Martha is Dead – счупен шедьовър

За мнозина Martha is Dead е хорър заглавието с крайни сцени, което PlayStation цензурира. И това не е непременно лошо, предвид факта, че говорим за адски едър PR за игра от малко студио в жанр, който е недолюбван от мнозина. Жанр, който, прочее, аз лично обожавам.

Мога ли да препоръчам спокойно Martha is Dead на моите кежуъл приятели геймъри така, както мога да го сторя с, да речем, Uncharted игра? Твърдо не. И причината не е единствено наистина лошото техническо състояние, в което е играта по времето на писането на този текст.

На ниво криейтив Martha is Dead е изключителен продукт. Искрено завиждам на италианските колеги, които са родили, а впоследствие и осъществили идеята си. Потенциалният проблем за по-лесно разбиране и асоцииране е естеството на разглежданата история и начинът, по който е поднесена. Много малко хора по мое мнение ще усетят, че объркващите нотки в наратива – тези, които ще направят играча несигурен на база какво научава и как се развива действието – са абсолютно целенасочено структурирани по този начин и са важен момент от изграждането на наративния стълб на Martha is Dead. Объркването и несигурността са част от проблема, който разглежда Martha is Dead. В случая не се изразявам ясно за какво аджеба става въпрос, какъв е този проблем и за кого се отнася, защото бих убил в зародиш идеята на режисьора Лука Далко за хората, които все още не са докосвали мрачната приказка за Марта.

Играта обаче е пълна с малки (и големи) визуални детайли, които подсказват, съответно и помагат за разплитането на историята. Внимателното вслушване в самите диалози, телефонни разговори и т.н. също могат да помогнат за адекватното подреждане на сюжетния пъзел. Историята в личен план ме хвана за гърлото от първата минута и не ме пусна до финалните надписи. Най-общо казано тя разказва за Джулия, която намира своята сестра удавена. Сестра, която е била глуха и по-харесвана от тяхната майка. За да получи от същата майчина любов, Джулия решава да присвои осанката на своята мъртва сестра, превръщайки се в Марта. Това съответно и очаквано води до множество трудности. И доста (допълнителен) мрак в живота на Джулия… ъъъ… Марта. Действието се развива в Италия, по време на Втората световна война, а бащата на двете момичета е германски генерал.

Хм, всъщност, ако трябва да направя паралел с филмова продукция, то това би бил с прекрасния оскароносител на Гийермо дел Торо – „Лабиринтът на фавна“.

Структурата на играта е сходна на повечето walking симулации с адвенчър елементи – наративът води действието. Джулия изпълнява серия от куестове, част от които се развиват във времето. Разкошен елемент, който обогатява действието в Martha is Dead, е камерата. Изключително приятно впечатление ми направи колко добре е балансирано използването ѝ. Прави ти кеф да снимаш, а след това и да обработваш снимките. Камерата е и прекрасен наративен инструмент. В нито един момент от 5-7 часа, които отнема минаването на Martha is Dead, не ми е била тежест. Пъзелите в италианското творение не са много, но някои са доста времеемки – например цялото сюжетно дърво, изискващо изпращането и разшифроването на морзов код. Диалогът и развитието на историята обаче наистина не ме оставиха безучастен към действието дори за минута. Въпреки бавното придвижване на Джулия, което, апропо, определено ще подразни играчите, обичащи нещата да им се случват бързо и безболезнено.

Martha is Dead ще бъде най-добре усетена от хората, които не бързат, а се потопят изцяло в света на играта, съответно изследват всяко кътче на вилата и гористите околности, в които се развива действието.

Крайните сцени

Има ги и действително биха ужасили по-пуритански настроените играчи. Истината обаче е, че Martha is Dead не е хорър игра. Martha is Dead е мрачен трилър, в който по-голяма част от действието се развива по светло. Крайните сцени са едновременно добър маркетингов инструмент, като в същото време се вписват добре в артистичен европейски продукт, произведен в Италия. Другата истина е, че както могат да се впишат адекватно, така и без тяхното наличие сюжетната линия няма да изгуби много. Бонус за всички версии, е, че те могат да бъдат цензурирани. Разликата в нецензурираните версии между PlayStation и Xbox/PC, е, че при последните две въпросните крайни сцени са QTE, докато при конзолите на Sony са просто кът-сцени. В личен план избрах варианта да видя всичко, което са имали желание да покажат италианските творци.

Защо счупен шедьовър?

Техническото състояние на Martha is Dead на всички платформи е плачевно. Историята ми легна толкова на сърце, че прежалих чести забивания при взаимодействие с предмети, рам крашове, незацепване на куестове, чупене на осветление, незареждане на множество обекти при стрийваме на информация. Това са генерални проблеми, на които повечето хора обаче няма да простят. И с право. Това е адски жалко за Martha is Dead. Играта е имала нужда от поне още три месеца полиране, защото на идейно ниво е изумителен продукт.

Визуалното представяне е отлично, саундтракът божествен, италианските актьори (италианското озвучение е избрано по подразбиране) дават много на цялостното сливане със света на играта.

Озвучаването на английски определено е с по-ниско ниво, въпреки че актрисата, която стои зад Джулия, всъщност се справя доста добре. Не мога да кажа същото обаче за останалите персонажи.

За щастие момичетата и момчетата от LKA.it работят върху още пачове, които се надявам да подобрят техническото състояние на своята наративна перла. Предвид моментното ѝ състояние обаче не мога да я препоръчам почти на никой с чиста ръка, защото изиграването ѝ може да бъде много фрустриращо преживяване, въпреки, че то за мен бе част от едрия мрак, който лъха от сюжетната линия на играта.

Martha is Dead е прекрасен пример за инакомислещ екип с адски яки идеи, който е пострадал от технически (а вероятно и времеви) лимитации. За хубаво или лошо това са фактори, от които модерният потребител не е силно заинтересован и с основание може сравни продукта на LKA.it със земята, дори и да има афинитет към наративната част. Martha is Dead е толкова сурова технически. Аз лично, играейки PS5 версията, имах над 10 краша, които ме принудиха да рестартирам и да се връщам по-назад, преигравайки някои моменти отново и отново. Плюс, 4К режимите на PS5 и Series X са с изключително лъкатушещ фреймрейт между 20 и 60FPS. Една динамична резолюция (играта е писана с UE4) или възможност за локване на фреймрейта биха били от голяма помощ.

В крайна сметка аз останах очарован от Martha is Dead, защото разказът на Лука спокойно влиза в топ 5 на най-любимите ми, които съм имал честта да проследя в дигитален формат. Идеята на италианците в моя случай е по-голяма от техническите лимитации и проблеми, които има играта. Плюс, силно се надявам, ако посегнеш към Martha is Dead след известно време, значителна част от споменатите в този текст технически проблеми да са отстранени. Няма причина да не са, при желание от страна на екипа. Bella Ciao…