Най-добрите Sci Fi игри – Част първа
Светът на научнофантастичните видеоигри е по вселенски необятен. Точно каквото е човешкото въображение, което ги е породило. Поради тази причина, да се направи списък с топ еди-колко-си най-добри Sci Fi игри (да не говорим за такъв, който претендира за изчерпателност) би било некоректно, твърде амбициозно, леко надменно и най-вероятно би предизвикало смесени емоции у читателите.
Затова решихме да си направим вътрешен списък за собствено ползване, който обаче ще споделим с вас, защото ви харесваме. И така – без да претендираме за изчерпателност и кое заглавие с какъв номер трябва да е отпред, споделяме най-любимите си сай фай заглавия:
Star Wars: Knights of the Old Republic
Action role-playing game/BioWare, 2003
Само при мисълта за Sci Fi едно от първите неща, които изскачат наум, е необятната вселена на Star Wars. Попитайте който и да е SW фен коя е най-добрата игра измежду стотиците такива в огромната му вселена. Стига да има годините да я е играл лично навремето, 8 от 10 отговора ще бъдат: KOTOR. Абсолютно независима от филмите (събитията се развиват хиляди години преди тях), играта разказва грандиозна история за добро и зло. Прелюбопитният момент тук е, че можем да играем и в двата спектъра (поради тази причина авторът на тази статия е превъртал KOTOR три пъти). От туиста в сюжета ни побиват тръпки и до днес. Филмовата вселена може и да струва милиарди (питайте Лукас) и да е дала изключително много в световен мащаб, но това, което тя не може да направи, е да даде дълбочината в геймплея и изборите на RPG-игрите като цяло и на KOTOR в частност. Преди Knights of the Old Republic хората не разбираха какво може да се постигне с вселената Star Wars. Гигантският успех на Bioware в случая е, че вкара сивия цвят в нея. Не всичко е “добро” и “зло”. Това промени мисленето ни за целия франчайз, а и за собствения ни морал. Игра, която оставя огромна следа.
За да не е твърде ретро началото, е редно да споменем една много приятна игра във вселената: Star Wars Jedi: Fallen Order. Тя е екшън от трето лице и не може да се похвали с дълбочината и влиянието на KOTOR, но е най-доброто заглавие от новите SW неща. Наскоро получи и next gen пач за новите конзоли, пробвайте я. Редно е да споменем и Star Wars: The Old Republic. Солидно MMORPG, което се сдоби с много фенове през годините. Трейлърите му са феноменални.
Убедете се сами:
Destiny и Destiny 2
Free-to-play online-only multiplayer first-person shooter/Bungie, 2014
Не ме е срам да го призная. На Destiny имам потрошени точно 1021 часа. На Destiny 2 към момента те са…1227 часа. (лесна справка тук: https://wastedondestiny.com/). Макар и натрупани за цели 8 години, би било лицемерно да кажа, че това не е най-великата Sci Fi игра за мен. Така че да – това е моят абсолютен номер едно за всички времена. Когато преди 8 години за пръв път изиграх алфата, осъзнах, че се задава нещо грандиозно. Все пак гледах с насмешка на плана на Bungie за 10-годишна давност на проекта. Днес съм повече от сигурен, че нещата ще се случат. Тук се зародиха приятелства и любови, изпсуваха се всичките ругатни на света (само пробвайте да минете рейд с 6 човека, без никой да умре нито веднъж), избиха се десетки хиляди хора в състезателните режими, получиха се най-великите кооперативни моменти, в които съм участвал. Играта, в която построихме дом от мечтите си. Или по-точно Bungie го направиха за нас (докато ние, играчите, им триехме сол на главите нон-стоп, да не се отпускат). И на фона на хилядите съпътстващи проблеми винаги ще съм им признателен за това.
За незапознатите – класически лутър шутър, но от първо лице. Огромна, дишаща, развиваща се Sci Fi вселена – с различни планети, уникален арт и графика, цялостно топ техническо изпълнение. Има най-различни режими на игра: PvE, PvP, PvEvP (режимът Gambit; в общи линии без аналог досега), уникални рейдове, дневни, седмични, месечни, сезонни и др. мисии и събития. Lore-ът и основната история са тонове, има цели канали, посветени само на тях. Destiny е професия за много стриймъри. Някои от най-любимите ми онлайн хора са от тук: Aztecross, CoolGuy, Fallout Plays, My name is Byf. Към днешна дата Destiny 2 e безплатна, така че всеки, който не се е докосвал до тази вселена, може да го направи. DLC-тата и част от сезонното съдържание са платени.
