Стиг Асмусен е едно от големите имена в индустрията ни, за което рядко чуваме или попада под светлините на прожекторите. Американецът е работил върху заглавия от калибъра на Gauntlet и Mortal Kombat. Като е режисирал и скромния развлекателен къс, наречен God of War III. С оригиналният Star Wars Jedi: Fallen Order, на чието режисьорско столче отново стои Асмусен, последният и неговия талантлив тим в личен план отново успяха да ми напомнят защо като тийнейджър гледах оригиналната Start Wars трилогия по няколко пъти на седмична база. Защо бях влюбен във вселената, героите и митологията на класическото филмово фантастично приключение.
Е, със Star Wars Jedi: Survivor същият екип затвърди мнението ми, че Междузвездните войни не са непременно изчерпани, а просто е необходимо да имаш различен подход към тях.
Така де, „оцеляващият“ е феноменално продължение на Fallen Order, което в PlayStation 5 формат честно казано направо си ме отвя. Да, знам, че PC версията е проблемна, но вярвам, че Respawn ще я ъпдейтнат през следващите седмици подобаващо.
Ще кажа естествено няколко думи за бойната система, изследователския елемент и цялостната структура на играта, но това, което най-много ме впечатли, че фактът, че Стиг и екипът му практически са създали две различни игри що се отнася до баланс, усещане, че и структура. В случая имам предвид разликата между нормалната степен на трудност и тази на easy. Както и при оригинала, така и със Survivor Respawn са се опитали да предложат на нормална трудност една идея по-лека версия на Souls формулата. Естествено, когато става въпрос за Souls формула, дори и един неин по-лек вариант означава, че множество играчи биха се затруднили с това, което предлага като степен на трудност. И тук идва лесната степен на трудност, която от Souls формула прехвърля приключението в стилистката на Uncharted. Тоест Survivor на лесно е една особено достъпна и също толкова прекрасна игра, с която могат да се забавляват далеч по-висок брой играчи.
Балансирането и промените на подобен режим не са лесно задание, за който и да е екип. В този смисъл разликата в трудностите ми напомни за The Last of Us Part 1 или 2, при които Naughty Dog бяха създали на „лесно“ разкошен експириънс с акцент върху сюжетната линия, докато най-високата трудност беше и все още е една от най-майсторките игри въобще, където геймплеят взема връх, изкуственият интелект на противниците е значително по-развит и цялостното преживяване от преминаването през кампанията се усещане, ами, хм, различно.
Искам да натъртя още, че графичната част е фамозна! Star Wars Jedi: Survivor няма версия на старото поколение конзоли и това е спомогнало да получим една от най-красивите игри до момента през генерация. Нивото на микро детайла, мащаба на света и качеството на материалите е абсолютно феноменално.
Във визуалния си режим Survivor предлага и raytracing отражения, които работят чудесно в Start Wars среда. Наистина ченето ми бе на пода в не един и два момента. Визията очаквано събуди в мен и дигиталният фотограф, а share бутона на DualSence-а беше натиснат близо 350 пъти…
Малко и за тривиалните неща – битките в Jedi: Survivor са по-прецизни и динамични от всякога. Предлагат се множество нови „стойки“, съответно и способности, които променят динамиката на подхода от определени ситуации. Например, стойката Shien е добра за блокиране и отклоняване на бластерни изстрели, докато стойката Ataru е добра за агресивни атаки.
Получаваме и нов набор от способности за отключване, включително някои, които дават повече контрол върху средата.
Експлорейшън частта също е претърпяла значителни подобрения – изследването в Jedi: Survivor е осезаемо е по-възнаграждаващо спрямо това на Fallen Order заради с по-големите и разнообразни терени (и техните архитектурни особености). Планетите, които можем да посетим, са пълни със скрити пътеки и локации и често има множество начини да стигнете до конкретна цел.
Що се отнася до сюжетната линия на Jedi: Survivor, то тя е по-мрачна и по-зряла от тази на Fallen Order. Кал Кестис се бори да приеме собствената си смъртност и наследството на джедаите. Играта изследва успешно теми като скръб, загуба и надежда в лицето на непреодолими по идея препятствия. И предвид прекрасния поддържащ актьорски състав и добре написан сценарий, това не би трябвало да изненада никой.
Jedi: Survivor предлага също редица по-дребни промени и quality of life допълнения, които правят изиграването ѝ като цяло по-приятно. Добавената система за бързо пътуване например улеснява значително придвижването из по-големите планети.
Играта има и разкошна система за система за персонализиране. Значително подобрена спрямо оригинала – Cal действително може да изглежда по десетки различни начини.
За около 20-те часа, които прекарах с Survivor (50% на нормална трудност, 50% на лесно – дългът разработка на нова игра зове), срещнах минимално количество бъгове за толкова голям и мащабен нов проект, разработван по време на Covid.
Естествено на този свят няма перфектни неща и например анимациите и усещането от управлението на Cal продължават да бъде малко „плаващи“. Също така performance режимът по времето на писането на този текст е не само леко нестабилен, но и резолюцията пада до числа, които са видими с невъоръжено око на всякакъв тип приемници. И особено на 75-инчовият приемник, на който играх.
В крайна сметка обаче Star Wars Jedi: Survivor е задължителна игра за всеки фен на Star Wars или екшън-приключенските игри. Говорим за повече от достойно продължение на Fallen Order и една от най-добрите игри на Star Wars, правени някога. Точка.
Препоръка: Висока!
