The Dark Pictures Anthology: Little Hope – надеждна забава с приятели
Често пъти съм срещал твърдението, че игри като тези, зад които стоят инициалите на Quantic Dream и Supermassive Games „нямат никакъв геймплей“. От позицията на играч и разработчик на подобен тип заглавия подобно твърдение за мен е невярно.
Изграждането на качествено поднесена история в интерактивна среда е изключително комплексна гейм механика за творците, която стоят зад подобни заглавия, чиято основна притегателна сила е сюжетната линия. Подобен тип забавления са насочени към групови събирания, в които всеки един герой се ръководи от различен реален човек, който от своя страна взима решенията, които са релеванти за него, но може би няма да се понравят на останалите участници в груповото изиграване. Отборното мислене и нуждата от специфичен тайминг при изпълнение на голяма част от действията са от основополагащо значение за фактора забавление.
В този смисъл подобни игри, признавам, губят от чара си, ако са играни самосиндикално. Но нима същото например не е валидно за Street Fighter V? Единичната игра в SFV и бойните игри като цяло определено може да бъде забавна, но без добавянето на допълнителен играч класиката на Capcom вероятно никога не би се превърналата в такава – класика.
Всеки развлекателен софтуер, който разчита на интеракция от страна на играещия, разчита на различни механики, които изграждат геймплей. Последният просто може да има много форми, които да са харесвани от едни и не толкова от други играчи.
В този ред на мисли преждеспоменатите британци от Supermassive Games работят в нишата „(отборно) интерактивно разказване на истории“ от 2015 година насам, когато с финансовото подпомагане на Sony създадоха култовия Until Dawn. Апропо, талантливите британци имат зад гърба си софтуерни продукти датиращи още от 2010 година, но в различни жанрове.
Та, в техните заглавия винаги имаме по минимум три главни персонажа, които взимат решения, която могат да влияят на останалите участници. Към днешна дата студиото стои още зад Hidden Agenda (отново на Sony и ексклузивна за PlayStation 4/5, а също и изцяло преведена на български език), а от 2019 година насам работят с Bandai Namco Entertainment върху серията от игри The Dark Pictures Anthology. Първата, Man of Medan, датира от 30 август 2019, а пресният им продукт носи името Little Hope.
На първо място искам да подчертая, че играх Little Hope на PlayStation 5 посредством обратната съвместимост с PS4 и играта изглежда зашеметяващо. Little Hope използва Unreal 4 (Until Dawn използваше Decima на Guerrilla Games), асетите са от най-високо ниво (да се чете ААА), моделите на персонажите са изумително детайлни, с убийствени PRB материали, динамично осветление, а предвид динамичната резолюция и ънлокнатия фреймрейт на новата конзола на Sony, Little Hope работи при 60FPS и максималната резолюция на PS4 Pro варианта. Споделям този факт, защото Man of Medan и Until Dawn имаха сериозни проблеми с производителността на стандартния PS4, а донякъде и на PS4 Pro. Трябва все пак да допълня, че предвид абсолютно феноменалния детайл на околна среда и персонажи, когато лицевите анимации не работят толкова добре, се остава впечатление за тъй наречения The Uncanny Valley ефект (създаването на човекоподобни персонажи, от които играчите няма да ги побият тръпки е цяла наука), при който има видимо несъответствие между физическата форма и анимациите. Прочее, Uncanny Valley съществува още от 70-те години на миналия век, а като термин е въведено от създателя на роботи, японецът Масахиро Мори.
Разбира се, дори на ААА ниво в игрите, които разчитат на близки кадри с участието на човешки персонажи много рядко имаме случаи, в които да не присъства Uncanny Valley усещане. Пресен пример за липсата (или почти липсата) на UV е например The Last of Us Part II на Naughty Dog. Тази тема обаче търпи отделен материал.
Като механики Little Hope се придържа стриктно към формулата на последните игри на Supermassive Games, оформена с пускането на Until Dawn – кинематографична камера, героите се виждат от трето лице, действието е разделено на изследване на света, QTE (благодаря, Shenmue) и диалогово дърво, чрез които се вземат изборите в играта. Отново, най-голямата забава в играта идва, когато споменатите простички механики се използват от раличин играчи, за да се оформят строго определени взаимоотношения между отделните персонажи. В този ред на мисли Little Hope поне за компанията, с която ние играем, беше значително по-забавна от Man of Medan, но не успя (за момента) да достигне висините на Until Dawn.
Казвам за момента, защото поне по времето на писането на този текст най-големият проблем за мен е технически и за съжаление често срещан – играта крашваше редовно по време на сейвове, докато в един момент (по мое мнение на около 70% от играта) по време на поредния краш, сейвът просто се „счупи“, което в случая означаваше, че трябваше да започнем Little Hope от самото начало. За съжаление когато играем подобни заглавия в компания държим да ги завършим по възможност за едно, максимум две сядания, съответно нямах качен стар сейв в облака. Признавам, че бях бесен, защото харесах видяното и разказаното до онзи момент от британците. Първоначално си помислих, че може би като нова игра обратната съвместимост с PS5 се дъни, но след бърз поглед в Reddit установих, че честите крашове (вероятно са OOM, или в превод надвишаване на наличната рам) са валидни и за PS4 и други играчи също са загубили прогрес. В личен план докато не получим пач (надявам се британците са готвят такъв) не бих стартирал отново Little Hope от самото ѝ начало. Истината е, че за първи път ми се случва да не мога да завърша игра, която искам да представя около нейната премиера поради технически проблем.
И това е тъжно, защото силно ми се иска да препоръчам Little Hope на играчи, които се събират с приятели в компания, които не е задължително да са геймъри. Продуктите на Supermassive Games са страхотен прозорец за показването на лице на гейм индустрията, което лесно може да бъде възприето от хора, които не са играчи, но например обичат филми. Отборното изиграване на подобен вид игри може да носи неистово удоволствие и в личен план с нетърпение очаквам The Dark Pictures Anthology: House of Ashes, която трябва да дебютира през 2021 година.
Въпреки че за момента тая по-скоро разочарование спрямо Little Hope, силно се надявам когато четете този текст да е издаден пач, който да оправя проблемите на играта. Трябва да подчертая също, че нямам идея дали подобен проблем е валиден за PC и Xbox версиите на Little Hope.
В крайна сметка обаче имам надежда и ще ъпдейтна (надявам се) този текст, когато Bandai Namco разпространи евентуалната кръпка.
Ъпдейт:
Макар и с голямо закъснение, PS4 версията получи пач, който изчиства много от техническите проблеми на играта