Директно продължавам с втора част на first party заглавията на Sony за PlayStation 5. Мнението ми за Demon’s Souls и Sackboy: A Big Adventure можете да откриете на следния адрес. Това за прекрасния и напълно безплатен платформър Astro’s Playroom, с който, по мое мнение, е редно да стартира всеки играч, инвестирал в PS5 (дори и да не е голям фен на платформърите), тук. Играта на Asobi е и прекрасно въведение за възможностите на DualSense.
Spider-Man: Miles Morales: Сам в къщи 4: паяжината
Разработчик: Insomniac Games
Spider-Man: Miles Morales е красиво напомняме колко е важно при старт на нов хардуер да разполагаш с бомбастични, желани от милиони играчи заглавия. Sony практически се е подготвяла в продължение на три години за старта на PS5, за да предостави качествен списък от first party заглавия в рамките на първата година от живота на конзолата. Именно в през 2017 година беше последният голям анонс на ААА first party заглавия за PS4. Именно поради факта, че на база моментните планове на Sony в рамките на първите 365 дни от живота на конзолата ще получим представители на тежката артилерия на японците като Spider-Man: Miles Morales, Demon’s Souls, Gran Turismo 7, Ratchet & Clank: Rift Apart, Horizon Forbidden West, Returnal и God of War: Ragnarok, интересът на медии и играчи към конзолата на японците е значително по-голям от този на прекия му конкурент Microsoft и неговите Xbox Series конзоли. Към споменатите first party заглавия трябва да прибавим и временните ексклузиви Deathloop, Ghostwire: Tokyo, Little Devil Inside и Kena: Bridge of the Spirits, за които също няма да ни се наложи да чакаме много.
И въпреки че e много хубаво да си говорим колко розово изглежда близкото бъдеще, то е редно да се върна към настоящето. И по-точно колко точно next-gen е Spider-Man: Miles Morales и има ли потенциал заглавието да продаде много конзоли.
Като разработчик и играч, технологичните достижения при риъл-тайм рендърина на потребителско ниво винаги са ме привличали. Рей-трейсинг е технология, която се използва в кино продукции от десетки години, но до преди 2 години на гейминг ниво можехме само да сънуваме да видим подобна, реализирана в ААА заглавие. Това, че технологията е неизменна част от хардуера на PlayStation 5, е генерален бонус за използването ѝ. И, ако съдим по резултатите от стартовите заглавия, ни очакват блестящи резултати.
Spider-Man: Miles Morales е алтернативна история, стартираща малко след края на оригиналния Marvel’s Spider-Man за PS4 (за ремастерираната версия по-надолу). Играта очаквано се играе сходно с оригинала, но това е генерален плюс, предвид качествата на PS4 продукта. Наблягам на игра, защото в интернет се появиха не едно и две твърдения, че Miles Morales е DLC за Marvel’s Spider-Man. Това просто не е вярно.
Ако мога да направя пряко сравнение, то това ще бъде с Uncharted: The Lost Legacy на Naughty Dog, при която говорим за по-малка като мащаб игра от Uncharted 4, но и пълнокръвна такава. Истината е, че се надявам в рамките на генерацията да получим повече подобни на The Lost Legacy и The Lost Legacy проекти.
Ако трябва да си говорим в числа, преминах на нормална трудност Miles Morales за около 12 часа, като съм сигурен, че има допълнително съдържание за поне още 10 часа.
Подобно на Demon’s Souls се предлагат два режима на игра – единият е нейтив 4К с рей-трейсинг отражения и по-добро осветление при 30FPS (предпочитаният лично от мен режим), другият, performance режимът е динамично 4К с осветлението на Marvel’s Spider-Man, но при постоянни 60FPS. Естествено бих предпочел съчетание между двата режима, но е радостен фактът, че всички first party заглавия до момента за PlayStation 5 могат да се играят при 60FPS (важен елемент за много модерни играчи).
Що се отнася до Майлс, то аз лично харесах излъчването на младежа, независимо че търсената аудитория е на възраст между 15-25 години (надявам се младежът в мен никога да не ме напусне). В този ред на мисли смятам, че играта е прекрасно таргетирана, както към определена възрастова група, така и към сезона, в който ще се продава – коледните празници.
