В рамките на PS3 генерацията Sony опитваше всячески да намери своя мултиплейърен хит. Почти всяка издавана от японската компания игра имаше мултиплейър режим (включително и single player класики като Uncharted 2, The Last of Us и God of War). Естествено FPS-и като Resistance серията и Killzone 2 & 3 предлагаха богати като опции мултиплейърни режими. Разбира се имахме и класическото Sony студио Zipper Interactive (мир на праха му), което отговаряше за SOCOM серията, както и MAG, който предоставяше възможност за мултиплейър мачове между 128 души. 128 играча едновременно през 2010 година и на PlayStation 3!
За съжаление на Sony компанията така и успя да намери своя голям мултиплейър хит, съответно за PS4 тя заложи почти екслузивно за single player заглавията, които десетки милиони играчи обичат и си купуват PlayStation всяка нова генерация заради тях. Японците подписаха и маркетингово споразумение с Activision за Call of Duty, съответно в рамките на PS4 генерацията и началото на настоящата, Call of Duty практически се превърна основно в заглавие, което се играе на конзолата на Sony.
Всички знаем обаче какво се случи през последните години – Microsoft започна не просто да купува студиа, но и да инвестира десетки милиарди в закупуването на издатели. В случая говорим за Bethesda и скорошната сделка с най-големия third party издател – Activision Blizzard. Предвид несигурните времена за индустрията, японците започнаха да търсят своите GAAS представители през последните няколко години. Компанията закупи студия, които разработват такива игри. Японците закупиха и един от най-големите GAAS играчи на пазара – Bungie.
Резултатът от всички тези стъпки на Sony обаче не беше Helldivers 2. Последната от друга страна е най-успешната GAAS игра на Sony на конзола и PC. Не просто най-успешната – в лицето на Helldivers 2 Sony има хит, който ще продаде по мое мнение във времето минимум 10 милиона копия (ако вече не го е сторил), по него ще има филмови продукции, а поддръжката му ще продължи дълги години.
Шведската сила
Arrowhead Game Studios са шведи, които работят със Sony от 2014 година. На следващата двете компании издадоха оригиналния Helldivers, който играх със споделен save между Vita и PS4. Играта беше приятен, базиран на мисии шутър с изометрична перспектива. Също и доста хардкор. Оригиналният Helldivers успя да намери своята аудитория на PlayStation конзолите и по-късно на PC, която очевидно е била достатъчно голяма, за да може Sony да даде зелена светлина и за продължение.
Честно казано на база трейлъри и цялостната маркетингова атака на Sony (липсата ѝ) очаквах Helldivers 2 да повтори резултатите на своя оригинал – в общи линии да се хареса на специфична, относително малка група играчи и след няколко месеца гейминг светът да забрави за нея.
Близо 500 хиляди играчи в един момент само на Steam (според CEO-то на Arrowhead Game Studios продажбите на играта са 50/50 между PS5 и PC) обаче означава, че след няколко месеца светът не само няма да е забравил за отрочето на шведите, но и ще очаква следващия къс съдържание за играта.
Helldivers 2 е безкомпромисна забава, която е лишена от всякакви усложнения и миши номерца, които често можем да срещнем в GAAS продуктите.
Цялата игра е практически PvE (поне за момента не се предвижда PvP) – кооп за до четирима души, които трябва да изпълняват различни мисии.
Helldivers 2, апропо, може да се играе и single player, но балансът просто не работи за единична игра. По-лесните мисии могат да се преминат самосиндикално, но като цяло трудността на мисиите е статична и не се променя на база колко души участват в дадена сесия. И още – самосиндикално Helldivers 2 просто не е толкова забавен.
Честно казано, ако трябва да лепна етикет на Helldivers 2, то спокойно мога да го нарека аркадния GAAS. Оръжията нямат 633 малки ъпдейта, а за да развиеш своето човече не трябва да грайндваш в продължение на десетки часове за миниатюрен ъпдейт (героят ми към момента е 19-ти левъл). Екшънът, подобно на типичните аркадни игри, е бесен, контролът върху солджъра (камерата е от трето лице), прекрасен, а самото усещане от използването на оръжията (в съчетание с DualSense) гони нивата на Returnal.
Нямам наблюдение как играта се котира след по-младите играчи, но за „старчоци“ като мен аркадната шведска сплав ми се понрави. Меко казано.
Що се отнася до историята, то тя категорично продължава да бъде „Звездни ренджъри“ (филма), плюс сериозна щипка Терминатор. Наблягам на прекрасната оувър-дъ-топ лента на големия Пол Верховен, а не доста суровото и също толкова прекрасно четиво на Робърт Хайнлайн. И честно казано няма нужда да споменавам повече. Историята е тази игра е на заден фон. Има я, дори се усеща, че си част от такава почти през цялото време, но в крайна сметка тя не е акцент. Не е важна.
