Dreamcast, последният конзолен хардуер на легендарната компания SEGA, ако не броим Mega Drive Mini. Като SEGA Kid в онези години, бурният и за съжаление адски кратък живот на симпатичния хардуер, както и абсолютно феноменалните софтуерни предложения от студиата на SEGA, оставиха вечна следа в житейското ми гейм приключение. Едновременно позитивна и тъжна. Какво общо има Kao the Kangaroo с финалния конзолен хардуер на SEGA?
На първо място, естествено, първите приключения на Kao дебютираха на Dreamcast. На второ, Kao the Kangaroo беше игра от почти изчезналия в един момент, но за мое щастие отново завръщащ се сегмент при core видео игрите – АА/дабъл ей продукциите.
22 години по-късно новата итерация на подскачащото кенгуру се усеща по сходен начин, поставена до своя оригинал. Kao the Kangaroo по никакъв начин не е на нивото и няма претенциите на платформените класики на Nintendo и Sony (и двете Sonic Adventure заглавия за Dreamcast), но в същото време е и приятна и неангажираща платформена забава. Солиден платформър, който практически не предлага нито уникален дизайн на нивата, нито иновативни механики, нито, хм, особено притегателна сюжетна линия. Наясно съм, че последният елемент по идея не е важен за платформените игри по принцип, но поляците от Tate Multimedia малко или много залагат на него в Kao the Kangaroo 2022.
Прочее, мога спокойно да окачествя текущият Kao the Kangaroo като алтернативна версия на Super Lucky’s Tale по отношение на качество и изпълнение.
Структурно, играта разчита на няколко hub свята, всеки от които предлага между 3-4 линейни нива. Битките са максимално опростени, а самият платформинг, работещ.
Колизията и захващането на ръбове определено могат на места да бъдат проблемни, но предвид факта, че играхме заедно с все още ненавършилия четири години мой син и поне в рамките на първата половина от играта той се справяше блестящо за годините си, мога да кажа, че трудността е повече от адекватна за подрастващи играчи. Както и за тези, които просто желаят да се забавляват с платформена игра, без да си вдигат кръвното.
Хардкор джъмп-енд-рън спецове е препоръчително да търсят алтернативно в случая занимание.
Апропо, играта в началото имаше технически проблеми – определени скриптове не стартираха (аудио, геймплейни), имаше проблеми и със save системата. За щастие въпросните проблеми по времето на писането на този текст, или поне повечето от тях, са отстранени с първите два пача.
Kao the Kangaroo е визуално приятна игра. Цветовата гама в стилистиката „Blue-blue sky” радва окото. От друга страна графиката не е особено претенциозна. Ако очаквате нещо с качеството на последния Ratchet & Clank, то може и да останете разочаровани. Трябва обаче да допълня, че АА визията на поляците, подобно на геймплейната част, е ок. Използван е Unreal 4 и поне на PS4 Pro и PS5 играта върви при константни 60FPS. Подобно е положението и с аудиото – става, особено след последния пач на играта. Музиката е приятна, но не особено запомняща се. Като минус трябва да изтъкна факта, че английският дубльор на Као е оригиналният полски актьор. Последният звучи отлично на родния си език, но английският Као вероятно ще подразни мнозина играчи, преминали 10-годишна възраст.
Теглейки чертата новият Kao the Kangaroo е отлична част от платформената поредица, която подобно на своите предшественици продължава да бъде непретенциозна по един особено, хм, мил, начин. Без да блести с почти нищо, Kao the Kangaroo може да предложи на повечето фенове на жанра между 8-10 неангажиращи, но приятни в основата си часа.
