Единайсетте ми топ игри за 2022 година
2022 година беше прекрасна за развиващия се вече почти 40 години играч в мен. Множество заглавия, които бяха забавени заради пандемията, най-накрая дебютираха и повечето от тях оправдаха очаквания. В личен план разполагам с достъп до всяка една модерна платформа, но предвид ограниченото ми време за игра не успях да стигна до множко заглавия, които вероятно щяха да присъстват тази персонална класация. Дам, включително и GOTY-то от Game Awards Elden Rings. Последната е инсталирана на PS5 конзолата ми от месеци, но освен да ѝ направя бърз тест за нещо повече така и не ми остана време в рамките на 2022 година. Истината е, че игрите на From са ми ужасно на сърце, но за тях винаги съм отделял, хм, специален къс от време. От друга страна успях в крайна на сметка да обърна внимание на такова количество големи, малки, средни и миниатюрни като времетраене игри, че от настоящата класация да отпаднат немалко изиграни от мен заглавия. Върнах се и на доволно количество заглавия от натъпкания в продължение на години личен каталог с развлекателен софтуер. Също така преиграх в ремастерирана или не форма не едно и две любими стари заглавия. И през цялото време работейки върху два… три различни гейм проекта, като поне два от тях се надявам да бъдат обявени официално през 2023 година. Така де, доволно динамична и както казах – прекрасна гейминг година изпращам.
Та:
God of War: Ragnarök
PS5, PS4
Рангнарок спрямо GOW 2018 е като GoW 2 на Кори Барлог спрямо оригиналния GoW на Дейвид Джафи. Продължение мастодонт по кажи-речи всички показатели спрямо режисирания именно от Кори диамант от 2018 година. От позицията на времето гледам на GOW 2018 и Ragnarök обаче като едно цяло – един разказ, разделен на две части. Две неразделни части. Повече в ревюто ми.
–
Stray
PS5, PC, PS4
Сай-фай с котка. И френски нюанси. Игрите като Stray са ми особено любими през последните години и защото обикновено се изиграват за четири-пет часа, съчетават в себе си безупречен аудио и визуален дизайн и оставят у играча позитивно усещане за някакъв вид постижение. Скоро трябва отново да я преиграя.
–
Scorn
Xbox Series S/X, PC
Сърбите от Ebb Software определят себе си като гейм студио, което е създадено с едничката цел да създава „different breed of video games”. Получило им се е. Определено. Поне пречупено през моята Коралова призма. Продукт, който може основно да бъде мразен или обичан, Scorn в личен план беше преживяване, което ще помня дълго. Основните вдъхновения на братята сърби (за втора поредна година сръбска игра влиза в класацията ми за любими игри след Golf Club Wasteland през 2021) са творци от калибъра на Гигер и Зджислав Бекшински. За мен конкретно прекрасен продукт, който определено искам да споделя с по-широкоскроените си приятели.
–
Inscryption
PS4, Switch, PS5, Xbox Series S/X, Xbox One и PC
Това не е поредната игра на карти. Това нещо е извратен спектакъл!
–
The Last of Us Part 1
PS5
Чудовищен визуален ъпдейт на абсолютната класика от 2013 година, който е и приятно ъпгрейднат на ниво изкуствен интелект. Продължава да ме удря здраво, а изиграването ѝ без никакви ъпдейти на абсолютно най-висока трудност е едно от най-запомнящите ми гейм преживявания до момента. Повече, тук.
–
As Dusk Falls
PC, Xbox Series S/X и Xbox One
Подкрепеният от Microsoft продукт бързо подсказва, че режисира човек от антуража на Дейвид Кейдж и в частност Quantic Dream. Каролин Маршал беше и част от GameAwards, получавайки наградата Games for Impact. Честно казано нямах високи очаквания, но адвенчър-интерактивно-филмовата природа на играта не просто ме докосна, но в определени моменти си ме и удари. Теглейки чертата, доста впечатляващ дебют на британците от Interior Night.
–
Gran Turismo 7
PS5, PS4
Въпреки всички проблеми с онлайн частта на GT7, „количките“ на Казунори Ямаучи приятно ме върнаха към PS1/2 времената. От известно време я играя и с качествено кормило. Силно препоръчвам за любителите на НЕаркадните рейсинг заглавия. Повече, тук.
–
Martha is Dead
PS4, Xbox One, PS5, Xbox Series S/X и PC
Доста счупен на всички платформи диамант, но все пак диамант. От времето, в което изиграх италианската психологическа драма (играта не е типичен хорър, а онова за „рязането“ си беше чист PR ход) имаше още един-два пача, които би трябвало да са поправили множеството бъгове и като цяло неполирана осанка на играта. Историята в крайна сметка ме грабна, местността, в която се развива действието – също. Един от по-любопитните уолкинг-симове през последните години. Ревю текста ми, тук.
–
Horizon Forbidden West
PS5, PS4
Чудовищна продукция и вероятно най-красивият open world, който върви във висока резолюция при 60FPS и изглежда по такъв начин. Сюжетната линия отново е насочена към по-младото тийн поколение, съответно не успя да ме плени. Но си остава чудесно заглавие, с което да покажете графичните възможности на PlayStation 5. Ревю, тук.
–
A Plague Tale: Requiem
PS5, Xbox Series S/X и PC
Изключително се зарадвах, че на ниво енвайърмънт, количество асети и осветление французите от Asobo са вече на AAA ниво. Същото не мога да кажа за цялостната сюжетна линия и лицевите анимации на персонажите. Все пак по мое мнение задължително заглавие за феновете на екшън-адвенчъра от трето лице.
–
Sonic Origins
PS4, Switch, PS5, Xbox Series S/X, Xbox One и PC
SEGA Mega Drive/ Genesis беше първата конзола, която закупих с лични финанси (продавах сладолед цяло лято като хлапе), съответно Sonic бе един от героите, с които израснах. Синът ми през 2022 година се впусна в щуро гледане на двата игрални филма по Sonic, а аз съответно се насочих към официалните ремастъри на SEGA за последните конзоли. Феноменална колекция с няколко технически минуса, която обаче така ме хвана в клещите си, че взех платина, припомняйки си колко ААА са били оригиналните соници и колко добре са остарели с годините. Бодли горе!
От игрите, на които съм обърнал по-сериозно внимание през 2022 година заслужават споменаване още:
Моо Lаndеr – разкошен български проект. Повече за него, тук.
Somerville – част от екипа на Limbo и Inside с обещаващо заглавие и феноменална работа на българския арт директор на играта Георги Симеонов. За съжаление на Somerville ѝ е трябвало още около 6 месеца за полировка.
Teenage Mutant Ninja Turtles: Shredder’s Revenge и Teenage Mutant Ninja Turtles: The Cowabunga Collection – по мое мнение не са на нивото на Street of Rage 4, но това не ги прави по-малко приятни продукти.
Ghostwire: Tokyo – само преполовил съм японската „духовновия“ на Tango Gameworks, но ако продължава в същото темпо ще ми бъде едно от топ заглавията за 2022 година. Ако продължи да бъде още от същото – не.
FIFA 23 – най-добрата FIFA от над пет години. Наистина качествено изпращане на серията под шапката на Electronic Arts. Повече, тук.
Assassins Creed Valhalla Dawn of Ragnarök – все още не съм видял финалните букви на играта, но в същото време – поклон пред родните програмисти, дизайнер и художници на Ubisoft Sofia. Повече слова за проекта, тук.
Submerged Hidden Depths – инди спокойствие. Повече, тук.
Kao the Kangaroo – Dreamcast спомени.