Две са уникалните и неповторими неща в тази игра:
- Стрелбата е със запазената марка на Bungie. Усещането за оръжията, цялостното движение и ритъм са феноменални. Не съм играл нищо друго, което да се играе толкова добре. Физика, тежест, откос, стотици най-различни пъркове за различните оръжия (по-бързо презареждане след хедшот; първият изстрел в нов пълнител е с по-голяма точност и рейндж; експлозивни патрони и стотици други), десетки типове оръжия, измежду които да избираме (пистолет, помпа, снайпер, гранатомет, smg, скаут райфъл, мечове с рейндж умения, лудница), възможностите за различни билдове са адски разнообразни. Destiny е играта с най-добрата стрелба, правена някога. Точка. Освен това има двоен и троен (!) скок и движението е върховно (но тук има с какво да се похвали и Titanfall 2, повече за нея в Част II).
- Преходът и връзката между основните режими е толкова естествен и жизненонеобходим, че не мога да си представя как така човек ще играе само PvE, без да пробва PvP. Някои от най-добрите оръжия за игра в Crucible-a (PvP) се вадят в някои от най-трудните кооперативни мисии (Grandmaster Nightfall, PvE). По този начин, независимо от типа играч, се оказва, че за всекиго има по нещо. Destiny е любов. Велика игра.
Deus Ex Human Revolution
Аction role-playing game/Eidos Montréal, 2011
По-горе споменах, че любимата ми Sci Fi игра е Destiny 1/2. Много моля да не бъда разбран погрешно – това не я прави най-добрата. Защото всички знаем, че най-добрата Sci Fi игра изобщо, е оригиналният Deus Ex на Warren Spector и Ion Storm от далечната 2000 година. Това просто си е космически факт. След като я минах и с четирите различни финала, се почувствах като Neo от Матрицата – някой ми дръпна шалтера. Този някой е господин Spector и той заслужава вселенски респект. За добро или лошо тази класика не остаря добре с годините, така че не мога да я препоръчам в оригинал. На драго сърце обаче мога да препоръчам духовния ѝ наследник: Deus Ex Human Revolution. Тя излезе преди 10 години и успя да направи невъзможното – улови неповторимия дух на оригинала. А имено: смазващ дистопичен свят, в който технологиите са взели връх и хората и машините са се слели в едно цяло. Всички вече ползват импланти, виждат през стени, падат от огромни височини, без да се наранят, стават невидими. Към това прибавяме топ история с много политика и шпионаж в нея, примесена с уникален главен персонаж.
Ако Blade Runner e най-киберпънк филмът изобщо, то Deus Ex: Human Revolution е най-киберпънк играта. Има всички белези на този Sci Fi поджанр: мегакорпорации, хакери, многопластова история и онзи специфичен Philip Dick въпрос – Сънуват ли андроидите електроовце? Казано иначе – къде свършва човешкият свят и къде започва този на роботите? Къде точно е границата между тях и има ли изобщо такава? Лично на мен Human Revolution ми допадна доста повече от продължението Deus Ex: Mankind Divided.
Returnal
Third-person shooter roguelike video game/Housemarque, 2021
Изключителнa екшън игра от финландците Housemarque. През годините те се доказаха като много стабилно студио, но без капка съмнение можeм да заявим, че това е перлата в короната им. Едно от задължителните заглавия за Playstation 5 (ако не е и най-задължителното, тъй-като в най-голяма степен се възползва от новия контролер). Returnal е майсторска (наблягам на roguelike в заглавието; при смърт играчът почва отначало, но някои неща остават отключени), плашещо красива, с много силен Alien привкус, многопластова история, полиран до припадък, силно динамичен геймплей, убийствен звук и цялостно техническо изпълнение. Маниаците в жанра твърдят, че точно така са си представяли модерна Metroid Prime игра. Нашият Ивайло Коралски разказа в големи детайли за заглавието в края на април. Вижте експертното му ревю тук.
Super Metroid и Metroid Prime
2-D Action-adventure game/Nintendo, 1994
3-D Action-adventure game/Retro Studios, 2002
Казват, че имитацията е най-висшата форма на ласкателство. И когато твърде много игри започнат да копират твоя стил до степен терминът Mеtroidvania да почне да се използва за тяхното описание, значи си свършил отлична работа. Такъв е случаят с легендата Super Metroid. Впечатляващ 2-D екшън адвенчър, който комбинира приключенски елементи от Legend of Zelda с платформинга на Super Mario. Заглавието предложи разчупен, нелинеен геймплей за времето си, с щипка мрачна фантастика за атмосфера. Светът е огромен и взаимносвързан, играчите търсят различни оръжия, ъпгрейди и предмети за да прогресират. Един от първите 2-D сайд скролъри, който позволяваше едновременно движение надясно и наляво по картата. Още с тази игра главната героиня Samus Aran се превърна в една от иконите на Nintendo. Ловец на глави с уникален костюм – можеше да става на топка и да се пъха в много тесни пространства, като същевременно с това поставяше бомби и изстрелваше ракети и лазери.
