ЕДИНАЙСЕТТЕ МИ ТОП ИГРИ ЗА 2023 ГОДИНА

2023 бе една от най-значимите години що се отнася до играча в мен. Нейното времетраене беше своего рода мач на звездите в NBA – буквално не можех да си поема дъх от големи и малки рилийзи, които се оказваха качествени и нагоре. Жанровото, технологичното и наративното бяха своеобразен връх. Да се похваля, и разработчикът мен успя да се развихри, защото две от игрите, върху които работих през последната година – година и половина, най-накрая видяха бял свят за новите и старите конзоли.

Обръщайки монетата обаче, случилото се през 2023 не беше обагрено единствено в розови краски. Последните 365 дни бяха едни от най-черните за индустрията. Множество затворени студиа, над 10 000 хиляди останали без работа разработчици и не особено ведри прогнози поне за следващите няколко години означава минимум, че не всичко е цветя и рози в кралството на видеоигрите. Меко казано.

Темата за бизнеса и хората в нашата индустрия през 2023 обаче е доста обширна, а духът на този материал е хубаво да е по-празничен. Затова просто ще си пожелая на мен и всички останали разработчици по-успешна и най-вече спокойна във финансов и творчески план 2024 година. И последната да е с поне с една идея по-позитивна що се отнася до затваряне на студиа и талантливите хора, останали без работа, да са нищожно количество.

Що се отнася до персоналната ми класация за най-яките неща, които играх през 2023 година, тя не е съобразена с трендове и какво е било най-популярно през последните дванадесет месеца. Тя е класацията, побрала в себе си това, до което е имала шанса и късмета да се докосне моя милост. И още по-важно – нещата, които съм започвал да играя и са ми харесали и/или уцелили като настроение, търсене, приоритети и предпочитания. В крайна сметка това, че Baldur’s Gate 3 просто не кликна с мен, по никакъв начин не ме е жегнало вътрешно да си кажа „как може тая тъпа игра да обере почти всички гейм награди в края на годината“. От трите часа с BG3 и абсолютно фамозната музика на българския композитор Борислав Славов, всъщност ми беше лесно да отсъдя че това е топ-топ продукт, който заслужава всичките суперлативи, излети за него. Просто… не бе на “ти” с моите разбирания за забавно прекарано време с развлекателен софтуер. Подобна беше ситуацията и със Starfield, заради който отново си платих GamePass-а на Xbox Series X, поиграх около час, два и след края на месеца не продължих споменатия събскрибшън. И не закупих (на този етап) Starfield.  Случаят с друга голяма игра за 2023 година, Final Fantasy XVI за PS5, бе по-различен. Нейното демо ми отвинти главата и нямах търпение да видя какво ще се случи след неговия финал. Това, което се случваше обаче, в личен план го траях още около 15 часа, само за да установя, че FFXVI е най-голямото ми разочарование за годината на база очаквания и последвало цялостно изпълнение.

Други големи и по традиция отлични заглавия, тези на Nintendo – The Legend of Zelda: Tears of the Kingdom и Super Mario Bros. Wonder – също не стигнаха до мен. Истината е, че през 2023 година повече разработвах на Switch, отколкото да играя на продължаващата да чупи рекорди конзола на Nintendo. Купих си и неща като Amnesia: The Bunker (SOMA продължава да ми е особено ТОП в твърде много направления), Hogwarts Legacy, Dead Space (Remake), The Expanse: A Telltale Series и The Talos Principle 2, които очевидно ще изиграя през 2024.

Истината е, че времето за игри на един млад родител, който ръководи гейм студио със своя дългогодишен приятел и партньор и е издало две игри за множество платформи през 2023 година, за съжаление не е чак толкова много.

Но е достатъчно. Просто не и за всичко, на което евентуално бих желал да му “изям” дигиталните страници. Но, както често споменавам пред половинката ми – „ще играя разни (да се чете‚ „доста”) неща, когато се пенсионирам“.

Та, лидерът ми за годината обаче беше по-скоро (вече) позната технология, чиито софтуер ми предложи най-спиращите дъха емоции.