Честно казано през цялото време, докато играех Miles Morales, ми беше празнично, напомняше ми за “Сам в къщи“ версия на „паяка“, носеща едновременно драматични и позитивни емоции.
Не мога да пропусна и ролята на един от най-големите видео-гейм актьори Трой Бейкър, който продължава да играе на поразия във всяко второ голямо (и не чак толкова) заглавие. Та, въпросният симпатяга е в ролята на лошия Саймън Кригер и, OK, признавам, отново му се получава. Все пак трябва да допълня, че бих се радвал на една идея по-малко негови участия в големи ААА продукти. В рамките на играта поне не се чуват гласовете на другите големи Лора Бейли (упс, лек спойлър) и Нолан Норт.
За финал, Spider-Man: Miles Morales е наистина отличено заглавие, което едновременно носи със себе си полъха на next-gen-а (отлична ray-tracing имплементация, безумно бърз loading), но и е познато, играе се чудесно и със сигурност ще бъде най-продаваният софтуер за PlayStation 5 за първите няколко месеца. Insomniac Games от своя страна са божета, които работят в темпове, за които много малко ААА студиа могат да мечтаят.
Плюсове:
– Зарежда open world-а като игра за SEGA Mega Drive. Първите няколко пъти зареждането на save е наистина магическо.
– Една от най-добрите рей-трейсинг имплементации въобще до момента
– Режими за различните играчи – както за тези, които предпочитат качеството на картината, така и за тези, които предпочитат по-висок фреймрейт
– Съдържание за поне 20 часа игра и много празнично излъчване – перфектната стартова игра за нова конзолата
Минуси:
– Ако се и продаваше и на цената на споменатата Uncharted: The Lost Legacy…
Marvel’s Spider-Man Remastered
Разработчик: Insomniac Games
Оригиналната игра, облечена във визуалната опаковка на Spider-Man: Miles Morales. Ray-Tracing и 60FPS са генерален (но не и задължителен) бонус за ново преиграване (играчите ще могат да прехвърлят сейвовете си от PS4 версията в най-скоро време), като ремастерираната версия включва и цялото допълнително съдържание от PS4 варианта. Не мога да коментирам промяната на актьора, стоящ зад Питър Паркър, защото наистина имах време да тествам Marvel’s Spider-Man Remastered за около два часа. Тоест нямам идея как ще стои в по-драматичните сцени новият актьор. По отношение на самата игра ще си позволя да споделя няколко изречения от ревюто ми за PS4 варианта:
„В рамките на първите 15-20 процента от Spider-man бях по-скоро разочарован от видяното, предвид колосалния хайп около играта. Без развити умения, новият Спайди е леко тромав и като травърсъл, и като бойна система. В първите 20-25 процента и цялостното стори на играта също се влачи със скоростта на особено желиран сопол.
По крайно естествен и ненатрапчив начин обаче, Marvel’s Spider-Man ме отведе до другата крайност. Тази, в която споменатите по-горе минуси спонтанно се превърнаха в истински наркотик за аркадния мастодонт, живеещ в мен от време оно. Уменията в играта не са просто цифрички, които те правят по-силен – те променят целия ритъм на действие. Променят усещането от това да гледаш Spider-man до това да се почувстваш наистина като най-популярния комикс герой в световен мащаб. Добре развитата бойната система пък спокойно може да си го мери с японските си екшън събратя. Прокараният стелт елемент обаче е доста никакъв и е един от гореспоменатите чекбоксове, който не те отвежда до другата – положителната крайност в нито един момент. AI-то на лошите е… хм… много лошо и стелт сегментите като цяло или прекършват флоуа на Спайди екшъна, или – в случаите, когато, спойлър, не играеш с „паяка“ – са като 3D версия на Frogger.
