Horizon Forbidden West беше и все още е едно от най-красивите и визуално атрактивни заглавия за последните две години. Decima, вътрешният енджин на Guerrilla Games, е способен на абсолютно феноменални резултати не само на последната конзола на Sony, но и на ветерана към днешна дата PS4. Естествено, освен техническа основа са необходими и доволно количество адекватни и нагоре 3D художници и дизайнери на нива. Е, холандците имат в изобилие и от тях. В личната ми класация Horizon Forbidden West беше едно от топ заглавията за 2022 година, въпреки че въпросното е таргетирано към по-младото поколение играчи.

Подобно на оригиналния  Horizon Zero Down, очаквано и Forbidden West получи своето допълнително съдържание. Само че този път то е писано ексклузивно за PlayStation 5. Разбира се в един идеален свят трябваше да очакваме и PS4 версия на Burning Shores, но след около 10-12 часа, прекарани с основната история на DLC-то, то смело мога да твърдя, че изборът на Guerrilla Games да заложат единствено на далеч по-можещия хардуер на PS5 е логичен. В крайна сметка тече трета година от премиерата на PS5, в ръцете на играчите са попаднали почти 40 милиона бройки от изключително търсената машина на японците и е време да кажем довиждане на крос-джен периода. Последният, прочее, в нито една предходна генерация не е продължавал толкова дълго.

Визуален делириум

Ще стартирам с факта, че Horizon Forbidden West се играе изключително добре – Елоу се управлява чудесно, а, ако се кара предимно по основната сюжетна линия, играта предлага доста приятно визуално и геймплейно разнообразие и темпо на действието. Както намекнах играта нямаше никакви проблеми и с визуалната част. Това, което обаче е дал PS5 хардуерът на талантливите люде, работещи за Guerrilla Games, ме храна малко или много неподготвен. Редом до Red Dead Redemption 2 на Hi-End PC, плюс специфични визуални модове, Burning Shores е най-добре изглеждащият open world, който някога сме виждали. DLC-то на практика има микро детайла на единична ААА игра с линеен или полу отворен дизайн, а цялостното визуално качество и производителност на играта на PS5 са стряскащо впечатляващи.

Към момента работя върху open world заглавие за новите конзоли, като екипът ни се възползва от услугите на Unreal 5. На който енджин определено могат да се докарат визуалните достижения на Burning Shores (стига да имаш количеството и качеството на художниците на холандците), но, бога ми, няма начин open world игра с Unreal 5 да изглежда и върви по този начин на PlayStation 5. По всяка вероятност UE5 версия на играта за PS5 щеше да върви при ъпскейлнати 1440p при 30FPS и трудни за задържане 60FPS при 1080p. Burning Shores отново щеше да изглежда впечатляващо (справка, пресният хит писан с Unreal, Star Wars Jedi: Survivor, също изглежда впечатляващо на PS5, но не и по Burning Shores начина).

Просто да спомена набързо числата на BS що се отнася до визуални режими – нейтив 4К при 30FPS, динамично 4К при 40FPS (при 120Hz) и 1800p с изключително качествен TAA и 60 повече (ако разполагате с VRR приемник, или такъв, който работи на 120Hz) кадри в секунда.

Фактът обаче, че „горилци не е трябвало“ да се съобразяват със скромните към днешна дата под 5GB обща памет на PS4 (останалите 3 се ползват от OS-та на конзолата), бавният механичен твърд диск и немощно CPU, е развързал ръцете на цялото студио.

Художниците са вкарали на единица площ много повече текстури и геометрия, далеч по-можещото CPU е позволило стриймването на света да се осъществява далеч по-плавно и бързо. Увеличен е и цялостният мащаб на терена, който е пред очите на играча (цялостната карта, естествено, е по-малка от тази на Forbidden West.

