Колко next-gen са third party игрите за PlayStation 5
Животът на PlayStation 5 стартира с общо пет first party заглавия, измежду които един ремастър, римейк, две крос-платформени игри и два next-gen ексклузива. По мое мнение категорично най-добрият first party стартов каталог на конзола на Sony до момента. Как стои обаче положението с third party заглавията – тези, издавани от партньорите на Sony? Преди да стартирам обаче прегледа заглавията, които успях да тествам, трябва да спомена, че крост-платформените заглавия не са нещо ново и са абсолютно логични от гледна точка на големите ААА издатели (а и не само за тях). Подобни продукти струват стотици милиони долари, които трудно могат да се върнат единствено от първоначалните продажби на next-gen конзолите.
Съдейки по настроенията на двете компании – Sony и Microsoft – можем да очакваме до три години стабилна поддръжка на конзолите от вече предходната генерация – PlayStation 4/Pro и Xbox One и One X. Със сигурност притежателите на тези конзоли ще останат доволни от количеството софтуер, което ще получат през следващите няколко години. И ААА такова включително. Разбира се големият минус за подобен тип крос-платформен софтуер е невъзможността той да е проектиран изцяло на база възможностите на next-gen хардуера. И още нещо, за разлика от first party заглавията на Sony, които трябва да работят единствено на PlayStation платформите, тези на външни издатели трябва да се предлагат на плеада платформи. Като започнем от четирите вида Xbox конзоли, минем през Google Stadia, Luna на Amazon и стигнем до PC, на която платформа версиите трябва да се оптимизират за множество конфигурации, става ясно, че нужният ресурс, с който трябва да разполага един външен издател, е значително по-голям, отколкото едно first party студио на японския гигант.
Assassin’s Creed Valhalla
Издател: Ubisoft
Няма как да не стартирам този текст с мнението на един от любимите ми кино творци въобще – легендата Джон Карпентър. В спонтанен туит той сподели следното:
„Assassin’s Creed Valhalla е завръщане към върховата форма на франчайза. Масивен отворен свят, красиво проектиран, със страхотен геймплей. Невероятна игра.“
На първо място – нямах идея, че големият режисьор е и играч, на второ, последната Assassin’s Creed игра, която съм играл сериозно, е Assassin’s Creed III (ок, имам и 6-7 часа на AC Unity). Независимо, че в колекцията си имам абсолютно всички AC заглавия – включително заглавието за PSP и Assassin’s Creed Chronicles и Liberation (разработен в България) за Vita. На трето, знаех, че от AC: Origins най-популярната поредица на Ubisoft си е стриктно open world RPG, но нямах идея дали тази формула ще ми допадне.
Е, поне във формата на Valhalla, на база около 11-12 часа игра, бих казал, че творението на френския издател ме забавлява. На първо място не очаквам от AC заглавията сериозен разказ в стилистиката на The Last of Us и фактът, че играта не се взема насериозно, всъщност е плюс. Да, анимациите на кът-сцените в някои отношения изостават дори от тези на преждеспоменатата Assassin’s Creed Unity, второстепенните герои звучат леко странно както като избрани гласове, така и като сценарни пажаси. Подобни проблеми обаче съпътстват кажи-речи почти всяко open world AAA RPG. Например Horizon: Zero Dawn, където също лицевите анимации в повечето кът-сцени не са моушън кепчърнати, а говорим за кий-фрейм анимации. Същото се отнася и за сценарната част. Независимо, че игри като Horizon: Zero Dawn и Assassin’s Creed Valhalla са ААА заглавия с големи бюджети, няма как да очакваме от open world заглавие, изградено от стотици персонажи и хиляди комуникационни разклонения, да има визуалното качество на кът-сцените на The Last of Us Part II. Другият по-сериозен проблем, който срещнах нееднократно, бяха бъговете. Почти всяко заглавие с отворен свят е изпъстрено с различни бъгове, но в случая странните ситуации бяха една идея в повече, отколкото ми се искаше. За щастие проблемите ми бяха основно свързани със странни анимации, незахапващи скриптове, които заработваха след бърз рестарт и проблеми с колизията. Поддръжката на всяка игра от серията обаче винаги е била отлична и до дни би следвало да получим и нов пач, който да подобри още повече производителността и да изчисти част от наличните бъгове.