Истината е, че в основата си Marvel’s Spider-Man е аркадна игра, облечена в крайно модерна опаковка. Честно казано не помня кога за последно съм изпитвал подобно удоволствие от контрола върху персонаж от трето лице. Дебело искам да подчертая, че в случая това не е критика към останалите ААА представители – модерните контролни схеми на повечето многобюджетни мастодонти са отлични. В случая с „паяка“ обаче говорим за контрол, който все едно е измайсторен и полиран под покрива на Nintendo EAD Tokyo. В рамките на 30-те часа, които ми отне платината, нееднократно се улавях как просто се рея между високите нива на строителство в Манхатън, без да ми пука за нищо от случващото се под споменатите нива. В този ред на мисли, дизайнерите, програмистите и аниматорите на Insomniac заслужават меко казано могъщи адмирации за цялостната реализация на обхождането в играта. В тези моменти се замислих как се чувствах след досега до първата сериозна Spider-Man игра в живота ми – Spider-Man vs. The Kingpin за Mega Drive. Как в рамките на въпросната, предвид могъщите хардуерни лимитации, основно трябваше да си представям какво е да си Spider-Man. Докато в тук разглеждания Marvel’s Spider-Man играещият «Е» Човекът паяк. В този ред на мисли, истински завиждам на подрастващите малчугани, които ще се докоснат до продукта на Sony и Insomniac. Защото въпросният е своего рода резиденция на Playboy за всеки почитател на Спайди. Spider-Man тривия шурти от всяко меню, кажи-речи всички култови костюми, гаджети и персонажи от Спайди.
Завършвам този хаотичен текст с две горещи препоръки. Първата е да намериш време и начин да изиграеш Marvel’s Spider-Man, който по думите на самите Marvel е само началото на игрите им в ААА опаковка и би следвало да играе ролята на оригиналния Iron Man филм на гейминг фронта. Втората е, ако имаш достъп до Xbox One, да изиграеш и предишната open world творба на Insomniac, Sunset Overdrive. Предвид наистина отличния финал на новия Spider-Man, мисля, че се отваря нова страница, свързана с игрите по най-популярния комикс герой. Страница, която по мое мнение може да бъде белязана със следващо заглавие както за предстоящия PS5, така и за настоящите PS4/Pro.“
Плюсове:
– Зарежда open world-а като игра за SEGA Mega Drive. Първите няколко пъти зареждането на save е наистина магическо.
– Една от най-добрите рей-трейсинг имплементации въобще до момента
– Режими за различните играчи – както за тези, които предпочитат качеството на картината, така и за тези, които предпочитат по-висок фреймрейт
– Всички DLC-та от оригиналната игра (поне 10 часа допълнително съдържание) и визуалната осанка на Miles Morales.
Минуси:
– Не би бил особено интересен продукт за вече изигралите PS4 версията
Стартовият софтуер на Sony за PlayStation 5 по мое мнение е най-добрият издаван някога за PlayStation платформа. В лицето на Spider-Man: Miles Morales и Demon’s Souls получаваме реален next-gen полъх, а Astro’s Playroom тоя полъх ни го сипва със самосвалите. Sackboy: A Big Adventure е изключително симпатичен платформър със изключително качествена аудио-визуална изработка – позитивно заглавие, което в настоящите времена ще донесе първосигнални усмивки на много семейства. По-важното за мен като играч обаче е, че всички заглавия до едно са на първо място са полирани и качествени геймплено продукти, а не просто красива визуална опаковка, под която се крие едра кухина.
В рамките на 2021 година ни очаква още по-тежка артилерия от страна на японците (следващата серия на God of War, Horizon Forbidden West, Gran Turismo 7, Ratchet and Clank: Rift Apart, Returnal, Destruction AllStars, Final Fantasy XVI, Deathloop, Ghostwire: Tokyo и др.), които очевидно поне на този етап са се подготвили по-добре от своите преки конкуренти на конзолна територия – Microsoft. Японците обаче вярвам са наясно, че трябва да поддържат подобно диво темпо в рамките на цялата генерация, защото въпреки тихия си старт Microsoft вече има в арсенала си доста сериозни студиа, чиито заглавия също са обичани от десетки милиони играчи. Google, Apple и Amazon от своя страна ще опитат да вземат от пая на японския гигант, а Nintendo… Nintendo живее в своя собствена (особено успешна) реалност…
