Sackboy A Big Adventure

Директно продължавам с втора част на first party заглавията на Sony за PlayStation 5. Мнението ми за Demon’s Souls и Sackboy: A Big Adventure можете да откриете на следния адрес. Това за прекрасния и напълно безплатен платформър Astro’s Playroom, с който, по мое мнение, е редно да стартира всеки играч, инвестирал в PS5 (дори и да не е голям фен на платформърите), тук. Играта на Asobi е и прекрасно въведение за възможностите на DualSense.

Spider-Man: Miles Morales: Сам в къщи 4: паяжината

Разработчик: Insomniac Games

Spider-Man: Miles Morales е красиво напомняме колко е важно при старт на нов хардуер да разполагаш с бомбастични, желани от милиони играчи заглавия. Sony практически се е подготвяла в продължение на три години за старта на PS5, за да предостави качествен списък от first party заглавия в рамките на първата година от живота на конзолата. Именно в през 2017 година беше последният голям анонс на ААА first party заглавия за PS4. Именно поради факта, че на база моментните планове на Sony в рамките на първите 365 дни от живота на конзолата ще получим представители на тежката артилерия на японците като Spider-Man: Miles Morales, Demon’s Souls, Gran Turismo 7, Ratchet & Clank: Rift Apart, Horizon Forbidden West, Returnal и God of War: Ragnarok, интересът на медии и играчи към конзолата на японците е значително по-голям от този на прекия му конкурент Microsoft и неговите Xbox Series конзоли. Към споменатите first party заглавия трябва да прибавим и временните ексклузиви Deathloop, Ghostwire: Tokyo, Little Devil Inside и Kena: Bridge of the Spirits, за които също няма да ни се наложи да чакаме много.

И въпреки че e много хубаво да си говорим колко розово изглежда близкото бъдеще, то е редно да се върна към настоящето. И по-точно колко точно next-gen е Spider-Man: Miles Morales и има ли потенциал заглавието да продаде много конзоли.

Като разработчик и играч, технологичните достижения при риъл-тайм рендърина на потребителско ниво винаги са ме привличали. Рей-трейсинг е технология, която се използва в кино продукции от десетки години, но до преди 2 години на гейминг ниво можехме само да сънуваме да видим подобна, реализирана в ААА заглавие. Това, че технологията е неизменна част от хардуера на PlayStation 5, е генерален бонус за използването ѝ. И, ако съдим по резултатите от стартовите заглавия, ни очакват блестящи резултати.

Spider-Man: Miles Morales е алтернативна история, стартираща малко след края на оригиналния Marvel’s Spider-Man за PS4 (за ремастерираната версия по-надолу). Играта очаквано се играе сходно с оригинала, но това е генерален плюс, предвид качествата на PS4 продукта. Наблягам на игра, защото в интернет се появиха не едно и две твърдения, че Miles Morales е DLC за Marvel’s Spider-Man. Това просто не е вярно.

Ако мога да направя пряко сравнение, то това ще бъде с Uncharted: The Lost Legacy на Naughty Dog, при която говорим за по-малка като мащаб игра от Uncharted 4, но и пълнокръвна такава. Истината е, че се надявам в рамките на генерацията да получим повече подобни на The Lost Legacy и The Lost Legacy проекти.

Ако трябва да си говорим в числа, преминах на нормална трудност Miles Morales за около 12 часа, като съм сигурен, че има допълнително съдържание за поне още 10 часа.

Подобно на Demon’s Souls се предлагат два режима на игра – единият е нейтив 4К с рей-трейсинг отражения и по-добро осветление при 30FPS (предпочитаният лично от мен режим), другият, performance режимът е динамично 4К с осветлението на Marvel’s Spider-Man, но при постоянни 60FPS. Естествено бих предпочел съчетание между двата режима, но е радостен фактът, че всички first party заглавия до момента за PlayStation 5 могат да се играят при 60FPS (важен елемент за много модерни играчи).

Що се отнася до Майлс, то аз лично харесах излъчването на младежа, независимо че търсената аудитория е на възраст между 15-25 години (надявам се младежът в мен никога да не ме напусне). В този ред на мисли смятам, че играта е прекрасно таргетирана, както към определена възрастова група, така и към сезона, в който ще се продава – коледните празници.

