ЕДИНАЙСЕТТЕ МИ ТОП ИГРИ ЗА 2025 ГОДИНА
2025 бе поредната адски трудна за гейм индустрията година, като ще си позволя да използвам и популярното клише – най-трудното (за нея) тепърва предстои. Няма да навлизам в дълбоки размисли за това как се стигна до тук, предвид комплексността на цялото занятие. И, докато основното ми занимание е свързано с разработка на видео игри, трудно ще намирам време за адекватни/детайлни дисекции на това, което се случва в индустрията.
Все пак ще спомена, че модерни социални мрежи като тикток, акцентът на цялата технологична индустрия върху AI, фактът, че повечето популярни гейм компании са публични и не на последно място – финансовата стагнация на целия свят (поне за хората от средната класа и надолу) – поставиха цялата индустрия в патова ситуация.
Голяма част от младите потенциални играчи получават своята доза допамин чрез тик-ток стил съдържание – бързо и много по-евтино (кой млад човек не разполага с мобилен телефон?). AI-ят, от друга страна, изяде голяма част от потенциалните инвестиции, които в предишни години са отивали в подкрепа на гейм проекти. Същият изкуствен интелект, и по-точно техническите му нужди, буквално обезкървяват възможния хардуерен прогрес на нови конзоли и персонални компютри от комерсиална гледна точка.
Нататък, публичната бизнес природа на най-големите играчи в бранша ги прави изключително лабилни що се отнася до това да правят своите инвеститори щастливи. И от там – цените се увеличават, като идеята е да се вземат възможно най-много финикийски знаци от core играчите, които от друга страна намаляват с всяка изминала година. Икономическата криза, която властва в кажи-речи почти целият свят, прави поне premium частта от индустрията, недостъпна за голяма част от обикновените потребители. Само вижте цената на новия Switch 2 спрямо оригинала и колко зле откъм продажби се представи конзолата в Европа и САЩ по празниците. PS5 е конзола на 5 години, а цената ѝ е по-висока от началната такава на PS4 (на петата си годишнина PS4 можеше да се закупи за цена от 399 лева), за Xbox хардуера дори не искам да отварям дума – как беше лафът, за умрелите или добро или нищо. PC пазарът? Ако сега трябва да сглобя подобна машина на тази, която ползвам от няколко години (RTX 4090, 128GB рам, Intel Corei9-13900K) ще трябва да платя двойно и нагоре. Набиращата сила инфлация, естествено, не помага, но и не е оправдание, когато доходите на средностатистическия потребител почти не са помръднали за последните няколко години.
ЕДИНАЙСЕТТЕ МИ ТОП ИГРИ ЗА 2024 ГОДИНА
Отново, това е изключително повърхностен поглед върху цялостната (патова) ситуация, в която се намира индустрията.
Не виждам обаче към момента каквато и да е светлива в тунела. Произвеждат се твърде много видео игри, които не намират никаква реализация (играчите нямат нужда от подобно количество заглавия за единица време), от друга страна игрите тип „черни дупки“ като Fortnite, Minecraft, League of Legends, Valorant, Apex Legends, Counter-Strike 2, Final Fantasy XIV, World of Warcraft, Roblox, Genshin Impact и др. правят така, че стотици милиони играчи не инвестират в алтернативни заглавия. А повечето от споменатите в предното изречения развлекателни продукти са и F2P. Легендарни студиа продължават да се затварят всяка година, същото се отнася и за талантливи по-млади такива. Такава месомелачка в индустрията не съм виждал, откакто я следя и съм част от нея – вече почти 30 години.
Изискванията на играчите, от друга страна, стават все по-големи (може би и заради по-високите цени на игрите?) и се получава изключително вреден дисонанс между играчи, разработчици и издатели/инвеститори.
Така, отплеснах се, спирам. Противно на цялата стена от негативизъм, която излях до момента, изминалата година, що се отнася до качествени заглавия, не беше никак лоша. Ок, на ниво ААА проекти рисковете се минимализирани до крайност и бях нееднократно разочарован от някои ААА заглавия. При АА и инди творбите обаче категорично имаше достатъчно иновация и качество.
ЕДИНАЙСЕТТЕ МИ ТОП ИГРИ ЗА 2023 ГОДИНА
По традиция трябва да спомена, че в класацията ми влизат единствено игри, които съм заиграл сериозно, а не непременно неща, които бих харесал, но не са стигнали до мен. Това е строго персонална и силно ограничена класация. Естествено има и игри като Metroid Prime 4 и Doom: The Dark Ages, които изиграх на day 1 и бях категорично разочарован. И двете бяха технически стабилни, с приятна визуална облицовка и т.н., но по мое мнение и от двете лъхаше твърде много творческа немощ, която поне аз не очаквах от любими студиа като Retro и id software. Обикновено в тези годишни текстове не споделят персоналните ми разочарования – наясно съм какво коства на всеки един дев издаването на играта, особено от калибъра на преждеспоменатите две. Просто в случая съм твърде голям почитател и на двата франчайза (Metroid и Doom) и исках да натъртя защо не са включени в 11-те ми топ игри. И още нещо – Clair Obscur: Expedition 33 не е отразена по никакъв начин, поради простата причина, че съм изиграл единствено първия акт на играта (и признавам, въпросният не ме грабна), а това категорично не е достатъчно, за да прозра къде е евентуалната сила на френската творба. Същото е положението и с Hades 2 – обожавам Грег Касавин още от времето му, когато беше журналист в GameSpot, но не успях да стигна до новото отроче на Supergiant Games в рамките на 2025. Donkey Kong Bananza, тоже – просто имам твърде малко време, прекарано с новия проект на Nintendo EPD.
