ЕДИНАЙСЕТТЕ МИ ТОП ИГРИ ЗА 2024 ГОДИНА
За поредна година подготвям подобен материал и за пореден път съм изключително доволен от количеството игри, които стигнаха до извисената ми персона. Играчът в мен е с високо вдигнати палци горе (въпреки, че в крайна сметка играх по-сериозно не повече от 30% от всички заглавия, които ме вълнуваха през 2024 година).
Същото за съжаление не мога да кажа за начина, по който се развива индустрията – по мое мнение цялата верига – играчи – разработчици – шефски звена в големи компании/инвеститори – е тотално сбъркана. Предвид заглавието на този материал и празничния период, няма на навлизам в повече детайли. Може би през 2025 година ще намеря време да излея своите въжделения в отделен материал.
Натъртвам отново на време, защото и през 2024 година бях изключителен късметлия да продължа да работя на териториите на гейм индустрията и да съм отговорен за ново заглавие, което видя бял свят на множество платформи – Albatroz. Така де, работата ми на разработчик и студио мениджър на гейм студио категорично изяжда голяма част не само от работното ми време. Но отново, ще съм последният човек, който ще се оплаче от наличието на доволно количество работа, предвид случващото се в индустрията.
По традиция трябва да спомена, че в класацията ми влизат единствено игри, които съм играл сериозно, а не непременно неща, които бих харесал, но не са стигнали до мен. Това е строго персонална и силно ограничена класация.
Та:
Astro Bot – перфектната семейна игра, с която бранд като PlayStation може да ознаменува своята трийсетгодишнина. Ще използвам мнение, което натяквам на приятели още от „VR Астрото“ – това е Nintendo игра, облечена в Sony опаковка. Тонове уважение за френския лидер на студиото Николас Душе си и целия екип на японското студио.
2. Silent Hill 2 – много тежък проект, който поляците от Bloober Team са прегърнали по особено внимателен начин. Феноменално са пренесли класиката, която е на повече от 20 години и която преиграх за последно преди две години. Нещо повече – новата версия на SH2 не прави оригинала излишен. Говорим за една и съща история, разказана по различен начин – като перспектива, екшън и дори сценарий. Аудито-визуалното изпълнение на поляците (и геният на Акира Ямаока) е разтърсващо. Независимо, че на хартия бях подготвен за това, което ме очаква като действие и чист хорър, в не един и два момента бях буквално погълнат от приказно-ужасяващата атмосфера Silent Hill. Надявам се на римейк и на останалите Silent Hill игри, разработени от Team Ico.
3. Animal Well – дебютно заглавие, един разработчик (Били Басо), пиксел арт визия. През 2024 година това не е комбинация, която би впечатлила мнозина. За 7 години обаче Басо е изготвил толкова стегнат, математически коректен и вглъбяващ свят, че за около 15-на часа бях забравил, че освен Animal Well съществуват и други игри. А, щях да забравя – аудио дизайнът на играта (музика, ефекти, микс, мастеринг) е връх.
4. Prince of Persia: The Lost Crown – Ubisoft Montpellier ме изненадаха в началото на годината с една от най-добрите метроивании за последните няколко години. Визуалният стил с полъх на PS2 и 120FPS на PS5 ме потопиха изцяло в комплексната достъпност на французите. Неслучайно в едно изречение натъртвам комплексност и достъпност – The Lost Crown може да бъде изключително атрактивен и достъпен, но може да бъде и адски майсторски. Това бе и причината заедно с шестгодишния ми син да видим заедно финалните надписи. Високo вдигнати палци горе!
5. Skydance’s BEHEMOTH – Skydance Games са едно от най-кадърните VR студиа, а BEHEMOTH е едно от VR заглавията на годината. За мое съжаление не успях да стигна в рамките на последните дванадесет месеца до Alien: Rogue Incursion, Batman: Arkham Shadow или Metro Awakening (ще го сторя в един момент), но BEHEMOTH успя да ме пренесе по много адекватен начин в мрачния фентъзи свят на американското студио. За протокола, толкова ме въвлече светът на играта, че реално първите 10 минути от нея ги играх около час и половина. Толкова време ми отне да се взирам в различни кътчета от света и комуникирам с въвеждащата околна среда. Апропо, BEHEMOTH е опит за Shadow of the Colossus във VR, и макар общото количество колоси да е само три, цялостното преживяване от играта в продължение на 12-15 часа бе запомнящо се и нагоре.
6. Star Wars Outlaws – по времето на излизането на Outlaws бяхме в семеен Star Wars маратон, който исках да удължа в интерактивен формат. След около 3-4 часа спрях играта заради лош пейсинг, още по-лошо AI и нескопосана стелт система. Харесах обаче света, изграден от студиата на Ubisoft, отговорни за проекта (начело с Massive Entertainment). Заедно с последния пач на играта за годината, включващ и последните ъпдейти за PS5 Pro версията, се върнах към Star Wars Outlaws, само за да видя колко генерални промени са били направени в рамките на малко повече от два месеца. По времето на писането на този текст все още не съм завършиш Outlaws, но този път със сигурност ще го направя. Палци горе, Ubisoft (и Massive)!
7. Helldivers 2 – 25+ часа на мултиплейър игра в рамките на една година не бях имал от… много, много години. Честно казано, това мисля е всичко, което искам да кажа за играта – че може да накара на практика играчи, които играят ексклузивно single player заглавия, да се завърнат на пътя на мултиплейърните кавги с пушки. Също така да продадеш (поне по времето на писането на този текст) повече в новото Call of Duty, особено когато си на една платформа по-малко, също е адски впечатляващо.
8. Subside – вероятно съм изглеждал като риба на сухо, ръкомахайки пред екрана, но плуването във VR, което предлага Subside, е спокойствие, клаустрофобия и красота, съчетани в едно. Виждайки какво малко студио е постигнало на PS5 Pro хардуера (версията на стандартния PS5 също е прекрасна), ме навежда на мисълта, че след още две генерации VR, ще можем да говорим за дигитален фото-реализъм. Впечатляващ софтуер, няма две мнения.
9. Harold Halibut – още на ниво трейлъри, преди много години, Slow Bros. ми бяха продали идеята за техния, бих го нарекъл уникален продукт. Ок, във финален вариант действието на играта ми се стори една идея по-тровамо, отколкото ми се искаше, но цялостната история, място и настроения, които носи Harold Halibut, ще останат в съзнанието ми завинаги. И музиката също. А, и актьорската игра!
10. Pacific Drive – изключително комплексна игра по отношение на цялостен визуален и аудио дизайн, сюжетно развитие и геймплейни системи. Може би твърде комплексна, за да се превърне в голям комерсиален хит, но с последните пачове на играта, тя се превърна в доста по-достъпен сървайвъл. Към момента е единствено за PS5 и PC, но се надявам феновете на Switch и Xbox също да имат достъп до нея през 2025 година.
11. Stellar Blade – честно казано Stellar Blade е тук основно, защото имах под два часа на заглавия като Warhammer 40,000: Space Marine 2, Indika и Black Myth: Wukong, които започнах да играя буквално дни, преди писането на този текст. Има голям шанс и трите споменати заглавия в крайна сметка да са доста по-мои, отколкото Stellar Blade. Корейската творба на SHIFT UP носи много приятен PS2 полъх, изглежда добре, а главната героиня е, хм, приятно надарена. На ниво сюжетна линия загубих интерес още на втория-третия час, но може би по-младите играчи ще бъдат привлечени и от историята на Ийв.