1: VR технологията и игрите с VR поддръжка – PS5, PC

С премиерата на PSVR2 на Sony и Meta Quest 3 на Meta, 2023 бе меко казано динамична за всички VR ентусиасти. За съжаление голяма част от големите медии продължават да бълват откровени глупости що се отнася до качеството и количеството на VR съдържание. Ясно е, че 95% от съдържанието не е правено с ААА бюджети или популярни обикновения играч гейм студиа. Това обаче по никакъв начин не означава че трудът на останалите 95% от VR разработчиците трябва да отиде на вятъра. Господа от големите и популярните медии – отдалечете капаците от полезрението си и се поинтересувайте от това, което се случва във VR вселената, преди да хвърляте на бял свят абсолютно неверни твърдения, щото е модерно и ще предизвикате кликове. Разбира се, технологията има да разрешава все още множество проблеми (ергономика, вестибуларен апарат при различните играчи и най-вече ценова достъпност), но количеството и качеството на игрите на VR през 2023 година е последното нещо, за което трябва да се говори в негативни краски. Дори на ААА ниво получихме абсолютни мастодонти като Gran Turismo 7, Resident Evil 8, Resident Evil 4 Remake, Horizon: Call of the Mountain, Asgard’s Wrath 2 и др.

Важно е да отбележа, че PSVR2 и Meta Quest 3 са значителен скок спрямо своите предшественици. Особено PSVR2, със своята отлично работеща хаптика, OLED HDR дисплей и технология за проследяване на очните ябълки ме вкара в светове, в които не играех, а живеех. Ще помня вечно първото ми стъпване на териториите на космическа станция в близост до Сатурн в Red Matter 2 или залезите в Resident Evil 4: Remake. А защо не и релаксиращото каране на кану-каяк в Kayak VR: Mirage. Случаите са много. В рамките на годината съм играл близо 30 VR заглавия и без изключение всяко едно от тях ми даде незабравими емоции. Бога ми, имаше игра с една от най-трогателните и тежки истории, до които съм имал честта да се докосна, чиито геймплей се извършваше ексклузивно чрез… очите ми (Before Your Eyes). В голяма част от VR заглавията, до които се докоснах, съм удължил общото им времетраене защото често пъти спирах и разглеждах теренните особености – особено на PSVR2 и Hi-End VR-а за PC, рендърингът е качил много нива.

Практически неща като Resident Evil 4 Remake и Gran Turismo 7 са същите визуално игри (орязването спрямо “2D” PS5 версиите е толкова минималистично, че дори няма нужда да се споменава), просто прехвърлени във VR и напълно безплатни, ако разполагате с оригиналните варианти на споменатите по-горе игри. Въобще, високо вдигнати палци горе. И огромна препоръка за хората с по-високи финансови възможности и „здрав стомах“.
–

2: Alan Wake 2 – PS5, Xbox Series S/X и PC

Чудя се откъде да започна. Може би с това, че AWII спокойно може да бъде играта на последната декада в личен план. Мога ли въобще да нарека този мета наратив игра? Alan Wake II е шибан театър, облечен в одеждите на видеоигра. Сигурно ще прозвучи странно, но геймплеят ми беше последното важно нещо в Alan Wake II. Въпросният, апропо, беше ок. Важният момент за играча в мен, който обожава да му се разказват дигитални истории чрез интеракция, бе как работи въпросната интеракция с доста Дейвид Линч-овия наратив и абсолютно болните визуални решения на FX екипa на Remedy. Много неща изплуват в съзнанието ми, за които искам да кажа нещо. Но дори споменаването им без контекст ще бъде нечестно спрямо всеки, който не е изиграл Alan Wake II. Чудото на Сам Лейк е от ония шедьоври, които се появяват веднъж на десет години и за съжаление виждаме много рядко в нашата индустрия. Много смел проект от инакомислещи хора, който се надявам в крайна сметка да намери своята аудитория.
–

3: COCOON – PlayStation 5, Xbox One, PlayStation 4, Xbox Series X и Series S, PC, Nintendo Switch

