Menu

PC

Screenshot 2026-09-11 134820

Marvel Tokon Fighting Souls – Arc System Works с качествен ААА „файтър“

, , , , , , 0

Признавам чистосърдечно, че Guilty Gear на Arc System Works
за SEGA Dreamcast ме заинтригува предимно заради визията във висока резолюция (640х480) и брутално детайлните спрайтове, а не конкретно заради геймплея на въпросния файтър. В онзи период вече бях започнал да губя влечение към „двубоите“ както им казваха хлапетата в гейм залата на баща ми преди много, много години.

Имаше времена, в които следях тонове бойни игри едновременно – особено по време на SEGA Saturn периода ми. Всеки, който познава из основи каталога конзолата знае защо. Бях едър фен на бойните игри обаче още от времето на Mega Drive. Наред с популярните 2D класики като Street Fighter 2 и Mortal Kombat 1,2 и 3, се бях захласнал по неща като Art of Fighting серията и дори оригиналния World Heroes, от който бях силно впечатлен на аркадите, но домашния порт в онези времена за Mega Drive ме беше разочаровал.

Бих добавил още, че все още не съм забравил как се играят бойните игри от онези времена. Преди няколко години бяхме на среща с издател, чиито шеф имаше аркадна машина на Super Street Fighter 2 в главния офис на компанията. Беше култово преживяване двамата да играем 5-6 поредни игри, а над 20 души от компанията да ни гледат с интерес. Честно казано не помня кой победи тогава, но беше доста яка битка. Усещаше се повече от осезаемо напрежение помежду ни.

Започвам отдалече с Marvel Tokon Fighting Souls, защото този текст реално ще е небрежен (casual, както му казват на английски) поглед върху ААА проекта на Sony и Arc System Works. Всеки който търси по-задълбочен поглед върху играта е добре да се отправи към качествени хора като Максимилиян, който е висок, но не и колкото мен.

Assassin’s Creed Black Flag Resynced – разкошен римейк с българско участие

Истината е, че получих код за Marvel Tokon Fighting Souls (без да съм търсил такъв) и макар да нямам задължение да подготвя текст, исках да драсна няколко реда за проекта.

По време на писането на този текст имам около четири-пет часа, прекарани с играта. В началото опитах да играя заедно със сина ми, но в случая той бързо загуби интерес. Като цяло fighter-ите не са неговият жанр. Тоест проблемът не е в самата игра, а жанра. Подобен проблем, честно казано, имах и аз.

Всяка година имам общо по 3-4 часа на старите 2D бойни игри на Capcom от 90-те години на миналия век, предимно заради гонеща ме носталгия по отминалите времена. Същото се отнася и за Mortal Kombat – бях day 1 на скорошната колекция, към която също се връщам от време на време.

Така обаче навремето не научих бойните системи и тайминг на игрите на Arc System Works. Имам всъщност инсталирани няколко Guilty Gear заглавия на все още включеното към телевизора ми PS4 Pro, но мисля, че съм ги пускал еднократно и до там. Както казах,  жанрът не ми е любопитен – притежавам Mortal Kombat 1 от PS Plus, който не съм играл все още. Нямам в колекцията ми нито последния Tekken, нито Street Fighter 6.

Ще стартирам с позитивите за кежуъл играча в мое лице. Що се отнася до продукция,  Marvel Tokon Fighting Souls е истински ААА fighter. От менюта, презентация и цялостна визия.

Любопитен избор е визуалният стил на Marvel героите и въобще всичко в играта да е аниме. Стори сегментите включват изключително качествени аниме късове, чието изготвяне е струвало доста на Sony. Играх играта на base PS5 и за около 30-на минути на PlayStation 5 Pro – версията за двете конзоли е доста подобна. Marvel Tokon Fighting Souls върви и изглежда чудесно на конзолния хардуер. Драмата, доколкото прочетох, поне първоначално, е била на PC, която версия е страдала от множество проблеми – мрежови, оптимизационни и т.н. Отново, по време на писането на този текст, доколкото разбирам и тя вече е в значително по-добро състояние.

20-те бойци на премиера също включват кажи-речи най-популярните Marvel герои, съответно и достатъчно визуално и геймплейно разнообразие. За стария играч в мен беше фън да науча, че множеството комбинации са сходни с тези на бойните игри от 90-те години на миналия век и поне срещу компютъра в началото ми беше дори забавно.

Определено мога да доловя, че Marvel Tokon Fighting Souls има сериозна дълбочина, но бойната система може да бъде и достъпна за неопитни играчи, които просто искат да помачкат Mavel противници. Всеки персонаж има собствен набор от Normal, Special, Unique и Ultimate атаки, базирани на способностите му от Marvel вселената. Това потенциално може да доведе до доста различни стилове. От друга страна аз играех предимно с 4 героя (Iron Man, Wolverine, Captain America и Hulk)

Предлагат се и множество режими на игра, като в личен план се насочих предимно върху тези, които могат да игра офлайн.

Saros – геймплеен спектакъл. Който е и достъпен?

Когато опитах Casual Match онлайн, вече бях позагубил интерес към играта. Така и не стигнах до Ranked Match. Все пак успях да разбера, че социалният хъб на играта, Online Lobby, поддържа до 64 души. Поддържа се и мултиплейър между PlayStation и PC, но честно казано не мога да кажа колко добре работи той към момента.

Очаквано, играх най-много Episode Mode, бях известно време и с доста детайлния тренировъчен режим (все още любим ми е този на Virtua Fighter 4 Evo на PS2). Всъщност доста поиграх (около час) и All-Star Arena режима, при който пред играча има пет отделни бойни предизвикателства (gauntlets), а при успешно завършване се отключват различни галерии. Приключвам обаче със сухата информация.

Моят генерален проблем с Marvel Tokon Fighting Souls всъщност беше свързан с основата ѝ – битките четирима срещу четирима. Още от Marvel Super Heroes vs. Street Fighter на SEGA Saturn tag отборната игра просто не ми се понрави. В Marvel Tokon Fighting Souls говорим за хаотични битки четирима срещу четирима и просто въпросната динамична не е моето нещо. Това, прочее, по никакъв начин всъщност не е упрек към играта – просто съм от остарелите играчи, които си искат битки един срещу един. И ако може да е с визия и движения от 90-те години на двадесети век.

Иначе говорим за следната структура – вместо споменатите традиционни за жанра отбори от двама или трима бойци, тук играчът избира четири Marvel персонажа. Един е активен, а останалите могат да бъдат викани за асистиране или да се включат директно в боя. Arc System Works обяснява избора на 4v4 с желанието да пресъздаде усещането от комиксите, в които множество герои постоянно се събират в необичайни комбинации. Както споменах обаче цялата система е доста достъпна за играчи, които не са хардкор файтинг фенове. На база краткото време, прекарано с играта, не мога с висока точност да споделя докъде може да се разпростре дълбочината ѝ, но такава определено се усеща. А и хора, като преждеспоменатия Максимилиян, вдигат високо вдигнати палци за геймплейната дълбочина.

За съжаление не съм тествал versus режимите с приятел, който е навътре в жанра. Както споменах поиграхме със сина ми, но той загуби интерес на третата битка.

Death Stranding 2: On the Beach – японска доставка на специално ниво х2. Харесвам, но не и х2

Подобно на модерните бойни игри, day 1 версията поставя просто началото на развитието на играта. Marvel Tokon Fighting Souls ще се поддържа месеци и дори години наред. По неофициална информация играта е близо до продадени един милиона копия на PS5 и PC, което означава, че тя си има доволна база от играчи, които с времето ще се увеличават. Нови герои под формата на DLC-та и всякакви геймплейни туикове ще бъдат константно предлагани дълго време след премиерата ѝ.
От гледна точка на кежуъл играч Marvel Tokon Fighting Souls ме впечатли като продукция, но пък и за пореден път ми стана ясно, че съм поприключил с модерните игри в жанра.

Базовата версия на играта струва 59 евро (а вероятно и тепърва ще се предлага с намаление), а не 80, и реално, ако трябва да се инвестира в голяма ААА бойна игра през 2026 година, Marvel Tokon Fighting Souls е вероятно най-сериозният кандидат. Другата истина е, че жанрът през 2026 година е изключително нишов и по-скоро изключително малко обикновени играчи инвестират в бойни игри от него.

Препоръка (от кежуъл, загубил страст към жанра играч към опитни такива (колкото и странно да звучи)): Висока

INT9_PC_VAN_KRATOS_001

God of War Ragnarök – продължението шедьовър вече и за PC

, , , , , , , , 0

В общи линии вече свикнахме, че в период между 2 до 4 години, най-големите single player PlayStation заглавия получават и PC версия. Последните, с много малко изключения, са и винаги отлични.

Новият Sony порт е на God of War Ragnarök, който притежателите на PlayStation 4 и 5 имаха щастието да преживеят преди почти две години.

Както споменах, портът за PC в общи линии е отличен с няколко минуса. Тествах играта на доста можеща конфигурация – Nvidia RTX 4090 (24GB ram), Core i9-13900K, 128GB ram и WD SN850SE SSD. Очаквано, можех да играта играя в близък до quality режина на PS5 при дори още по-висок FPS. Поредният Sony порт за PC обаче за пореден път демонстрира колко адекватно оптимизират своите игри за PS5 студията на японския технологичен гигант. В личен план не долових някои странни визуални разлики в полза на PS5, но техническите отчети на NX Gamer и DF демонстрираха визуално предимство на конзолната версия.

Отново, това по никакъв начин не означава, че PC версията е осакатена или лошо оптимизирана. Точно обратното. Просто Ragnarök е поредната нагледна демонстрация колко може да се изстиска от хардуера на PS5 при оптимално време на разработка и качествен технически екип.