Духовният наследник на играта, но в триизмерната реалност и в перспектива от първо лице, е Metroid Prime от 2002 г. Серията вече се бе превърнала в еталон, но това заглавие даде нов живот на франчайза. Същевременно запази по-мрачните и сериозни нюанси, както и изследването на напълно непознати и странни светове, в които прогресът зависи единствено от находчивостта и креативността на играча. Потапянето в тази среда беше неописуемо. Това е първият Metroid за Gamecube и той остави незабравими спомени.
Dead Space
Sci Fi survival horror videogame/EA Redwood Shores, 2008
Отдавна доказан факт е, че хорър жанрът и научната фантастика вървят ръка за ръка. Ние не сме се отказали да търсим друг разумен живот във вселената, но и до ден днешен никой не може да ни даде гаранции, че той ще е благоразположен към нас (в последните си години дори великият Stephen Hawking застъпваше тази притеснителна теория).
Е, в Dead Space положението е зле. В смисъл на “E тука направо я втасахме, ще се мре“, зле. Епична безнадеждност е словосъчетанието, което най-точно описва ситуацията на клетия инженер в главната роля – Isaac Clarke. Казано иначе – умираш от страх в голяма част от играта, обаче в същото време изгаряш от любопитство да се опиташ да оцелееш в този космически ад, използвайки уменията си да се спасиш от видимо неспасяема ситуация. Корабът USG Ishimura е умопомрачително як сетинг, но и постоянно се скапва, а клетият Isaac трябва да го поправя, решавайки сложни пъзели и загадки в процеса, докато навсякъде го дебнат орди Некроморфи – основните гадове в играта. (Две думи за тях: извънземна инфекция успява да реанимира вече мъртви хора в чудовищни създания. Резултатът е по-гаден, отколкото всъщност звучи.) Освен това Isaac иска да спаси и любимата си Nicole. Напрежението с нож да го режеш. Екшън частта е безупречна. Оръжията са жестоки. Фундаментална част от геймплея е да успееш да отрежеш крайниците на гадините (те си имат много, не ги мислете), което придава допълнителна дълбочина на преживяването. HUD-ът е минималистичен и много помага за пълно потапяне в играта. Основните индикатори за състоянието на главния герой са на самият му костюм, който можем да ъпгрейдваме многократно. Ресурсите са кът (особено на високите трудности). Технически играта беше на много високо ниво още с излизането си. Особено запомнящи се са саундтракът и цялостното озвучаване. Dead Space с право е считана за една от най-добрите Sci Fi сървайвъл хорър игри. Вижте трейлъра по-горе, който завинаги промени отношението ми към детската песничка “Twinkle, twinkle little star”.
Horizon: Zero Dawn
Third person action role playing game/Guerrilla Games, 2017
Материалът почна да става леко мрачен, затова сега ще вкараме много цвят и леки тонове. Холандците от Guerrilla Games напипаха златна ниша с Horizon: Zero Dawn. Близо 10 години те правеха супер стабилната серия Killzone за Sony, преди да създадат големия си хит.
Личното ми мнение е, че докато игрите във вселената на Killzone са наистина добри, нито една от тях не беше system seller (такава, заради която директно да си купиш дадена платформа). Е, Horizon е такава игра. Доказва го и първият геймплей от Horizon Forbidden West – продължението на оригинала, чакаме го по-късно тази година – играта вероятно ще е причина за закупуването на немалко конзоли Playstation 5. Визуално е феноменална, каквато впрочем бе и Zero Dawn, когато се появи на бял свят.
Действието в оригинала се развива в 31 век. Човешката раса се е върнала в каменната ера и живее на отделни племена. Е, почти в каменната, защото притежава някои ограничени технологии (останали от преди Войната). По-интересното е, че тук хората са на втори план, защото в този свят те са тотално изместени от нов вид, населяващ Земята – роботизирани създания в най-различни животински форми бродят из всички краища на света. По принцип повечето от тях са кротки, но сюжета се завърта около това, че съществата започват да проявяват нарастваща агресивност към хората. Главната героиня е Aloy – ловец от едно от човешките племена, която бива прокудена от племето си. За да оцелее, Aloy се научава да ловува тези опасни машини, а в процеса се сдобива с ценни умения, незаменими технологии и разкрива истината за техния произход. Историята върши отлична работа и проследява класически Sci Fi теми като тази за изкуствения интелект в нов и интересен сетинг. Сюжетът ни представя изненадващо комплексна и многопластова история като за open wоrld игра. Той изследва и противопоставянето между красотите и опасностите в този нов (отворен) свят, което допълнително се подсилва от факта, че (повтарям) хората вече не са доминиращия вид.