Това, което ме изненада в рамките на моментното ми плейтру обаче, е фактът, че отвореният свят не се чувства като умишлено натрупан с тонове съдържание на принципа количество срещу качество. Напротив, все още не съм усетил нищо като ненужна подплънка. Нещо повече, специалните събития, наречени „мистерии“, са страхотен пример за новия (поне за мен) подход на Ubisoft при изграждането на света на Assassin’s Creed. Въпросните мистерии заместват успешно стандартните феч куестове като „убий бандитите в съседното село“ или „спаси кокошката на бедния селянин от злите крадци наоколо“. В случая говорим за специфични истории, с изготвен свеж в повечето случаи сценарий, които понякога разказват весели истории, а друг път представляват специфично предизвикателство.
Бойната система в началото ми се стори просто монотонен „бътън-машинг“, но предвид факта, че говорим за RPG, това е очаквано и въпросната бойна система се развива адекватно с времето. Честно казано като човек, който скача от старата формула към новата, скокът при усещането на битките е нечовешки. Не на последно място Eivior се управлява и движи отлично.
Инвентарът ме изненада приятно с изчистения си външен вид, съответно маневрирането в него беше доста скоростно за типична ролева игра, каквато е тук представената.
По отношение на презентацията, говорим за визуално отлично крос-генерационно заглавие, което на места изглежда абсолютно феноменално заради безумно добрата работа на художниците на Ubisoft. Тези в Ubisoft Sofia включително. Важно е да отбележа, че с Valhalla за първи път получаваме 60FPS при ААА Assassin’s Creed заглавие. Играта работи при динамична резолюция между нейтив 4К и 1440p, която се опитва да се съобразява с гонените от Ubi 60 кадъра в секунда. Поне в рамките на времето, което съм прекарал до момента с Valhalla, не съм видял много дразнещи спадове на FPS-а. За да може да поддръжка стабилни 60FPS, енджинът на играта изключва vsync-а, когато GPU-то се претовари в конкретен момент. Това поражда от време на време тъй наречения screen tearing, който обаче е в граници, които не би следвало да подразнят и стари играчи. Между другото нямам търпение за софтуерния ъпдейт на Sony за PS5, който ще позволи нейтив поддръжка на VRR. Най-малкото защото и телевизионният ми приемник има нейтив такава.
Както споделих, все още не съм завършил изцяло играта, но поне за момента, с напредването ми визуално Valhalla се отваря все повече.
По отношение на зареждането говорим за най-бързо стартиращия Assassin’s Creed до момента. Истината обаче е, че, за разлика от например Spider-Man: Miles Morales, който буквално зарежда за под две секунди, независимо че също е open world заглавие, на Valhalla ѝ трябват около петнадесет секунди. Говорим за зареждане на сейв. Разбира се няма как да очакваме third party заглавията от ден първи да се възползват от пълния хардуерен капацитет на новата конзола на Sony, а и в крайна сметка, когато предходните части от серията на конзоли зареждаха над минута, скокът при PS5 версията на Valhalla е значителен.
Що се отнася до сейв системата, няма как да не споделя за изключително полезното нововъведение на френския издател, свързано с факта, че спокойно играчите могат да прехвърлят сейвовете си не просто между отделните поколения конзоли на един производител, но и между различни платформи, на които се предлага Assassin’s Creed Valhalla. Наистина бях изумен, когато преди няколко дни свалих PS4 Pro версията на играта, която очаквано не разполагаше с никакъв физически сейв файл. При пускането ѝ обаче, директно изтеглих наличния ми прогрес, постигнат на PS5, и започнах от там, откъдето съм изключил next-gen версията. Целият процес е изключително плавен, а опцията ще е много полезна за играчите, които все още не са преминали на next-gen конзола или имат навика да играят на PC и конзоли едни и същи заглавия.
