглавията успешни и обичани, са налице. В това число интригуваща фабула, главен персонаж, с който множество млади играчи ще успеят да се асоциират успешно, адски полирана, с добър ролеви баланс на day one, меко казано адекватен травърсъл и отвинтваща визия.
На Guerrilla Games им остава просто да се вслушат в критиката на играчите и да създадат продължение в стилистиката на ъпгрейда между Assassin’s Creed 1 и 2.
Ако разполагаш с PS4/Pro и нямаш намерение да инвестираш в хибридното зверче на Nintendo, за да се насладиш на новата Zelda, то смело инвестирай в новото IP Sony, защото в крайна сметка дори в дебютната си опаковка Horizon Zero Dawn е един от най-добрите open world продукти на пазара.“
Та, през 2024 година Horizon далеч не е ново IP, но за ъпгрейд от 10 евро ремастерираната версия, мисля, е също задължителна. Ако, разбира се, сте харесали оргинала.
Препоръка: Висока
