По време на писането на този текст играта вече е на пазара от седмица и нагоре. Наясно съм, че закупилите я харесват безумно много (в PSN от над 40 хиляди ревюта PS5 ексклузивът е със средна оценка 93+ от 100), а част от критиката не я хареса – оттам и сравнително ниската средна оценка за Insomniac продукт тази генерация – около осмица.

Ако трябва да давам оценка в числово изражение за играта, то и аз бих и дал твърда осмица. Тоест отлична игра, която обаче не мога да нарека шедьовър.

Saros – геймплеен спектакъл. Който е и достъпен?

Ще започна оттам, че по мое мнение Sony е натиснала Insomniac да издадат Marvel’s Wolverine на 15 септември заради премиерата на Grand Theft Auto VI. Японците третират GTA VI като ексклузив – те имат маркетинга, навсякъде в официални комюникета на играта се свързва единствено с PSN, а слоганът “Ще се играе най-добре на PS5” е често срещано явление. Логично погледнато подобно решение е оправдано – защо трябва да се биеш със себе си в подобна ситуация?

За съжаление на Insomniac определено са им били необходими няколко месеца за финално полиране на това, което имат. Marvel’s Wolverine има странни проблеми с камерата при по-напечени ситуации в по-тесни пространства, а колизията при моето играене се издъни поне 5-6 пъти по доста аматьорски начин. Конкретни стартове на анимации просто не се активираха и някои части от дизайна на нивата определено е могло да претърпят допълнителна итерация или две. Плюс, честно казано в цялата игра най-много ме подразниха белите парцалчета/знаменца, които да демонстрират правилния път напред. Не бих отказал опция за тяхното включване и изключване. Наясно съм, че жълтата боя в Resident Evil игрите е също толкова дразнеща и алогична за играча в мен, но това не прави решението на Insomniac знаменцата да са единствената опция добро.

Другата истина обаче е, че по мое мнение много хора не си дават сметка колко комплексно задание е да напълниш 20 качествени и полирани часа, когато създаваш сингъл плейър линейна игра с много висока продукция. Изиграх на day 1 тази година иначе много хубавите Resident Evil Requiem и 007 First Light, но трябва да призная, че като цялостна продукция двете игри са значително по-малки от Marvel’s Wolverine.

Ок, може би за момента съм по-скоро негативно настроен към Marvel’s Wolverine. Следващото питане е, колко забавен всъщност беше за мен последният проект на Insomniac Games? Доволно, бих отвърнал. Изключая GTA VI, която почти сигурно ще бъде нещо много специално, Marvel’s Wolverine категорично ще бъде най-добрите пуканки за годината. Което всъщност е и логично за ААА игра от Insomniac, която използва Marvel лиценз.

Marvel’s Wolverine е създадена с идеята възможно най-голямо количество хора да нямат проблем с изиграването ѝ. Говорим за игра, която е чудесно решение за празниците в края на годината – култов главен герой, безумно висока продукция, визия и звук и около 20 часа, при които най-вероятно няма да има фрустриращо количество умирания, съответно и множество преигравания на един и същи пасаж. Особено на по-ниските трудности, които в случая дори не съм тествал.
Изиграх Marvel’s Wolverine на нормална трудност и общо умрях около 10-на пъти. Впоследствие взех и платина, за чието придобиване минах на най-високата възможна трудност. Истината е, че като свикнеш с флоуа на битките и си отключил всички умения, дори на най-висока трудност играта ще е песен за по-опитните играчи. Не съм тествал най-висока трудност от самото начало на играта, но вероятно тя ще е препоръчалата за по-опитните играчи, които са имали сериозно взимане даване със серии като Bayonetta и DmC.

Важно е да подчертая обаче, че дори на нормална трудност, по-кежуъл играчите ще бъдат предизвикани. Противниците в някои ситуации могат да бъдат доста агресивни и противно на някои ревюта, играта не се играе сама на нормална трудност дори при QTE-тата. Например при пасажите с мотор, при определено количество блъскане в препятствия, вълчо си умира.

Бойната система, очаквано, има сходства с тази на Marvel’s Spider-Man. Естествено в случая с Marvel’s Wolverine говорим за кървавица и далеч повече агресия – визуална и техническа. Противно на това, което прочетох в дадени ревюта, за мен в началото бойната система беше твърде лимитирана, а впоследствие, с отключването на определени умения, се раздвижи и ми беше наистина забавно да използвам различни инструменти от бойните възможности на Логан. Това ще е и една от причините след 6-8 месеца да си причиня отново кампанията под формата на New Game +. При последната реално стартираш с всички умения отключени от самото начало.

Като лек минус бих отбелязал, че не бих отказал още 4-5 различни модела на противниците, които не са нинджи. Не бих отказал и още 7-8 финишъра и специфични анимации.