За финал, от видяното до момента съдържанието, визията и дизайна на Valhalla определено ми се понравиха – усетих я като моя игра, чиито свят имам желание да изследвам по празниците в края на декември. За съжаление настоящата версия (до дни се очаква нов пач с пореден номер 1.0.4, който би следвало да нанесе значително количество корекции) е съпътствана и от количество бъгове, които за мое щастие не бяха фатални за моментния ми прогрес, но в някои случаи определено ме вадиха от приказния свят на френския издател. Разбира се с времето значителна част от бъговете ще бъдат отстранени, а предвид факта, че екипът (колкото и да е солиден той като мащаб) на играта е трябвало да я подготви за едновременна премиера в пандемични времена на девет различни хардуерни платформи (и повече софтуерни такива), състоянието на играта е похвално.
В този ред на мисли поздравления за всички от Ubisoft Sofia, спомогнали този изключително мащабен и красив проект да види бял свят.
Препоръка: висока
Observer System Redux
Издател: Bloober Team
Observer System Redux практически е нова версия на оригиналната игра от 2017 година за PS4, Xbox One и PC (през 2019 получихме и Switch порт). Като човек, който през 2017 година все още разработваше заглавие в walking sim жанра, директно скочих на PS4 версията, която за съжаление не вървеше добре нито оригиналната конзола, нито на PlayStation 4 Pro. До степен, която дори не завърших кибер приключението на поляците. Може би и за щастие, предвид факта, че System Redux е отличен ъпдейт на оригинала. При това не само на визуално ниво, но и като съдържание и цялостен баланс на играта.
Bloober Team са подобрили значително визуалната част – доволна част от асетите са ъпгрейднати, същото се отнася за осветлението и сенките. Естествено трябва да добавя възможността играта да бъде изиграна с включени рей-трейснати отражения и сенки. Цялостното качество на картина е значително подобрено спрямо оригинала на PS4 Pro. На места, предвид отличния пост-процесинг профил, играта може да изглежда като CG. Observer System Redux e перфектен пример какво визуално качество можем да очакваме от едно модерно АА заглавие. Като минуси относно визията все пак трябва да спомена факта, че говорим за игра, базирана на хардуер като Xbox One и PS4.
Плюс, при включен рей-трейсинг режим Observer System Redux е много далеч от стабилни 60FPS. Фреймрейтът е отключен, с максимална стойност 60FPS, но въпросния циркулира между 30-45 с включени рей-трейсинг ефекти. Очаквано без ray-tracing Observer System Redux върви при стабилни 60FPS. За да съм честен към играчите, инвестирали в оригинала на PlayStation 4 обаче, трябва да допълня, че посредством обратната съвместимост на PS5 можете да играете PS4 Pro версията също при стабилни 60FPS.
Непостоянните кадри с включен рей-трейсинг обаче не са фатални, защото Observer System Redux е доста бавна като движение игра.
System Redux е допълнително балансиран, а също предлага около час, час и половина допълнително съдържание. Имайки предвид, че основната история се преминава средно за около 6-7 часа, като добавим допълнителното съдържание и евентуално гонене на трофеи, говорим за доволни 10-11 часа в компанията на особено големия актьор Рутгер Хауер. Разбира се изследването/напредването в света и разследването на различните случаи може да не е по вкуса всеки, особено ако не сте фенове на комбинацията между соц действителност и киберпънк. Observer System Redux е софтуер от жанр, който често пъти е обвиняван в липсата на „геймплей“, което според мен е невярно твърдение, но не е тук моментът за голямо изложение по темата.
Прочее, Observer System Redux разказва мрачна история, която в личен план прегърнах, но предвид времената, в които живеем, точно в момента може би не е най-подходящата празнична игра.
За финал, Observer System Redux може да бъде приятно АА допълнение към PS5 колекцията ви, предлагащо в главната роля един от най-култовите актьори въобще, поддръжка на модерни техники като рей-трейсинг и приятна продължителност за заглавие от walking sim жанра. Ако обаче сте преминали предходната версия на PC, Xbox One, PS4 и дори Switch, новата версия ще си заслужава, когато влезе в промоциите за намаление в PSN.
