Prince Of Persia: The Lost Crown – “Метро” принцът, който е нацелил “Иванията”
Все още е януари, a по мое мнение вече имаме едно от най-добрите заглавия за 2024 година. Чистосърдечно признавам, че дебютният трейлър на „принца“ с модерна причесчица и модерен хип-хоп с нещо си трак грам, ама грам не ми се понравиха. След над 20 часа прическата на Sargon продължава въобще да не ми се нрави и по мое мнение няма място в игра, носеща името Prince Of Persia (колкото и фикцията да дава по идея свобода на съответните творци).
Самата игра обаче, wow. Наистина, голям WOW. Ubisoft Montpellier, познати още и като Rayman екипа, са изготвили една от най-добрите Metroidvania игри до момента. При това без да преоткриват топлата вода (ок, правенето на in-game снимки на недостъпни тайници беше cool елемент) . В случая говорим за екип, който е имал ужасно ясна концепция и ресурса да я осъществи. В продължение и на доволно количество време, трябва да признаем – около четири години.
И като казвам концепция, нямам предвид единствено геймплейна, но и техническа. Техническите хора около творческия директор Мунир Ради прекрасно са знаели, че Switch платформата на Nintendo е чудесен комерсиален таргет за тяхната игра. И са я оптимизирали да върви със сравнително константни 60FPS и приятно стилизирана визия. Това обаче им е дало и възможност на конзоли като PS5 и Series X Prince Of Persia: The Lost Crown да върви при 4К резолюция и 120FPS. В личен план имах достъп до PS5 варианта и съчетанието между 120FPS и адски гъвкавия тръвърсъл, плюс убийствената система от анимации на главния герой, ми подействаха като наркотик. В продължение на дни нямах търпение да завърши работният ми ден, синът ми да се върне от детска градина и двамата да се впуснем в приключение с бясно надбягване с времето.
Дори и сюжетната линия, ако се абстрахираме от модернизирания външен вид на Саргон и леко безличната му осанка (особено през първите няколко часа), беше приятен разказ, използващ кажи-речи всички модерни прийоми на приказките за приятелство, предателство и силата на (героичния) дух.
ОК, може би по отношение на сюжетна линия The Lost Crown отстъпва на двете Ori игри, но това не ѝ пречи да бъде приятна опора на геймплейната част.
Споменавайки Ori, то трябва да призная, че французите определено да се вдъхновили от двата космически проекта на Moon Studios. Целият пейсинг, карта и действие в много отношения са явно повлияни от същите в Ori, като може би все пак акцентът на битките в „Принца“ е по-голям.
Иначе структурата е ясна – цялото действие се развива в едно „ниво“, чиито територии трябва да се разкрият от играещия. Голяма част от споменатите територии обаче, очаквано, изискват специални умения. Постепенно картата става все по-голяма, платформинг предизвикателствата все по-сериозни, а враговете, които среща Саргон, изискват различно планиране и тактика. Наистина, толкова безинтересно на хартия звучи The Lost Crown – съставена от елементи, които сме виждали многократно през последните 20-25 години.
Когато всичко това обаче е полирано до безобразие, балансирано прекрасно и имаме човече, чието движение из нивата гони висините на Спайдърмен в заглавията на Insomniac, получаваме, както споменах, наркотик под формата на видеоигра. Не, честно, платформингът при 120FPS на по-късните етапи от играта е безумно красив и предизвикателен. Поклон.
The Lost Crown графично не цели да предложи най-модерните визуални техники, ами стилизирана визуална среда с леки наченки на полъх от PS2 генерацията. Отново, в личен план това е позитивен подход, защото, както споменах, на новите конзоли като PS5 и PC-та от среден клас, играта върви със 120FPS и това първо дава възмпожност “Принцът” буквално да се предвижва из отделните местности с прецизността на балерина, като в същото време по-предизвикателните пасажи при 120FPS, поне що се отнася до тайминг, се усещат превъзходно.
Наистина нямам ясно изразена критика към играта, освен визуалния вид на главния герой и музиката на дебютния трейлър. ОК, можеше да се добави и поддръжка на HDR, която щеше да заспи при визуалната стилистика на Prince Of Persia: The Lost Crown.
Апропо, като си говорим за музика, тази, написана от композитора Гарет Кукър (Ori and the Will of the Wisps), е превъзходна смесица на мотиви от близкия изток, електроника и обилен оркестриален пълнеж. В личен план дори намалих стандартните звуци на 7, а оставих музикалния съпровод на 10. Музикалният фон може да бъде опияняващ!
Пясъкът на промяната
Prince Of Persia: The Lost Crown, макар и на хартия да бяга от своите предшественици, в крайна сметка е знакова част от именития франчайз. Безупречно полиран продукт, който по никакъв начин не може да се нарече иновативен, но в същото време е ужасно, УЖАСНО забавен. Джордан Мехнер ще оставен доволен. Аз, очевидно, също. А синът ми, милият, се вдъхнови дотолкова, че да нарисува най-милият и усмихнат портрет на Sargon (прилагам го в текста). Амин!
Препоръка: МНОГО ВИСОКА