Marvel Tokon Fighting Souls – Arc System Works с качествен ААА „файтър“

Дизайнът на нивата е силно опростен с идеята играчът константно да вижда нови визии на екрана. Със сигурност дизайнерите на въпросните във Insomniac са получили вдъхновение от двете The Last of Us игри, но колегите им от Naughty Dog определено са имали по-добра идея как въпросните да изглеждат по-логично конструирани и забавни за игра в същото време. Левъл дизайнът в Marvel’s Wolverine не е непременно лош, просто за играча в мен е твърде опростен. Давам си сметка, разбира се, че говорим за проект, който е замислен да бъде игран предимно от не-хардкор играчи.

Действието тече бързо, константно се случват неща на екрана, но поне аз не бих препоръчал сесии от над три часа. Има пасажи в Marvel’s Wolverine, които са предимно изследване на света и разкриване на нови сюжетни късове. Действието в тях тече доста бавно и дори за човек като мен, който обожава да му набиват в главата още и още lore, напредването в тях понякога беше твърде тромаво.

В рамките на кампанията константно ще се откриват и „врати от миналото на Логан“, които първоначално предлагат някакво предизвикателство пред играча – да убие количество лоши или да премине през определен регион възможно най-бързо. Самите предизвикателства, макар и да не бяха най-интересните на света, теглейки чертата са ок. Освен това не са задължителни (но пък чрез тях може да се отключи допълнителен финал). Моят проблем бе след преминаването им. Предвид продукцията на играта, честно казано очаквах нещо повече от монолог на Логан, който направо си ме присвиваше с тоналността и темпото, с която го рецитираше австралиецът Лиъм Макинтайър. Далеч по-добро решение за мен щеше да е тези спомени да са например във формата на комикс късове.

Прочее, първото преминаване на кампанията ми отне точно 22 часа. Два от тях обаче прекарах във фото режима. Тази игра просто те моли да изведеш на преден план дигиталният фотограф в себе си.

В сюжетен план нещата са, хм, ок. Има силни моменти, редуващи се с големи в личен план глупости. Очевидно е, че Insomniac мислят Marvel’s Wolverine да е нещо повече от самосиндикално заглавие и финалът категорично подсказва, че можем да очакваме продължение. В първите няколко часа бях сигурен, че женските персонажи в играта са мисткастнати. Особено първият момент на романс между Вълчо и Джийн беше изключително лош. Истината е, че с времето Кризия Бахос, може би и заради по-адекватно написания сценарий в някои пасажи, играеше далеч по-добре. След финалните надписи на играта отново бях на мнение, че голяма част от дамите в играта са мисткастнати, но не и до степен, която да развалят цялото впечатление от наративните напъти на деветте сценариста, отговори за сценария на Marvel’s Wolverine. Нямам идея на какъв принцип са работили деветимата, дали заедно или последователно са писали, но определено имаше големи амплитудни разлики в качеството на дадени диалози и сюжетни късове. Генерално диалозите и сцени с ексклузивно мъжки персонажи бяха много по-силни, докато комуникацията мъжки и женски персонажи беше нещо от сорта на 50 на 50. В някои моменти имаше хубава емоция и темпо, в други се стигаше дори до едра доза криндж. Разбира се не мога да говоря за сюжета в детайли, предвид факта, че историята е от знаково значение за играта.

Лиъм Макинтайър и Трой(чо) Бейкър обират точките и играят солидно и нагоре. Макинтайър влиза в образа на, поне за мен, нова интерпретация на Логан – такава, която не съм виждал в излезлите до момента филми. Не съм чел комиксите, но Логан на Insomniac според много запознати с тях люде визуално е базиран на оригиналните книжки – нисичък и набит.

Assassin’s Creed Black Flag Resynced – разкошен римейк с българско участие

Нататък, Логан на Хю Джакмън си беше традиционен трагичен комикс герой. Логан на Insomniac е далеч по-несигурен – има проблеми със собствената си идентичност. Крие страхове към собствената си ярост (реално има и конкретна причина, която е засегната в разказа на Insomniac). Логан на Макинтайър е още по-затворен, няма харизмата на филмов герой и поради тази причина на моменти може да изглежда странно неприятен. Последното не е непременно минус. Наративният директор на проекта Уолт Уилямст споделя, че тяхната интерпретация на популярния персонаж иска да демонстрира, че „същият Логан, който може да бъде по животински жесток, може да бъде и изключително мек и добър човек. Яростта му всъщност идва от силните му емоции.“

Цялостно харесах новата трактовка на Вълчо и дори ми е любопитно как ще го развие в следващите игри сценарният екип на проекта. Трой Бейкър също играе, та се къса в ролята на Натаниел Есекс. Американецът е вероятно най-голямата актьорска гейм икона и продължава да влиза много дълбоко в поверените му роли.

Визуалната част е превъзходна в 95% от времето. Именно защото говорим за една от най-добре изглеждащите игри въобще, моментите, в които имаше разни недостатъци, изпъкваха яростно. Например в някои локации задните фонове бяха с твърде ниска геометрия (а може би говорим за забравен твърде висок LOD?). Също така част от партикълите на художниците от Insomniac бяха откровено лоши – стояха като залепни, а не част от 3D средата на играта. Истината е, че американското студио вече работи по подобрения на тези минуси. Както споделих по-горе, според мен тази игра е излязла няколко месеца по-рано от предвиденото.