Длъжен съм да допълня и още нещо – казвам отличен PC порт, не защото играта върви чудесно единствено на преждеспоменатата компютърна конфигурация, с която разполагат изключително малко играчи (в моя случай я ползвам предимно за гейм разработка). Споменатите NX Gamer и DF споменаха че Ragnarök може да върви отлично и на PC-та от среден, че дори и нисък клас. Последното не би трябвало обаче и да ни изненадва толкова много – все пак играта имаше отлична версия и за почти 11-годишния PlayStation 4.

Трябва да допълня също, че  God of War Ragnarök за PC изисква PSN регистрация и предлага допълнителен PlayStation слой, който започнахме да виждаме от Ghost of Tsushima насам. Също трябва да добавя, че играта може да се играе с Xbox контролер, без обаче в този случай да са достъпни ексклузивните за DualSense функционалности.

И така, портът е отличен, но колко е отлична и самата игра?

В случая ще използвам фрагменти от оригиналното ми ревю преди две години, защото товрбата на Santa Monica, изненада, не се е променила много. Бонус е, че PC версията включва от ден първи и убийственото безплатно DLC Valhalla.

Ragnarök е директно продължение на God of War 2018 и хвърля играчите в низ от различни емоции още с въвеждащите кадри. Сценарият екип на Ragnarök удря здраво. Всъщност удря практически през цялото времетраене на играта. В личен план категорично една от най-добре написаните сценарно игри, съчетаваща здраво стъпила на земята комуникация между баща и син, тонове драматичност, която тонално отговаря на образа на героите и действието на екрана.

Добавяме към това и чудесен, ненатрапчив хумор в не един и два случая, който разведрява действието и най-важното – сценарий, който те хваща за гърлото от първата минута и не отпуска обръча до заветните финални надписи. Темпото на единичната кампания (основният сюжет ми отне около 30 часа) е безупречно.

Спокойно мога да направя директен паралел с оригиналния GoW от 2005 и продължението от 2007. Оригиналът на Дейвид Джафи беше отлично, запомнящо се преживяване. Беше гейм класика. Продължението от 2007 година, режисирано от Кори Барлог, беше още от (разкошното) също, но умножено по пет. Що се отнася до Скандинавската епопея на Кратос, то Барлог този път е в ролята на Джафи – оригиналът в абсолютна класика, изграждаща по чудесен начин основите за новата сюжетна линия и геймплейните нововъведения за възраждането на серията. Ragnarök, режисиран от Ерик Уилямс, грабва всичко от оригинала и го умножава многократно. Героите, които срещаме, са х3 на тези в оригинала, босовете и стандартните врагове х3 и дори х4. Теренното разнообразие – х5. Вероятно единственият елемент, който е свалил „нивото“ спрямо оригинала е количеството пъти, в които Кратос нарича сина си „boy”. Персонажите им за щастие също израстват в Ragnarök и всичко, което са надробили в GoW 2018 година, има влияние върху събитията в Ragnarök.

Въобще, категорично една от най-големите гейм продукции, които сме виждали някога – независимо от платформата и гейм жанра.

Всеки един елемент, нужен за изграждането на игра от калибъра на God of War Ragnarök, работи по безупречен начин. При изграждането на всеки един елемент – сценарий, визия, геймплей, аудио – прозира перфектно съчетание между страст, талант и ресурс. А вероятно и планиране/менажиране. При наличието на последните четири съставки нещата неминуемо се получават.

Що се отнася до геймплейната част на God of War Ragnarök, то тя очаквано е еволюция на оригиналните основи, но в същото време хвърля и няколко приятни изненади, за които, разбираемо, не мога да говоря. Както споделих по-горе – пъзелите са х3 и са приятно балансирани. Битките са по-разнообразни, като дизайнерите на Santa Monica са въвели количество QoL въведения – например травърсълът се случва доста по-пъргаво – Атреус вече е далеч по-самостоятелен тийнейджър, а Кратос използва своите Blades of Chaos по много адекватен (за фентъзи игра) начин за преминаване на разстояние и височини.

На нормална трудност първото изиграване на Ragnarök може да бъде доста приятно предизвикателство. Особено част от страничното съдържание. Тоест отключването на всичко в играта ще отнеме на всеки играч поне 50 часа. А, ако се играе на нормална или по-висока трудност – категорично и повече.

Важно е да отбележа, че God of War Ragnarök е перфектният пример за това как една игра може да бъде изключително достъпна за неопитните играчи, които се интересуват основно от сюжетната линия и в същото време да бъде безумно предизвикателна на по-високи трудности. При последните се изисква конкретна постановка при различните битки, безупречен тайминг, определена броня за определен голям враг и т.н., и т.н. И в случая въобще не говоря за тоновете опции за достъпност на играчи с определени физически увреждания – в това отношение големите first party игри на японската компания са ненадминати.

Но, така де – God of War Ragnarök може да бъде най-малоумно приятният ‚бътън-машинг‘, може да изисква и прецизност от играчите, която е присъща за Souls игрите на From Software. Изборът кой God of War да избере, остава на крайният играч. И това е прекрасно.

Що се отнася до аудито средата, то мотивите на композитора Беър Маккрийри са въздействащи и нагоре. Всеки ден пеех на сина ми част от тях, а той, милият, понякога се стряскаше.

Кристофър Джъдж, Съни Сулич, Даниелe Бисути се раздават като за последно и, предвид отличния сценарий, с който са имали възможността да работят, крайният резултат е божествен. Трябва да спомена и Райън Хърст като Тор. След Ragnarök, признавам, на света няма друг Тор, освен ако не изглежда и звучи по начина, по който го прави в играта на Santa Monica. Ами Ричард Шиф като Один?

О, щях да забравя – в този безкрайно хаотичен текст, опитващ се с много думи да не каже нищо съществено (както споменах, важно е да знаете колкото се може по-малко за Ragnarök) трябва да споделя няколко думи и за камерата. Отново имаме сиймлес интеграция – без нито един кът, без нито едно „вадене от играта“. Говорим за камера, която привързва – играчът е близо до Кратос и Атрей през цялото време. Играчът е техен спътник. Естествено очаквайте наистина епични хореографски решения, сцени, които ще разтресат мнозина. Кадри, които ще останат в съзнанието ви дълго време.

The God Father 2

По-горе в този текст натъртих, че God of War Ragnarök е God of War 2 спрямо оригиналния God of War на Дейвид Джафи. А именно, стъпила върху основите на оригинала игра, която обаче е градила върху тях с тировете. От всичко. Израстване на герои, визуална среда, бойна система, темпо, аудио дизайн, такъв на нивата. Искрено се надявам всеки, който ще играе Ragnarök на PC, да не си е спойлнал нищо преди старта на неговата кампания. Ragnarök обича константно да изненадва.

Естествено перфектни игри няма (освен Pong), и мога да се заяда за дреболии около историята, примерно, или как някои от световете са по-малко развити от други. Но това определено ще прозвучи като дребнаво заяждане с труда на Santa Monica.

Отново ще повторя, God of War Ragnarök е игра, правена с ужасно много любов, от изключително талантливи сценаристи, художници, програмисти и дизайнери, които са били, както се казва, „на една страница“. Много малко са AAA игрите днешно време, при които екселските таблици не личат. В 55-те часа God of War Ragnarök не ми губеше времето със съдържание-плява (дори гарваните на Один са застъпени по различен спрямо оригинала начин и местата им са много по-лесно откриваеми) – Ragnarök предимно искаше да показва и разказва. И най-вече да забавлява. За което, дами и господа от Santa Monica (и портващото студио Jetpack Interactive), благодаря сърдечно.

 

Препоръка: Изключително висока

 

 

 

helldivers2-blogroll-1709299556197

Helldivers 2 – PlayStation намери своя мултиплейър хит! Намери своето Halo

, , , , , , 0

В рамките на PS3 генерацията Sony опитваше всячески да намери своя мултиплейърен хит. Почти всяка издавана от японската компания игра имаше мултиплейър режим (включително и single player класики като Uncharted 2, The Last of Us и God of War). Естествено FPS-и като Resistance серията и Killzone 2 & 3 предлагаха богати като опции мултиплейърни режими. Разбира се имахме и класическото Sony студио Zipper Interactive (мир на праха му), което отговаряше за SOCOM серията, както и MAG, който предоставяше възможност за мултиплейър мачове между 128 души. 128 играча едновременно през 2010 година и на PlayStation 3!

За съжаление на Sony компанията така и успя да намери своя голям мултиплейър хит, съответно за PS4 тя заложи почти екслузивно за single player заглавията, които десетки милиони играчи обичат и си купуват PlayStation всяка нова генерация заради тях. Японците подписаха и маркетингово споразумение с Activision за Call of Duty, съответно в рамките на PS4 генерацията и началото на настоящата, Call of Duty практически се превърна основно в заглавие, което се играе на конзолата на Sony.

Всички знаем обаче какво се случи през последните години – Microsoft започна не просто да купува студиа, но и да инвестира десетки милиарди в закупуването на издатели. В случая говорим за Bethesda и скорошната сделка с най-големия third party издател – Activision Blizzard. Предвид несигурните времена за индустрията, японците започнаха да търсят своите GAAS представители през последните няколко години. Компанията закупи студия, които разработват такива игри. Японците закупиха и един от най-големите GAAS играчи на пазара – Bungie.

Резултатът от всички тези стъпки на Sony обаче не беше Helldivers 2. Последната от друга страна е най-успешната GAAS игра на Sony на конзола и PC. Не просто най-успешната – в лицето на Helldivers 2 Sony има хит, който ще продаде по мое мнение във времето минимум 10 милиона копия (ако вече не го е сторил), по него ще има филмови продукции, а поддръжката му ще продължи дълги години.

Шведската сила

Arrowhead Game Studios са шведи, които работят със Sony от 2014 година. На следващата двете компании издадоха оригиналния Helldivers, който играх със споделен save между Vita и PS4. Играта беше приятен, базиран на мисии шутър с изометрична перспектива. Също и доста хардкор. Оригиналният Helldivers успя да намери своята аудитория на PlayStation конзолите и по-късно на PC, която очевидно е била достатъчно голяма, за да може Sony да даде зелена светлина и за продължение.