Така, достатъчно обяснения. Стартирам с персоналната ми игра на годината:
The Midnight Walk (PS5, PC, PSVR2)
Първото преминаване през магията на MoonHood ще остане в съзнанието ми завинаги. Играта може да се играе в „2D“, но, когато посетиш стоп-моушън света на шведското студио във VR, амалгамата от емоции е толкова пъстра, първична и ударна, че в много моменти просто оставах взрян в една виртуална точка за продължителен период от време, тайничко тананикайки си – това е шибана магия! Прочее, опитах впоследствие и 2D режима и категорично усещането е коренно различно. Няма го първичното, няма я приказността… няма я магията. Сега, ако трябва представя по възможно най-комерсиален начин The Midnight Walk във VR, то ще я нарека перфектната виртуална разхода в свят, все едно изграден от мрачното полукълбо на Тим Бъртън.
2. Hollow Knight: Silksong (PS4, Switch, PS5, Switch 2, Xbox One, Xbox Series, PC)
Признавам, все още не съм играл оригинала – ок, само туториъла му. Плюс, подходих с лек скептицизъм, предвид твърде шумните суперлативи за играта. В рамките на писането на този текст все още не съм завършил Hollow Knight: Silksong, но спокойно мога да кажа, че това е персоналният ми Animal Well за 2025 година, а това означава два високо вдигнати палеца горе от мен. Апропо, през 2026 година неминуемо в един момент ще се върна към оригинала.
3. Blue Prince (PS5, Xbox, Mac и PC)
И това е игра, която все още играя (стартирах я на ден първи, предвид факта, че беше част от PlayStation Plus каталога). Първо, „Синият Принц“ товари мозъчния ми апарат много успешно, второ, приел съм я като настолно заглавие, към което от време на време се завръщам. От време на време сънувам и константно променящи се коридори. Браво, Dogubomb.
4. Dispatch (PS5, PC + Switch 2 версия през 2026)
Ох, ако финалните акордни на Dispatch бяха толкова силни колкото началото ѝ, то творбата на AdHoc Studio най-вероятно щеше да спори с The Midnight Walk за челната позиция в класацията ми. От друга страна Dispatch си остава най-хубавата комикс история, която съм чел/гледал/играл за последните и аз не знам вече колко години. Холивудското присъствие в играта се справя изключително добре, анимацията и режисурата са чудесни. Dispatch е перфектната игра, с която да седнете заедно с половинката си и да играе… гледате. Така де, играенето в нея, хм, не е много. И това е ок.
5. Split Fiction (PS5, Xbox, Switch 2, PC)
Това е едно от малкото ревюта, които написах през годината. Затова ще само ще спомена, че Split Fiction беше най-забавното кооперативно заглавие за 2025, което беше споделено със сина ми. Останалото – в ревюто ми.
6. Death Stranding 2: On the Beach (PS5)
Оригиналът ми е в топ 3 Хидео Коджима заглавия въобще. На хартия Death Stranding 2 е по… стриймлайната във всяко едно отношение спрямо оригинала. И това е чудесно за мнозинството модерни играчи. В играта все още има и много Коджима магия. 6-тото място обаче означава, че улеснената природа на DS2 спрямо оригинала и не особено добре написаният сценарий са ми повлияли достатъчно (негативно), за да е на тази позиция. За тези проблеми и споменатата Коджима магия обаче можете да прочетете в ревюто ми, базирано на 90+ часа игра.
7. Ninja Gaiden: Ragebound (PS4, Switch, PS5, Xbox Series, PC, Xbox One)
В годината, в която загубихме гения на Итагаки, получихме три Ninja Gaiden заглавия. И трите са качествени. 2D инкарнацията, носеща подзаглавието Ragebound, обаче ми бе най-на-сърце. Младежите от The Game Kitchen са създадели много ефектен пиксел арт екшън платформър, който, апропо, също все още играя. Движението на човечето и анимацията са просто чудесни, а трудността, дори за застаряващ играч като мен, е поносима.
8. Arken Age (PSVR2, Quest VR, Steam VR)
Arken Age за PSVR2, играна на PS5 Pro (заглавието официално поддържа по-мощната конзола на Sony), е истинско пиршество за сетивата. Сингъл плейър кампаниите с относително висока продължителност не са (за съжаление) често срещано явление сред VR заглавията, но Arken Age е от най-добрите представители. Чакам с голямо нетърпение следващия проект на Grand Arborist.
9. Ghost of Yōtei (PS5)
Говорим за феноменално полирана творба на Sucker Punch Productions и в крайна сметка отлична игра. Твърде нерискованият подход обаче вади очи, имах проблеми и със сюжетната линия. Повече в пълното ми ревю.
10. Sword of the Sea (PS5, PC)
Като лют фен на Journey за PS3 (днес e достъпна и на PS4, PC и PS5), винаги съм следил проектите на Giant Squid с интерес. Приключенията на Wraith категорично отстъпват на тези в Journey, но честно казано толкова рядко получаваме подобен тип гейм преживявания, че играта в крайна сметка остави у мен доста позитивно усещане. В кратце, Sword of the Sea е опит за хибрид между Journey и Abzû, който работи.
11. Assassin’s Creed Shadows (PS5, Xbox Series, Switch 2 и PC)
Категорично Assassin’s Creed Shadows е хубаво Assassin’s Creed заглавие. Но и страда от генералните проблеми за серията – твърде много плява съдържание и сюжетна линия, към която повечето играчи ще загубят интерес в първите няколко часа. Другата истина обаче е, че Shadows е безумно добре съпортвана от Ubisoft и последната ѝ версия е силно подобрена спрямо това, което играх в началото на годината. Ревюто ми е базирано на day 1 версията, затова части от него вероятно вече не са много релевантни. Също така Assassin’s Creed Shadows е едно от най-силните технически заглавия за годината!
