Признавам чистосърдечно, че така и не изиграх оригиналния Black Flag. В онзи период предимно се занимавах с рисърч и гейм дев за новото ни в онези времена студио, което създадохме с човек, който беше работил върху класиката на Ubisoft. Неговият опит и портфолио, прочее, също много помогнаха при наши срещи с издатели и процес при изграждането на вселената на оригиналната ни игра. Но да се върна на Assassin’s Creed Black Flag. Въпросният беше един от последните развлекателни софтуерни късове, част от класическите игри, дебютирали в рамките на PS3/Xbox 360 генерацията. Между другото, обожавам приключенията на Алтаир в оригиналния Assassin’s Creed и трилогията на Ецио Аудиторе.

13 години по-късно получаваме римейк по класиката, носеща името Assassin’s Creed Black Flag Resynced. И въпросният римейк е прекрасен. Той носи полъха на оригиналната игра и цялостната ѝ структура, но с достатъчно преплети елементи от по-новите игри. Също е важно да подчертая, че родните мечки от Ubisoft Sofia имат дейно участие в разработката на играта. Едри, ама много едри палци горе.

Цветовете ми го говорят

В този текст ще го карам предимно на емоции, най-вече и защото Черният Флаг ме дари с множество позитивни такива. А и честно казано да обясняваш геймплейната структура за пореден път в AC игра след толкова много години е изключително скучен процес.

В личен план по-интересното с този продукт беше свързано с 8-годишния ми син, който играе ограничено, но обича видеоигри. Изиграл е заглавия като ASTRO BOT и Black Myth: Wukong. Играе стабилно също Minecraft и FIFA… така де – EA SPORTS FC. Предвид факта, че е изиграл Wukong, е ясно, че съм му показвал и някои игри за по-големи. Хм, случва се и на най-добрите (бащи).

Assassin’s Creed Shadows – колко хубав е японският AC?

Та, буквално дни преди да стартирам Assassin’s Creed Black Flag Resynced, завършихме семейното ни гледане на Карибски пирати – всичките пет филма. Съответно пиратската вълна властваше в редиците ни и синът ми се впусна по нея по особено естествен начин. Първо започна да взема контролера от ръцете ми, за да изкачва кули и всякакви по-високи сгради и възвишения, мятайки се впоследствие с голям кеф в сеното отдолу. Малко по-късно започна да води битки с лошите. На още по-късен етап се научи и да управлява кораба на Едуърд Кенуей и да обхожда изключително богатия и още по-красив свят на играта. И към днешна дата спускането в дълбините на океана оставя на мен, защото му изглежда страшно отдолу, но тези разменени преживявания с играта на практика създадоха допълнителна връзка между двама ни. И това е прекрасно чувство. С него обичаме да играем кооперативни игри, но рядко вниманието ни се задържаше едновременно и за продължително време върху single player творби.

Както споменах, не бях изиграл оригинала, съответно и двамата откривахме света на Black Flag Resynced за първи път. Преживявахме за първи път конкретни моменти – бури, стелт пасажи, безумно яка пиратска атмосфера и осветление. Преживяхме най-blue-blue sky цветовете на SEGA от доста години насам. Дори имаше период, в който искаше по-редовно да му превеждам в реално време диалози и „бележки“.

След подобно встъпление е ясно, че този текст ще е предимно позитивен. Важно е да подчертая, че все още играем играта, при това единствено в позволените за сина ми часове за игра. Това е и причината този текст да идва с известно закъснение.

Какво ново?

Играем Assassin’s Creed Black Flag Resynced на PS5 Pro, като на въпросното инсталирах и оригиналния Assassin’s Creed Black Flag. Честно казано и оригинала изглеждаше доста сносно, особено с включен PS5 Pro ъпскейлъра за PS4 игри. На оригинала, поне на конзоли, просто му трябва един 60FPS пач. Сега, няма как да направя детайлен паралел между двете игри, когато видях само малко над час от оригинала, но все пак има някои неща, които просто вадят очи.

