Наясно съм, че не един и двама играчи ще скочат на подобно заглавие, питайки „какво му е толкова различното на Dawn of Ragnarök“. И донякъде ще имат право. Донякъде.
На първо място е важно да натъртим, че става въпрос за продукт, чието лийд студио е българско – Ubisoft Sofia. И е важно да отдаваме голямо значение на подобни продукции, изнесени на българска територия. Най-реномираното гейм издание в световен мащаб – нишовият Edge, от години отдава по-голямо значение, когато разглежда заглавия, разработени във Великобритания – държавата майка на класическото списание. По мое мнение често пъти поставя и по-високи оценки на британски заглавия. Независимо, че изданието се води доста хард по отношение поставяне на високи оценки на иначе похвалени от комерсиалните медии заглавия.
На второ, все още не съм завършил Dawn of Ragnarök. За протокола, така и не завърших оригиналната Valhalla. Очевидно аз, като играч с по-малко свободно време, наистина нямам време за open-world заглавия в стилистиката на Ubisoft. От друга страна константното мрънкане на някои медии и играчи спрямо развитието на Assassin’s Creed серията започва да се превръща в „сипване за идеята“. Апропо, Assassins Creed Valhalla е най-успешният комерсиално AC до момента, съответно има милиони играчи, които имат не само времето, но и харесват дизайн- и геймплейните основи, върху които е изградена серията от Origins насам. Това е малко като да искаме новият CoD спонтанно да се превърне в алтернативна версия на Doom Eternal, щото, видиш ли, играта на id е мега свежа трактовка на old-school шутърите от първо лице.
Що се отнася до българския Dawn of Ragnarök, то той в крайна сметка е още от същото. Но, има едно (че и две) голямо „НО“. Първите няколко часа ми демонстрираха един по-различен Assassin’s Creed. Такъв без тонове иконки по картата и ясна идея „накъде сега“. Дори след първия час има сцена, която, признавам, е приказно красива и силно напомня за началния изглед на The Legend of Zelda: Breath of the Wild. В личен план аз обаче нямам никакви критики за вдъхновението на българските дизайнери. Дори вдигам високо вдигнати палци. Изследването на света в първите няколко часа е водено го голяма степен от любопитството на играча, а не непременно от картата на Dawn of Ragnarök. Последният обаче постепенно започна да се превръща в типичен „Асасин“ – с множество икони, мини куестове, водене за носа и предвид факта, че на ниво наратив играта просто не успя да задържи вниманието ми, както споменах, не съм я и завършил.
Българите обаче не само са се опитали да предложат алтернативен open-world за Assassin’s Creed игра, но и раздвижване на гейм механиките. Буквално в рамките на първия час, криещите се под земята джуджета даряват играча с Hugr-Rip. Говорим за своего рода придобиване и използване на специални, хм, сили. Първата е Power of Muspelheim и позволява „разходка по лава“, а също и сливане с Muspel враговете, стига разбира се играчът да не опита директно да заколи такъв. Плюс, има възможност и за придобиване на специалните сили на някои от убитите врагове. Предвид факта, че не съм завършил играта, не съм отключил и всички Hugr-Rip специалитети, но в случая наистина можем да говорим за свежо на места раздвижване на темпото и творческо решаване на пъзели. Поне за 10-те часа, прекарани в света на Dawn of Ragnarök, винаги е имало достатъчно „енергия“ за задействане на HR, когато е необходимо използването им (едри цветчета, дървета и отстраняването на врагове).
Предвид факта, че говорим за първо DLC от втората година поддръжка на Assassins Creed Valhalla, то се надявам студиото на Ubisoft, което ще стои зад следващите късове съдържание, да доразвие споменатите идеи на българите.
Иначе, поклон пред родния екип и QA частта му, защото Dawn of Ragnarök е адски полиран open-world представител. Практически не се сещам за сериозен бъг в рамките на първите 10 часа от играта. Също така е важно да подчертая, че за изиграването на Dawn of Ragnarök е нужен оригиналният Assassin’s Creed Valhalla. Ако сте от тези играчи, които като мен не са завършили основната игра, то при избора на „нова игра“ ще ви се даде опция директно да стартирате от Dawn of Ragnarök със съответните ъпгрейди (чаках буквално минути в менюто на играта, докато ми изкачаха умения и ъпгрейди, които по идея трябва да имаш от оригинала).
Визуално на места родната игра е изключително красива, въпреки че няма как да очакваме микро детайла на пресния PlayStation екслузив Horizon Forbidden West. Играх PS5 версията, която има опция да върви при 60FPS и динамична 4К резолюция. Очаквано има и чист 4К режим, при който обаче опресняването е при 30FPS. Резолюцията и качеството на картината обаче при 60FPS (performance) режима за мен бяха на достатъчно високо ниво, за да избера именно него. Нещо, което, прочее, не мога да кажа за преждеспоменатия Horizon Forbidden West. Високо вдигнати палци за художниците на Ubisoft Sofia, които са създали един особено красив фентъзи Svartalfheim в стилистиката на LOTR. Очаквайте повече LOTR и по-малко GoW от визуалния стил на Dawn of Ragnarök.
Теглейки чертата, смятам, че Assassins Creed Valhalla Dawn of Ragnarök е чуден ААА продукт, който ще допадне на феновете на поредицата и очаквано вероятно няма да се понрави на тези, които недолюбват серията. В сюжетен план нещата не успяха да задържат вниманието ми, но в случая отново трябва да натъртя, че не съм изиграл докрай оригиналната Valhalla. Първите няколко часа от прогресирането на играта и Hugr-Rip специалитетите обаче чертаят едно потенциално освежаване за серията, която се надявам да продължи и с оставащите DLC-та. В личен план наистина бих искал намеря в един момент 100-на свободни часа за цялата Valhalla сага, защото изграденият свят определено има притегателна сила и на места е безумно красив. Още по-силно обаче искам да поздравя екипа на Ubisoft Sofia, защото Dawn of Ragnarök е адски полиран ААА проект, който може да мине спокойно и за пълноправна игра, а не просто DLC. Продукт, разработен и завършен по време на властваща все още пандемия. Продукт, който се опитва да освежи поставените от AC: Origins насам основи за серията. Продукт, изнесен на плещите на български таланти, които се надявам да получат още по-голяма свобода, ресурс и време при осъществяването на следващия проект, на който ще бъдат водещо студио.
