История на игрите и различните роли в гейм индустрията

Чудили сте се някога каква е историята на видео игрите и как се става част от гейм индустрията? Е, днес с помощта на нашите приятели от Уча.се ще ти покажем през какви етапи преминава историята на игрите – от създаването на първата настолна игра до днешните Xbox и Playstation и каква роля може да е подходяща за вас, ако имате желанието да се развивате професионално в индустрията за разработка на игри.

Египетската цивилизация е първата, от която имаме сведения, че са обичали да играят настолни игри още преди 5000 години пр.Хр. Играта “Сенет”, която се състои от дъска и фигурки от слонова кост и мрамор, е един от примерите, който доказва колко развит е бил Древен Египет.

А коя е най-известната за всички времена настолна игра? Предполагам и сами ще се досетите, че това е шахът, чийто предшественик Чатуранга е създаден от индийците, за който обаче нямаме сведения какви са правилата. Вековете на Просвещението са годините, когато шахът е играл важна роля в обществото.

“Играта на шах не е просто безсмислено забавление; няколко много ценни качества на ума, полезни в хода на човешкия живот, трябва да бъдат придобити и укрепени чрез него.”

От този цитат на Бенджамин Франклин ни става ясно, че играта не е била просто за забавление, но и за придобиване и развиване на нови качества.

И така, стъпка по стъпка, стигаме до Викторианската епоха през 19 ти век, когато хората започват да създават съвременните настолни игри.

Ами видеоигрите? Не сме забравили и тях!

Първите прототипи на видеоигри са създадени още през 1947 год., когато американците Томас Голдсмит и Есъл Рей Ман патентоват “Забавно устройство с катодно лъчева тръба“. То представлява аналогово устройство, радар, на който можеш да управляваш векторна точка, като целта е да уцелиш с ракети статични обекти на екрана. Въпреки забавното устройство на двамата учени, то така и не пробива на пазара и до ден днешен се водят спорове дали техният патент трябва да се смята за първата видео игра!

През 1962 г. Стив Ръсел от Масачузетския технологичен институт измисля Spacewar!, компютърна видео космическа бойна видео игра за PDP-1 (Programmed Data Processor-1) – компютър, който в онези времена е един от най-модерните и можеш да го намериш единствено в университетите. Това е и първата видеоигра, която може да се играе на различни компютърни инсталации.

За “баща на видеоигрите” се смята немският имигрант и изобретател Ралф Баер, който създава първата конзола за домашни видеоигри в края на 60-те години. В началото той просто я нарича “Кафява кутия”, а по-късно, когато дизайнът е лицензиран, той я прекръства на Magnavox Odyssey.

Първата комерсиална аркадна видеоигра, носеща името Computer Space от Nutting Associates, е представена през 1971 г. През 1972 г. Atari въвежда Pong в аркадните зали. Любопитен факт е това, че Atari е създаден от Нолан Бушнел, човекът, който разработва и Computer Space, но решава да остави зад гърба си Nutting Associates, за да създаде Atari, която компания след това продуцира Pong, първата наистина успешна търговска аркадна видеоигра.

Ролите в гейм индустрията

Ако в началото на видеоигрите те са били създавани от един човек, то днес в разработката на една игра може да участва екип от над 1000 души, които имат различни роли по съответния софтуерен продукт. Гейм индустрията е няколко пъти по-голяма от филмовата и музикалната взети заедно.

Създаването на игра е процес, който изисква огромен труд и мотивация от страна на творците – всички хора, които са включени в този творчески процес. И не, те не са само програмисти и художници, а цяла палитра от различни роли, които са нужни, за да стигнем до крайната цел – завършването на играта.

Художниците (артист/artist) – да, тези, които обичат да рисуват и могат да реализират идеите си върху хартия! Колкото и това да звучи лесно на теория, то реално въобще не е така. Можем да разделим художниците на няколко категории – такива, които правят концептуален арт, такива, които се занимават с 3D персонажи или пък визуалната изработка на заобикалящия ни свят. Има и още – character артист, technical артист, UI artist, environment артист и др. Не е малък изборът, нали?