Честно казано на база трейлъри и цялостната маркетингова атака на Sony (липсата ѝ) очаквах Helldivers 2 да повтори резултатите на своя оригинал – в общи линии да се хареса на специфична, относително малка група играчи и след няколко месеца гейминг светът да забрави за нея.

Близо 500 хиляди играчи в един момент само на Steam (според CEO-то на Arrowhead Game Studios продажбите на играта са 50/50 между PS5 и PC) обаче означава, че след няколко месеца светът не само няма да е забравил за отрочето на шведите, но и ще очаква следващия къс съдържание за играта.

Helldivers 2 е безкомпромисна забава, която е лишена от всякакви усложнения и миши номерца, които често можем да срещнем в GAAS продуктите.

Цялата игра е практически PvE (поне за момента не се предвижда PvP) – кооп за до четирима души, които трябва да изпълняват различни мисии.

Helldivers 2, апропо, може да се играе и single player, но балансът просто не работи за единична игра. По-лесните мисии могат да се преминат самосиндикално, но като цяло трудността на мисиите е статична и не се променя на база колко души участват в дадена сесия. И още – самосиндикално Helldivers 2 просто не е толкова забавен.

Честно казано, ако трябва да лепна етикет на Helldivers 2, то спокойно мога да го нарека аркадния GAAS. Оръжията нямат 633 малки ъпдейта, а за да развиеш своето човече не трябва да грайндваш в продължение на десетки часове за миниатюрен ъпдейт (героят ми към момента е 19-ти левъл). Екшънът, подобно на типичните аркадни игри, е бесен, контролът върху солджъра (камерата е от трето лице), прекрасен, а самото усещане от използването на оръжията (в съчетание с DualSense) гони нивата на Returnal.

Нямам наблюдение как играта се котира след по-младите играчи, но за „старчоци“ като мен аркадната шведска сплав ми се понрави. Меко казано.

Що се отнася до историята, то тя категорично продължава да бъде „Звездни ренджъри“ (филма), плюс сериозна щипка Терминатор. Наблягам на прекрасната оувър-дъ-топ лента на големия Пол Верховен, а не доста суровото и също толкова прекрасно четиво на Робърт Хайнлайн. И честно казано няма нужда да споменавам повече. Историята е тази игра е на заден фон. Има я, дори се усеща, че си част от такава почти през цялото време, но в крайна сметка тя не е акцент. Не е важна.

Но, така де, хората трябва да се борят срещу буболечки и терминатори. Човешката общност е притисната двустранно от споменатите врагове и около това се върти и цялата прогресия в Helldivers 2. Общността от играчи трябва да освобождава/узурпира планети, но цялото действие е динамично. Дотолкова, че по идея, ако спонтанно всички спрат да играят Helldivers 2, то след известно време вече пречистените планети могат да бъдат отново заселени с буболечки или терминатори.

До четирима души могат да играят едновременно, като през цялото време лично аз играех с непознати. И ми беше зверски забавно в дадени моменти, адски надъхващо в други и истински тъжно в трети. Споделям в този текст и видео от едно от най-милите ми мултиплейър преживявания в игра въобще.

Сигурен съм, че при кооперативна игра между приятели общото ниво на забава ще бъде още по-високо. Особено ако имат някакъв опит в отборните шутър игри.

Минуси, потенциални проблеми и бъдеще

Моментната версия на Helldivers 2 е чудесно балансирана и поне до 20-то ниво на развитие предлага достатъчно голямо разнообразие на оръжия и вариативност на мисиите. Има опция естествено дадено бойно снаряжение да се закупи по-бързо чрез реални пари, но честно казано поне в настоящата версия на играта това е по-скоро козметика за по-мързеливи играчи.

За следващата стъпка що се отнася до съдържание не мога да кажа нищо (най-вероятно във времето, когато четете този текст вероятно ще има нещо обявено), защото момчетата и момичетата от Arrowhead се борят с наплива на играчи, които искат да играят Helldivers 2. Най-сериозният проблем на продукта за момента е нет-кодът на програмистите на шведите, а не толкова количеството сървърна мощ. Един от създателите на студиото спомена, че Sony прави всичко възможно да увеличи константно сървърният капацитет на играта, но самият нет код не може да поеме количеството желаещи. Признавам, имаше моменти, в които съм чакал с часове, преди да мога да получа игра (за конзолните играчи един бонус – използвайте activity функцията на PS5 за по-голям шанс да вмъкване в дадена игра).

Разбира се това донякъде е хубав проблем за хората, стоящи зад проекта, но си остава проблем (отново, по времето на четенето на този текст, този проблем може дори да не съществува).

PS5 версията, поне към настоящия момент, също няма да е лошо да получи още няколко оптимизационни пача. 60FPS режима работи относително добре, но рендъринг резолюцията е само 1080p. Тоест ако играете на 55+ инчов телевизор картината ще изглежда доволно мазничко. Ако конзолата е свързана към монитор или по-малък телевизор – performance режима определено е за предпочитане. При Quality режима общата визия е далеч по-приятна за окото – дори на 75-инчов приемник IQ-то е бистро, а ефектите приятно отчетливи (определени експлозии, които няма конкретизирам, за да бъдат изненада, изглеждат ФАМОЗНО).

Проблемът на този режим, очаквано, са по-ниските кадри за секунда – 30, при това с неочаквано висок input lag. Въпросният винаги е по-висок при 30FPS, но количеството на забавяне зависи и от енджина, на който е писана играта и всъщност още доста неща. Както и да е, в моя случай в крайна сметка предпочетох 30FPS, защото графичната кучка в мен така пожела. Пуснах играта и на PC, но едва след като вече имах 10+ левъл герой на PS5. Поне по времето на писането на този текст играчи на двете платформи могат да играят заедно, но прогресът на даден герой е закачен за профила на платформата – съответно на PS5 или Steam.

Аудиото за щастие е супер надъхващо – както като музикален съпровод (съпровождащото парче на влизане в битка продължава да ми е все така свежо дори след близо 20 часа игра), същото се отнася за аудиото на атмосферните ефекти и разбира се, това не оръжията.

Що се отнася до бъдещето на Helldivers 2, то в личен план очаквам то да е розово. Поне съдейки и по много трезвите константи публикации на CEO-то на Arrowhead. По думите му студиото има дългосрочен план за развитие на проекта, който план ще започне да бъде въвеждан в момента, в който споменатите проблеми със сървърите бъдат отстранени.

По-важният елемент, който стои в основата на споменатото розово бъдеще обаче е друга основа – тази на геймплея на Helldivers 2. Лекотата, с която Helldivers 2 яде часове е феноменална. Казвам това и като играч, който почти екслузивно играе single player игри.

Helldivers 2 е неподправена забава, която ми напомни за мултиплейърните времена от края на 90-те години на миналия век. Успях да зарибя няколко близки приятели да инвестират в играта, съответно има шанс да кача още едно ниво на персоналното ми забавление с нея.

Всичко написано по-горе в този текст е базирано на първите две седмици след премиерата на Helldivers 2. Въпреки сървърните проблеми горещо мога да препоръчам играта (цената е на АА заглавие) в моментния ѝ вариант. Също така е изключително свежo да получим по-малко по идея заглавие (като продукция), поне съпоставено със single player мастодонтите на Sony и въпросното да се превърне в огромен хит. Отново, не мога да гледам на боб, съответно няма как да предвидя какво ще представлява играта след шест месеца, година, или две – но когато си стъпил върху толкова качествен фундамент, то има голям шанс да си успешен и в дългосрочен план. For LIBERTY!

Препоръка: МНОГО ВИСОКА

Screenshot 2023-08-10 013205

RATCHET & CLANK: RIFT APART за PC – офлайн рендър в реално време!

, , , , 0

Повече от две години след премиерата си, Ratchet & Clank: Rift Apart за PS5 продължава да бъде едно от най-впечатляващите next-gen only заглавия на пазара. Магьосниците от Insomniac Games създадоха софтуер, който беше забавен, безумно красив и прекрасна реклама за възможностите на PlayStation 5.

Други магьосници, холандците от Nixxes Software (също вече студио на японския гигант Sony), ни предоставят конзолната магия на PC територия. Първата официално пусната на пазара Ratchet & Clank игра за персонален компютър въобще. Апропо, трябва да припомня, че холандците стояха и зад отличните портове на Marvel’s Spider-Man за PC.

Тествах играта на машината, на която работя – Nvidia RTX 4090 (24GB ram), Core i9-13900K, 128GB ram и WD SN850SE SSD. Тоест машина, която надскача с много хардуера на PS5, струва х10  на цената на конзолата на Sony и много малко нормални играчи въобще разполагат подобен звяр. На въпросния, прочее, предимно разработвам, а не играя игри.

Та, на споменатата машина Ratchet & Clank: Rift Apart може да изглежда по-добре отколкото на конзола. Най-вече що се отнася до качеството на raytracing ефектите. Разликите спрямо PS5 версията във 4К режима с високо качество, ънлокнат фреймрейт при 120Hz и VRR дисплей обаче трябва да призная бяха опасно малки. И честно казано (отново) по-скоро останах ужасно впечатлен какво са сътворили на затворения конзолен хардуер на PS5 Insomniac. Апропо, по отношение на скоростта на преноса на данни PS5 продължава да е по-бърз дори от споменатото по-горе PC. А информацията идва от момчетата от Digital Foundry. Според същите играта скейлва разкошно и на по-ниски PC конфигурации, като очаквано такива с механични твърди дискове не се препоръчват. Ама никак.

