От личен опит знам колко е предизвикателно да докараш до пазарен дебют дадено заглавие. Особено първото, което стига до заветнитеe крайни потребители – в случая играчите. Знам колко е трудно освен за PC, да издадеш софтуер и за затворени конзолни платформи като тези на Sony, Microsoft и Nintendo. Въобще гейм-девът е особено предизвикателно поле за изява и в личен план всеки, който дори е стигнал до създаването дори и само на white-box прототип, има дълбок поклон от мен.
В този ред на мисли родните пловдивски „чукове“ от The Sixth Hammer буквално ми счупиха главата с дебютния си продукт, направил премиера по-рано през годината за почти всички популярни платформи – PlayStation, Xbox и PC.
Тествах както PlayStation версията (на PS5 и PS4 Pro), така и тази за Xbox Series X. Важно е да подчертая, че на новите конзоли играта върви посредством обратната съвместимост с предходния хардуер (PS4/Xbox One). Тоест поне за момента липсват нейтив версии. Въпреки това развлекателният софтуер на българите върви осезаемо по-добре на PS5 и Series X.
In КРАВИ we trust!
Moo Lander е 2D екшън адвенчър, който ми напомни едновременно за игра от, хм, „metroidvania“ жанра, но също и на продукт на едно от любимите ми в персонален план студиа – Q-Games. И в частност прекрасните два PixelJunk Shooter проекта.
Талантливите родни младежи не просто са имали отличаваща се идея, но и в крайна сметка вероятно добър план как да я реализират. Защото играта може да е чистокръвно инди и на места да си личи липсата на опит, време и вероятно ресурс, но в същото време Moo Lander е кохерентно преживяване с отлична атмосфера, ефектно-аудио визуално изпълнение и приятно гъвкав геймплей.
Съветвам всеки, който стартира Moo Lander, да не си вади заключения на база първото ниво, което играе ролята на ръководство и, признавам, ми дойде леко тромаво като действие и с една идея твърде базисен дизайн. Moo Lander обаче се отваря неимоверно още с второто ниво, а когато продължиш, инвестирайки допълнителни час, два и решиш, че си видял целият визуален стил на играта, тя ще се удари с мокър парцал. Честно казано не помня името на нивото „с пчеличките и глухарчетата“, но когато излязох за първи път от „подземията“, на лицето ми се появи ясно изразена усмивка. „Чуковете“ владеят.
Предвид факта, че сравних по-рано Moo Lander с игри от „метроивания“ жанра и PixelJunk Shooter, е логично да очакваме пъзели свързани с физика, щателно обикаляне на разновидни нива и ъпгрейди. Това и получаваме.
Moo Lander по никакъв начин не открива топлата вода и стъпва по здраво изградени от десетилетия канони, но в същото време има собствен дух, собствено усещане. Момчетата от The Sixth Hammer на първо място са искали да изрязват себе си, съответно са сметнали, че споменатите по-горе прийоми ще им помогнат за това.
Ясно е, че кравите са главни действащи лица (някои от босовете са култово комични), през цялото време върви и история и войс-оувър, който звучи доста адекватно и лично ще попитам Ник какво са ползвали – реални актьори или AI аудио софтуер, който все повече (и ААА) заглавия използват.
Сюжетният план освен това си има и определена дълбочина, но в същото време играта може да се играе и като old-school екшън адвенчър от времето на Mega Drive/SNES.
Моите основни проблеми с играта (минус споменатото мудно въведение), или по-скоро – проблем – е производителността. Ок, на места UI-я крещи с все сила „липса на опит или човек, който да се е заминавал ексклузивно с него“, но не и до степен, който може да ти повлияе на преживяването с играта. Производителността обаче, особено на старите конзоли (PS4/Pro, Xbox One/X) e лоша. Играта дропва регулярно фреймове, от което скролингът страда неимоверно. На PlayStation 5 (на чиято конзола прекарах най-много време) и Series X производителността за щастие е далеч по-висока, но дори новите машини страдат при по-комплексни сцени и бързи смени на кадри. Сега, Unity на конзоли от десетилетие страда що се отнася до производителност и перфектно полирани технически продукти като Ori and The Will of the Wisps са по-скоро изключение от правилото. Сигурен съм също, че родните младежи са дали всичко от себе си, но в крайна сметка „пърформънсът“ в определени моменти наистина може да повлияе негативно на преживяването с играта. Предимно на по-старите PlayStation и Xbox версии. Без да съм тествал, съм сигурен, че Moo Lander върви безупречно на PC-та от среден и дори нисък клас.
Що се отнася до визуалната част, то палците са ми високо вдигнати горе. Предлагаща богат набор от цветове, визията е изключително… жива. Moo Lander не разчита на стандартен пиксел-арт, а по-скоро се доближава до преждеспоменатата Ori and The Will of the Wisps. Частиците по екрана са многобройни и имат добра симбиоза с околната среда. Не определени места Moo Lander e приказно красива. Поздравления на арт екипа.
Същото се отнася и за музикалния съпровод. Ще стигна до там, че да нарека музиката движещ елемент при напредването в играта. Тя потапя, гали слуховия апарат и е приятно динамична през цялото времетраене на софтуера (апропо, все още не съм завършил Moo Lander).
За финал нямам какво повече да добавя освен респект с кофите за The Sixth Hammer. Moo Lander е не просто дебютно заглавие за екипа, но и по мое мнение качествено такова. Заглавие, което, сигурен съм, ще им бъде стълба за допълнително развитие и намиране на инвестиции. Самият факт, че Moo Lander, разработена изцяло в България инди игра, се предлага на почти всички модерни платформи, е повод за бурни аплодисменти. Но пловдивските творци по мое мнение тепърва ще развият своя потенциал през следващите няколко години. Пожелавам им го от сърце!
