От първа ръка: The Last of Us Part 2 – пригответе се за най-красивия мрак

Ще се въздържа и от крайни мнения в този текст – въпросните ще оставя за ревюто ни, чието ембарго ще приключи сутринта на 12 юни.

Сегментът от играта, който мога да разгледам, включва трите основни противници в играта – двете фракции, застанали на пътя на Ели (и двете са били част от геймплейните видеа на Naughty Dog до момента), плюс, естествено – заразените.

Динамиката в отделните части на въпросния сегмент (пътят към болницата и Нора в частност) е изключителна, а за това спомага и дизайнът на самите местности, които осигуряват път и прогресиране, които просто нямаше как да се случат на предходния хардуер на Sony – PS3. С други думи, да, PS5 ще даде, бих ги нарекъл дори революционни инструменти в ръцете на ААА девовете, но и хардуерът от настояща генерация (PS4/ PS4 Pro) помага много за развитието на TLOU Part 2 спрямо оригиналния TLOU на ниво левъл дизайн.

Настоящият хардуер влияе положително и на изкуствения интелект на противниците, който не беше лош в оригинала (особено на най-висока трудност), но тук е еволюирал до значително по-високи нива. Например в геймплейния сегмент, показан от Naughty Dog на E3 2018 година, на нормална трудност гушнах букета няколко поредни пъти, защото тактиката ми спрямо разпределението и движението AI-а просто не сработваше. Съответно трябваше да търся алтернативи. Трябва да подчертая, че сблъсъците с двете фракции, макар и съставени предимно от хора, са коренно различно преживяване заради теренните особености, при които протичат, числеността, оръжията и начинът на комуникация между отделните единици.

Както е станало ясно от State of Play-я за играта преди няколко дни, Ели вече може да плува, може да ползва и избягване/отдръпване (dodge), който геймплеен елемент е изключително важен на по-високите трудности.

Тревата също играе съществена роля за stealth геймплея в TLOU Part 2. Предвид по-умното AI на противниците, значително по-детайлното теренно разнообразие и разчупеност, спокойно мога да кажа, че на най-висока трудност сегментът „до болницата“ е абсолютно феноменално stealth преживяване, което, ще си го кажа направо, не е достижимо за нито една MGS игра, която съм имал честта да преживея. TLOU Part 2 е вероятно най-интуитивната stealth игра, която съм играл въобще.

Контролната механика, логично, е подобна на оригинала, но е еволюирала по много адекватен начин. Избягването/отдръпването се извършва с L1, докато залягането в тревата се извършва със задържане на „кръгчето“. Единичното натискане на въпросния бутон кара Ели да влезе в приклекнала позиция. За щастие присъства и RE прийома, при който чрез предвижване на левия аналогов стик в противоположна на позицията, към която върви Ели, плюс Х бутона, кара девойката да се обърне бързо на 360 градуса. Елемент, който също е изключително важен, защото „в пътя до болницата“ спокойно можете да не избивате всичко видяно по пътя си и това да изглежда като съвсем логично решение.

В рамките на сегмента, за който мога да говоря в този кратък предварителен преглед, е редно да споделя, че TLOU Part 2 е генерационно продължение на оригиналната игра – еволюция във кажи-речи всеки един елемент – анимации, изкуствен интелект, теренна комплектност, графика и аудио оформление.

За визуалното изпълнение и звука ще поговоря в детайл в ревюто на играта, но на всеки, който чете този текст е ясно, че говорим за един от шедьоврите на отиващата си генерация що се отнася до споменатите два елемента.

Тук идва моментът да отговоря (доколкото ми е възможно) на въпросите за играта на хора, които четат GI.bg.

Започвам с този на Валентин Данаилов: „Какво е усещането чакането да е приключило? Наистина ли е толкова ярко забележителна с всичко както първата част!“

Доста як въпрос, за който по идея бих желал да излея душата си, но ще оставя този акт за предстоящото ревю. От една страна рестрикциите какво мога да споделям в този финален предварителен преглед са зверски, от друга е хубаво да мине още малко време, след като видях в средата на предходната седмица финалните надписи. Време, в което емоциите от приключението да слегнат по-добре. Очаквано, подобно на оригинала, TLOU Part 2 е изключително емоционална игра.

Вторият въпрос е от легендата на родните гейм медии и гейм средa като цяло Кристиян Спасов: „Може ли да се маха хиъринг моуда с по-високите трудности?“

Аз съм от хората, които ще продължават да твърдят, че оригиналният TLOU има изключително разнообразен геймплей. Особено когато „хиъринг“ режимът е изключен. Преминаването на първата игра на Grounded трудност, където той е изключен по подразбиране, и всякакви спомагателни инпут бутончета по екрана изчезват, ми е едно от най-великите гейм преживявания досега. В този ред на мисли в моментната версия (виж началото на текста), която играя, все още липсва Grounded трудност, а същото се отнася и за възможността за изключване на „хиъринг“ режима. Ще повторя, в моментната версия…

Следва Драгослав Стоименов, който пита: „Онези омразни лиийкове развалят ли историята на играта и развръзката? Да/не е достатъчно“

Наистина се пазете от лийкове. Всячески. Бих пуснал молебен за всеки, който смята да играе TLOU Part 2, да влезе възможно най-неподготвен за това, което го очаква. Конкретно на въпроса ти – лийковете ги разгледах из основи след като видях финалните надписи и за щастие те не улавят голямата картина (the big picture), обрисувана от ND. Разбира се като всеки теч, свързан с толкова движена от историята игра, конкретни детайли могат да развалят определени моменти. Но дори да сте се опарили от множеството за съжаление тролове в интернет пространството, обрисуваната от тях цялостна свързаност на действието не съвпада с действителността. Конкретно развръзката просто не я видях в прочетените от мен над 30 страници в Reset Era от 143-страничната спойлър тема за играта. Плюс, преживяването да започнеш това приключение от неговото началото до самия му край е… ще говоря повече в ревюто.

Следва FF7 човекът Антони Попов: „На PS4 Pro ли играете? Да сравните перформънса със Слима?“

Единствено на PS4 Pro. За графиката в детайл и още по-конкретно осветлението и HDR-а ще наблегна в ревюто. Темпоралният АА на Naughty Dog обаче е феноменален и въпреки резолюцията от „само“ 1440p на Pro, като качество на картината (IQ), TLOU Part 2 изглежда фамозно. Ако съдим по това обаче как върви Uncharted Lost Legacy на PS4 и PS4 Pro (изиграх го и на двете конзоли), мога да отсъдя, че TLOU Part 2 ще е вероятно най-красивата игра за оригиналния PS4, предлагаща относително стабилни 30FPS. За протокола, Lost Legacy също е 1440p/30FPS на Pro и нейтив 1080p/30FPS на стандартния PS4.

Последният въпрос е на Николай Личев. Той пита: „Има ли възможност за къстомизация-смяна на скинове?“

За съжаление, за да не прекрача NDA-я, ще те помоля отново да прочетеш абзаца с версиите на играта.

Източник на снимките в текста: PlayStation press site