Десетте най-добри игри за 2020 година според редакторите на GI.bg (Коралски)
Както обикновено краят на годината за множество медии е съпътстван от класации, много по вид и конструкция. Ние, освен такава с ясно изразена българска насоченост (очаквайте я следващата празнична седмица), ще се съсредоточим върху познатия модел – 10-те най-предпочитани игри на всеки, който е оставил своя отпечатък върху страниците на GameIndustry.bg. Особено качествените ни колеги, които се грижат за маркетинга и техническата част на платформата, предпочетоха просто да махат глави (буквално) в PS5 версията на Mortal Kombat 11 Ultimate – съставянето на годишна гейм класация не влиза в задълженията им.
Както ще разберете в следващите няколко дни, списъкът с предпочитани заглавия на всеки редактор от екипа са коренно различни, което по наше мнение е по-скоро бонус. Като формат, всеки един от нас ще каже с няколко уводни изречения с какво ще запомни гейминг годината, а впоследствие ще предложи по-детайлна информация за топ 3 заглавията му. Останалите 7 ще бъдат просто изредени.
Тази серия от материали ще стартира с моята скромна морска особа, която е официално част от индустрията от 2003 година насам.
Гейминг годината на Ивайло Коралски
2020 определено мина под знака на качествения виртуален ескейпизъм. В трудната включително и за моето семейство заминаваща си година (в моя случай) сингъл-плейър-стори-дривън игрите бяха като оазис на безгрижието и качествено прехвърляне в далеч по-привлекателни светове и истории. При всяка отворила ми се възможност от старта на пандемията, когато синът ми и прекрасната му майка заспяха, се потапях за час, два (понякога и три) в определен свят, който разказва специфична история. Важно е да подчертая, че за мен не е нужно един свят да е изграден задължително от 40 ААА художници, а сценарият да е подготвен от хора с грандиозен опит и талант. Мога да заживея еднакво бързо както в прекрасно конструиран ААА свят, така и в такъв на чисто нов независим проект, изграден от пълни новобранци за индустрията.
Смея да твърдя, че съм човек, който по отношение на игрите (и не само) предпочита да погледне отвъд собствените си възгледи, опит и разбирания – да се опита да разбере какво се опитва да каже съответният автор/и посредством своето дигитално творчество, независимо дали разказът кликва с мен или не. Независимо дали даден интерфейс работи точно както аз бих си представил да работи или не. Що се отнася до изграждане и оценяване на една игра, никога не съм делил нещата на черни и бели. Наистина мога да продължа с часове темата за възприятието на една игра, настроения при подхода върху даден продукт, колко ирелеватна всъщност са оценката на отделен индивид спрямо качествата на един развлекателен софтуер при съставянето на мнение за него и т.н.
Ъм, по-скоро ще допълня, че 2020 беше прекрасна по отношение на количеството и качеството на заглавията, които успях да опитам, а персоналният ми ТОП10 (на заглавия, до които съм имал честта да се докосна) е следният:
1. The Last of Us Part II
Всяко заглавие от персоналния ми ТОП 3 кликна с мен на 100% – по всеки един показател. Произведението на Naughty Dog е персоналният ми фаворит заради, ами – What Remains of Edith Finch. Така де, от времената на изключителния продукт на Giant Sparrow не бях ударен толкова силно на емоционално ниво от развлекателен софтуер. През 2017 година за What Remains of Edith Finch бях споделил следното в моя Facebook публикация:
„Новият продукт на Giant Sparrow е приказно красиво напомняме защо инвестирам (в софтуерен план) последните няколко години от живота си в тази не особено позната и още по-малко разбрана на родна територия индустрия. В продукти като този се крие един крайно необикновен, прогресивен, провокативен, любопитен, красив… бъдещ начин за разказване на истории. Шапка долу от моя страна към Ian Dallas и компания.“
Същото мога да кажа през 2020 година и за новия продукт на Naughty Dog. Пълното ми ревю можете да откриете на следния адрес.
2. Ori and the Will of the Wisps
Уважавам софтуерните продукти на Nintendo като разработчик и играч, но истината е, че като малък бях тотално SEGA Kid. Съответно освен Metroid (и може би Paper Mario), който ми е един от най-любимите франчайзи въобще, нямам толкова силно привличане към повечето заглавия на Nintendo. В случая въобще не става въпрос за качество на продуктите (на няколко от големите Zelda игри съм отделил по 25+ часа), а за липса тотално кликване с моите нужди – повечето заглавия на Nintendo почти не обръщат внимание на наратива (може би това е причината да харесвам Metroid Prime и Paper Mario?). Намесвам в това каре Nintendo поради друга причина и съвсем целенасочено, с надеждата повече хора да обърнат внимание на Ori and the Will of the Wisps, зад която стоят особено талантливите типове от Moon Studios.