Категоричният ми лидер що се отнася до чист и неподправен гейм дизайн. COCOON се играе с един-единствен бутон за интеракция, а предлага дълбочина на геймплейя, която нямат заглавия, които разчитат на десет бутона. И най-важното – основната механика, която стои отдолу, е забавна и приятно изцеждаща умствения апарат на играещия. Минималистичният на пръв поглед подход на Йепе Карлсен е толкова обилно напоен с визуален, аудио и гейм пълнеж, че според мен тази игра трябва да се изучава в часовете по информатика в училищата. И в часовете по визуални изкуства. Това е на практика дебютният проект на Geometric Interactive, а споменатият лийд Йепе Карлсен е също лийд геймплеен дизайнер на Inside и Limbo… Дай боже всеки му такъв дебютен проект!
–

4. Marvel’s Spider-Man 2 – PlayStation 5

Новият епос на Insomniacs е абсолютен връх що се отнася до блокбъстърите при игрите през 2023 година. Spider-Man 2 е почти перфектна симбиоза между бомбастична визия, убийствен пространствен звук, приятен комикс наратив и най-добре управляващото се човече в open-world игра. Травърсълът при творението на американското студио е толкова добър, че често пъти се улавях как си пускам играта за около 5-10 минути с идеята просто да „полетя“ като Спайди.
–

5. The Invincible – PS5, Xbox Series S и X, PC

 

Като човек, чел като луд Станислав Лем (ех, Соларис, ех, Ийон Тихи…) като тийнейджър и участвал в създаването на приключенска игра от първо лице, вдъхновена от класическия полски писател (Elea), The Invincible е награда за мен като любител на фантастиката, награда за човека в мен, който обича добре написани сценарии и интелигентни истории, които раздвижват обилно мозъчния ми апарат. Награда и за разработчика в мен, който обожава тъй наречените walking sim игри. Най-добрите представители на въпросния жанр продължават да бъдат абсолютно незабравими преживявания за мен и The Invincible е сред топ представителите на жанра. Поляците от Starward Industries са създали магически 4-5 часа, написани по безобразно качествен начин. Обожавам нашата индустрия и видеоигрите като цяло, но няма какво да се лъжем – 95% от историите в тях са лошо написани и разказани. И, да, наясно съм колко трудно и различно е да разкажеш една история в интерактивен вариант. Диалозите в The Invincible галят с прецизност и интелект, които рядко могат да се срещнат в продукти от нашата индустрия. Актьорите, отговарящи за всички персонажи в играта, също са на космическо ниво (тези на Yasna и особено Novik са абсолютен връх). В конкретния случай мненията ми с оценките на американските медии се разминават могъщо и горещо препочърчвам на всеки почитател на приключеските игри и фантастиката да си причини The Invincible.
–

6. Resident Evil 4 (Remake) – PS5, Xbox Series S и X PS4 и PC

Първото изиграване на Resident Evil 4 на GameCube още преди премиерата на играта ще остане в съзнанието ми като едно от най-паметните ми гейм преживявани въобще. Resident Evil 4 е своего рода перфектният римейк – приятни визуални и геймплейни нововъведения, тотална графична и аудио преработка, значим ъпгрейд при контролите и в крайна сметка една от най-добрите игри на годината. Като добавим и поддръжката на PSVR2, то получаваме един от най-големите кандидати за игра на годината. Не, изиграването на RE4 Remake във VR не просто дава нова перспектива на екшън приключението на Lion, но и променя геймплейните и визуалните фундаменти на класиката на Capcom. Бога ми, стоях и гледах залез в близост до църквата в продължение на няколко минути, а например зареждането на оръжието, изискващо физическа активност от играча, може да промени до неузнаваемост конкретни екшън пасажи от играта. Поклон, Capcom.

7. Metroid Prime Remastered – Switch

Една от най-приятните изненади за годината, предвид факта, че анонсът на проекта и пускането му на пазара бяха мълниеносно бързи и също толкова апокрифни. Повече от 20 години по-късно, Prime-ът на Retro Studios продължава да бъде абсолютен мастодонт що се отнася до геймплейна прогресия и атмосфера. Адски качествените аудио-визуални ъпгрейди пък би трябвало да помогнат и на по-младото поколение играчи да провиди, защото оригиналът бе една от най-категоричните десетки (10/10), които медиите раздаваха под път и над път през 2001 година.