И така, Ratchet & Clank: Rift Apart, за която както стана ясно е PS5 екслузив, който просто няма как да се прехвърли в PS4 формат и да запази на 100% своята структура. Така де, на база скоростта, с която Ratchet & Clank: Rift Apart получава и освобождава данни в реално време, PS4 версия (ако използвате HDD на PC ви очаква нещо подобно) щеше да представлява своего рода open world игра от Dreamcast ерата. Константно зареждане и премахване на цели, визуално адски впечатляващи сцени. Плюс, визията на Ratchet & Clank: Rift Apart помага и за усещането на самия геймплей. Помага за усещането, че в ръцете ти е софтуер от ново конзолно поколение. Изтъкването „като филмче на Pixar”, което кръжи в интернет пространството още от PS3 генерацията най-накрая е валидно когато последният Рачет се играе на най-високи визуални настройки многократно бях  втренчен в екрана, невярващ какво се рендва в реално време. Като играч, започнал своя гейм живот практически през 1982 година с Pong, след подобен визуален преход, ако бях част от холивудска продукция, щях да имам сълзи в очите. Като разработчик, който работи с двете нови (или вече не са толкова нови?) конзоли PS5 и Series X, голяма част от техническите решения на Insomniac Games са буквално учебник, към който ще се връщам. В този ред на мисли голяма част от нововъведенията, които демонстрира Epic Games с Unreal 5, са част от Rift Apart. Тоест работят не просто на теория или „в еджина“, а са част от напълно завършен легитимен ААА продукт. Например възможността за около секунда да се промени не просто обликът на един свят, а цялостната геометрия, разпределение на изкуствения интелект и запазване на извършваните действия. Подобно е положението и бюджета на всеки кадър в играта – как точно е оползотворен.

Въпреки стилизираната визия имаме тонове геометрия, динамично осветление, което обхваща огромни региони и като цяло осветление, което предходната генерация беше валидно единствено за кът-сцените, при които бюджетът за всеки кадър е по-висок заради липсата на AI, бонусът от ръководена от разработчиците камера и липсата на всякакви геймплейни скриптове. Е, при Rift Apart имаме най-високото ниво на осветление по време на геймплея, преплетено с бесен детайл на света (в 90% от времето), партикъл система и пост процесинг ефекти, взети направо от CGI филмче и работещи почти безупречно в реално време на hi-end PC (и PS5). Наистина живеем в изключителни времена що се отнася до възможностите на ААА разработчиците, които работят върху premium заглавия. До този момент съм изиграл над 50% от всички Ratchet & Clank, които към днешна дата надхвърлят общия брой пръсти на двете ми ръце. Rift Apart очаквано поне за мен не открива топлата вода, а го играе основно на сигурно – играта е техническо показно с класически Ratchet & Clank геймплей, а не опит за Super Mario Galaxy след като предходното ти заглавие е било Super Mario Sunshine. И това е ок.

Геймплейната иновацията е много хубаво нещо, но тя не е задължителна. При детска игра, разчитаща много и на своята история, подходяща както за родители, така и за техните деца, придържането към добре позната основа, в съчетание с феноменален аудио-визуален скок е отлично решение. Честно казано нямам търпение при малко повече свободно време да изиграем и заедно със сина ми Rift Apart на PS5 – нововъведението от последния ъпдейт на конзолата ще играем с два контролера. Той с основния, а моя милост ще помага с втория, когато е необходимо.

Още малко за самата игра, че се отплеснах – нововъведенията в геймплейната основа на Rift Apart са по-скоро козметични и не са основополагащи за успеха в напредването на играта. Основният акцент отново пада върху оръжията и начинът, по който са комбинирани от играча. На нормална трудност Rift Apart беше безкрайно безпроблемна разходка (преминаване на кампанията), която при мен трая около 15 часа. Стартирайки обаче challenge режима след „превъртането“, при това на по-висока трудност осъзнах, че комбинирането на оръжията в Rift Apart  си е своего рода мини-стратегическа игра – комбинация от помощници и конкретна специфика на отделните оръжия. Иначе, новият персонаж Ривет е прекрасно нововъведение във вселената на играта, но за мен е изпуснат потенциал възможността тя да предлага алтернативни умения спрямо Рачет. Въпреки че действието се сменя на равни интервали от време между двама ломбакса, техните умения и механики са практически едни и същи.

Ако трябва да изразя друг малък минус, то това са мини поднивата, които включват решаване на пъзели и стрелба по вируси. И в двата случая тези сегменти просто не ми бяха забавни. За щастие обаче Insomniac Games и в двата случа предлага опция за пропускането им, без това да влияе на прогреса на играча. Разкошно решение! Като цяло опциите за достъпност (Accessibility) за различните видове играчи са тонове и вероятно са близо до тези на лидера по този показател – The Last of Us Part 1 и God of War Ragnarok. Що се отнася до продължителността на играта, то първото изиграване на нормална трудност и 100% обхождане на света може да достигне 20 часа. Някъде толкова са необходими и за изваждането на платина. Изключая симпатичните мечки, за които няма карта, а всяко ниво разполага с мечка, която трябва да бъде открита, огромна част от останалите трофеи се вземат по естествен начин, докато играча си обхожда отделните светове. Няма събиране на 193 перца и т.н. трофеи, които почти сигурно биха изкисвали ръководство.

Uncharted за деца

Naughty Dog и Insomniac Games са братски студия, творящи много близо едно от друго, а през годините техните продукти са били и персонални вдъхновения, тласкащи ги константно да се развиват. Е, говорейки си да вдъхновение, Ratchet & Clank: Rift Apart  е най-Uncharted екшън-платформъра, който някога съм играл. И това, поне за мен, като фен на приключенията на Нейтън Дрейк, е чудесна новина. Продукцията на Rift Apart  е чудовищна. Няма наистина слаб елемент – сценаристите са написали чудесна история за всички възрасти, визуалната и аудио среда е впечатляваща и нагоре, а не на последно място играта изобилства от така наречените „сет пийсове“, наложени за първи път от Uncharted. Очаквано повечето от тях се случват „по релси“, тоест участието на играча е минимално, но от друга страна отново бяха мехлем за очните ми ябълки (и ушните миди/канали). Rift Apart предлага най-разчупения дизайн на нива за серията, чиито мащаби са уголемени, промените се случват плавно, а играта практически зарежда като такава от времето на SEGA Mega Drive (ако имате необходимия хардуер – като споменатото по-горе PC или PS5).

Докато играх Rift Apart не помня да съм поглеждал телефона си заради някакво изчакване, свързано със зареждане или елеватор/тесен процеп, през който трябва да премина, за да ми се зареди нова част от дадено ниво. Да не говорим за ray-tracing имплементацията, която на максимални настройки е отвяваща. Изключително балансирана, използвана на правилните материали. A, щях да забравя – PC версията има пълна поддръжка на DualSense контролера на PS5!

В 90% от времето на моята машина Rift Apart  бе буквално като офлайн рендър, докато в останалите 10% говорим по-скоро за липса на време и факта, че различни хора са отговаряли за различни елементи/нива в играта. Теглейки чертата Ratchet & Clank: Rift Apart е вторият ми най-любим R&C продукт, след Ratchet & Clank Future: A Crack in Time за PS3.

Nixxes Software за пореден път не разочароват що се отнася до PC портове, Rift Apart е също толкова свеж както и през 2021 година и въобще високо вдигнати палци от мен! Хубаво е, че first party игрите на Sony, макар и със закъснение, са достъпни за още по-голяма група от играчи.

ПРЕПОРЪКА: ВИСОКА!

spidi1

Spider-Man: Miles Morales: Сам в къщи 4 и за PC!

, , , , , , , 0

Spider-Man: Miles Morales е красиво напомняме колко е важно при старт на нов хардуер да разполагаш с бомбастични, желани от милиони играчи заглавия. Играта продаде милиони PS5 конзоли през последните две години и към днешна дата продължава да бъде едно от най-добрите (включително и технически заглавия за PS5).

По-рано през годината най-накрая получихме и PC версия на PS4 оригинала от 2018 година. Не съм тествал въпросната, но по единодушно мнение тя е била чудесен порт на вероятно най-доброто дигитално приключение на най-популярния комикс герой.

Miles Morales обаче попадна в машината ми – мобилно RTX 3080 с 16GB GDDR6 на Nvidia, 64GB памет и 11 поколение процесор от Intel (осем ядра) и резултатите бяха отлични.

Преди да споделя впечатленията си стриктно за PC версията, няколко думи за самата игра.

Spider-Man: Miles Morales е алтернативна история, стартираща малко след края на оригиналния Marvel’s Spider-Man за PS4. Играта очаквано се играе сходно с оригинала, но това е генерален плюс, предвид качествата на PS4 продукта. Наблягам на игра, защото в интернет се появиха не едно и две твърдения, че Miles Morales е DLC за Marvel’s Spider-Man. Това просто не е вярно.

Ако мога да направя пряко сравнение, то това ще бъде с Uncharted: The Lost Legacy на Naughty Dog, при която говорим за по-малка като мащаб игра от Uncharted 4, но и пълнокръвна такава. Истината е, че се надявам в рамките на генерацията да получим повече подобни на The Lost Legacy и The Lost Legacy проекти.

Ако трябва да си говорим в числа, преминах на нормална трудност Miles Morales на PS5 за около 12 часа, като съм сигурен, че има допълнително съдържание за поне още 10 часа. На PC версията отделих малко над 3 часа.

Що се отнася до Майлс, то аз лично харесах излъчването на младежа, независимо че търсената аудитория е на възраст между 15-25 години (надявам се младежът в мен никога да не ме напусне). В този ред на мисли смятам, че играта е прекрасно таргетирана, както към определена възрастова група, така и към сезона, в който ще се продава – коледните и новогодишни празници. Същото, прочее, беше положението и с PS5/PS4 версиите.

Честно казано през цялото време, докато играех Miles Morales, ми беше празнично, напомняше ми за “Сам в къщи“ версия на „паяка“, носеща едновременно драматични и позитивни емоции.

