GI.bg играе: Narita Boy – емоционален synth-oвъртеж (ВИДЕО)

Няма какво да се лъжем, GI.bg не е обагрен в ревюта на игри и вероятно такива никога няма да бъдат основен акцент на медията. От време на време обаче ми се ще да споделя по няколко думи за нови заглавия, които са минали през ръцете ми. Особено такива като настоящето. Такива, в които са вложени тонове енергия, любов и инакомислие.

Narita Boy е първата игра на Studio Koba, а проектът е стартирал като Kickstarter такъв. Разработката му също е продължила доста години – от 2016 година, като премиерата на Narita Boy се състоя на 30 март 2021 година.

Та, какво всъщност е Narita Boy? Най-общо казано сайд-скролър, вдъхновен от гийк културата на 80-те години на миналия век – оживяла видео касета (някой помни ли VCR устройствата? Ачико, някой?), обагрена с едни от най-добре раздвижените пиксели, които съм имал честта да зърна оживели на екрана пред мен.

Игра, която няма да спечели награда за най-гъвкав и разнообразен геймплей (заглавия като Ori and the Will of the Wisps са в друга категория що се отнася до геймплейно усещане), но и такава, която на моменти ме накара да танцувам с усмивка на стола, докато в други буквално ме насълзи.

Погледната от някакъв по общ план, историята е гейм трактовка на TRON – главен персонаж, влиза в софтуер, на чието дигитално поле се развива действието. В конструкцията на въпросния свят определено има логика, но за съжаление на Studio Koba най-вероятно малко играчи ще хванат всички „програмистки“ препратки – въпреки тоновете (особено в началото) натежаваща експозиция. Историята от ранните години на създателя на софтуера, в които се развива действието, обаче, е не просто лесно да се проследи, а действително може да разтърси емоционално доволно количество играчи. В личен план разкриването на нови сюжетни късове от младините на „създателя“ беше един от водещите елементи да продължавам напред.

Разбира се и безобразно добрата аудио-визуална изработка. Визуалният ретро-модернистичен стил буквално на моменти ме отвя, въпреки относително опростения пиксел арт. В съчетание с музикалния съпровод цялата игра се лее като synthwave клип от 80-те и определено мога да кажа, че Narita Boy изглежда и звучи много по-добре, отколкото се усеща. Последното твърдение не означава, че творението на Studio Koba не се играе добре – напротив. В играта няма счупена механика или натежаващ пасаж, в който правилата не са особено честни към играча. Контролът, битките и платформингът в Narita Boy са добри. За съжаление не мога да ги нарека отлични. Отново изгряват спомените за една от игрите ми на 2020 година – Ori and the Will of the Wisps, при която буквално говорим за качество на платфоминга и контрола, характерно за 2D сайдскролърите на Nintendo.

Нещо повече, Narita Boy е изключително лесна игра, а множеството босове и най-вече предизвикателството да ги отстраниш е много далеч от месомелачката, наречена Cuphead. На моментни има опити за леко разчупване на геймплейната вариативност, но отново – тези пасажи се минават с две основни движения и натискане на един-единствен бутон.

Истината е, че Narita Boy е интерактивен аудио-визуален спектакъл и по-малко хард-кор 2D екшън-платформър. И в това няма нищо лошо, в зависимост от очакванията на съответния играч. В Narita Boy е вложено много сърце и мисъл, а в екипа на Studio Koba определено работят адски качествени люде.

Основната история се преминава за между 7-8 часа, като в моя случай играх PS4 версията на PlayStation 5. Играта е също в GamePass както за конзолите на Microsoft, така и за PC. Изненадващо, но в някой редки моменти играта губеше фреймове на PS5, в което няма много логика и вероятно говорим основно за начин на конструиране от страна на техническите хора в екипа на Studio Koba (Narita Boy използва Unity). Също така в личен план препоръчвам визуалния филтър, който увеличава контраста и вдига нивото на черното. Алтернативният режим също е атмосферен, но по-убитите цветове, по-ниският контраст и искрящите ефекти са предпоставка за епилептични преживявания при по-дълги сесии.

В крайна сметка в личен план дебютното заглавие на Studio Koba беше зашеметяващо приключение.

Метроиванията в Narita Boy не е на най-високо ниво, но аудио-визуалното оформление, плюс оригиналната история на „криейтъра“ тотално ми продадоха играта и честно казано съм силно заинтересуван от следващия проект на студиото. Единствено се надявам процесът на разработка да е значително по-кратък.

Плюсове:

– Феноменална аудио-визуална изработка – гийкът в мен тотално заживя в дигиталната вселена на Studio Koba, а към днешна дата съм преслушал многократно и целия OST

– Част от историята е основно за програмисти и крайни нърдове, другата на моменти ме насълзи.

– Приятна за разпускане, предвид ниската трудност

– Повечето босове изглеждат феноменално, а някои от тях предлагат и приятна вариативност (за съжаление много малко от тях – виж минусите)

Минуси:

– Експозицията в началото вероятно ще бъде в повече за мнозина

– Странни на места чекпойнотове и леко плаващ скок, който не успях да разбера дали е целенасочен избор на дизайнерите на играта или проблемен input delay

– С малко изключения босовете нямат никаква дълбочина

– Част от историята е основно за програмисти и крайни нърдове

Препоръка: висока