FIFA 23 – качествено „сбогом“ на поредицата под шапката на Electronic Arts
Ако някой е измервал времето, което съм прекарал най-много с конкретна популярна гейм серия, то най-вероятно FIFA ще бъде едноличен лидер. Историята ми с FIFA стартира с оригинала за Mega Drive, дебютирал през особено далечната вече 1993 година. Като тийн в онези времена разкъсвах от игра изометричния футболен дебютант, а в следващите години се впечатлявах от подобрението на анимациите и добавянето на официален лиценз на футболни отбори и техните състави. Впечатлявах се х2 от 3D дебюта на серията за 3DO – през 1994 графиката на FIFA за непопулярната конзола ми се струваше фотореалистична на базата на това, което играех на Sega Mega Drive. По-късно дойде FIFA 98: Road to World Cup – версията на FIFA, която я затвърди като футболният виртуален мастодонт с голямо М и игра, която играхме навремето в продължение на стотици часове преди самото „световно“.
На по-късен етап – студентските ми години и известно време след това, се бях насочил към популярната серия на Konami – Winning Eleven/PES. Последните десет години обаче почти ексклузивно се забавлявам с FIFA. През последните години по-малко , предвид все по-натоварената ми програма, появата на нови членове в семейството ми, но най-вече заради изискванията на играта. Какво имам предвид с последното ли? От години нивото ми на развитие като играч стои непроменено и за да напредна, е необходимо да инвестирам много повече време в играта (в мултиплейър) и да чета и тествам най-успешните тактики, трикове и т.н. Особено през последните 2-3 издания нивото ми или спадна драстично, или останалите играчи са вдигнали своето до невъобразими висоти, защото основната ми „забава“ с играта се свързваше мощни викове и желание да хвърля геймпада в стената. Прекрасната ми половинка редовно ми се смееше на бурните реакции.
След близо 30 години с FIFA нямаше как да остана безучастен от новината, че това ще бъде последната игра на Electronic Arts с лиценза на футболната централа. Разминавания в цената на лиценза за определен срок бе основната причина за поставянето на край на дългогодишното партньорство. Разбира се световната футболна централа ще търси решение за себе си как FIFA заглавието да бъде представено на виртуалната сцена. Същото се отнася и за Electronic Arts – настоящата FIFA 23 ще продължи да бъде налична и през следващата година – просто ще носи ново заглавие и вероятно още куп промени, за които ще научим през първата половина на 2023 година.
И така, как EA изпраща една от най-знаковите гейм серии за всички времена? За щастие по-възможно най-добрия начин – поне що се отнася до футболна симулация и визуално/аудио представяне. От години НЕ играя срещу CPU противници, а единствено стандартния сезонен мултиплейър. Тоест не си изготвям отбор от футболни величия и не се възползвам от GAAS екстрите, които са съставна част от FIFA от години. Съответно написаното по-долу е свързано основно с футболният модел – как той е осъществен, визуализиран и озвучен. Бизнес моделът на режими като Pro Clubs най-вероятно е сходен с този от предишни издания.
Към FIFA 23 EA е добавила няколко тактически и естетически ревизии, които адекватно допълват стабилния геймплей план на компанията. Да, след около 50 мача онлайн и с последните ъпдейти на играта, все още не съм открил генерални слабости, хакове и пробойни. Всеки загубен мач е базиран на качествената на двамата играчи и разбира се, известна доза късмет. Честно казано толкова не съм се забавлявал с FIFA заглавие от години. Вероятно отново ще стигна своя праг в по-горните лиги, но поне в предходната игра въпросният беше значително по-нисък.
Допълнения към геймплея, като Power Shots, са с принос за позитивното време, което прекарах с играта, динамичната камера също допринася за потъването в действието на зеления килим.
Физиката също е претърпяла подобрения по всички параграфи – така и не съм станал свидетел на смехотворни сцени при сблъсъци на вратаря с противников играч, а както знаем интернет е пълен с компилации на тема „издънките на физиката във FIFA игрите. Доста по-лесно е да спреш и бързите играчи, които в предходните версии можеха да не карат спонтанно да треснеш геймпада в стената. Все още подобни „Бен Джонсъновци“ могат да те минат като доматено колче, но в повечето случаи зависи по позицията на защитника и правилния тайминг от страна на играча.
Визуално FIFA 23 също е претърпяла приятен ъпдейт – осветлението е със значителен скок и в комбинация с телевизор с адекватен HDR стадионът може да оживее по крайно убедителен начин. В кът-сцените футболистите все още мога да изглеждат като риби, но по време на геймплея играта на PS5 изглежда наистина блестящо – 4К резолюция при 60FPS и добър детайл на текстури и материали.
Саундтракът е на типичното за серията ниво – тоест, адски високо. Коментарите по традиция омръзват на петият мач.
За финал – отлично изпращане на серията от страна на Electronic Arts. Финалната порция FIFA 23 продължава да бъде най-достъпната футболна симулация, с която лесно се свиква, но изисква доста време и умения, за да не губиш с катастрофални резултати от елитните играчи в по-горните лиги. Продължава да бъде и съвършената игра за диванен мултиплейър, в съчетание с каса бира. Изключително любопитно ми е как ще се развият футболните симулации през следващата година и какви ще са съответните ходове на Electronic Arts и FIFA (ще работят с 2K?). А и на Konami също. Дотогава обаче ще направя поне още 50 мача на финалната FIFA от EA. Така де, не ми се е случвало през последните години да препоръчам FIFA с ръка на сърцето – поне що се отнася до пакета – геймплей, визия и аудио. Наистина нямам идея как точно стоят нещата с микротранзакции, но за моите нужди – настолен виртуален футбол, който да ми носи предимно позитивна емоция – FIFA 23 ги обслужи по повече от адекватен начин.