Честно казано през цялото време, докато играех Miles Morales, ми беше празнично, напомняше ми за “Сам в къщи“ версия на „паяка“, носеща едновременно драматични и позитивни емоции.

Не мога да пропусна и ролята на един от най-големите видео-гейм актьори Трой Бейкър, който продължава да играе на поразия във всяко второ голямо (и не чак толкова) заглавие. Та, въпросният симпатяга е в ролята на лошия Саймън Кригер и, OK, признавам, отново му се получава. Все пак трябва да допълня, че бих се радвал на една идея по-малко негови участия в големи ААА продукти. В рамките на играта поне не се чуват гласовете на другите големи Лора Бейли (упс, лек спойлър) и Нолан Норт.

За финал, Spider-Man: Miles Morales е наистина отличено заглавие, което едновременно носи със себе си полъха на next-gen-а (отлична ray-tracing имплементация, безумно бърз loading), но и е познато, играе се чудесно и със сигурност ще бъде най-продаваният софтуер за PlayStation 5 за първите няколко месеца. Insomniac Games от своя страна са божета, които работят в темпове, за които много малко ААА студиа могат да мечтаят.

Плюсове:

– Зарежда open world-а като игра за SEGA Mega Drive. Първите няколко пъти зареждането на save е наистина магическо.
– Една от най-добрите рей-трейсинг имплементации въобще до момента
– Режими за различните играчи – както за тези, които предпочитат качеството на картината, така и за тези, които предпочитат по-висок фреймрейт
– Съдържание за поне 20 часа игра и много празнично излъчване – перфектната стартова игра за нова конзолата

Минуси:

– Ако се и продаваше и на цената на споменатата Uncharted: The Lost Legacy…

Marvel’s Spider-Man Remastered

Разработчик: Insomniac Games

Оригиналната игра, облечена във визуалната опаковка на Spider-Man: Miles Morales. Ray-Tracing и 60FPS са генерален (но не и задължителен) бонус за ново преиграване (играчите ще могат да прехвърлят сейвовете си от PS4 версията в най-скоро време), като ремастерираната версия включва и цялото допълнително съдържание от PS4 варианта. Не мога да коментирам промяната на актьора, стоящ зад Питър Паркър, защото наистина имах време да тествам Marvel’s Spider-Man Remastered за около два часа. Тоест нямам идея как ще стои в по-драматичните сцени новият актьор. По отношение на самата игра ще си позволя да споделя няколко изречения от ревюто ми за PS4 варианта:

„В рамките на първите 15-20 процента от Spider-man бях по-скоро разочарован от видяното, предвид колосалния хайп около играта. Без развити умения, новият Спайди е леко тромав и като травърсъл, и като бойна система. В първите 20-25 процента и цялостното стори на играта също се влачи със скоростта на особено желиран сопол.

По крайно естествен и ненатрапчив начин обаче, Marvel’s Spider-Man ме отведе до другата крайност. Тази, в която споменатите по-горе минуси спонтанно се превърнаха в истински наркотик за аркадния мастодонт, живеещ в мен от време оно. Уменията в играта не са просто цифрички, които те правят по-силен – те променят целия ритъм на действие. Променят усещането от това да гледаш Spider-man до това да се почувстваш наистина като най-популярния комикс герой в световен мащаб. Добре развитата бойната система пък спокойно може да си го мери с японските си екшън събратя. Прокараният стелт елемент обаче е доста никакъв и е един от гореспоменатите чекбоксове, който не те отвежда до другата – положителната крайност в нито един момент. AI-то на лошите е… хм… много лошо и стелт сегментите като цяло или прекършват флоуа на Спайди екшъна, или – в случаите, когато, спойлър, не играеш с „паяка“ – са като 3D версия на Frogger.

