Продължаваме с втора част на материала „Как COVID-19 се отрази на лайфстайла на българските разработчици“. В рамките на въпросната втора част от другата страна на бариерата ще застане и моя милост – авторът на този уводен текст. За незапознатите, от края на 2015 година съм част от малко независимо българско студио, като в момента, след серия от прототипи за вътрешно ползване, работи върху втория си по-голям проект. Който, прочее, все още не е анонсиран официално.

Акцентът на втора част на материала обаче ще падне предимно върху колегите от Creative Assembly Sofia.

По същество, попитах разработчиците на няколко български студиа как е повлияла властващата все още пандемия на техните екипи. И по-конкретно:

• Как COVID-19 промени вашия лайфстайл?

• Какви са начините за прекарване на свободното ви време в началото на пандемията и сега?

• Съществува схващането, че повечето разработчици на игри са свикнали да работят тихо и самотно, така че промяната на темпото всъщност не влияе толкова много на живота им. До каква степен е валидно това?

Creative Assembly Sofia

Алекс Токмакчиев – Lead UI/UX Game Designer

Откровено, животът ми определено не се е променил драстично, особено сравнено с животите на милионите хора по света, които загубиха работата си и стотиците хиляди, които загинаха. Имам късмета да работя в индустрия, която лесно може да премине в режим на работа от вкъщи, и която е дори по-печеливша в състояние на глобална пандемия, за което съм изключително благодарен. Наясно съм, и че в този случай съм в групата на привилегированото малцинство, така че наистина няма от какво да се оплача. Да, излизам значително по-малко. Да, силно ограничих социалните си контакти и ми липсва виждането с хора, но отново, на фона на всичко друго това са дребни компромиси.

В професионален аспект работата от вкъщи според мен донесе повече позитиви в колектива, отколкото негативи. Няма осезаем спад в продуктивността на хората, напротив, някои работят повече и по-ефективно. На доста хора им се спестява и по час, час и половина пътуване до работа на ден. Наложи се и нуждата от повече документация и по-ясна и точна комуникация, тъй като вече нямаш възможност просто да отидеш до бюрото на човек и за 2 минути да се обясните. Със сигурност има и минуси, разбира се. Не всички хора се чувстват комфортно да работят от вкъщи, особено тези със семейства и малки деца, а и при доста, които не са работили от вкъщи преди, може да се получи нездравословна невъзможност за отделяне на личното време от времето за работа.

Творчество на Алекс Токмакчиев: Alex personal website: https://www.atokma.com/ 

Калина Желязкова – Junior computer animator

Пандемията успя да промени доста начина ми на живот. Възможността да се работи от вкъщи се оказа голямо предимство за мен. Преди пандемията прекарвах средно около 2 часа на ден в пътуване от и до офиса. Благодарение на това спестено време успях да се захвана с ново хоби – градинарството. Като цяло качеството на живот се повиши, защото имам достатъчно време за пълноценен сън и често успявам да си приготвям по-здравословна храна. Друго предимство се оказа това, че мога по-свободно да разпределям работното си време. Например, ако през деня съм била недостатъчно концентрирана, сега е възможно да компенсирам това, като след почивка от няколко часа, се върна да свърша още малка част от работните си задачи. Тази гъвкавост дава и възможност да се свършат лични административни задачи (за мен това са онлайн лекциите в университета), които иначе винаги остават на заден план. Друг плюс е, че не е задължително да си ситуиран в София през цялото време.
Въпреки че сега комуникацията ми с колегите е предимно през чат или разговор, се чувствам доста ефективна. А фактът, че не се виждаме всеки ден, прави срещите на живо само по-приятни и заредени с положителни емоции.
Като цяло работата от вкъщи има положителен ефект върху моя личен и професионални живот, но въпреки всичко, завръщането в офиса ще бъде приятно разнообразие и го очаквам с нетърпение. 😊

Творчество на Калина Желязкова: Kalina’s showreel 2019: https://vimeo.com/344398627

Иван Воулпе – Game designer

How did COVID-19 change your lifestyle?
It limited interactions with friends and family certainly. Other than that I do not travel or have the habit of recreational walks, so it didn’t change much. It changed what I eat, as I mainly eat whatever I can order online now. As far as work goes, I feel more comfortable both personally and professionally. Personally, because I’m in the comfort of my own home and professionally because I have more freedom and flexibility to work how best suits me. It also gave me more free time as now I do not have to waste it to go outside to buy dinner and I don’t have to waste hours each day going to and from the office. The disadvantages to this freedom are that I miss having the team around me – I enjoyed being able to talk to my team members easily, knowing what they worked on and having an idea how it was all shaping up. Through our communication software it’s not as convenient, and you can’t be sure when someone is afk and when they would return. The frequent meetings Creative Assembly organizes helps a lot with this, though.

Overall in the beginning Home Office was a nice change of pace and now it’s comfortable.

