Единайсетте ми топ игри за 2021 година
От години подготвям подобен тип материали, като преди около месец смятах, че най-накрая ще пропусна класацията ми за все още настоящата година. Причината беше, че съм в щур процес на разработка на нов развлекателен софтуер. Господинът Ковид обаче се обади спонтанно, тръшкайми ме за повече от седмица на легло. Опитът да свържа лаптопа ми към tower PC-то се получи, но процесът на работа от легнало положение и на един 15,6 инчов дисплей просто не беше достатъчно сериозен.
Плюс, за споменатата седмица и повече, буквално спях по 20 часа – въпреки ваксинацията пустият вирус може да те удари доста солидно. След една торба хапове и първо просветване обаче реших все пак да опитам да загърбя бездействието. Опитах да си напиша класацията за любими игри на 2021 година.
Поредната страхотна гейминг година в личен план. Честно казано не се сещам някога да съм имал лоша година по отношение на качествен развлекателен софтуер. По мое мнение човек, който смята, че една година е лоша що се отнася до излезли игри и тяхното качество, просто не желае да играе такива или робува на имена, брандове и конкретни студиа.
2021 година в личен план беше толкова чудесна, че всъщност ми бе адски трудно да се огранича до, хм, единадесет заглавия. Също така заради болежките ми през последния месец не успях да стигна и до Halo Infinite, въпреки че играта е инсталирана и ме чака на чудния ми Series X с малък OLED дисплей отпред. Като доста едър фен на Halo (най-вече на Bungie произведенията) Infinite може би щеше да има шанс да попадне в тази класация, но не би.
Подобно е положението и с GOTY-то на Джеф Кийли It Takes Two – играта е инсталирана от месеци, но с особено работливата ми половинка успяхме да минем около ниво и половина преди старта на писането на този текст. Resident Evil Village? Отново намерих време само за около час-два в Румъния. Все още се чудя и защо предвид факта, че съм болен Metroid фен, а испанският Metroid Dread по всичко изглежда е чудесен, Switch-ът ми събира прах цяла година? Ужасен човек съм. Искам да допълня още, че списъкът ми е съставен от нови заглавия (в него не присъстват ремастъри), излезли в рамките на 2021 година. Също така не играйте Twelve Minutes (12 Minutes) по празниците. Игра, която определено остави силен отпечатък в мен, но просто няма как да я включа в подобна класацията. Пробвайте я след семейните празници, ще ми благодарите след това.
Returnal
И така, без повече протакания – заглавието, което ме докосна най-силно и му отделих най-много часове (59) според PSN, бе Returnal на безупречните змейове от Housemarque. Честно казано колкото пъти се връщах към, от моя гледна точка, съвършения му контрол, визия и звук (dualsence + 65 инчов телевизор с хубаво черно и HDR и качествени слушалки ме караха да изпадам в константни нирвани на равни интервали от време) оставах с часове в студения, но изумително притегателен в същото време свят на Атропос. Returnal в основата си е олд-сккул шутър, модернизиран по прекрасен начин от финландските легенди с roguelike елементи. Балетът на Селин е най-технически грамотната игра, която съм имал честта да играя от Vanquish насам. И при двете може да се мре на богато и първоначално да изглеждат леко странни като усещане. И при двете обаче, когато зад управляващото устройство стои добър играч, могат да бъдат най-грациозните късове екшън, които ни е предоставяла любимата ни индустрия. Пълният ми Returnal текст – тук.
–
Ratchet & Clank: Rift Apart
Ratchet & Clank от години се играят по доста сходен начин, който за мен е адекватен, че дори и нагоре. Дори обикновено когато Insomniac опитат нещо свежо с участието на симпатичните герои, резултатите са по-скоро разочароващи. Като към пъргавия екшън-платформен геймплей обаче добавим може би все още най-впечатляващия технически шоукейс на тази генерация (слагам го над тек-демото на Матрицата, но техническото ми обяснение защо според мен е така трудно би се събрало в две-три изречения) се получава семеен продукт, на който най-края може да му се лепне етикетът „Като филмче на Pixar“, ама в реално време. Знайни и незнайни медии още от PS2 генерацията се опитваха да сравняват тогавашните заглавия за конзолата на Sony с оригиналното Toy Story…
Ех, риъл-тайм рендърингът се е поразвил доста през последните 20 години, а? Пълният ми текст за Rift Apart, тук.