Истината е, че в основата си Marvel’s Spider-Man е аркадна игра, облечена в крайно модерна опаковка. Честно казано не помня кога за последно съм изпитвал подобно удоволствие от контрола върху персонаж от трето лице. Дебело искам да подчертая, че в случая това не е критика към останалите ААА представители – модерните контролни схеми на повечето многобюджетни мастодонти са отлични. В случая с „паяка“ обаче говорим за контрол, който все едно е измайсторен и полиран под покрива на Nintendo EAD Tokyo. В рамките на 30-те часа, които ми отне платината, нееднократно се улавях как просто се рея между високите нива на строителство в Манхатън, без да ми пука за нищо от случващото се под споменатите нива. В този ред на мисли, дизайнерите, програмистите и аниматорите на Insomniac заслужават меко казано могъщи адмирации за цялостната реализация на обхождането в играта. В тези моменти се замислих как се чувствах след досега до първата сериозна Spider-Man игра в живота ми – Spider-Man vs. The Kingpin за Mega Drive. Как в рамките на въпросната, предвид могъщите хардуерни лимитации, основно трябваше да си представям какво е да си Spider-Man. Докато в тук разглеждания Marvel’s Spider-Man играещият «Е» Човекът паяк. В този ред на мисли, истински завиждам на подрастващите малчугани, които ще се докоснат до продукта на Sony и Insomniac. Защото въпросният е своего рода резиденция на Playboy за всеки почитател на Спайди. Spider-Man тривия шурти от всяко меню, кажи-речи всички култови костюми, гаджети и персонажи от Спайди.

Завършвам този хаотичен текст с две горещи препоръки. Първата е да намериш време и начин да изиграеш Marvel’s Spider-Man, който по думите на самите Marvel е само началото на игрите им в ААА опаковка и би следвало да играе ролята на оригиналния Iron Man филм на гейминг фронта. Втората е, ако имаш достъп до Xbox One, да изиграеш и предишната open world творба на Insomniac, Sunset Overdrive. Предвид наистина отличния финал на новия Spider-Man, мисля, че се отваря нова страница, свързана с игрите по най-популярния комикс герой. Страница, която по мое мнение може да бъде белязана със следващо заглавие както за предстоящия PS5, така и за настоящите PS4/Pro.“

Плюсове:

– Зарежда open world-а като игра за SEGA Mega Drive. Първите няколко пъти зареждането на save е наистина магическо.
– Една от най-добрите рей-трейсинг имплементации въобще до момента
– Режими за различните играчи – както за тези, които предпочитат качеството на картината, така и за тези, които предпочитат по-висок фреймрейт
– Всички DLC-та от оригиналната игра (поне 10 часа допълнително съдържание) и визуалната осанка на Miles Morales.

Минуси:

– Не би бил особено интересен продукт за вече изигралите PS4 версията

Стартовият софтуер на Sony за PlayStation 5 по мое мнение е най-добрият издаван някога за PlayStation платформа. В лицето на Spider-Man: Miles Morales и Demon’s Souls получаваме реален next-gen полъх, а Astro’s Playroom тоя полъх ни го сипва със самосвалите. Sackboy: A Big Adventure е изключително симпатичен платформър със изключително качествена аудио-визуална изработка – позитивно заглавие, което в настоящите времена ще донесе първосигнални усмивки на много семейства. По-важното за мен като играч обаче е, че всички заглавия до едно са на първо място са полирани и качествени геймплено продукти, а не просто красива визуална опаковка, под която се крие едра кухина.

В рамките на 2021 година ни очаква още по-тежка артилерия от страна на японците (следващата серия на God of War, Horizon Forbidden West, Gran Turismo 7, Ratchet and Clank: Rift Apart, Returnal, Destruction AllStars, Final Fantasy XVI, Deathloop, Ghostwire: Tokyo и др.), които очевидно поне на този етап са се подготвили по-добре от своите преки конкуренти на конзолна територия – Microsoft. Японците обаче вярвам са наясно, че трябва да поддържат подобно диво темпо в рамките на цялата генерация, защото въпреки тихия си старт Microsoft вече има в арсенала си доста сериозни студиа, чиито заглавия също са обичани от десетки милиони играчи. Google, Apple и Amazon от своя страна ще опитат да вземат от пая на японския гигант, а Nintendo… Nintendo живее в своя собствена (особено успешна) реалност…

Купуването на конзола на ден първи до голяма степен зависи от предлагания софтуер при премиерата ѝ. В още по-голяма степен на ексклузивния софтуер и уникални елементи на платформата като цяло. Истината е, че са много далеч времената, при които новото поколение конзоли буквално пренаписваше каноните за разработка на развлекателен софтуер.