Калин Попов – Senior 3D Artist

(снимка – личен архив на Калин Попов)

За мен карантината може да се раздели на три части. През първата все още ми беше трудно да свикна с идеята да работя от вкъщи. Бях свикнал да асоциирам офиса с работа, дома ми с релаксация и свободно време, и изведнъж се случи така, че на едно и също място трябваше да се случват и двете, което доведе до проблеми с концентрацията. И така през втората част, лека-полека реорганизирах някои неща вкъщи, за да помогна на организма си да свикне, че от сега нататък бюрото ми ще е само за работа и всичко останало за релаксация. Затрупах го с неща, които ми носят инспирация и спрях да работя по пижама! Не се бях чувствал толкова фокусиран от доста време. Започнах да ставам по-рано и да започвам деня си на балкона с книга и кафе в ръка, което ми помогна да асоциирам началото на работния ден с нещо позитивно и спокойно. И сега съм в третия период, в който колкото и приятно да съм си направил атмосферата ми липсва работата с хора на живо, което се надявам, че няма да се отлага още дълго.

Творчесство на Калин Попов: Kalin’s Artstation account: https://kalinpopov.artstation.com/

(снимка – личен архив на Калин Попов)

Kyodai

Ивайло Коралски 

Работата върху проекта, който разработваме в момента, вече беше стартирала преди да ни удари вирусът. Със съдружника ми в компанията обаче, Тодор Тодоров, единодушно решихме, че ще си вземем известна почивка и ще оставим dev процеса на малко по-заден план. Особено в по-ранните стадии на един проект вдъхновението и внимателното планиране на следващите стъпки от неговото развитие са важен фактор. Главите и на двама ни не бяха особено трезви предвид случващото се в първите седмици след началото на пандемията в България. В личен план решението ми бе да изиграя количество игри от колосалния ми като количество каталог от заглавия. Наблягам на изиграя. От години играя академично доволно количество игри с идеята да видя накъде се развива индустрията по отношение на развлекателни софтуерни продукти (предимно core заглавия за конзоли и PC). Да разгледам алтернативни дизайн решения, визуални достижения, камери, осветление, решаване на различни по вид проблеми и т.н. Обикновено един до два часа са достатъчни, за да получа информация как работи дадена игра и да вникна в базисните елементи, които я изграждат. Понякога, разбира се, ми е необходимо и повече време. Мисълта ми е, че количеството завършени от мен игри през последните години, преди началото на пандемията, беше притеснително ниско. Та, в общи линии секундата, в която малкият ми син и майка му заспиваха, се впусках във виртуални светове, които освен че ми се явяваха като страхотен отдушник на случващото се световен мащаб, исках също и да изследвам докрай. За справка – изиграх цялото допълнително съдържание на Marvel’s Spider-Man, странният инди Silent Hill проект Back in 1995, завърших кампанията на Battlefront 2, Life is Strange: Before the Storm, Doom 64, Onimusha: Warworlds и Street of Rage 4. Това са новите (за мен) игри, които завърших. Освен това натрупах близо 30 часа на Dark Souls: Remastered, а също преиграх God of War, Uncharted 4 и ремастъра на любимия ми Batman: Arkham Asylum. Трябва да допълня, че творчеството на колегите, което успях да попия в рамките на близо два месеца, в момента ми помага много за споменатото вдъхновение в персоналния ми процес на разработка. За мое щастие в семейно отношение приехме без сериозни драми оставането основно на териториите на дома ни, защото от години (затворихме офиса на Kyodai в началото на второто тримесечие на 2017 година) с моята половинка работим remote и сме свикнали да прекарваме значителна част от времето си в домашна среда.

Плюс, появи се възможността да стана част от проекта GI.bg, чрез който, на първо време дигитално, се запознах с хора от индустрията, с които имах чувството, че се познавам от години.

В кратце вдъхновение, много гейминг (нулев дев), нови (готини) хора и всъщност позната обстановка.

Творчество на Kyodai – https://www.projectelea.com/ и повече за процеса на разработка – https://www.unrealengine.com/en-US/developer-interviews/a-two-person-team-brings-the-immersive-world-of-elea-to-life-with-ue4

Тодор Тодоров

Здравейте, казвам се Тодор Тодоров и съм ½ от micro indie студиото Kyodai. За по-любопитните името идва от японски език и означава „братя“, точно каквито са нашите работни и приятелски отношения вътре в него. През по-голямата част от съществуването на студиото е залегнал процесът на работата от вкъщи или както е по-популярно в последните месеци – home office. Този начин на работа е изключително ползотворен за артистичните, самовглъбени творци, които искат спокойствие и пределна концентрация в рамките на позната и контролирана среда.
Поради това не мисля, че новата реалност повлия особено много на нашата работа като студио. Както и преди ние продължаваме да работим с помощта на външни фрийленсъри, като единствено заменихме срещите на живо с такива в Zoom или Viber. В личен план ситуацията бе леко неприятна, защото обичам да се разхождам сред природа в края на изтощителен работен ден, както и да играя с децата си в близките паркове. От друга страна успях да изиграя доста игри, което както и да го погледнеш си е бонус, който не е за подценяване.