Така де, споменах ли, че, ако някой ми постави пистолет на челото и ми заповяда да споделя коя ти е най-любимата игра въобще, то вероятно изборът ми ще се сведе поне към днешна дата или на оригиналния Prime, оригиналния Red Dead Redemption или на оригиналния TLOU). И въпреки че нямам GameCube, все още си пазя оригиналното копие…
–

8. Star Wars Jedi: Survivor – PS5, Xbox Series S и X, PC

Отлична next-gen визия – практически демата на Epic Games от преди няколко години, демонстриращи възможностите на Unreal енджина, ги получаваме в гейм формат посредством Survivor-ъра на Respawn. Междузвездният фен в мен не просто остана доволен – фенщината ми към франчайза се завърна с пълна сила. Конзолната версия, или поне тази за PS5, е с отлично качество. За съжаление чувам, че тази за PC, повече от половин година по-късно, все още е доста проблемна. Жалко – играта е БОНБОН!
–
9. Viewfinder – PS5, PC

Инди иноватизъм на корем. Най-малко можете да опитате разпространеното демо на играта, а след това да се насочите към PSN или Steam и смело и безотговорно да си закупите перспективната игра на талантливите младежи от Sad Owl Studios.
–
10. Avatar: Frontiers of Pandora – PS5, Xbox Series S и X, PC

Един от най-иновативните open world светове за последните десет години получаваме от ново open world заглавие, зад което стои студио на UbiSoft? Няма лъжа, няма измама. Наративната част на Avatar: Frontiers of Pandora може и хич да не ми беше по-вкуса (може да се понрави може би на тийнейдж аудиторията), но метата на света и прогресията в играта определено ме впечатлиха. Зверски ме впечатли и тека на талантливите инженери от Massive Entertainment. Може и визуалният дизайн на играта да има твърде много шум в себе си, но в същото време трудно можете да намерите толкова кадърно изглеждаха технически игра на конзоли или PC през 2023 година. И, така де – за open world-а – основната думичка и открояващ фактор се нарича свобода. Повече в ревюто ми.
–
11. Hi-Fi Rush – Xbox, PC

Легендата Шинджи Миками може и да напусна Tango Gameworks през 2023 година, но в студиото определено са останали достатъчно инакомислещи дизайнери и творци като цяло, които ще продължат неговото дело. Тествах играта през GamePass, видях „че е моя“ и при първа възможност директно си я закупих за Series X. Визуален шедьовър, фънки атмосфера (в играта го има JSR вайба) и добра геймплейна основа. В личен план най-добрата игра от студио на Microsoft през 2023 година.
–

12. Like a Dragon Gaiden: The Man Who Erased His Name – PS5, Xbox Series S и X, PS4, Xbox One и PC

Ъъъ, ок, малко бягам извън правилата на заглавието на този текст. Но си има и причина да искам да включа The Man Who Erased His Name. Новият продукт на Ryu Ga Gotoku Studio, ако трябва да бъда напълно откровен – не е твърде различна игра спрямо Yakuza 3 за PS3 от 2009 година. Може да бъде доста еднообразна и оувър-дъ-топнесът да не е по вкуса на мнозина. В личен план обаче обожавам поредицата и негативите ѝ са по-скоро позитиви за мен и като играч и като разработчик. Сега, ако трябва да съм честен, предвид факта че това си е моя, неангажираща никого с подредбата си класация, то поредната Yakuza игра е в личния ми топ 11 предимно заради завръщането на Kazuma Kiryu. Честно, игрите без участието на „дракона“ просто не бяха същите за мен. Иначе, да, повечето елементи от екшън Якузите са загладили доста косъм в The Man Who Erased His Name спрямо споменатата Yakuza 3 от 2009 година, но фундаментите са тотално едни и същи и ОПРЕДЕЛЕНО бих се радвал на малко повече смелост от страна на Ryu Ga Gotoku Studio. А, The Man Who Erased His Name не е в личния ми ТОП 11 (така де, 12) само заради Kazuma Kiryu – играта предлага първият легитимен начин да играя на конзола абсолютната Model 3 класика – Daytona USA 2. Насълзих се, когато пуснах виртуалния жетон в аркадната машина и се прехвърлих отново в магията на аркадните рейсинг игри на SEGA от 90-те години на миналия век. Амин!