Меко казано видимите скокове, които получавахме между прехода от 2D към 3D, от SD към HD, от нискополигонните модели на PS1, Nintendo 64 и Saturn към Dreamcast и PlayStation 2 (към днешна дата количеството триъгълници и при тези платформи е доста ниско) ще останат незабравим спомен за преживелите ги. Пазарната и технологична действителност днес обаче е доста по-различна. И новите потребители са по-различни. Итерационният пазарен модел на модерните мобилни телефони, телевизори и въобще почти всякакви технологични продукти промени из основи и очакванията на потребителите. Предвид добавянето при предходната генерация на междинни конзоли като PlayStation 4 Pro и Xbox One X немалко хора очакваха PlayStation 5 и Xbox Series X да бъдат просто PS4 Pro ver. 2 и Xbox One X2.

Помня в началото на 2019 година, в един от най-големите хардкор гейм форуми Resetera разискванията за next-generation конзолите. Масовите очаквания бяха да получим 8 терафлопа GPU за PS5, без никаква поддръжка на ray-tracing, стандартни механични твърди дискове (SATA3 SSD-та в най-добрия случай), Zen 1 CPU и 16GB рам памет. И как да очакваме нещо повече, като в края на 2018 година дебютира GeForce RTX 2080 Ti на Nvidia, чиито ray-tracing възможности бяха отвинтващи, но същото можеше да се каже и за цената на картата от 1300 долара, а адекватните за хай-енд гейминг Zen 1 базирани процесори започваха от 300 долара. Дори няма да отварям дума за цената на NVMe драйвовете в онези времена.

Две седмици след като се запознах от първо лице с PlayStation 5 все още ми е трудно да повярвам какъв хардуер получаваме за стартова цена от 400 долара (800 лв. в България). Хардуер, съдържащ над 10 терафлопа GPU мощност (чипсет, създаден на основата на RDNA 2 и модифициран от Sony стриктно за гейминг нуждите на новата конзола), Zen 2 CPU с фийчъри от Zen 3 (unified cache), Ray-tracing поддръжка на хардуерно ниво и SSD, което е конкурентно на най-бързите NVMe драйвове за PC. Не на последно място и I/O от друга галактика.

Да побереш подобен хардуер в конзолна кутия през 2020 година и да си позволиш да го продаваш на 400 долара е изключително постижение от страна на Sony. От всички звена, отговорни за осъществяването на подобен проект. За хардуера на PlayStation 5 мога да говоря много. Още по-интересно става обаче, когато този хардуер работи в съчетание и с next-gen софтуер. Вече подготвих обзорен текст за обратната съвместимост с PlayStation 4 (Prey получи нов пач и вече се играе нормално на PS5) и новините в тази посока бяха отлични и нагоре.

Какво да кажем обаче за first party софтуера на Sony за конзолата? Колко next-gen са игрите на Sony за PlayStation 5?

Demon’s Souls

Разработчик: Bluepoint Games

Единствената игра от каталога на PS5 и новите конзоли на Microsoft, която няма версия за предходните платформи – в случая PS4 и PS4 Pro. И ѝ личи. Буквално. Още в първите 2-3 минути римейкът на PS3 класиката на From Software успя да събуди гийка в мен, успя да отвинти главата на графичната кучка в мен, успя да ми покаже какво можем и трябва да очакваме от next-gen ААА софтуера за новите конзоли. На ниво микро-детайл, асети и детайл на конкретна сцена Demon’s Souls в много случаи е като оживяло в реално време преренднато филмче. Съчетанието от динамично осветление (с множество отскачащи светлинни обекти), смазващо количество теселейшън и изключителния арт на Bluepoint Games са хардкор показано на какво е способна новата конзола на Sony. Впечатли ме силно и поддръжката на 3D аудио, почти мигновеното зареждане също. Като човек, започнал своята гейм кариера с Pong, преминал след това през Atari 2600, NES, Mega Drive и всякакви версии на PlayStation и Xbox конзоли, видяното в Demon’s Souls буквално ме накара да пусна сълза от щастие. Любимата ми индустрия не просто е преминала през изключителен еволюционен път що се отнася до технически достижения, но и все още може да ме изненада визуално не само с приказен визуален стил.