Не мога да пропусна и ролята на един от най-големите видео-гейм актьори Трой Бейкър, който продължава да играе на поразия във всяко второ голямо (и не чак толкова) заглавие. Та, въпросният симпатяга е в ролята на лошия Саймън Кригер и, OK, признавам, отново му се получава. Все пак трябва да допълня, че бих се радвал на една идея по-малко негови участия в големи ААА продукти. В рамките на играта поне не се чуват гласовете на другите големи Лора Бейли (упс, лек спойлър) и Нолан Норт.

PC версията, очаквано, е базирана на PS5 варианта и предлага плеяда от възможности за игра на машини от нисък, висок и среден клас. Не можах да тествам играта на офисния Steam Deck, съответно впечатленията ми са единствено от персоналната ми машина, която на мобилно ниво определено е Hi-End, и със сигурност е доста над средното ниво като цяло, съдейки по годишните резултати на Steam какъв хардуер използват потребителите на популярния дигитален магазин.

PlayStation 5 версията предлага също множество режими на игра (максимум 6, в зависимост от телевизионния приемник, който притежавате). Предпочитаният от мен е този, работещ при нейтив 4К с рей-трейсинг отражения и по-добро осветление. Предвид факта, че използвам телевизор с VRR и 120Hz, този режим върви при кадри между 40 и 60FPS. И играта изглежда зашеметяващо на 75 инчов 4К дисплей. Играх PC версията на 1080p и 1440p VRR дисплей. На 1080p можех спокойно да достигна PS5 визията и дори да я доразвия, включвайки най-високите стойности на рей-трейсинг отраженията. При тях не можех да поддържам константни 60FPS, но бях близо, a gsync ми помогна практически да не усещам флуктуациите между отделните фреймове. Разбира се, при свалени рей-трейсинг настройки спокойно можех да играя и на 120FPS. PS5 версията също предлага 120FPS режими, единият от които предлага дори и рей-трейсинг. На 1440p положението също беше в общи линии позитивно. Отново можех да гоня 60FPS при най-високи настройки, но рей-трейсинг ефектите определено трябваше да са свалени на по-ниски стойности. Дори по-ниски от тези на PS5 версията.

Също така ми беше странно да играя Miles Morales с Xbox Series контролер. Разбира се не защото контролерът на Microsoft ще се запали в ръцете ми, когато понечи да управлява игра на PlayStation студио, а просто защото му липсват хардуерни характеристики, които са неизменна част от Dual Sense. А именно тригерите и финната вибрация на контролера на PS5. Важно е да отбележа, че Miles Morales поддържа част от специфичните вибрации и ефекти на PC, ако към него свържете DualSense, но не всички. А също така в личен план продължавам да ползвам ексклузивно Xbox контролер за PC гейминг. От друга страна функционалността на DualSense за мен е определящ фактор към коя версия на дадена нова игра ще се насоча, но за немалко играчи „екстрите“ на контролера на Sony са по-скоро минус, съответно те ги изключват. С други думи по никакъв начин не е болка за умиране, ако се играе със стандартен контролер. Особено ако не сте имали взимане даване с новата конзола на японците.

Сега, що се отнася до техническата част, PC версията в моите очи е отличен порт – играеше се чудесно на моята машина и не помня да съм имал крашове (тестваната от мен версия не е day one, съответно е стабилно закърпена). От друга страна теглейки чертата машината ми, която на хартия е многократно по-скъпа и по идея по-мощна от PS5, просто не може да се мери с Miles Morales на конзолата. На тестваната от мен конфигурация (отново – мобилно RTX 3080 с 16GB GDDR6 на Nvidia, 64GB DDR4 памет и 11 поколение процесор от Intel (осем ядра) няма начин да мога да играя във 4К при FPS между 50-60 с рей-тресинг на high. Зверски ми липсваше и HDR, който мониторите ми не поддържат (все още използвам и Windows 10, а там сетъпване на HDR продължава да е болка). Независимост че използвам доста адекватно GEN4 SSD, Miles Morales на PC си имаше екрани за зареждане, които са премахнати на последната конзола на японците, а зареждането там е полъх от Sega Mega Drive. Разбира се, „лоудингите“ по никакъв начин на бяха пречка и са космос с gen 4 SSD в сравнение с PS4 варианта, но отново получаваме поредно доказателство, че low level конзолните API-та изключително много помагат, когато даден софтуер е съобразен с тях. Защото, да, Milest Morales за PC е разкошен порт, който на машини, разполагащи с 3080 десктоп версия и нагоре могат да предложат ултимативно преживяване, надскачащо максималната визия и FPS на PS5. От друга страна само подобно PC GPU струва х3 и дори х4 спрямо конзолата. Така де, все още съм удивен как са успели Sony и Microsoft съберат  хардуер от подобен калибър и да го продават на цени между 400 и 500 (550 в някои региони) долара. Но достатъчно конзолно воайорстване.

За финал, Spider-Man: Miles Morales за PC продължава да бъде отлично заглавие и също толкова як порт за PC платформата. Холандските богове от NIXXES отново доставят – Miles Morales се играе добре с контролер, различен от DualSense, енджинът скейлва много добре (съдейки по множество алтернативни тестове) и може да се играе относително нормално дори на Steam Deck. Високо вдигнати палци горе. След 130 часа Returnal на PS5, сега чакам PC версията…

Препоръка: Висока!

dsaa

Submerged Hidden Depths – спокойствие в гейм формат

, , , , , , , 0

Submerged Hidden Depths е прекрасен пример за това как можеш да издадеш две безкрайно сходни игри под различни заглавия и да ти се размине. Оригиналният Submerged, дебютирал през 2015 година за всички модерни тогава платформи (към днешна дата се предлага и на мобилните им посестрими), бе walking sim от трето лице с готина атмосфера, в който обикаляш наводнен постапокалиптичен свят, събирайки десетки различни… неща. Същото се отнася и за Submerged Hidden Depths. Хората, които са играли оригинала за PC във 4К с всички настройки на Ultra дори могат да се объркат, че Submerged Hidden Depths е DLC за оригинала.

Подобен увод може да звучи адски негативно, но всъщност за мен подобен подход от малкото австралийско студио Uppercut Games е логичен, а цялостното ми преживяване с Submerged Hidden Depths бе позитивно.

Защо логичен? На първо място за повечето студиа, независимо дали са малки или големи, е добре за следващите си проекти да стъпват върху това, което знаят – механики, технически параметри, визуален стил и др. гейм елементи, с които вече са се калявали. На второ, оригиналният Submerged беше симпатичен малък инди продукт, който по всяка вероятност е пропуснат от повечето модерни играчи. Важно е също да подчертая, че Submerged Hidden Depths е бивш Stadia екслузив.

Тоест по всяка вероятност австралийците минимум са си върнали бюджета с финансовата подкрепа на Google и сегашните портове за останалите платформи до голяма степен ще бъдат чиста печалба, минус разходите за портовете (предвид използвания UE4 не би трябвало да са много високи) и QA.

По същество, Submerged Hidden Depths е артистично заглавие, вдъхновено от класиките на Team Ico и в частност ICO. Брат и сестра обикалят наводнен постапокалиптичен свят, събират реликви от близкото минало и… преоткриват себе си. Диалогът е минимален, музикалният фон е основният разказвателен метод при комуникацията не героите.
Освен наистина приятната визия и аудио оформление, зарибяващият фактор е изследването на света – балансът на количеството обекти, които могат да се събират и колко лесно всъщност достъпни са за играча определено ще вдъхнови множество трофи/ачийвмънт хънтъри, които желаят бърза платина.

Submerged Hidden Depths е прекрасна игра, ако желаеш от се освободиш от всякакви негативни емоции. В Hidden Depths не можеш да умреш, светът всъщност е приветлив и изпъстрен с множество цветове, почти винаги цари спокойствие. Последното дори според мен може да подразни по-екшън ориентираните играчи. В моя случай Submerged Hidden Depths беше прекрасно отклонение от иначе напрегнатия дев процес, който изпълва работното ми ежедневие. Простота на дизайн решенията на Uppercut Games тотално ме спечелиха и честно ми се прииска да работя върху подобен проект. Придвижването се осъществява или по вода (чрез лодка, която може да се ъпгрейдва) или по суша (крачно). Младото девойче и брат ѝ практически се управляват по един и същ начин – почти всички действия са автоматизирани и играчът основно трябва да любува на красивия свят и интересния на места левъл-дизайн. Прочее, въпреки отворената си среда, Submerged Hidden Depths е изключително линейна игра, която изиграх за около 6-7 часа. На по-късен етап определено ще се върна и към всички „кълектъбъли“.

Ако приемем, че геймплейната част е изключително простичка, но функционираща адекватно (единствените технически проблеми, които имах, бяха с колизиите на определени мешове), то притегателната сила на Hidden Depths определено пада върху аудио-визуалната част на играта.

Играх PS5 версията, която върви при 4К и относително стабилни 60FPS. И изглежда като пощенска картичка от комунистическо време в не една и две ситуации. Играта нито има най-високия полигонен бюджет, нито микро детайла на модерните ААА игри, нито най-причудливата арт дирекция. Но визуалният стил е консистентен. Осветлението е разкошно – една и съща локация може да изглежда по доста различен начин в зависимост от това колко показва часовника в играта. Детайлът е добър, анимациите приятно стилизирани, материалите са добри и като съчетаем причудливата визия с нейтив 4К резолюция, адекватен фреймрейт и божествено музикално оформление, Submerged Hidden Depths може да бъде и наистина запомнящо се преживяване.