–
The Medium
Комуникацията ми с The Medium бе доста изкривена. Играта беше конзолен ексклузив за Series конзолите на Microsoft и я стартирах именно на въпросните в началото на годината. За съжаление в период, в който нямах много свободно време, а също и технически играта за Series X (че и за PC) в началото имаше доста проблеми. С други думи тогава Медиумът след около два часа не успя да ме спечели заради константни крашове, стрийминг стътър и странно на места осветление. На по-късен етап получих копие за PS5 версията, която започнах да играя в периода около Хелоуин. И не само довърших полския продукт, но и се превърна в един от любимите ми за 2021 година. На първо място технически The Medium беше в доста по-добро състояние на PS5 спрямо Series X – по-висока резолюция, без крашове и стабилни кадри в секунда. Bloober Team бяха направили и творчески промени по осветлението на играта, които ми се понравиха. На второ, основната сюжетна линия беше всъщност отлична. Да, сценарно нещата бяха леко неравномерни на места, но не и до степен, в която да загубя интерес. Всъщност основният ми проблем беше константното монологово дърдорене на главната героиня, която очевидно беше сметнала, че съм по-глупав, отколкото по принцип съм, и държеше да ми споделя какво и защо се случва без грам да съм търсил мнението ѝ. В крайна сметка обаче прекрасно илюстрираният свят на художниците на Bloober Team, танк-контролът на старите RE игри (и камерата) и наистина страхотната история кликнаха с мен по особено естествен начин. О, да, Акира Ямаока… Високо вдигнати палци горе.
–
Golf Club Wasteland
Най-приятната изненада на годината. Може би и историята на годината. Историята на годината, докато играеш голф. Играй смело и безотговорно и след това ме почерпи с горещо питие.
–
Little Nightmares II
Най-добрата “като Inside“ игра за 2021 година. Изумително продължение на оригинала и едни от най-яките хорър/трилър моменти в личен план за отминаващата си година. На PlayStation 5, където играх малките кошмари, те изглеждаха умопомрачително. Tarsier Studios продължават да са ми много на сърце, дам.
–
Psychonauts 2
Само ще кажа, че притежавам оригиналния Psychonauts на Xbox (изглежда все още феноменално в 4К на Series X) и PS4/5, Psychonauts in the Rhombus of Ruin за PSVR и Psychonauts 2 за PS5 и Series X. Играх двойката на Series X, защото е единствената next-gen нейтив конзолна версия. На PS5 се играе PS4 варианта в режима на обратната съвместимост. И изглежда много красиво във 1440p и 60FPS. На Series X обаче всичко се случва във 4К при 60FPS и най-важното – в HDR. Говоря пълни глупости разбира се – всички версии са прекрасни, но все пак, ако търсиш най-добрия технически вариант, погледни към PC или Series X. Така де, целият Psychonauts 2 е такава главоблъсканица – като моментното ми текстче за нея. Но е качествена и интересна платформена главоблъсканица, за разлика от ковидно-вдървения ми текст. Теглейки чертата и предвид въвеждащото изречение, очевидно съм кучка на Тим Шейфър…
–
DARQ: Complete Edition
Ох, доста мрак. От хубавия. Пълния ми текст за играта можеш да прочетеш тук.
–
Forza Horizon 5
Какво му трябва на един аркаден Корал? Сочно-тлъст аркаден ААА рейсинг. В Мексико. От британци. Няма да повярвате колко пъти ходих до океана, защото синът ми така заповядваше. Разкошен завършех на моментната дизайн философия на Playground Games. Трябва да допълня обаче, че в много отношения 5-цата се чувства като DLC на 4-ката, която пък се чувства като голямо DLC на тройката и т.н. По мое мнение Horizon серията е в подобно на Far Cry поредицата състояние. Състояние на безтегловност. Вярвам, че Playground Games ще помислят доста върху следващата част от серията и ще нанесат необходимите корекции. Дотогава в личен план имам инсталирани на конзолата и петте Horizon игри (по-рано през 2021 година стартирах и оригиналния Xbox 360 родител на серията и е прекрасен!).
–
Beautiful Desolation
Признавам, че все още не съм завършил Beautiful Desolation, но видяното до момента (10+ часа според PSN) ме очарова. Сценарно нещата вървят гладко, историята е интригуваща, а визуалната част е отлична. Вероятно не съм завършил прекрасния и чудно замислен адвенчър заради твърде разточителния бек-тракинг. Хора, (вече) нямам време за подобно времегубене. И все пак препоръчвам горещо.
–
Biomutant
Честно казано нямах намерение да играя Biomutant през 2021 година. Попадна ми обаче код, а след майлстоун обикновено си почивам няколко дни (вместо 15 часа на ден пред компютъра ги свалям примерно на 8). 20 часа по-късно мога да категоризирам Biomutant като приятна шведска версия на Horizon Zero Dawn и по-дълбока ролева система. Мога да я охарактеризирам като изключително красива, с чудесна крафтинг механика и богат на възможности и опции свят. Битките ми бяха леко „плаващи“, а сюжетно ми беше твърде разпокъсано. Нехарактерен за мен продукт, който смятам да довърша изцяло, когато дебютират нейтив PS5 и Series X версиите.
–
Narita Boy
Пее ми се, защото тази игра е музика. Прекрасна музика. Пълното ми ревю ще откриеш тук.
Заслужват отбелязване още:
Kena: Bridge of Spirits, The Ascent, Sable, Superliminal, Recompile, Twelve Minutes, The Artful Escape