Природата си е взела своето и светът е зелен, цветен, тучен, пленяващ и пълен с опасности. Въпросните робо-животни не са шега работа и за ловуването им ще са ви необходими много знания и умения, което придава на заглавието усещането за игра в играта. Никога преди не съм ползвал толкова много Photo mode-a. Horizon: Zero Dawn е произведение на изкуството, оживяла картина от любим художник и времето, прекарано с нея, си заслужава отвсякъде.
Fallout 3
Post-apocalyptic action role-playing open world video game/Bethesda Game Studios, 2008
Не е много ясно защо, но постапокалиптичните светове заемат сериозно място в научната фантастика. Вероятно защото начинът, по който живеем, не предвещава нищо добро. Или пък защото човешкият ум и въображение са обречени да се докосват до крайности в търсенето на отговори. Такава крайност е непрестанното задаване въпроса “Ама все пак, КАКВО ще се случи след КРАЯ?“. Що се отнася до видеоигрите през годините този въпрос е задаван много пъти и е намирал своите отговори в различни игрови жанрове. Дори Fallout серията е претърпяла редица промени във времето, опитвайки се да даде отговор. Все пак, струва ни се, че Fallout 3 е играта, която в най-голяма степен даде такъв, а и е считана от мнозина за най-добрата в серията. Има защо. Разполагаме с огромен и отворен сендбокс свят (можеш да тръгнеш накъдето пожелаеш, да изпълниш който и да е куест, в каквато поредност искаш; все пак има основна история и рамка, която крепи цялостната структура на играта; също така много от страничните куестове допълват тази рамка) и комплексен инструментариум за създаване на основен герой. Bethesda (в типичния си Elder Scrolls стил) ни казват с тази игра: Ето ви един смазващ постапокалиптичен свят, забавлявайте се. И на нас това определено ни хареса. Конкретно тази трета част наложи най-успешно доста интересен Sci Fi сетинг (познат ни от миналото), който може да бъде определен единствено като “ретро футуризъм”. От една страна имаме купища нови технологии и машинарии, с които борим опасностите, а от друга светът е застинал в 1950 г. – годината, в която оцелелите от апокалипсиса хора са се затворили в бункерите и са ги отворили (в този случай) 322 години по-късно. Идеята определено е интересна и след Fallout 3 се появиха редица игри с подобен сетинг – Outer Worlds, Routine, Insomnia, Super Motherload, Far Cry 3: Blood Dragon, Hoodwink и други. Одобряваме!
Редно е да споменем, че великата и адски любима ни Bioshock (ще си говорим за нея в Част II) серия, която има сходства в сетинга, стартира година по-рано от Fallout 3 (2007), но пък оригиналният Fallout на Black Isle Studios и Tim Caine е от 1997 г., а от там тръгва цялата идея.
SOMA
Sci Fi survival horror videogame/Frictional Games, 2017
SOMA е сървайвъл хорър игра на шведите Frictional Games. Като автори на игралните серии Penumbra и Amnesia, спокойно можем да кажем, че това са царе на хоръра. Защо обаче играта им намира място в този материал? Заради брилянтно поднесената и измислена история, предаденa толкова добре именно с изразните средства на видеоигрите. Така че оставяме настрана геймплея, хорър елемента и уникалния сетинг и се фокусираме върху историята.
SOMA e разказ за екзистенциалния кошмар на личната идентичност и докъде се простира тя. На гръцки думата означава “тяло“ (от там и термина “психосоматичен”). Големият въпрос, който играта задава, е: “Може ли идентичността да продължи да съществува без тяло?”
Рано в играта попадате на робот, който е убеден, че е човек. И то много конкретен човек с много истински спомени. Независимо дали отговаряте с “да“ или “не“ на горезпоставения въпрос, за да прогресирате в сюжета, трябва да изключите въпросния робот и да убиетe човека, който той твърди, че е. През цялото време машината е наясно с вашите действия. Изразните средства на видеоигрите правят тази философска дилема далеч по-сложна, отколкото може да бъде описана в една книга или на филм (подобно на пъзел платформъра The Swapper, където трябваше непрестанно да убиваме собствените си клонинги, за да продължим напред). SOMA отлично се заиграва с концепцията за емпатия към интелигентните машини и принуждава играчите да правят много трудни избори. Също така ги кара да си задават много сериозни въпроси за същността на човешката природа, морал и еволюция. Финалът спира дъха и остава за много дълго врее в съзнанието.