Препоръка: висока (за играчи, които не са играли оригинала)
NBA 2K21
Издател: 2К Games
Ако не ме лъже паметта, в едно старо ревю на NBA 2K2 за списанието, което създадохме в началото на века, NeoGamer, нарекох най-популярната баскеболна игра за последните 20 години „Баскетболът на мечтите“. В онези времена основната платформа беше Dreamcast на SEGA, издател беше също SEGA, Xbox платформата тъкмо подаваше глава на гейм сцената, а аз бях център на университетския отбор по баскебол, където провеждах обучението си. Така де, имам доволно количество време, прекарано с реален баскетбол. От последния имам счупен нос и зъби…
И днес, на прага на четиридесетте, когато краката не ме държат толкова, а през последните девет месеца е изключително трудно да се водят контактни спортове в почти всякаква реална среда, виртуалната такава спокойно може да ми бъде почти съвършен отдушник.
Истината е, че NBA 2K21 се е променил доста спрямо първите опити на Visual Concepts на любимата на не един и двама олд-скуул играчи конзола на SEGA. Като започнем от издателя (2К Games), минем през грандиозния скок на презентационно ниво, анимации и стигнем до контролната схема и режимите на игра.
Високото качество на баскетбола в 2K серията обаче е константно и практически уби другия голям в жанра – серията NBA Live на Electronic Arts.
Нека кажа няколко думи и за next-gen визията. NBA 2K21 за PS5 (за FIFA21 ще споделя кратко мнение в продължението на този материал) е значителен скок спрямо тази на PS4 Pro. Осветлението е преработено из основи, материали като кожа, материята на облеклата на баскетболистите и т.н. също е значително подобрено. Залите са буквално живи и, ако не се вгледате в публиката чрез многократно приближение по време на повторение, то тя се чувства като реален участник в създаването на неженена спортна атмосфера. И още, при NBA 2K21 за PS5 практически липсва старият loading екран – действието се пренася мигновено след избирането на отбори/тактика, а адекватната поддръжка на DualSense е страхотен ексклузивен бонус за тази версия.
Ок, към днешна дата микротранзакциите са неизменна част от баскетбола на 2K Games, но истината е, че те са част от всяка популярна спортна игра. Story режимът от друга страна определено е нещо, на което бих обърнал внимание при повече свободно време.
Истината е, че като студент играех NBA 2K серията за Dreamcast, защото баскетболната симулация успяваше да ми продаде идеята, че това там на спортната площадка се случваше наистина. Беше истинско. Въпреки силно променените контроли, след няколко поредни мача отново бях обул кецовете, бях на спортната площадка.
NBA 2K21 изисква много от играча, но и има потенциала да бъде плашещо вглъбяваща симулация, в рамките на която просто ще забравите, че онези хора, които тичат върху екрана на телевизора – са виртуални човечета, изградени от единици и нули (освен по време на кът-сцените – начинът, по който работят очите на играчите все още е доста… мъртъв…).
И още, новата част на баскетболната одисея на Visual Concepts е изпълнена на всяка крачка с различни видове забавления – коментари на баскетболни легенди (Шакил О‘нийл), телевизорни предавания, мини игри и т.н., и т.н.
Целият пакет буквално прелива от съдържание.
За финал, next-gen усещането при NBA 2K21 на PS5 спрямо PS4 версия е далеч по-осезаемо от например, това при FIFA 21 за същите две конзоли. Ако в рамките на студените празнично-пандемични месеци страстно желаете да си имате взимане-даване с голямата оранжева топка, то трудно можете да откриете по-добър вариант в домашна среда от NBA 2K21. И да, давам си сметка, че последното изречение звучи като реклама на WS Teleshop.
Препоръка: висока (предвид факта, че е единствената спортна игра за момента с next-gen излъчване)
Следва продължение…
