Spider-Man: Miles Morales е красиво напомняме колко е важно при старт на нов хардуер да разполагаш с бомбастични, желани от милиони играчи заглавия. Играта продаде милиони PS5 конзоли през последните две години и към днешна дата продължава да бъде едно от най-добрите (включително и технически заглавия за PS5).
По-рано през годината най-накрая получихме и PC версия на PS4 оригинала от 2018 година. Не съм тествал въпросната, но по единодушно мнение тя е била чудесен порт на вероятно най-доброто дигитално приключение на най-популярния комикс герой.
Miles Morales обаче попадна в машината ми – мобилно RTX 3080 с 16GB GDDR6 на Nvidia, 64GB памет и 11 поколение процесор от Intel (осем ядра) и резултатите бяха отлични.
Преди да споделя впечатленията си стриктно за PC версията, няколко думи за самата игра.
Spider-Man: Miles Morales е алтернативна история, стартираща малко след края на оригиналния Marvel’s Spider-Man за PS4. Играта очаквано се играе сходно с оригинала, но това е генерален плюс, предвид качествата на PS4 продукта. Наблягам на игра, защото в интернет се появиха не едно и две твърдения, че Miles Morales е DLC за Marvel’s Spider-Man. Това просто не е вярно.
Ако мога да направя пряко сравнение, то това ще бъде с Uncharted: The Lost Legacy на Naughty Dog, при която говорим за по-малка като мащаб игра от Uncharted 4, но и пълнокръвна такава. Истината е, че се надявам в рамките на генерацията да получим повече подобни на The Lost Legacy и The Lost Legacy проекти.
Ако трябва да си говорим в числа, преминах на нормална трудност Miles Morales на PS5 за около 12 часа, като съм сигурен, че има допълнително съдържание за поне още 10 часа. На PC версията отделих малко над 3 часа.
Що се отнася до Майлс, то аз лично харесах излъчването на младежа, независимо че търсената аудитория е на възраст между 15-25 години (надявам се младежът в мен никога да не ме напусне). В този ред на мисли смятам, че играта е прекрасно таргетирана, както към определена възрастова група, така и към сезона, в който ще се продава – коледните и новогодишни празници. Същото, прочее, беше положението и с PS5/PS4 версиите.
Честно казано през цялото време, докато играех Miles Morales, ми беше празнично, напомняше ми за “Сам в къщи“ версия на „паяка“, носеща едновременно драматични и позитивни емоции.
Не мога да пропусна и ролята на един от най-големите видео-гейм актьори Трой Бейкър, който продължава да играе на поразия във всяко второ голямо (и не чак толкова) заглавие. Та, въпросният симпатяга е в ролята на лошия Саймън Кригер и, OK, признавам, отново му се получава. Все пак трябва да допълня, че бих се радвал на една идея по-малко негови участия в големи ААА продукти. В рамките на играта поне не се чуват гласовете на другите големи Лора Бейли (упс, лек спойлър) и Нолан Норт.
PC версията, очаквано, е базирана на PS5 варианта и предлага плеяда от възможности за игра на машини от нисък, висок и среден клас. Не можах да тествам играта на офисния Steam Deck, съответно впечатленията ми са единствено от персоналната ми машина, която на мобилно ниво определено е Hi-End, и със сигурност е доста над средното ниво като цяло, съдейки по годишните резултати на Steam какъв хардуер използват потребителите на популярния дигитален магазин.