Но, така де, хората трябва да се борят срещу буболечки и терминатори. Човешката общност е притисната двустранно от споменатите врагове и около това се върти и цялата прогресия в Helldivers 2. Общността от играчи трябва да освобождава/узурпира планети, но цялото действие е динамично. Дотолкова, че по идея, ако спонтанно всички спрат да играят Helldivers 2, то след известно време вече пречистените планети могат да бъдат отново заселени с буболечки или терминатори.
До четирима души могат да играят едновременно, като през цялото време лично аз играех с непознати. И ми беше зверски забавно в дадени моменти, адски надъхващо в други и истински тъжно в трети. Споделям в този текст и видео от едно от най-милите ми мултиплейър преживявания в игра въобще.
Сигурен съм, че при кооперативна игра между приятели общото ниво на забава ще бъде още по-високо. Особено ако имат някакъв опит в отборните шутър игри.
Минуси, потенциални проблеми и бъдеще
Моментната версия на Helldivers 2 е чудесно балансирана и поне до 20-то ниво на развитие предлага достатъчно голямо разнообразие на оръжия и вариативност на мисиите. Има опция естествено дадено бойно снаряжение да се закупи по-бързо чрез реални пари, но честно казано поне в настоящата версия на играта това е по-скоро козметика за по-мързеливи играчи.
За следващата стъпка що се отнася до съдържание не мога да кажа нищо (най-вероятно във времето, когато четете този текст вероятно ще има нещо обявено), защото момчетата и момичетата от Arrowhead се борят с наплива на играчи, които искат да играят Helldivers 2. Най-сериозният проблем на продукта за момента е нет-кодът на програмистите на шведите, а не толкова количеството сървърна мощ. Един от създателите на студиото спомена, че Sony прави всичко възможно да увеличи константно сървърният капацитет на играта, но самият нет код не може да поеме количеството желаещи. Признавам, имаше моменти, в които съм чакал с часове, преди да мога да получа игра (за конзолните играчи един бонус – използвайте activity функцията на PS5 за по-голям шанс да вмъкване в дадена игра).
Разбира се това донякъде е хубав проблем за хората, стоящи зад проекта, но си остава проблем (отново, по времето на четенето на този текст, този проблем може дори да не съществува).
PS5 версията, поне към настоящия момент, също няма да е лошо да получи още няколко оптимизационни пача. 60FPS режима работи относително добре, но рендъринг резолюцията е само 1080p. Тоест ако играете на 55+ инчов телевизор картината ще изглежда доволно мазничко. Ако конзолата е свързана към монитор или по-малък телевизор – performance режима определено е за предпочитане. При Quality режима общата визия е далеч по-приятна за окото – дори на 75-инчов приемник IQ-то е бистро, а ефектите приятно отчетливи (определени експлозии, които няма конкретизирам, за да бъдат изненада, изглеждат ФАМОЗНО).
Проблемът на този режим, очаквано, са по-ниските кадри за секунда – 30, при това с неочаквано висок input lag. Въпросният винаги е по-висок при 30FPS, но количеството на забавяне зависи и от енджина, на който е писана играта и всъщност още доста неща. Както и да е, в моя случай в крайна сметка предпочетох 30FPS, защото графичната кучка в мен така пожела. Пуснах играта и на PC, но едва след като вече имах 10+ левъл герой на PS5. Поне по времето на писането на този текст играчи на двете платформи могат да играят заедно, но прогресът на даден герой е закачен за профила на платформата – съответно на PS5 или Steam.
Аудиото за щастие е супер надъхващо – както като музикален съпровод (съпровождащото парче на влизане в битка продължава да ми е все така свежо дори след близо 20 часа игра), същото се отнася за аудиото на атмосферните ефекти и разбира се, това не оръжията.
Що се отнася до бъдещето на Helldivers 2, то в личен план очаквам то да е розово. Поне съдейки и по много трезвите константи публикации на CEO-то на Arrowhead. По думите му студиото има дългосрочен план за развитие на проекта, който план ще започне да бъде въвеждан в момента, в който споменатите проблеми със сървърите бъдат отстранени.
По-важният елемент, който стои в основата на споменатото розово бъдеще обаче е друга основа – тази на геймплея на Helldivers 2. Лекотата, с която Helldivers 2 яде часове е феноменална. Казвам това и като играч, който почти екслузивно играе single player игри.
Helldivers 2 е неподправена забава, която ми напомни за мултиплейърните времена от края на 90-те години на миналия век. Успях да зарибя няколко близки приятели да инвестират в играта, съответно има шанс да кача още едно ниво на персоналното ми забавление с нея.
Всичко написано по-горе в този текст е базирано на първите две седмици след премиерата на Helldivers 2. Въпреки сървърните проблеми горещо мога да препоръчам играта (цената е на АА заглавие) в моментния ѝ вариант. Също така е изключително свежo да получим по-малко по идея заглавие (като продукция), поне съпоставено със single player мастодонтите на Sony и въпросното да се превърне в огромен хит. Отново, не мога да гледам на боб, съответно няма как да предвидя какво ще представлява играта след шест месеца, година, или две – но когато си стъпил върху толкова качествен фундамент, то има голям шанс да си успешен и в дългосрочен план. For LIBERTY!