За финал, произведението на Uppercut Games, предвид цената му и качествата, които притежава, е препоръчителен къс софтуер за играчите, които обичат красиви „експлорейшън“ игри без много напрежение и множество гейм механики. Задължително е за тези, които търсят бърза платина. Submerged Hidden Depths се предлага на всички модерни платформи без Switch и Mobile. Тоест, PS5, Series конзолите, PS4, Xbox One, Stadia и разбира се – PC.

marthaaa

Martha is Dead – счупен шедьовър

, , , , , , , , 0

За мнозина Martha is Dead е хорър заглавието с крайни сцени, което PlayStation цензурира. И това не е непременно лошо, предвид факта, че говорим за адски едър PR за игра от малко студио в жанр, който е недолюбван от мнозина. Жанр, който, прочее, аз лично обожавам.

Мога ли да препоръчам спокойно Martha is Dead на моите кежуъл приятели геймъри така, както мога да го сторя с, да речем, Uncharted игра? Твърдо не. И причината не е единствено наистина лошото техническо състояние, в което е играта по времето на писането на този текст.

На ниво криейтив Martha is Dead е изключителен продукт. Искрено завиждам на италианските колеги, които са родили, а впоследствие и осъществили идеята си. Потенциалният проблем за по-лесно разбиране и асоцииране е естеството на разглежданата история и начинът, по който е поднесена. Много малко хора по мое мнение ще усетят, че объркващите нотки в наратива – тези, които ще направят играча несигурен на база какво научава и как се развива действието – са абсолютно целенасочено структурирани по този начин и са важен момент от изграждането на наративния стълб на Martha is Dead. Объркването и несигурността са част от проблема, който разглежда Martha is Dead. В случая не се изразявам ясно за какво аджеба става въпрос, какъв е този проблем и за кого се отнася, защото бих убил в зародиш идеята на режисьора Лука Далко за хората, които все още не са докосвали мрачната приказка за Марта.

Играта обаче е пълна с малки (и големи) визуални детайли, които подсказват, съответно и помагат за разплитането на историята. Внимателното вслушване в самите диалози, телефонни разговори и т.н. също могат да помогнат за адекватното подреждане на сюжетния пъзел. Историята в личен план ме хвана за гърлото от първата минута и не ме пусна до финалните надписи. Най-общо казано тя разказва за Джулия, която намира своята сестра удавена. Сестра, която е била глуха и по-харесвана от тяхната майка. За да получи от същата майчина любов, Джулия решава да присвои осанката на своята мъртва сестра, превръщайки се в Марта. Това съответно и очаквано води до множество трудности. И доста (допълнителен) мрак в живота на Джулия… ъъъ… Марта. Действието се развива в Италия, по време на Втората световна война, а бащата на двете момичета е германски генерал.

Хм, всъщност, ако трябва да направя паралел с филмова продукция, то това би бил с прекрасния оскароносител на Гийермо дел Торо – „Лабиринтът на фавна“.

Структурата на играта е сходна на повечето walking симулации с адвенчър елементи – наративът води действието. Джулия изпълнява серия от куестове, част от които се развиват във времето. Разкошен елемент, който обогатява действието в Martha is Dead, е камерата. Изключително приятно впечатление ми направи колко добре е балансирано използването ѝ. Прави ти кеф да снимаш, а след това и да обработваш снимките. Камерата е и прекрасен наративен инструмент. В нито един момент от 5-7 часа, които отнема минаването на Martha is Dead, не ми е била тежест. Пъзелите в италианското творение не са много, но някои са доста времеемки – например цялото сюжетно дърво, изискващо изпращането и разшифроването на морзов код. Диалогът и развитието на историята обаче наистина не ме оставиха безучастен към действието дори за минута. Въпреки бавното придвижване на Джулия, което, апропо, определено ще подразни играчите, обичащи нещата да им се случват бързо и безболезнено.

Martha is Dead ще бъде най-добре усетена от хората, които не бързат, а се потопят изцяло в света на играта, съответно изследват всяко кътче на вилата и гористите околности, в които се развива действието.

Крайните сцени

Има ги и действително биха ужасили по-пуритански настроените играчи. Истината обаче е, че Martha is Dead не е хорър игра. Martha is Dead е мрачен трилър, в който по-голяма част от действието се развива по светло. Крайните сцени са едновременно добър маркетингов инструмент, като в същото време се вписват добре в артистичен европейски продукт, произведен в Италия. Другата истина е, че както могат да се впишат адекватно, така и без тяхното наличие сюжетната линия няма да изгуби много. Бонус за всички версии, е, че те могат да бъдат цензурирани. Разликата в нецензурираните версии между PlayStation и Xbox/PC, е, че при последните две въпросните крайни сцени са QTE, докато при конзолите на Sony са просто кът-сцени. В личен план избрах варианта да видя всичко, което са имали желание да покажат италианските творци.

Защо счупен шедьовър?

Техническото състояние на Martha is Dead на всички платформи е плачевно. Историята ми легна толкова на сърце, че прежалих чести забивания при взаимодействие с предмети, рам крашове, незацепване на куестове, чупене на осветление, незареждане на множество обекти при стрийваме на информация. Това са генерални проблеми, на които повечето хора обаче няма да простят. И с право. Това е адски жалко за Martha is Dead. Играта е имала нужда от поне още три месеца полиране, защото на идейно ниво е изумителен продукт.

Визуалното представяне е отлично, саундтракът божествен, италианските актьори (италианското озвучение е избрано по подразбиране) дават много на цялостното сливане със света на играта.

Озвучаването на английски определено е с по-ниско ниво, въпреки че актрисата, която стои зад Джулия, всъщност се справя доста добре. Не мога да кажа същото обаче за останалите персонажи.

За щастие момичетата и момчетата от LKA.it работят върху още пачове, които се надявам да подобрят техническото състояние на своята наративна перла. Предвид моментното ѝ състояние обаче не мога да я препоръчам почти на никой с чиста ръка, защото изиграването ѝ може да бъде много фрустриращо преживяване, въпреки, че то за мен бе част от едрия мрак, който лъха от сюжетната линия на играта.

Martha is Dead е прекрасен пример за инакомислещ екип с адски яки идеи, който е пострадал от технически (а вероятно и времеви) лимитации. За хубаво или лошо това са фактори, от които модерният потребител не е силно заинтересован и с основание може сравни продукта на LKA.it със земята, дори и да има афинитет към наративната част. Martha is Dead е толкова сурова технически. Аз лично, играейки PS5 версията, имах над 10 краша, които ме принудиха да рестартирам и да се връщам по-назад, преигравайки някои моменти отново и отново. Плюс, 4К режимите на PS5 и Series X са с изключително лъкатушещ фреймрейт между 20 и 60FPS. Една динамична резолюция (играта е писана с UE4) или възможност за локване на фреймрейта биха били от голяма помощ.

В крайна сметка аз останах очарован от Martha is Dead, защото разказът на Лука спокойно влиза в топ 5 на най-любимите ми, които съм имал честта да проследя в дигитален формат. Идеята на италианците в моя случай е по-голяма от техническите лимитации и проблеми, които има играта. Плюс, силно се надявам, ако посегнеш към Martha is Dead след известно време, значителна част от споменатите в този текст технически проблеми да са отстранени. Няма причина да не са, при желание от страна на екипа. Bella Ciao…

gow_main

God of War за PC – чудесен порт на едно особено специално заглавие

, , , , 0

God of War е третата ААА PlayStation 4 класика, която навестява PC платформата след успешните финансово портове на Horizon: Zero Dawn и Days Gone. Наблягам на ААА, защото противно на общественото мислене, Sony издава игри за PC от 2015 година. Заглавия на Sony като HELLDIVERS, Everybody’s Gone to the Rapture и GUNS UP! са на PC платформата малко след или паралелно с PlayStation 4 версиите. Разбира се предвид тежката артилерия от ААА заглавия, стартирала с Horizon Zero Dawn, очакванията и вниманието на гейм аудиторията, която не разполага с конзола се увеличиха неимоверно. Апропо за бизнеса на Sony предлагане на PlayStation класики на по-късна дата за PC е чудесно решение. Хората, инвестирали в екосистемата на Sony, получават търсените от тях first party игри значително по-рано, съответно всеки желаещ да не играе следващия God of War година-две (и повече понякога) на премиерата на играта трябва да инвестира в конзола. От друга страна тези, които нямат намерение да инвестират в конзола, могат да почакат няколко години и все пак имат интерес към игрите на Sony, ги получават в лъскава PC опаковка на по-късен етап – на пълна цена. В този ред на мисли очаквам повечето популярни PlayStation 4 заглавия да направят премиера на PC в един или друг момент. Същото се отнася и за PS5 ексклузивите.

Още по-добрата новина в случая е, че портът на God of War за PC, заедно с този на Death Stranding, е най-добрият на PlayStation класика до момента. По-надолу в текста ще използвам фрагменти от оригиналното ми ревю, в които ще опиша с повече думи мастодонта от началото на 2018 година на Santa Monica, но преди това ще споделя няколко думи за техническата част на играта. На първо място очаквано God of War за PC може да изглежда по-добре от PlayStation 4 версията. Важно е да подчертая, че на практика за момента няма нейтив PS5 вариант, а на новата конзола на Sony GoW се играе с освободен фреймрейт и настройките и резолюцията на PS4 Pro версията. Предвид изискванията за PC, програмистите на американското студио са направили абсолютни чудеса с хардуера на PS4 и немощните „ягуарни“ ядра в CPU-то на мега успешните предходни две конзоли на японците. Генералната и най-видима промяна, което може да се постигне при PC, са значително подобрените сенки, които в някои сцени дават много – променят тоналността и настроението. Честно казано бих се радвал на нейтив PS5 вариант, който да се възползва от по-високите визуални настройки на сенките, възможни на PC. Подобно на предходните PC портове от PlayStation, се предлага “оригинална“ визуална опция, която практически използва визуалните настройки на PlayStation 4 версията. Въпросната предлагам на играчите, разполагащи със среден клас машини (RX 580, GeForce GTX 1660) и естествено техният таргет е 1080p резолюция. Наблягам на GPU-тата, защото предвид факта, че на конзола GoW работи добре на Jaguar, всеки адекватен Ryzen ще ви свърши работа. Иначе, що се отнася до резолюция и модерни опции – God of War за PC предлага както DLSS на Nvidia, така и FSR на AMD. За да не продължавам да ви пълня главите с тонове техническа сухоежбина, ще споделя финално, че PC версията на God of War е относително тежичък, но много полиран вариант на класиката от 2018 година. С GPU от висок клас лесно може да се постигне и визия, по-добра от тази на оригиналната конзола версия. А при използване на Ultra настройки God of War си изглежда като игра от 2022 година – изумително красива при това. И така – ето и малко повече за самата игра:
„Новият God of War е игра, за която всеки, докоснал се до магическата ѝ природа, ще иска да говори. С шепи. Не, със самосвали. В рамките на настоящата генерация God of War е моят The Last of Us/Red Dead Redemption момент от предходната.


