От години в личен план поставянето на финална оценка на артистичен продукт под формата на конкретна цифричка в края е най-ненужният елемент при представянето ѝ в медиен формат. На първо място различни медии имат коренно различни критерии за оценяване – 6-цата в Edge например може да бъде като 9 или 10 в IGN. Много хора поглеждат оценката и си вадят изводи за качествата на съответното заглавие и дали то евентуално ще им хареса. Без да прочитат/гледат и една пета от целия ревю-материал. Плюс, във времената на развихрени фенбойски спорове в социалните мрежи и гейм форуми съответната цифричка за крайна оценка е безумно оръжие в още по-безумни дискусии. Дискусии, които последните години влияят негативно на множество девове, които не разполагат с особено дебела кожа.
В този ред на мисли най-голямото ми съжаление относно изиграването на Horizon Forbidden West е избутването ѝ на тъгъдък, за да мога да подготвя ревю текст, преди продуктът на Guerrilla Games да направи дебюта си на 18 февруари. Защото, бога ми, Forbidden West има най-разкошния дигитален свят за изследване, който съм имал честта да посетя до момента. Различните биоми, безумно разнообразните структури, изпъстрени с детайл, който е немислим за кажи-речи всички open-world заглавия до момента, динамиката при прекосяването на терена – след монотония първи час, два, Horizon Forbidden West се отваря по феноменален начин. Прегръща те със своите изследователски одежди, дърпайки те за ревера към изумително красиви местности и потайности. Всъщност в личен план смело мога да твърдя, че Horizon Forbidden West е най-добрият open-world до момента що се отнася до изследване и екшън. Обожавам двете Red Dead Redemption игри, но на ниво прогресиране и екшън могат да бъдат доста реалистично мудни. Последното може да бъде и плюс, но не и за повечето модерни люде, затрупани от работа, задължения от всякакво естество и алтернативно ентъртейнмънт съдържание с тировете.
Horizon Forbidden West е продължение на оригинала от 2017 година Horizon Zero Dawn и естествено не преоткрива топлата вода. С изключение на един крайно субективен елемент, за който ще отворя дума по-долу в текста, по мое мнение поправя всички проблеми на оригинала. В това число анимациите при второстепенните кът-сцени, интеракцията с околната среда (водни басейни, растителност, скалисти повърхности), по-добро обхождане (травърсъл, за по-модерните играчи, четящи този текст). Машините (роботите) продължават да бъдат все така величествени, отлично анимирани и опасни на по-високите трудности. Битките могат да бъдат от различен вид в зависимост от топографията на терена и подхода на съответния играч – от Солид Снейк стелт, до Рамбо юруш. Усещането от оръжията – ръкопашни, огнестрелни и т.н. е хубаво – с приятна тежест на удара, а DualSense опциите са черешката на тортата. Честно казано към днешна дата започва да ми липсва базисната функционалност на DS, когато се прехвърля на алтернативен хардуер като PS4, Xbox Series X или PC. Катеренето в играта също е претърпяло промени към по-добро и е приятно балансирано между това на Uncharted 4 и Zelda Breath of the Wild.
Един от най-големите бонуси и смело решение, което за щастие започва да навлиза все по-масово при заглавията, изготвени от екипи с ААА численост и талант, са опциите за регулиране на играта. Освен базисните трудности, практически всеки играч може да нагоди Horizon Forbidden West по негови критерии – от UI модификации, аудио и дори чисто геймплейни модификации, които променят доста условия за напредване в играта. Наясно съм, че хардкорд играчите вероятно поглеждат начумерено при споменаването на подобни опции, но те от своя страна дават шанс на много повече хора да се насладят на съответния продукт. Хора с по-малко свободно време могат да избегнат грайндване, други да се насладят на Forbidden West въпреки потенциални физически особености на техните тела. Тези, които искат предизвикателство, потни ръце и тактически подходи при влизане в битка, също могат да намерят своя Forbidden West.