Прибавяме към уникалното стори факта, че играта черпи вдъхновение от велики филми като Пришълецът и Бездната (още повече, че действието и тук се развива на дъното на океана) и се получава доста сложна психологическа картина и чувство на тотална изолация и самота.
БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ
Elea
Sci Fi adventure game/Kyodai, 2018
България има с какво да се похвали в този обемист материал. Elea е Sci Fi адвенчър, който излезе през 2018 г. Към момента може да бъде играна на всички големи платформи – Playstation, Nintendo Switch, Xbox, PC, постижение само по себе си. Поради ред причини ми е трудно да бъда напълно безпристрастен, но ми се струва, че няколко неща трябва да бъдат казани задължително. Първо играта изглежда феноменално и към днешна и как това нещо е постигнато от инди студио с основен екип, съставен от двама души (без да броим сценариста, композитора и един младеж, дето не се задържа дълго), не проумявам. Второ такива игри просто не се правят вече и това придава на заглавието уникален статус. Тиха, красива, с изключително дълбока и трогателна история, действието се развива паралелно на две коренно различни места, прекрасно озвучена. Не на последно място тук имаме житейска комбинация от щастливи събития, която събира създателите на Elea с един от най-добрите филмови сценаристи в България в последните години – Дечо Таралежков (впрочем той е и фронтмен на групата Stop The Schizo, която набира скорост) и талантливия и млад диджей и вече аудио човек в Ubisoft Sofia Zimone (Симеон Христов). Играта получи две много важни номинации за озвучаване. Задължително заглавие.
Surviving Mars
Strategy, Sci Fi city building simulation video game/Haemimont Games, 2018
2018 г. ни дари и с това бижу на Haemimont Games, което продължава да е актуално и днес (често я включват в промоции, дебнете и ще я купите на отлична цена). Много приятна космическа стратегия, в която трябва да оцелеете на Марс. Толкова за нея, продължаваме напред.
Майтапът настрана – това става посредством умно менажиране на редица оскъдни ресурси, с които строите човешка колония на Червената планета. Играчът добива ресурси като гориво, редки метали, вода, строи огромни куполи и се грижи за добруването на хомосапиенсите, затворени в тях. Това не е проста работа – човечетата могат да страдат от недохранване или пък да решат да се самоубият, защото са повярвали на Илон Мъск и са изоставили бабината къща в Априлци с гледка към Балкана и голям, зелен двор. Има и друг елемент на оцеляване, трябва да строите отбранителни съоръжения и да се защитавате от зли корпорации, които също търсят място под червеното слънце. Играта съчетава оптимизъм с реализъм и е много приятна глътка въздух. Такива заглавия също не се правят вече и според мен Haemimont Games нацелиха прекрасна ниша с нея. Едно предупреждение: Surviving Mars е агресивно пристрастяваща!
Phoenix Point
Sci Fi turn based strategy videogame/Snapshot Games, 2019
Ако си мислите, че Phoenix Point е духовният наследник на оригиналната X-COM поредица, ами да – така е. Ръководител на това малко, независимо, българско студио е Julian Gollop – британецът, отговорен за легендарния франчайз през 90-те години на миналия век.
Действието се развива през 2047 г. Земята е нападната от чудовищни извънземни, които сякаш са взети от романите на H.P.Lovecraft (от трейлъра разбираме, че студиото целенасочено търси такава аналогия). Играчът стартира само с едноименната база Phoenix Point и се изправя пред редица стратегически и тактически предизвикателства. Оказва се, че извънземните, освен че са отвратителни на вид, могат да се адаптират ужасно бързо към тактиките, оръжията и технологиите, които прилагате за борба с тях и започват да мутират, а с това стават и далеч по-опасни. На този фон трябва да прибавим и различните човешки фракции, като всяка дърпа килимчето към себе си. Може да се окажете в ситуация на война с всички едновременно – хора и извънземни. Неприятно, но България вече го е правила през Втората световна – няма страшно. Как се справяте с различните предизвикателства обаче, може да доведе до различни краища на играта. Имате да менажирате икономика и дипломация, за да оцелеете. Битките са в типичния за серията походов стил. Комплексна, интересна, страхотна игра.
Следва продължение…