Истината е, че съм безкрайно щастлив за Santa Monica, предвид факта, че в последните няколко години студиото претърпя не един и два труса. Първо, по мое мнение убийственият God of War Ascension не беше радушно приет от медиите, а продажбите му бяха незадоволителни. Впоследствие игра, подобна на Destiny, беше спряна от Sony след няколко години разработка. Последва освобождаване на немалка част от екипа на студиото и няколко години мълчание преди God of War анонса на Е3 2016.

Новият God of War е своего рода ново начало за серията, но, за разлика от Tomb Raider рибуута на Crystal Dynamics от 2013 година (за протокола, Кори Барлог е режисьор на синематиците на Лара 2013), всичко случило се в първите шест основни игри продължава да бъде предистория на случващото се в тазгодишния God of War. „Белегът“ от God of War III си е на мястото, както и множество други референции. Включително и типични черти от характера на Крейтъс.

PR материалите на Sony подсказваха, че Крейтъс едва ли не се е превърнал в продължение на Джоуъл от The Last of Us. Истината обаче е, че Крейтъс продължава да бъде в основата си същият еднопластов персонаж с не особено висок интелект, който в новия God of War просто е понатрупал житейски опит. Съответно – вече притежава способността да брои до 10, преди да разкъса поредния бог, дръзнал да му влезе на въпреки. От там и агресията му в настоящото заглавие е далеч по-сдържана. Или може би е редно по-скоро да я нарека премерена. Бих казал дори, че синът му Атрей е далеч по-разчупен, по-жив, по… търсещ персонаж. Син, който е наследил повече черти от своята майка. Такъв, който поне в началото на играта няма представа за божествената кръв, течаща във вените му.
Наративът в God of War 2018, слава Богу, е конструиран по различен начин спрямо The Last of Us или старите игри от серията. По мое мнение е изключително адекватен изборът на режисиращия Кори Барлог да балансира именно между споменатите TLoU и старите GoW заглавия. При това по брилянтен начин – безкрайно оувър-дъ-топ сцени се редуват с привидно спокойни за серията диалози и ненатрапчиви моменти, в които баща и син разговарят „за живота“. Тихите (природни) моменти и небрежните случки (например Артей умира от кеф, пързаляйки се върху замръзнала почва) а ла TLoU също присъстват и това е изключително важен дизайн ъпгрейд за серията след „арена“ стила на прогресиране в GoW III. Освен всичко останало, Крейтъс вече не е просто тестостеронова буца, целяща да сее ексклузивно смърт и разруха. Така де, той пак си е тестостеронова буца, но и както споменах по-рано, вече е и такава, натрупала годинки житейски опит. Всъщност първоначалният мотив за старта на приключението е изключително „човешки“, макар и все пак да е намесена особено мощна божествена сила.

След като в първите шест заглавия гологлавият персонаж на Sony и син на Зевс се разправи с всичко що има божествена нишка от древногръцката митология (включително и с баща си), последният представител на серията се прехвърля към скандинавката митология. Повече конкретика по историята обаче няма да споделям. Въпросната е изключително добре разказана и определено може да бъде движеща сила за завършването на играта. Цялостният лор, който се разкрива в рамките на действието, е с колосални количества.

Това, което прави новия God of War, по мое мнение, на практика съвършената игра, е качеството на всеки един елемент, който го съставя. Все още ми е трудно да повярвам с колко обемист мокър парцал ме удари God of War. Santa Monica са взели кажи-речи всичко хубаво от заглавия като Zelda, TLоU, Uncharted, Bloodborne, Super Metroid/Castlevania Symphony of the Night и са забъркали специалитет, който заслужено стана GOTY на 2018.
God of War не е open world игра, но светът е колосален като размери и изграден по безкрайно прецизен начин. Истината е, че основната иновация на играта се крие най-вече в начина, по който в симбиоза работят най-силно отличаващите се елементи, присъщи на преждеспоменатите няколко заглавия.

Така например, обикновено бектракингът при игрите в 95% от случаите ме кара да си направя сепуку заради начина, по който е конструиран. В новия God of War той не само, че е създаден с цел да разкаже определена (значима) история, но предвид изключителните визия и левъл дизайн (и възможността на по-късен етап да се придвижваш малко по-бързо от точка А до точка Б), буквално ще пожелаеш да извършиш цялото „размотаване“, без дори да се замисляш.

Бойната система, в чиято адекватност не един и двама геймъри бяха изразили съмнения на база трейлъри, всъщност е от божествен сой. Въпросната е заела прекрасната позиция да стои по средата между бързия екшън на заглавия като Bayonetta и Devil May Cry и адски прецизния подход, характерен за Bloodborne и Dark Souls серията. Ще призная, че в първия час-два въпросната може да стои малко еднообразно (основните удари – мощен и обикновен – се извършват с R1 и R2). След като ъпгрейднеш леко бойните умения на Крейтъс обаче, като междувременно привикнеш с контролната схема, спонтанно ще почувстваш PS4 геймпада като брадвата Leviathan. Като продължение на ръцете си.

Цялостният контрол върху Крейтъс и Атрей е адски прецизен, предвид множеството действия, които играчът може да извършва и с двамата в рънтайма на играта. Тоест, за да извършиш дадено действие със синчето на Крейтъс, не трябва да минеш през три менюта в походов стил, а всичко трябва да се случи в реално време. По време на по-напечените битки усещането за контрол ще те дари с меко казано с незабравими (положителни) емоции. Цялостният ансамбъл от методи, с които Крейтъс може да унищожи изпречилите се на пътя му противници, е адски богат и голяма част от ситуациите, в които успях да попадна благодарение не него, бяха чиста лудост в гейм вариант. Лудост, която караше адреналина в тялото ми да се покачи до невъобразими стойности. За протокола, играх God of War на нормална трудност.

Зад прогресирането на бойната система на новия GоW стои чудесна мениджмънт система, чиято ролева основа не е от най-дълбоките, но отново – Кори и компания просто са налучкали съвършения баланс за нуждите на играта. Поне на нормална трудност във всеки момент, в който си помислях, че съм се нагрухал могъщо, идваше поредната битка, която красноречиво ми крещеше в ушите – допълнителното грухане, приятелю, е полезно за твоето здраве.

За ъпгрейдите на броните, оръжията и т.н., използвани от Крейтъс и пъргавия му син, се грижат плеснати (не само) в устата джуджета, които играят ролята на „продавача“ от Resident Evil 4, появявайки се в кажи-речи всеки нов участък от играта.

По отношение на локации новият God of War би трябвало да задоволи дори най-придирчивите играчи. Разнообразието им е нечовешко, а всяка нова притежава свой облик, атмосфера и визуален стил.
Визуалните дадености на новия GoW, очаквано, са с божествено потекло. Художниците на Santa Monica са сътворили най-детайлно изградения свят до момента в заглавие от трето лице. Пичовете са рисували до най-дребния детайл на кажи-речи всичко в заобикалящата Крейтъс среда. First Party-то на Sony винаги е имало навика да вдига визуални летви и GoW 2018 не прави изключение. В случая говорим за нов бенчмарк, който Naughty Dog, Guerrilla Games, Insomniac (макар и като second party) и Sucker Punch трябва да надскочат. Количеството триъгълници, осветлението и анимациите също не остават по-назад. На равни интервали GoW ще ти хвърля поредната красива визуална изненада под формата на нова локация. Не искам да спойлвам нищичко от визуалната епопея, но спокойно можеш да си приготвиш нов плик салфетки. Моментът, в който обаче зърнеш как изглежда и се движи моделът на Крейтъс , ще забравиш, че всъщност играеш видеоигра, а не гледаш CG филм.

Звуковото оформление също мачка. 5.1 миксът е просто бесен, а играта плаче да се играе посредством относително адекватен звук. Кристофър Джъдж озвучава Крейтъс, а крайният резултат е една от най-знаковите роли на териториите на видеоигрите. Очаквано, целият войсоувър е на най-високо ниво. Същото е валидно и за музиката на композитора Биър Макрери, който е написал изключително въздействащ саундтрак, който вече е наличен в Spotify.

В свое интервю преди няколко месеца Кори Барлог беше споделил, че продължителността на новия GoW ще бъде около 25 часа. Въпросното изказване не само не е изхвърляне, но и важи само при вариант, в който желаеш единствено да зърнеш финалните букви на основната история. Както нееднократно споменах, светът в играта е колосален и предлага множество допълнителни куестове и задания за изпълнение. По мое мнение, с тяхна помощ играта спокойно може да отиде до 30, дори 35 часа времетраене.

Важно е също да уточня, че при все всички промени в дизайна, наратива, камерата и т.н. новият GоW се усеща като наследник на старите игри. Присъстват изключително горещи битки, присъства типичното GоW помпане на бутони. Има ги и колосалните като размери босове и разкошен оувърдътопнес. Още първата по-сериозна битка в играта, приятелю, просто ще ти скрие шапката на база начина, по който е конструирана, визуализирана и озвучена.

