Като SEGA Kid през 90-те години на миналия век и предвид сериозната конкуренция между SEGA и Namco в онези времена, рядко заглавия на вторите влизаха в персоналните ми класации. Въпреки че ги обожавах и тогава. Имах щастието да разполагам със Sega Saturn и PSX (оригиналният псевдоним на PS1/PlayStation), съответно попивах от аркадните класики на двете компании в доволни количества. Харесвах Namco още от времето на Mega Drive с класики като Splatterhouse серията, Starblade, Pac-Man и др. PlayStation 1 обаче беше хардуерът, който ги направи мейнстрийм.

Практически в онези времена за конзолата на Sony Namco бяха first-party разработчик – техните игри не напускаха пределите на PlayStation. С някои много малки изключения. Tekken, Soul Edge/Blade и Ridge Racer сериите бяха сред най-популярните серии през 90-те години на ХХ век. Кой не си спомня изумителните (за онези времена) GC-та на Namco? Ох, спомени, разкошни.

Marvel’s Wolverine – кръв, адамантиум и много пуканки

Така де, този текст със сигурност няма да е типично ревю на модерна игра. Истината е, че последният Ace Combat, който бях играл по-сериозно, беше на PS2. Самосиндикално си купих игрите в рамките на PS3 генерацията (свалих си дори ексклузивния за PS3 free-to-play Ace Combat Infinity, но така и не му дадох шанс), купих си много бързо (барабар с всички DLC-та) и Ace Combat 7: Skies Unknown. После си купих и втората вълна допълнително съдържание. В случая със седмицата, пуснах си единствено една от VR мисиите на PSVR, стана ми малко лошичко и дотам.

Истината е, че обожавах оригиналните първи няколко игри (заедно с Airforce Delta на Konami), но поради една или друга причина не бях играл сериозно Ace Combat от повече от една декада. Въпреки че си ги купувах редовно.

Може би логично подходих към Ace Combat 8: Wings of Theve едновременно с голяма доза носталгия и притеснения. Голяма част от модерните игри носят различни настроения, носят различно усещане. Натъртвам на различно, а не непременно лошо.

Marvel Tokon Fighting Souls – Arc System Works с качествен ААА „файтър“

Предвид факта, че Ace Combat е класическа японска серия със самолети и аркаден полъх, много ми се искаше да усетя душата на Ace Combat от PS1 и PS2 генерациите.

Е, в момента, в който пуснах PS5 Pro версията, видях първата брутално дълга въвеждаща кътсцена (в типичния за серията оувър-дъ-топ стил) и зърнах бруталния тек на любимците ми от Q-Games, що се отнася до системата от облаци в играта, осъзнах, че се намирам на правилното място. Играя правилната игра.

Не съм сигурен, че заглавие, излязло през 2026 година, ми е донесло подобен емоционален (и носталгичен) заряд. Честно казано, не съм проверявал дали в екипа на Bandai Namco Aces има останали ветерани от оригиналните 4-5 игри, но в случая настоящите творци в студиото разбират материята. Просто са ѝ придали най-вече модерен визуален привкус. Душата на Ace Combat си е налична в Ace Combat 8: Wings of Theve, съответно това е една от най-приятните ми изненади за годината.

По време на писането на този текст съм на около 1/3 от всички стори мисии – съответно имам още доста да играя, докато видя финалните акорди на поредната оувър-дъ-топ сюжетна линия. Сега, за да не звуча като крайно позитивна фенка на бой банда от 90-те, има неща в представянето на някои герои, които не ми се понравиха – както визуално, така и наративно. Но честно казано, това е по-скоро очакван тренд. Все по-малко игри ще се правят за 46-годишната ми особа по отношение на персонажи, наративни разклонения и тематика. Въпреки това ми пука за константно гукащите ми в ухото дружки.

В общи линии си избрах по… майсторския контрол. За протокола – Ace Combat в основата си е много по-близо до аркадна игра, отколкото до симулация. Като геймплейно усещане наистина се пренесох във втората половина на 90-те години на миналия век. Само че благодарение на впечатляващата визуална обработка и един от най-добрите Dolby Atmos миксове бях смазан от цялостното преживяване.

Истината е, че не съм изиграл все още Ace Combat 8: Wings of Theve предимно поради факта, че влязох във важен milestone за новата игра, върху която работя, и ако пускам различно заглавие, то е предимно от жанра на това, което разработвам.

От няколкото часа, прекарани до момента, мога да заключа, че Ace Combat 8: Wings of Theve е енергиен казан, съставен от тонове носталгични нюанси, разкошен модерен тек, стегнат контрол и дизайн на мисии. Има голяма вероятност Ace Combat 8: Wings of Theve да ми се превърне в настолно заглавие, към което от време на време ще се завръщам, за да изиграя конкретна мисия. Или просто да полетя из фееричните облаци на Q-Games.

Фактът, че към днешна дата играта е продала над 1 милион копия, също ме радва неистово. В настоящите катаклизмични времена подобно емоционално късче японско класическо изкуство според мен може да помогне на мнозина, живели през 90-те години на XX век. Все си мисля (и се надявам), че и доволно количество модерни играчи ще могат да се припознаят в серията. Наистина част от персонажите в сюжетен план са насочени към тях – по-младото поколение.

The Blood of Dawnwalker – качествена игра с вампири!

Трябва да спомена, че не разполагам с Flight Stick – играх с DualSense Edge и контролът беше убедителен, като Ace Combat 8, поне на PS5, има отлична поддръжка на хаптична обратна връзка (haptic feedback) в допълнение към едно особено деликатно използване на адаптивните спусъци. Какво имам предвид ли? Например адаптивните спусъци дават много приятно и осезаемо съпротивление съответно при ускоряване и намаляване на скоростта.

При High-G маневрите има допълнително физическо усещане чрез контролера при натоварването. Също така много от аудиото минава през колонката на контролера. Истината е, че когато са използвани адекватно, поне в личен план, DualSense функциите променят с много цялостното преживяване с дадена игра. Нямам идея обаче дали тези функции се поддържат на PC.

Иначе performance режимът на PS5 Pro се държеше чудесно, що се отнася до фреймтайм. Качеството на картината при 60 FPS също беше отлично, макар че бих предпочел поддръжка на PSSR2 пред TSR. Надявам се Bandai Namco в един момент да пачне играта с поддръжка на PSSR2 и QSSR за нормалния PS5. А защо не и FSR4 за Xbox версията.

Така, приключвам. Както намекнах, този текст не е ревю. Но наистина нямам идея кога ще се завърна сериозно към играта, затова исках да кажа няколко много позитивни слова на база първите 4-5 часа.

Ace Combat 8: Wings of Theve носи енергията на своите предци, допълвайки въпросната енергия с елементи, които могат да привлекат и по-младите играчи. Усещането за „карането“ на „самолетчето“ ми беше все така аркадно, но и с приятната доза комплексност (при първото мануално кацане на танкер разбих самолета 3-4 пъти). За съжаление, игри като Ace Combat 8: Wings of Theve с времето ще стават все по-голяма рядкост, съответно аз бих я препоръчал на кажи-речи всички core играчи.

Препоръка: ВИСОКА!