Гейм дизайнери – умовете, които стоят зад цялата история на играта. Хората, които развиват идеите, докато те не се превърнат в завършен продукт. Герои, куестове, чудовища, добри и лоши, различни зони и светове, дори изготвяне на сюжетна линия в някои случаи и още много, много други неща. Към днешна дата съществува истинско пиршество от инструменти, които са на разположение на гейм дизайнерите. Основните обаче са количеството гейм енджини, които се предлагат – като започнем от популярни имена като Unreal 4, Unity и GameMaker Studio и стигнем до по-малко известни инструменти като GameSalad, MonoGame, RPG Maker, PlayCanvas и др. Естествено при изграждането на документация и планиране един гейм дизайнер може да използва приложения като Photoshop на Adobe, After Effects, Excel и др.!

Софтуерни инженери – разбира се няма как цялата работа и идеи на гейм дизайнерите и художниците да стане реалност, ако някой не напише код! Код, който позволява на всички герои да бягат и скачат, да имат магически сили, да говорят и да се бият, но и самата игра да функционира правилно.

Сценаристи – както филмите си имат сценаристи, така и игрите имат. Но да напишеш сценарий за специфичен тип игра е много по-трудно, отколкото сценарий на филм, защото даден развлекателен софтуер може да има потенциално много разклонения в сюжета и различни финали. Например японската NiEr Automata има цели 26 различни еполога! Написването на сценария е една от най-важните задачи, която играе голяма роля за това дали играта ще се хареса на крайния потребител.

Продуценти – ако не са продуцентите, да поставят срокове и да следят за тях, едва ли някога щяхме да имаме точни дати за излизането на която и да е игра, а може би в творческия хаос по време на разработка на играта, всички щяха да се изгубят и така проектът може никога да не види бял свят. За да не стават реалност тези песимистични теории на помощ идват продуцентите, които отговарят за съставянето и ръководството на екипи, те планират и проследяват изпълнението на задачи и се уверяват, че проектът върви в правилната посока и в зададените срокове.

Гейм тестъри – всеки, който е играл някоя игра, е попадал на бъгове. Нещо, което просто не върви, така както трябва! Тук идва ролята на тестърите, които прекарват дни наред да играят играта (преди нейното излизане), за да откриват бъгове и проблеми, които после се пращат на програмистите, които да ги оправят! Има бъгове, които се виждат лесно, но има и такива, които може да се появят много рядко и да са много трудни за улавяне!

Преводачи – за съжаление не един път сме попадали на лоши преводи на видеоигри и то на класически заглавия в индустрията. Колкото и да обичаме класическите стари пиксел игри, една голяма част от тях нямат професионални преводи и често сме изгубени в превода какво по-точно да направим, за да завършим даден куест. Затова и днес е толкова важно играта да бъде добре преведена! Менютата, диалозите, правилата и куестовете – всичко трябва да бъде преведено. Преводачите са също така и връзката на гейм компанията с международните пазари, на които ще се позиционира продукта.

Техническа поддръжка – това са специалистите по техническа поддръжка. Те са връзката между играчите и компанията производител, тези хора, които 24/7 са готови да отговорят на всички наши въпроси по отношение на играта.

Маркетинг специалисти – ако нямаме добра маркетингова стратегия, то колкото и оригинална и страхотна да е играта ни, тя много трудно ще пробие на пазара. Все пак крайната цел е играта да достигне, до колкото се може повече хора, а това е задача на маркетинг специалистите. Писане на текстове, създаване на графични елементи, промотиране в социалните мрежи – това са само част от задачите на маркетинг специалистите

Ако искате да научите повече за композиторите в гейм индустрията и как се създава музика за игра, натиснете тук!