Техническата част е изключително впечатляваща. Black Flag Resynced използва основните, поставени от Assassin’s Creed Shadows, като на PS5 Pro приключенията на Едуърд могат да се играят на 60FPS с всички хардуерни RT благини и PSSR2 – съответно качеството на картината е отлично и нагоре. Спрямо оригинала реално всеки един визуален (че и аудио) елемент е подобрен. Текстури, геометрия, физика (на всичко), dolby atmos микс крещат дирекно ААА качество. Заедно със Shadows, Black Flag Resynced са едни от най-качествените визуално third party open world игри въобще на PS5. Съвсем спокойно като тек, оптимизация и арт дирекция, те могат да си го мерят и с first party игрите на Sony.

Saros – геймплеен спектакъл. Който е и достъпен?

Също така за краткото време, в което играх оригинала, забелязах, че отделни пасажи са разделени със сравнително дълги loading екрани – при Black Flag Resynced всичко е плавно, без прекъсвания от каквото и да е естество.

Black Flag Resynced предлага безумно висок приключенски дух, съответно тя не трябва да се ръшва по-никакъв начин. Във всеки един момент, в който синът ми се губеше и спираше на произволен остров да провери какво има на него, просто попивах от атмосферата – по-никакъв начин това размотаване не ме фрустрираше. Причината както споменах е, че аудио-визуалната изработка е на изключително високо ниво. Тя ни пренасяше по много естествен начин в дигиталното измерение, сътворено от програмистите и художниците на Ubisoft . Измерение, което изглеждаше плашещо истинско на моменти.

Сега, по-скоро очаквано битките и стелт системата не са на нивото като тези в, например, The Last of Us Part 2, но за приключенските нужди на Black Flag и още по-важно – ако съдим по комуникацията на сина ми със играта, работят добре и за по-неопитни играчи. Играта имаше и някой друг визуален бъг, типичен за open world заглавие, но day 1 версията, която е предназначена за играчите, беше доволно полирана – на светлинни години от проекти като Assassin’s Creed Unity.

Контролът също ми допадна и очаквано наподобяваше този от Shadows. Всъщност давам си сметка, че този текст започва да става твърде напудрен, ама какво да направя като творбата на Ubi ме уцели в много правилен момент – в семеен и сезонен план.

А, щях да забравя – когато пътувахме към морето, взехме с нас base PS5-цата. Където продължихте пиратското приключение. Според сина ми няма НИКАКВА разлика между визията на PS5 Pro и PS5. Последното технически не е вярно, но от друга страна PS5 Pro на 75 инча и base PS5 на 55 инча ще са трудно различими за вероятно 95% от играчите. В ревюто ми за PS5 Pro бях споменал мисля изрично, че Pro конзолата на японците е предимно за хората с приемници от 75 и нагоре инча, които поддържат VRR и 120hz.

Positive Creed

И ще затворя този текст по изключително позитивен начин. Прочее, това не се случва с всяка Assassin’s Creed игра – виж текста ми за Shadows, който със сигурност не звучи като платена реклама. Но, отново, Black Flag Resynced просто е толкова хубав римейк. Такъв, който е от калибъра на тези на Capcom. Такъв, който е адски позитивен – в сюжетен план се улавяше вайбът на сценарий, писан преди 13+ години. И това в личен план беше голям плюс. Приключенският дух беше естествен, ненатрапчив. Комбинацията между old-school и модерна Assassin’s Creed творба работи – има приятен баланс и играта не се усеща толкова като кълектъбъл симулатор.

Може би и емоциите, които преживяхме със сина с играта, напудрят допълнително преживяването и мнението ми за нея. За финал, базисната версия на играта се продава на цена на ААА игрите от PS4 генерацията, което също е в подкрепа на твърдението ми, че Black Flag Resynced си заслужава и нагоре.

Препоръка: Много висока!