Мнението и препоръката ми за Far Cry 6 могат да бъдат изразени в изключително кратък формат – ако сте болни фенове на поредицата, то шестата част е прекрасен завършек на генерацията FC заглавия, стартирала с FC3. Ако просто харесвате FC структурата на игра и сте играли 3-4 игри от поредицата, то има шанс твърде сходният процес на игра и прогресиране в шестицата да натежи. Ако сте от групата играчи, която недолюбва серията, то трудно ще намерите елемент, който да ви привлече към нея и в частност Far Cry 6. Наясно съм, че подобно твърдение е валидно за практически почти всяка гейм поредица със специфичен геймплей – игрите на From, стратегически колоси като Total War и др. Проблемът в настоящия случай е средната каста играчи, между които спадам и аз самият. И по-конкретно как повечето играчи от въпросната каста могат потенциално да възприемат новия ААА продукт на легендарния френски издател и разработчик.
Трудно мога да се нарека хардкор FC фен, но истината е, че съм играл по повече от 10 часа на кажи-речи всички излезли до момента Far Cry игри. Виждал съм финалните букви включително и на двете Xbox заглавия – Far Cry Instincts и Far Cry Instincts: Evolution (могат да се закупят на Xbox конзолите в пакета Far Cry Instincts: Predator, съдържащ двете заглавия).
Любимият ми Far Cry, който съм минавал от-до, е Far Cry 3. Дебютът на последния е 2012 година. Теглейки чертата няма как да не отсъдя, че последвалите след него три основни игри, три спин-офа и няколко алтернативни DLC-та използват неговата структура, като дори еволюционните ъпдейти в тях са, няма какво да се лъжем – малко. Нещо повече – с увеличаването на света на всяка следваща игра става все по-трудно и да се предложи адекватно наративно решение, което да работи в подобна отворена среда. При Far Cry 3 балансът между големината на света и случващото се в него от наративна гледна точка беше почти перфектен. Подходът също. Връзката между Вас и Джейсън беше интимна, беше константна. Вас беше наоколо през цялото време – населяваше същите кътчета, които обхождаше и Джейсън. И това се усещаше от играча. Както се казва през цялото време влиянието и присъствието на Вас се долавяше във въздуха.
Антон Кастильо и „Дани“ през по-голямата част от времетраенето на Far Cry 6 бяха като фигури, които живеят на различни места, фигури, които не се интересуват една от друга (поне Антон, изигран от големия Джанкарло Еспозито, със сигурност дълго време не е ангажиран по никакъв начин със съществуването на главния персонаж в играта).
С други думи в личен план Far Cry 6 беше игра, която не успя да ме ангажира в наративен план и ми предлагаше още от същото геймплейно с марка 2012 година. В случая мащабирано и разпокъсано с идеята да има повече съдържание/мисии за сметка балансираното темпо и качество на споменатите мисии.
Разбира се проблемът наречен количество за сметка на качество не е от вчера и затова имат вина и крайните потребители – играчите. Голяма част от последните броят геймплейното време на база всеки финикийски знак, който са платили за съответното заглавие. И ако може срещу доларче да се получи поне един час геймплей всичко е ток и жица. За щастие не всички играчи сядат пред телевизора/монитора с подобен калкулатор, но предвид различните F2P модели, безплатното гейм съдържание от Epic Games и услуги като GamePass и PSNow/Plus, става все по-трудно да се оправдаят цените на ААА игрите (към момента между 60-80 евро). А продажбите в първия месец, два, са от изключително значение за заглавия с ААА продукция, предлагащи единствено single player кампания.
Far Cry 6 попада именно под подобен модерен ятаган – трябва да може да осигури стабилни първоначални продажби, съответно рисковете не трябва да са големи, за да може хардкор фенбазата да се припознае в играта.