Малко по-горе споменах камерата и тук е моментът да кажа няколко думи за въпросната. Още за рибуута на Tomb Raider Кори е имал желание камерата в играта да бъде сиймлес – без нито един кът, без нито едно „вадене от играта“. В Crystal Dynamic обаче никой не повярвал в идеята му. За разлика от хората с ръководни постове в Sony и Santa Monica. Със сигурност девовете, отговарящи за работата на камерата в GоW, са лели крокодилски сълзи в рамките на разработката, но крайният резултат определено си заслужава. Не бих го нарекъл революционен, защото на места реално имаме кътове заради лоудинг на данни и балансът на поведение на камерата, макар и отличен, просто не е съвършен.
От друга страна, избраният подход помага играчът да се привърже към Крейтъс и Атрей по начин, по който никоя от старите части не може да доближи и на йота.

The God Father

Това е моментът, в който трябва да споделя, че единственото важно нещо в този артикъл е поставената по-долу 10-ка. Една от най-лесните, които някога съм давал, в рамките на повече от 15-години ревюиране на развлекателен софтуер. Поддай се на хайпа, сложи плакат на Кори Барлог в стаята си и му целувай ръката всяка сутрин и вечер преди лягане. Новият God of War е вече настояща класика и чертае пътя към бъдещето на ААА сингъл плейър игрите. Не на последно място, това е и най-разюзданият продукт, който си играл в рамките на тази генерация.

Препоръка: изключително висока!

kena_main

Kena: Bridge of Spirits – разкошен независим диамант, който го играе на сигурно

, , , , , 0

Kena: Bridge of Spirits е дебютното заглавие на студиото Ember Lab, основано от филмовите творци Майк и Джош Гриър. Братята стоят зад редица реклами и филмови късометражни продукции, включително и такава, базирана на Zelda поредицата на Nintendo.

Kena също беше подкрепена финансово от Sony, което я превърна в конзолен ексклузив за PlayStation 4 и PlayStation 5. Първото ѝ показно на дебютното PS5 събитие през 2020 година се оказа до голяма степен повратен момент от PR гледна точка.

Лесно смилаем визуален стил и кадри, основно показващи кът-сцени с малко геймплей спечелиха интереса на играчите, превръщайки я практически в един от главните PlayStation екслузиви за празничния период на 2021 година. Всъщност анонсиращото видео на Kena е перфектен пример как да привлечеш вниманието върху себе си, ако си стриктно single player игра. За съжаление разбира се не всяко студио може да си позволи да работи със Sony и VFX студио като Sparx.

В своите ревюта много медии нарекоха Kena: Bridge of Spirits игра от PS2 генерацията. И по отношение на геймплейната структура подобно твърдение, признавам, не звучи пресилено. Подобно твърдение и по никакъв начин не трябва да се приема като негативно.

Геймлейната структура е математически много строго прецизирана, въпреки по идея отворения свят на играта – всеки айтъм, всеки ъпгрейд, всяка нова локация има точно определена (математическа) причина да е на своето място. Kena е толкова прецизно структурирана, че въпреки отворения ѝ свят, тя се усеща като линейно преживяване. И в това, прочее, няма нищо лошо.

Механиките и усещането от контрола може и да нямат прецизността на 3D екшън платформените игри на Nintendo, но целият пакет на Kena: Bridge of Spirits е отличен. Фактът, че играта трудно ще изненада опитен играч по никакъв начин, не я прави лоша, скучна или такава, която ще забравиш пет минути, след като си видял финалните букви.

За туристите, с любов

През последните години все повече се забавлявам с игри, които не гонят непременно някакви генерални иновации, но отдолу имат солиден гейм, плюс свят и аудио визуално изпълнение, които са достатъчно приветливи и интересни, за да се потопиш лесно в тях. Всъщност в последните години в личен план светът и наративният уклон на дадено заглавие са по-важни елементи дори от комплексността на геймплейната структура. Обожавам да изследвам чужди светове и проследявам истории в гейм формат.

В този смисъл Kena: Bridge of Spirits може да бъде перфектната игра, която да бъде използвана за запознаване с индустрията на син/дъщеря, малък братовчед/ка, племенник/ча и т.н. Кена като образ се възприема изключително лесно, същото се отнася и за близките на девойчето персонажи. Плюс, приветливата на първо четене околна среда е и достатъчно красива.

Това, което ми направи приятно впечатление бе и балансът на трудността в Kena. На „normal” произведението на Ember Lab всъщност може да бъде изключително предизвикателно, докато на Easy да бъде интерактивно “Blue, blue sky” филмче. С доста мои колеги разработчици, стоящи на много високи позиции в родни и не само студиа, си говорим редовно колко е важно в днешно време за комерсиалният успех на една игра да предлага трудност „турист“.

Предвид факта, че игрите и в частност single player посестримите им се борят за всяка свободна минута на модерния потребител, „турист“ трудността дава сериозна възможността не-хардкор играчите да се забавляват в създадения от съответните творци свят, без да се налага да строшат няколко геймпада в стената.

Не са много хардкор играчите, даващи си сметка колко е важно за някои техни побратими да могат в рамките на единия час, който са освободили за гейминг, да могат видят възможно най-голяма част от дадено заглавие, а не да бъдат убити 15 пъти за 10 минути, или да си блъскат мозъчния апарат с даден пъзел в продължение на половин час.

Технически Kena: Bridge of Spirits изглежда чудесно. Играх PlayStation 5 версията, като в личен план предпочетох quality режима, при който визуалните настройки са по-високи, а играта рендва в нейтив 4К при 30FPS. Естествено 60FPS режимът се усеща значително по-приятно по отношение на инпута от страна на играча и цялостната плавност на действието, но в личен план винаги съм предпочитал по-качествена визия за сметка кадрите в секунда. Разбира се изключение правят някои жанрове и специфични заглавия.

Най-важното в крайна сметка е, че в рамките на настоящата генерация 95% от всички излезли за PS5 и Series X игри предлагат на играчите възможност за 60 (и повече в някои случаи) FPS или по-качествена визия и висока резолюция за сметка на занижена производителност.

Играта използва пълноценно I/O-то на PlayStation 5 – попъпът на текстурите е минимален, а зареждането се случва в традиционен Mega Drive/SNES стил. Тоест изключително бързо. Ember Lab са използвали по отличен начин UE4, без да прилагат някакви крайни технологични решения, които не са част от стандартната версия на енджина. Пост-процесинг профилът им при quality режима е чуден, а, когато на екрана липсва мъгла, контрастът между черното и светлото в играта разкошен. Странен обаче за мен е изборът кът-сцените да са рендвани при 24 кадъра в секунда – определено може да се счупи преходът от геймплей към представянето на голям наративен къс. В крайна сметка обаче Kena: Bridge of Spirits изглежда добре.

Аудиото също е ниво. Дизайнът не е изключително комплексен, но музикалният съпровод на Джейсън Галати е запомнящ се.

Въобще, теглейки чертата, мога за пореден път да потретя, че харесах много преживяването, което ми даде дебютният гейм проект на Ember Lab. От друга страна независимият екип го е играл на сигурно – Kena: Bridge of Spirits e by-the-numbers развлекателен софтуер при изграждането на всеки един негов елемент.

В личен план не бих имал нищо против и следващият проект на Ember Lab да не бяга от добре отъпканите от предходни класики пътеки, защото като интерактивни разказвачи екипът, воден от  братята Гриър, определено има потенциал. Голям при това. 

Kena: Bridge of Spirits се предлага в PlayStation 4, PC и PlayStation 5 формати.

Препоръка: висока

Ghost Tsushima original art

Идва ли Ghost of Tsushima на PC платформата?

, , , 0

Мрежата ври и кипи около една прясна новина, която засяга PC играчите: екшън адвенчър играта на Sucker Punch Productions Ghost of Tsushima може би се запътва към настолните ни компютри (и лаптопи, разбира се).

Sony ъпдейтнахa арта за ритейл изданията и на кутията вече не е изрично написано: “Only on PlayStation” (само на Плейстейшън). Това може да означава няколко неща едновременно, но ние сме позитивни хора и избираме да ознaчава, че заглавието се запътва на PC фронта. Ъпдейтнатият арт на играта промотира новия режим на кооперативна игра Ghost of Tsushima Legends (страхотен, впрочем!), който бе добавен допълнително към заглавието с безплатен ъпдейт. Там обаче въпросния надпис вече го няма. Справка, снимката под това изречение:

По-рано логото “Only on PlayStation” беше премахнато от заглавия като Horizon Zero Dawn и Days Gone и всички знаем какво се случи след това – плейстейшън ексклузивите получиха своя PC версия. Освен това в момента Sony са именно на тази вълна – местят някои от големите си заглавия и на мастър платформата, защото усетиха колко пари им носи подобен ход (вярвайте или не – познавам много читави и адекватни хора, които са готови да чакат с години дадена игра да излезе на PC, вместо да си купят конзола, защото “не можели да играят с контролер“, без майтап). Така че да – има голяма вероятност заглавието да ощастливи PC геймърите. А Tsushima, както знаем, е доста яка игра (83% в Metacritic яка).

Длъжни сме обаче да отбележим, че Sony май започнаха да се отегчават от това лого, така или иначе, и може да са го премахнали като част от нова политика на компанията. Например ексклузивните игри за PlayStation 5 вече не са оборудвани с него на кутията. Имаме и друга теория (щото сме солидни теоретици): Ghost of Tsushima ще получи своя собствена PS5 версия. Например игри като Marvel’s Spider-Man: Miles Morales и Sackboy: A Big Adventure – се сдобиха с PS5 версии, но нямат на арта си “Only on PlayStation”. Тази теория обаче издиша, поради един простичък факт – Tsushima няма PS5 версия, но играта вече беше ъпдейтната да върви в 4K резолюция с 60 кадъра на новото японско животно и подобна версия изглежда малко излишна.

За финал – има сериозна вероятност Ghost of Tsushima да дойде на PC платформата.

Load More