Вдъхновяващи истории от българската гейм индустрията: Джъстин и Вики от Zariba
Следейки любимата ни индустрия чрез множество канали, съм свикнал да виждам как обикновено се дава по-голям акцент на негативните и проблемни истории. Когато последните са свързани с благосъстоянието на индустрията – работна среда, финансови проблеми и др., съм на мнение, че те трябва да бъдат извадени на показ, да застанат под светлините на прожекторите. Последните години обаче негативните истории се превърнаха в своего рода PR – средство за привличане на аудитория, а когато към тях прибавим и задължителните задклавиатурни войни, които целят да бъдат на всяка манджа мерудия, често пъти страдат хората, които не са на ръководни звена в компании. Хората, които създават любимите ни игри – разработчиците. Нещо повече, негативните истории се създават буквално от въздуха, редовно се вадят цитати от контекста, непроверени твърдения се нареждат така, че да служат на дадена „история“, не на последно място почти винаги липсва повече от една гледна точка при разглеждането на дадена тема.
Подобен проблем, разбира се, не е характерен само за нашата индустрия. И честно казано (вече) му отделих твърде много внимание в уводната част на този текст. В крайна сметка целта на последния, прочее, е да наблегне на позитивните истории в индустрията и в частност родното ѝ подразделение – българската гейм индустрия.
Идеята за въпросния текст се роди след приятелски разговор със студио мениджъра на Gameloft Sofia Танко Шокеров – сподели ми вътрешна история на екипа, която ме накара спонтанно да се усмихна. Комуникация между компания и крайни потребители (играчи), за която рядко чуваме публично. Няма да навлизам в детайл в какво точно се състои историята, защото на по-късен етап ще я представим публично на дигиталните страници на GI.bg.
Бих допълнил още, че идеята ни е този текст да не си остане самотен. Искаме „Вдъхновяващи истории в българската гейм индустрията“ да се превърне в своего рода рубрика, която да побере всякакви позитивни случки, свързани с гейминг средата в България.
Стартираме с две истории на TELUS International Bulgaria и Zariba – компании, подкрепили настоящия проект, които са сред лидерите в техните творчески и бизнес полета у нас. В този ред на мисли искам да допълня, че ще търсим позитивните истории и на инди студиа и творци, стига разбира се те да са склонни да ги споделят в публична форма.
Така, достатъчно въвеждащи слова, че експозицията започва да намигва на Хидео Коджима.
Стартираме с една особено романтична история, разиграла се под покрива на морското ни студио Zariba.
„Романтичните истории се случват не само по филмите или в книгите, а виреят дори и на места като гейминг компаниите“, твърдят от Zariba, а предвид сюжетното развитие по-надолу определено мога да се съглася.
Главните действащи лица в тази зареждаща история са Джъстин и Виктория, които са част от Zariba. Той е американец, а тя българка, но за любовта очевидно няма граници и националности.
Виктория или Вики, както я наричат всички в екипа на Zariba, е прекарала голяма част от живота си в САЩ. Семейството ѝ заминава за страната на неограничените възможности още, докато тя е дете и се завръщат, когато е време за нейното висше образование.
В Щатите Вики се запознава с Джъстин и те бързо се влюбват, но заминаването за България ги разделя, както често се случва, предвид голямото разстояние. Те се примиряват и всеки заживява живота си, но искрата помежду им е останала и продължава да тлее.
Междувременно Вики завършва художествената академия в София, а Джъстин ИТ технологии в Ню Джърси. И двамата започват да работят и опитват да живеят разделени, но съдбата явно има други намерения.
Виктория се връща в САЩ за своята магистратура и историята им започва отново. Те прекарват три години заедно, но обучението приключва и Вики пак се прибира в България, колкото и да е трудно за двамата.
Социалните мрежи им помагат да общуват по между си, но те не могат да компенсират живата връзка и постепенно назрява идеята да опитат пак да се съберат след още три години. Най-логично би звучало тя да замине за САЩ, но Вики е твърдо решила, че ще живее в България, така че Джъстин е този, който започва да търси начини да дойде в България.
Когато разбира, че в компанията, в която Вики работи като дизайнер, се е отворило място за специалист по американските пазари, той решава да кандидатства, като се започва с дългата и трудна процедура по идването в България на работа.
За техен късмет Джъстин преминава успешно интервютата в Zariba и след повече от година борба с институциите, той получава временно разрешително за работа. По думите на колегите от Zariba е последвало голямо предизвикателство за американеца, дошъл да следва своята българска мечта. Не му е било никак лесно да свикне с езика и манталитета ни, но пък личната му кауза го в крайна сметка го е мотивирала да се справи с предизвикателствата. И сега, три години по-късно, Виктория и Джъстин вече са, както се изразяват в Zariba, “официално бракувани“, съответно са изключително важна част от семейството на Zariba Group.
Апропо, запазваме си правото да представим Виктория и Джъстин по-подробно на по-късен етап. Ако желаете да станете колеги на двамата главни герои в тук разказаната история, вижте обявите на Zariba – тук.
Позитивната история на TELUS International Bulgariа ще откриете на следния адрес.