Kena: Bridge of Spirits – разкошен независим диамант, който го играе на сигурно
Kena: Bridge of Spirits е дебютното заглавие на студиото Ember Lab, основано от филмовите творци Майк и Джош Гриър. Братята стоят зад редица реклами и филмови късометражни продукции, включително и такава, базирана на Zelda поредицата на Nintendo.
Kena също беше подкрепена финансово от Sony, което я превърна в конзолен ексклузив за PlayStation 4 и PlayStation 5. Първото ѝ показно на дебютното PS5 събитие през 2020 година се оказа до голяма степен повратен момент от PR гледна точка.
Лесно смилаем визуален стил и кадри, основно показващи кът-сцени с малко геймплей спечелиха интереса на играчите, превръщайки я практически в един от главните PlayStation екслузиви за празничния период на 2021 година. Всъщност анонсиращото видео на Kena е перфектен пример как да привлечеш вниманието върху себе си, ако си стриктно single player игра. За съжаление разбира се не всяко студио може да си позволи да работи със Sony и VFX студио като Sparx.
В своите ревюта много медии нарекоха Kena: Bridge of Spirits игра от PS2 генерацията. И по отношение на геймплейната структура подобно твърдение, признавам, не звучи пресилено. Подобно твърдение и по никакъв начин не трябва да се приема като негативно.
Геймлейната структура е математически много строго прецизирана, въпреки по идея отворения свят на играта – всеки айтъм, всеки ъпгрейд, всяка нова локация има точно определена (математическа) причина да е на своето място. Kena е толкова прецизно структурирана, че въпреки отворения ѝ свят, тя се усеща като линейно преживяване. И в това, прочее, няма нищо лошо.
Механиките и усещането от контрола може и да нямат прецизността на 3D екшън платформените игри на Nintendo, но целият пакет на Kena: Bridge of Spirits е отличен. Фактът, че играта трудно ще изненада опитен играч по никакъв начин, не я прави лоша, скучна или такава, която ще забравиш пет минути, след като си видял финалните букви.
За туристите, с любов
През последните години все повече се забавлявам с игри, които не гонят непременно някакви генерални иновации, но отдолу имат солиден гейм, плюс свят и аудио визуално изпълнение, които са достатъчно приветливи и интересни, за да се потопиш лесно в тях. Всъщност в последните години в личен план светът и наративният уклон на дадено заглавие са по-важни елементи дори от комплексността на геймплейната структура. Обожавам да изследвам чужди светове и проследявам истории в гейм формат.
В този смисъл Kena: Bridge of Spirits може да бъде перфектната игра, която да бъде използвана за запознаване с индустрията на син/дъщеря, малък братовчед/ка, племенник/ча и т.н. Кена като образ се възприема изключително лесно, същото се отнася и за близките на девойчето персонажи. Плюс, приветливата на първо четене околна среда е и достатъчно красива.
Това, което ми направи приятно впечатление бе и балансът на трудността в Kena. На „normal” произведението на Ember Lab всъщност може да бъде изключително предизвикателно, докато на Easy да бъде интерактивно “Blue, blue sky” филмче. С доста мои колеги разработчици, стоящи на много високи позиции в родни и не само студиа, си говорим редовно колко е важно в днешно време за комерсиалният успех на една игра да предлага трудност „турист“.
Предвид факта, че игрите и в частност single player посестримите им се борят за всяка свободна минута на модерния потребител, „турист“ трудността дава сериозна възможността не-хардкор играчите да се забавляват в създадения от съответните творци свят, без да се налага да строшат няколко геймпада в стената.
Не са много хардкор играчите, даващи си сметка колко е важно за някои техни побратими да могат в рамките на единия час, който са освободили за гейминг, да могат видят възможно най-голяма част от дадено заглавие, а не да бъдат убити 15 пъти за 10 минути, или да си блъскат мозъчния апарат с даден пъзел в продължение на половин час.
Технически Kena: Bridge of Spirits изглежда чудесно. Играх PlayStation 5 версията, като в личен план предпочетох quality режима, при който визуалните настройки са по-високи, а играта рендва в нейтив 4К при 30FPS. Естествено 60FPS режимът се усеща значително по-приятно по отношение на инпута от страна на играча и цялостната плавност на действието, но в личен план винаги съм предпочитал по-качествена визия за сметка кадрите в секунда. Разбира се изключение правят някои жанрове и специфични заглавия.
Най-важното в крайна сметка е, че в рамките на настоящата генерация 95% от всички излезли за PS5 и Series X игри предлагат на играчите възможност за 60 (и повече в някои случаи) FPS или по-качествена визия и висока резолюция за сметка на занижена производителност.
Играта използва пълноценно I/O-то на PlayStation 5 – попъпът на текстурите е минимален, а зареждането се случва в традиционен Mega Drive/SNES стил. Тоест изключително бързо. Ember Lab са използвали по отличен начин UE4, без да прилагат някакви крайни технологични решения, които не са част от стандартната версия на енджина. Пост-процесинг профилът им при quality режима е чуден, а, когато на екрана липсва мъгла, контрастът между черното и светлото в играта разкошен. Странен обаче за мен е изборът кът-сцените да са рендвани при 24 кадъра в секунда – определено може да се счупи преходът от геймплей към представянето на голям наративен къс. В крайна сметка обаче Kena: Bridge of Spirits изглежда добре.
Аудиото също е ниво. Дизайнът не е изключително комплексен, но музикалният съпровод на Джейсън Галати е запомнящ се.
Въобще, теглейки чертата, мога за пореден път да потретя, че харесах много преживяването, което ми даде дебютният гейм проект на Ember Lab. От друга страна независимият екип го е играл на сигурно – Kena: Bridge of Spirits e by-the-numbers развлекателен софтуер при изграждането на всеки един негов елемент.
В личен план не бих имал нищо против и следващият проект на Ember Lab да не бяга от добре отъпканите от предходни класики пътеки, защото като интерактивни разказвачи екипът, воден от братята Гриър, определено има потенциал. Голям при това.
Kena: Bridge of Spirits се предлага в PlayStation 4, PC и PlayStation 5 формати.