Очаквано на аудио и визуално ниво нещата са на зашеметяващи висоти и на трите вида хардуер, на които се предлага Horizon Forbidden West за момента. Тествах играта и на предходните конзоли на Sony и най-добрата новина е, че независимо от PlayStation конзолата, с която разполага съответният играч (PS4, PS4 Pro или PS5), крайният резултат е отличен. Тоест за хората, които са се притеснявали, че ще се повтори Cyberpunk 2077 драмата на предходното поколение конзоли – не се притеснявайте и спокойно си играйте на PS4 или PS4 Pro. Разбира се, визуалният ъпгрейдът на PS5 версията е значим – текстури, осветление, минимизиран поп-ъп, изцяло рендвани в реално време кът-сцени и още тонове елементи са подобрени при новата конзола. С други думи холандските машини са постигнали почти перфектен баланс между генерациите – играчите, разполагащи с PS4 калибър хардуер, ще получат чудесно продължение спрямо оригинала, предлагащо множество визуални ъпгрейди. Собствениците на PlayStation 5 от друга страна ще станат свидетели на истинско пиршество на цветове и дребни детайли по терена, които са невиждани за open-world среда.
В 4К режима (60FPS режимът върви при 1800p, използвайки чекърборд реконструкция) Forbidden West на много места изглежда като офлайн рендър. Предвид изключително ниския инпут-лаг, лично аз препоръчвам хай-рез режима при 30FPS, защото поне на 65-инчов приемник IQ-то пада доста при 1800p чекърборд срещу нейтив 4К. Аудио миксът е добър, но честно казано това към днешна дата е валидно за кажи-речи всяко ново ААА заглавие. Динамичната музика влиза добре, а актьорите, участващи в играта, са на отлично ниво – включително и второстепенните NPC-та. Кери-Ан Мос, Анджела Басет, Ашли Бърч, Ланс Редик и компания най-общо казано дават всичко от себе си.
Единственият елемент, който подразни видната ми морска особа, беше сюжетният план и донякъде сценарият. Разбира се в случая говорим за крайно субективна преценка, а също съм наясно, че таргет групата на играта определено не са чичаци на по 40+ години. И все пак мотивите на част от главните персонажи стоят лошо на екран, а алогичният им характер с времето директно си ме подразни. В определени моменти си личи също, че сценарият е подготвен от група сценаристи и въпросният на места е доста, както казват англоговорящите – uneven. Тоест не тече гладко, съдържа, както се изразява любимият ми български сценарист Дечо Таралежков – „глупости“. Също бих допълнил няколко неща относно структурата на света – при положение, че говорим за племенна структура на живеене и суров начин на живот, чистотата на всички персонажи на играта (тия хора се къпят като за световно и европейско едновременно?), почти пълната липса на бради и като цяло хипстърското излъчване на герои от всякакъв тип ми натежаха. Да не отварям дума за прическите, от които дори стилист Капанов би се изчервил.
И последното нещо, което ме подразни, е константното напомняне от всички видове племена как, видиш ли, храна – няма. От друга страна из света си тичат диви-прасенца, зайци и др. животни, които определено стават за ядене. Отново, наясно съм каква е целевата група от хора, към които е насочен Horizon Forbidden West, но все пак това са елементи, които ми натежаха в един или друг момент от 40+ часовото ми приключение. Въпросното включва почти ексклузивно основните мисии, плюс десетина второстепенни куеста. С други думи, по мое мнение Horizon Forbidden West спокойно може да си отиде към 100-на часа, които аз с огромно удоволствие бих си причинил на по-късен етап.
Не бих забравил забранения запад
Да, Forbidden West не е най-добрата стори-дривън игра на Sony, не е дори в топ 3. Персоналния ми. Но от друга страна е най-добрият и балансиран open-world на компанията. Ако карате по основните мисии, продуктът на Guerrilla Games може да се усети като по-линейно преживяване в стилистиката на God of War или TLOU. От другата страна малкото второстепенни мисии, които изиграх, до една ми бяха любопитни и като структура и като персонажи, които участват в тях. Светът е приказно красив, а ченето ми падаше на равни интервали от време по пода предвид безумния микродетайл в голяма част от сцените и феноменалния ъпгрейд при анимациите. За разликата от голяма част от повечето open-world заглавия, Forbidden West е забавен в рамките на почти цялото си времетраене. Усеща се като аркадна версия на open-world дизайна, което в личен план е гигантски плюс. Плюс е и тази инициатива, която се надявам са събуди трофи-хънтъра у всеки, закупил копие на играта.