PlayStation 5 версията предлага също множество режими на игра (максимум 6, в зависимост от телевизионния приемник, който притежавате). Предпочитаният от мен е този, работещ при нейтив 4К с рей-трейсинг отражения и по-добро осветление. Предвид факта, че използвам телевизор с VRR и 120Hz, този режим върви при кадри между 40 и 60FPS. И играта изглежда зашеметяващо на 75 инчов 4К дисплей. Играх PC версията на 1080p и 1440p VRR дисплей. На 1080p можех спокойно да достигна PS5 визията и дори да я доразвия, включвайки най-високите стойности на рей-трейсинг отраженията. При тях не можех да поддържам константни 60FPS, но бях близо, a gsync ми помогна практически да не усещам флуктуациите между отделните фреймове. Разбира се, при свалени рей-трейсинг настройки спокойно можех да играя и на 120FPS. PS5 версията също предлага 120FPS режими, единият от които предлага дори и рей-трейсинг. На 1440p положението също беше в общи линии позитивно. Отново можех да гоня 60FPS при най-високи настройки, но рей-трейсинг ефектите определено трябваше да са свалени на по-ниски стойности. Дори по-ниски от тези на PS5 версията.
Също така ми беше странно да играя Miles Morales с Xbox Series контролер. Разбира се не защото контролерът на Microsoft ще се запали в ръцете ми, когато понечи да управлява игра на PlayStation студио, а просто защото му липсват хардуерни характеристики, които са неизменна част от Dual Sense. А именно тригерите и финната вибрация на контролера на PS5. Важно е да отбележа, че Miles Morales поддържа част от специфичните вибрации и ефекти на PC, ако към него свържете DualSense, но не всички. А също така в личен план продължавам да ползвам ексклузивно Xbox контролер за PC гейминг. От друга страна функционалността на DualSense за мен е определящ фактор към коя версия на дадена нова игра ще се насоча, но за немалко играчи „екстрите“ на контролера на Sony са по-скоро минус, съответно те ги изключват. С други думи по никакъв начин не е болка за умиране, ако се играе със стандартен контролер. Особено ако не сте имали взимане даване с новата конзола на японците.
Сега, що се отнася до техническата част, PC версията в моите очи е отличен порт – играеше се чудесно на моята машина и не помня да съм имал крашове (тестваната от мен версия не е day one, съответно е стабилно закърпена). От друга страна теглейки чертата машината ми, която на хартия е многократно по-скъпа и по идея по-мощна от PS5, просто не може да се мери с Miles Morales на конзолата. На тестваната от мен конфигурация (отново – мобилно RTX 3080 с 16GB GDDR6 на Nvidia, 64GB DDR4 памет и 11 поколение процесор от Intel (осем ядра) няма начин да мога да играя във 4К при FPS между 50-60 с рей-тресинг на high. Зверски ми липсваше и HDR, който мониторите ми не поддържат (все още използвам и Windows 10, а там сетъпване на HDR продължава да е болка). Независимост че използвам доста адекватно GEN4 SSD, Miles Morales на PC си имаше екрани за зареждане, които са премахнати на последната конзола на японците, а зареждането там е полъх от Sega Mega Drive. Разбира се, „лоудингите“ по никакъв начин на бяха пречка и са космос с gen 4 SSD в сравнение с PS4 варианта, но отново получаваме поредно доказателство, че low level конзолните API-та изключително много помагат, когато даден софтуер е съобразен с тях. Защото, да, Milest Morales за PC е разкошен порт, който на машини, разполагащи с 3080 десктоп версия и нагоре могат да предложат ултимативно преживяване, надскачащо максималната визия и FPS на PS5. От друга страна само подобно PC GPU струва х3 и дори х4 спрямо конзолата. Така де, все още съм удивен как са успели Sony и Microsoft съберат хардуер от подобен калибър и да го продават на цени между 400 и 500 (550 в някои региони) долара. Но достатъчно конзолно воайорстване.
За финал, Spider-Man: Miles Morales за PC продължава да бъде отлично заглавие и също толкова як порт за PC платформата. Холандските богове от NIXXES отново доставят – Miles Morales се играе добре с контролер, различен от DualSense, енджинът скейлва много добре (съдейки по множество алтернативни тестове) и може да се играе относително нормално дори на Steam Deck. Високо вдигнати палци горе. След 130 часа Returnal на PS5, сега чакам PC версията…