Волюметрик технологията на облаците е претърпяла значителен ъпгрейд – играчът практически може да стигне до облаците, да се скрие в тях, а посредством нов вид машини, преходът между небе, земя и вода се случва мигновено.

В не един и два момента наблюдавах случващото се на екрана с невярващи очи – на 75 инчов приемник с отличен HDR, VRR и 120Hz балансираният визуален режим е пиршество за сетивата.

Всъщност единственият минус, който бих добавил към безупречната визия на Burning Shores, е че при 40 и 30FPS режимите анимирани обекти в далечината се движат с нисък фрейм спрямо този, с който се движи основната логика на играта. Това обаче е ефек.. дефект, който множество играчи дори няма да забележат, да не говорим да ги подразни.

Естествено някой ще си каже – е, хубаво де, всичко ли е само красиви „картинки“? Много хубаво да е яка визията, ама как се играе? 

Burning Shores се играе чудесно, споменах го по-горе и малко по-долу ще понапиша нещо и по темата играене. Истината обаче е, че за мен визуалната част на Burning Shores е толкова важна, колкото е и геймплейната ѝ посестрима. Безумното количество детайл на „ангелския“ свят, пресъздаден в играта, ме накара в множество моменти просто да се разхождам и да търся нови визуални елементи, местности и гледки. Изиграх поне 30% от основната кампания като walking sim.

Сюжетната линия е продължение на случилото се в Forbidden West и успя да задържи интереса ми, въпреки че наративният похват на Guerrilla Games не ми е сред любимите. А и както споменах сценаристите са писали историята най-вече към възрастовата граница на играчите между 15-25 години. Гранд сторито е увличащо, има тонове lore, но диалогът между отделните персонажи е твърде чийзи и на моменти алогичен. В края на DLC-то пред играча се отваря възможността да избере и половата ориентация на Елоу, което в коректният случай, поне за мен, е отлично решение. И добре изпълнено такова.

Иначе, очаквано за ААА продукцията, пък била тя и под формата на DLC, се предлагат нови вражески „машини“, а тъй като изиграх въпросното на ниска трудност, не мога със 100%-на точност да кажа колко майсторски са битките, реалното ниво на изкуствения интелект и какво предизвикателство представляват. Мачках и колих като супермен в женски вариант и ми беше забавно.

Предлагат се и нови умения ™, а босовете, ах, босовете. Предвид споменатата трудност, бях като Арни в Командо, изпепеляващ всичко след себе си за отрицателно време, но визуалната част на въпросните босове е убийствена. Конкретно на финалният бос, чиято битка продължава доста време (но с добър пейсинг, поне на „лесно“) ме накара да преосмисля какво могат да направят на настоящия хардуер големите и можещи екипи на Sony.

Теглейки чертата момчетата и момичетата от Guerrilla Games са свършили чудовищна работа и честно казано 20 евро за продукт с подобна продукция и времетраене си е направо грабеж. Не са една и две пълноправните игри за 60-70 евро, които предлагат съдържание между 12-15 часа.

Burning Shores, подобно на Ghost of Tsushima: Iki Island, Uncharted: The Lost Legacy, Miles Morales  и разбира се The Frozen Wilds DLC-то към оригиналния Horizon Zero Dawn, са много успешен и качествен начин феновете на single player игрите на студията на Sony да не чакат с години за следваща порция от любимите си заглавия. По-ниските им цени ги правят и доста по-достъпни. 

Апропо, в случая Burning Shores изисква оригиналната игра (която е част от каталога на PS Plus Extra), а също е необходимо да сте изиграли основната кампания.

В крайна сметка големи палци горе за холандците, за които в най-скоро време ще работи и един от най-добрите български художници като концептуален художник. За момента няма да споменавам името му, но нямам търпение да видя неговото творчество за Horizon 3 (на практика вече обявен от Guerrilla Games) или следващото ново IP на талантливото студио.

А, щях да забравя, почивай в мир, Ланс Редик…

Препоръка: Висока