Все си мисля обаче, че дизайн решения на UbiSoft що се отнася до single player заглавията им също могат да бъдат една идея по-рискови. Компанията разполага с едни от най-добрите художници и world билдъри в индустрията. Един по-стегнат open-world продукт може да им даде платно върху което да изразят себе си далеч по-въздействащо върху играчите (и нови такива). Разбира се шефовете на големия издател и разработчик знаят много по-добре числата в екселите им и взимат (бизнес) решения на база потенциално подобрение на финансовите резултати на всяко тримесечие. И това е най-нормалното и логично нещо на света. Със сигурност и балансирането на ААА ниво, където два-три (а и по-малко) поредни неуспеха могат да убият издатели (примери – THQ, Midway и др.) е изключително комплексен процес.
По темата пред какво са изправени разработчици и издатели при взимането на решения в рамките на моментния бизнес климат обаче можем да си говорим в рамките на няколко поредни подкаста.
Ще се върна към FC6. В случая новият продукт на Ubisoft Toronto като игра работи отлично – тествах PS4 Pro и PS5 версиите на играта, съответно мога да споделя, че притежателите на двете поколения платформи няма да останат разочаровани. FC6 технологично е съобразен с PS4/XBO генерацията машини и върви при относително стабилни 30FPS на предходното поколение машини. На next-gen конзолите FC6 гони за първи път в (конзолната) история на серията 60FPS (някои от по-старите игри могат да се играят при 60FPS на Series Xbox конзолите, но подобреният FPS идва за сметка на големи лимитации в качеството на картината). Противно на очакванията ми бъговете бяха малко, което за заглавие с толкова комплексна отворена среда е отлична новина. Играта се играе добре що се отнася до контрол и усещане от въпросния. Има що годе адекватна поддръжка на DualSense контролера на PS5, а за новата конзола на Sony и Series X има допълнителен безплатен ъпдейт, включвай текстури с още по-висока резолюция. Въпросният пакет, прочее, не подменя качеството на всяка една текстура в играта, но е приятен бонус.
Въобще, както споделих в началото на този текст Far Cry 6 се усеща като продукт, в който е вложено изключително много енергия, а върху него са работили безкрайно талантливи художници и програмисти. Също така „Supremo“ е култова идея за оръжие, която спасяваше персоналния ми „Дани“ (девойка) нееднократно. Малкият детайл на света е отличен и FC6 определено е заглавие, което може да бъде поглъщащо визуално.
Както споменах нееднократно Far Cry 6 има проблеми в търсене на своята идентичност в опита си да предложи още от същото, което да се хареса на хардкора, да бъде next-gen шоукейс на новите конзоли и да заложи на именит антагонист (Джанкарло Еспозито), като му даде да работи със сценарен материал, който е осакатен от идеята да има съдържание на богато.
В коректния случай трудно мога да дам съвет на отговорните в UbiSoft за именития франчайз. По мое мнение обаче серията има нужда от промяна, която се надявам да не е насочена непременно към избягване на моментната структура. Апропо, коопът отново може да бъде изключително забавно преживяване, подобно на FC5, но трябва да подчертая, че участието и прогресирането за втория играч е силно ограничено.
Но да се върна на промените – в моментния динамичен ритъм що се отнася до гейм-индустрията промените всъщност са нещо очаквано. И нещо в серията трябва да се промени за следващи части. И не говоря за генерални промени в стилистиката на последния God of War, а по-скоро опит да се балансира отворената среда спрямо наративната част. FC6 от моя страна се усещаше като твърде разбалансирана игра, съответно акцентът върху споменатата промяна може да падне действително върху баланса на отделните елементи – сюжетна линия, механики, екшън и изследване на света. Баланс, който както споменах по-рано в този текст, за мен работеше почти безупречно във Far Cry 3. Истината е, че в случая спокойно мога да нарека Far Cry 6 добра игра. Но и такава, която вероятно няма да остане в съзнанието ми, подобно на нейни именити предшественици. Виж, съдържанието на сезонният пас на играта е нещо, което нямам търпение да изпробвам!