От друга страна 95% от времето получаваме абсолютен визуален бонбон, който върви чудесно както на PS5 Pro, така и на нормалния PlayStation 5. Качествен Ray Tracing на PS5 Pro при 60FPS не е лесно задание, но е напълно достижимо. RT възможностите на нормалната конзола обаче са силно лимитирани, а въпросната разполага и с 1.3GB по-малко памет от PS5 Pro. В този смисъл това, че на base PS5 Marvel’s Wolverine върви на 60FPS с RT и адекватно качество на картината, е своего рода магия. PS5 Pro версията, на която предимно играх, изглежда очаквано още по-добре – PSSR2 помага всички режими да правят картината много близка до нейтив 4К, добавени са допълнителни Ray Tracing ефекти и качество на ефектите. А също така, ако се използват единствено RT ефектите на base PS5, могат да се достигнат кадри за секунда до 90-100FPS. HDR имплементацията е много, ама много хубава – такава наука на цветове и осветление виждаме много рядко дори в повечето ААА заглавия на пазара.

Друг голям плюс са количеството локации, които посещава Логан – няма да ги назовавам, но едва ли ще има недоволни. Какво да кажа за това как енджинът на Insomniac прехвърля данни? Независимо, че говорим за брутално количество геометрия, много асети и качествени материали, зареждането в играта е практически мигновено – както се случваше на Sega Mega Drive през 90-те години на миналия век. Въобще, шапки долу пред инженерите на Insomniac.

Аудиото е 10 от 10. Говорим за един от най-добрите Dolby Atmos миксове, които съм имал честта да преживея. В моментите, които Логан го раздаваше „стелт“, можех много добре да уловя къде се спотайваше противникът. Чувах много ясно как над мен капе вода или вие вентилатор. Както съм споделял нееднократно, звукът в игрите (а и не само при тях) в личен план има минимум същите важност и значение както визуалната част. За актьорите писах по-горе, музиката също работи чудесно. За съжаление не тествах как звучи миксът на слушалки (знам, че много хора използват такива при своите гейм сесии), но най-вероятно и там говорим за много високо качество.

Вълчова завера

Marvel’s Wolverine е хубава игра, но е имала потенциал да е комикс мастърпийс. И понеже има доста яки моменти, тъпотиите, включително и на ниво наратив, болят повече, отколкото при други игри. Що се отнася до новата трактовка на Уолверина, привързах се към нея. Не на последно място говорим за голямо, ама наистина голямо зрелище.

Защо за мен е просто хубава игра, а не произведение на изкуството? Споменах, че са ѝ трябвали още месец, два QA. Самият травърсъл (придвижване из нивата) на места е спънат от лоши колизии и недовършен/недоизтестван дизайн на нивата. Белите парцалчета, показващи на играча накъде да продължи, също ми натежаха.
Имаше неща, които ме подразниха в сюжетен план, но да кажем, че там оценката ми е крайно субективна. Вероятно доволно количество играчи ще харесат МНОГО сюжетната линия на Marvel’s Wolverine.

Истината обаче е, че Insomniac сами заявиха, че са взели много сериозно критиката на играчите и според мен техническите проблеми, за които говоря в този текст, ще бъдат отстранени ако не напълно, то максимално минимизирани. Съответно за хората, които закупят играта на по-късен етап (а такива ще има с тировете –  Marvel’s Wolverine ще се продава години наред, особено около големи премиери на Marvel филми), ако кликнат максимално със сюжетната линия, тя (играта) може да бъде произведение на изкуството. Силно комерсиално такова, бих добавил, но все пак произведение на изкуството.

Поляризираното мнение донякъде е разбираемо и поради факта, че популярните журналисти са играли още по-ранна/сурова версия на играта (в рамките на писането на този текст има 5 пача от Gold Master версията на играта насам).

За мен обаче продължава да бъде пълно недоумение критиката спрямо жанра и структурата на играта. Marvel’s Wolverine е събрала в себе си елементи от Uncharted, The Last of Us и Batman: Arkham Asylum. Последните години подобни игри просто не получаваме – за мен беше изключителна свежест структурата на играта да не е open world, да не трябва да събирам цветенца, да спасявам селяни; да не разглеждам инвентар с 200 предмета и т.н и т.н.

Игрите като Marvel’s Wolverine всъщност са изчезващ вид и ще е много жалко, ако го изгубим напълно. Както споменах по-горе в този текст, е изключително трудно да напълниш 20 часа качествено ААА съдържание, използвайки линейна структура на прогресиране и нива. В този смисъл въпреки проблемите, за които намекнах в този текст, свалям шапка на Insomniac Games и препоръчвам Marvel’s Wolverine на всеки, който иска да се наслади на най-добрите гейминг пуканки за годината.

Препоръка: Висока