Иначе, играл съм твърде малко оригиналната PS3 игра, за да мога да направя релеватни сравнения извън аудио визуалните, разбира се. От друга страна римейкът на Demon’s Souls много бързо кликна с мен и на геймплейно ниво, независимо, че до момента съм навъртял 10+ часа в режима 4К/30FPS. На първо място много лесно мога да провидя откъде е тръгнала Dark Souls серията, както и любимият ми Bloodborne. Трябва да допълня също, че по мое мнение, на база видяното до момента от Demon’s Souls, QoL елементите в структурата на Dark Souls трилогията ги прави една идея по… лесни от Souls първородника на From Software (освен ако не смятаме за първородник King’s Field серията).

Като тегля чертата, ако трябва да говоря в числа, Demon’s Souls е продукт от деветъчен сой. Продукт, който ще продаде милиони PlayStation 5 конзоли.

Плюсове:

– Най-впечатляващата визуално next-gen игра

– QoL добавките към римейка правят играенето му по-приятно изживяване през 2020 годината

– Избор за играчите – 4К/30FPS с по-добро осветление и теселейшън или динамично 4К при стабилни 60FPS

– Първокласен римейк на PS3 класиката на From Software

Минуси:

– Някои визуални промени от страна на Bluepoint Games може да не са по вкуса на PS3 Demon’s Souls ветераните

– По-хардкор от Dark Souls серията (това може и да е + за някои)

Sackboy: A Big Adventure

Разработчик: Sumo Digital

Най-приятната изненада от стартовите заглавия за PlayStation 5 (предвид качествата на Astro Bot Rescue Mission знаех, че ще получим много специален продукт в лицето на Astro’s Playroom). Произведението на англичаните от Sumo Digital е духовен наследник LittleBigPlanet серията на Media Molecule. Sackboy: A Big Adventure е чистокръвен 3D платформър, който идейно наподобява Super Mario 3D World на Nintendo. За съжаление играта остана в чисто комерсиалната сянка на очаквани PS5 заглавия като Demon’s Souls и Spider-Man: Miles Morales, но това по никакъв начин не означава, че Sackboy: A Big Adventure трябва да остане заровена под тежестта на двата гейм мастодонта. Играчът управлява любимото на милиони от LBP „чувалче“, което подскача в три измерения в различни по вид нива и на фона за абсолютно феноменален саундтрак. Не, честно, Sackboy: A Big Adventure с 3D аудио е истинска next-gen приказка – мастърингът е железен, от всички страни се чуват звуци и подсвирвания, които буквално все едно идват от помещението, което помещавате. Визуално Sackboy: A Big Adventure също изглежда безупречно. Играта има и PS4 версия (която не съм виждал), но PS5 опаковката е зашеметяваща по отношение на материали, HDR, нейтив 4К резолюция, 60FPS и цялостна визия, която и в този случай, подобно на DS, напомня за CG филмче. Въвеждащата сцена, рендната в реално време, е плашещо детайлна – с фино настроено осветление, материали, за които да си умреш и качество на картината (нейтив 4К, ТАА), което просто не сме виждали на конзолна игра до момента. Като минуси мога да назова по-бавното началото – първите нива на Sackboy: A Big Adventure се усещат приятно, но не предлагат wow фактор по отношение на level design и интересни ситуации. За щастие впоследствие играта категорично се отваря, същото се отнася и за трудността. Другият минус за мен, като почитател на платформърите от дете, е че босовете, подобно първите няколко нива, не са най-вдъхновяващите врагове, които съм срещал през годините. Теглейки чертата обаче, Sackboy: A Big Adventure, наред с безплатната Astro’s Playroom и Spider-Man: Miles Morales, е най-добрата празнична игра, която се предлага на next-gen конзолите. Като финален бонус трябва да допълня и за възможността тя да се играе в диванен-кооп (онлайн мултиплейър ъпдейта ще бъде наличен на по-късна дата).

Плюсове:

– Стегнат контрол при стабилни 60FPS

– Много красива

– Изумителен саундтрак

– Доволно разнообразие и предизвикателство (при по-късните нива)

Минуси:

– Започва мудно

– Босовете са леко разочароващи

Част 2