Защото говорим за платформър, който определено съдържа в себе си Nintendo качество по отношение на контрол, структура на нива и прогресиране и цялостна аудио-визуална част. А обикновено повечето платформъри остават незабелязани, освен ако не са издадени на Nitnendo платформа и зад тях не стои студио на японците.
QoL подобренията спрямо оригинала (Ori and the Blind Forest) са толкова качествени и на място, че честно казано ми е трудно да споделя какъвто и да е негатив. Може би единствено, че при премиерата ѝ състоянието на играта на Xbox One конзолите не беше никак добро от техническа гледна точка и в личен план направих лека пауза от няколко пача, преди да се впусна отново в приказно красивото приключение.
Ori and the Will of the Wisps е прекрасен ескейпизъм – по мое мнение най-добрият екшън-платформър-метрования до момента (поставям го дори над Symphony of the Night), който няма равен по отношение на симбиоза между отделните елементи – сюжетна линия, музикален съпровод, визуален стил и геймплейно flow.
Цялото нещо се лее като най-добрия албум на любимата ти музикална група – няма празен момент, няма погрешна нота, спокойните мигове са опияняващи.
Предвид тягостната за мнозина заобикаляща ни действителност през пролетта на 2020, след като синът ми и майка му отпътуваха при Сънчо, последващите час-два ме отнасяха по толкова категоричен начин в царството на добре разказаните приказки, които аз контролирам, че се чудя дали в случая не говорим за революция, а не еволюция, в разказването на детски истории. Революция, в която темпото се регулира до голяма степен от играча, но въпреки това действието се усеща като методичен, адски кохерентен разказ.
Ок, видно е, че съм доооста голям фен и чакам с нетърпение следващия проект на Moon Studios, финансиран този път от Take Two.
3. Paper Beast
Ерик Чахи е един от най-легендарните и инакомислещи гейм творци на нашето време. Като започнем от големия му пробив, наречен Another World (версията за Mega Drive през 90-те години на миналия век ми отвинти главата), минем през друго изключително приключение – Heart of Darkness (която играх в PlayStation формат), както и издаваната от Ubisoft различна стратегия From Dust (все още си пазя save файла от PS3 версията) през 2011 година. След деветгодишна пауза френският дизайнер ни предлага едно от най-изумителните VR преживявания, наречено Paper Beast.
Чистосърдечно признавам, че през 2020 година това е играта, която най-силно желаех да демонстрирам пред моите приятели разработчици и/или играчи. Предвид настоящата пандемия това ми желание вероятно ще се пренесе и в 2021 година. Първите 10 минути от Paper Beast са едни от най-знаковите в цялата ми 30+ годишна кариера на играч. Истината е, че цялото преживяване, с продължителност от около четири часа, се запечата в съзнанието ми за цял живот. Толкова различни визуално, геймплейно (ок, някои от елементите са взети от преждеспоменатата From Dust, но обърнати от първо лице и във VR се чувстват като напълно нови) и като аудио дизайн са хартиените чудовища на Чахи и Pixel Reef в частност.
Заглавия като настоящото обуславят и съществуването на VR технологията. Прочее играта се предлага за всички популярни Hi-end VR каски – PSVR и PC побратимите му. Важно е да подчертая, че Paper Beast може да се играе и без VR шлем, но е още по-важно да натъртя, че тук представената разкошна дигитална драма има толкова силен аудио-визуален ефект върху играещия единствено във VR среда. Препоръчвам горещо!
4. Demon’s Souls – ревю
5. Streets of Rage 4
6. Astro’s Playroom – ревю
7. Ghost of Tsushima – ревю
8. Assassin’s Creed Valhalla – ревю
9. Star Wars: Squadrons (във VR)
10. Doom Eternal
П.П. Наистина качествени заглавия от 2020 година, до които не стигнах под каквато и да е форма, а исках да играя, включват имената на Half Life: Alyx, Kentucky Route Zero, FF7 Remake, Microsoft Flight Simulator, Hades, Paper Mario: The Origami King, Dirt 5, Tony Hawk’s Pro Skater 1 и 2, Yakuza: Like a Dragon
П.П.С. Dreams на Media Molecule е повече от игра…
Калоян
18 декември 2020 @ 13:35
Cyberpunk 2077 трябва да е игра на годината