Като дете една от любимите ми гейм поредици бе Shinobi серията на SEGA, в която култовият Джо Мусаши раздаваше правосъдие с катана и шурикени в типичния аркадно-приключенски стил на SEGA от края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на миналия век. Бесен фен съм и на Ninja Gaiden серията, харесах доста и сравнително пресния все още Ghost of Tsushima на Sucker Punch.

Shadows, очакван почти едно десетилетие от почитателите на поредицата, е японският Assassin’s Creed.

Игра с голямо значение за серията, дев студиата на Ubisoft и още повече за самия френски издател.

Няколко седмици след премиерата на играта вече знаем за новия съюз между Ubisoft и Tensent, който включва и българското подразделение Ubisoft Sofia. И това е положителна новина, върху която няма да наблягам повече. Има достатъчно информация за нея в мрежата.

Assassin’s Creed Shadows е и най-полираният „Асасин“ на премиера. Поне що се отнася до заглавията от Assassin’s Creed: Origins насам. Нещо повече, на база моето преживяване с двете игри, „Сенките“ бе по-полираният open world сравнен с премиерната версия на хит от калибъра на Marvel’s Spider-Man 2 за PlayStation 5.

Играта определено е и хит, с към днешна дата повече от три милиона играчи.

Важността ѝ за серията обаче, по мое мнение, се разпростира до там, че е първият Assassin’s Creed, чието действие се развива в Япония. Което, в зависимост от гледната, точка далеч не е негативно твърдение. Особено за феновете на геймплейната постройка и структура на света на творби като Assassin’s Creed Valhalla, Assassin’s Creed Odyssey и Assassin’s Creed Origins.

––

PlayStation 5 Pro – задължителната конзола…

––

По време на писането на този текст имам 31 часа игра и, логично, все още не съм видял финалните акорди на сюжетната линия. Със сигурност ще ги видя в един момент, но честно казано въпросната, след преждеспоменатото прекарано време, не е сред главните движещи сили, която ме да придърпва да се върна в света на играта.

Така де, Shadows е разкошен Assassin’s Creed, но в същото време е просто много добра игра.

Наясно съм, че директорите на играта Джонатан Дюмон и Шарл Беноа, както и мениджмъта на Ubisoft познават много по-добре от мен тяхната аудитория и очаквания. Наясно съм, че не е никак лесно да се избяга от структура, която радва 10+ милиона играчи. Структура, която да предложи на въпросните 100+ часа екшън-адвенчър съдържание.
Създаването на сто часов екшън адвенчър, който да се чувства константно свеж, да изненадва играча на равни интервали от време и да е феноменално полиран е изключително трудна задача.

И все пак ще си го кажа като фен на поредицата, стартирал с оригиналната одисея на Алтаир през 2007 година.

Shadows щеше да има далеч по-голям шанс да бъде наречен от мнозина (и от мен в това число) шедьовър, ако беше между 25-30 часа основна история и около 40-45 часа с цялото допълнително съдържание.
Тоест можехме да говорим за един далеч по-стегнат сценарий, далеч по-запомнящи се герои и видове мисии, чиято повторяемост щеше да има далеч по-малък шанс да натежи.

Признавам, след 20-я час в общи линии кажи-речи бях видял почти всички видове мисии и вече беше започнало да ми дотяга да посетя поредната местност/постройка, на чиито територии трябва да посека определено количество по-висок клас самураи и да взема сандъчето с допълнителна екипировка и/или оръжие. Дори повторяемостта на асетите започна в един момент да ми натежава.
По-големият ми проблем дойде обаче от самата история и начина, по който е разказана.

Желанието на наратив дизайнерите на Ubi за Assassin’s Creed серията през последните десетина години за нелинеен разказ просто не работи и буквално убива идеята за кохерентна сюжетна линия, която лесно да задържи вниманието на играещия и да ни предложи запомнящи се персонажи.

––

ЕДИНАЙСЕТТЕ МИ ТОП ИГРИ ЗА 2024 ГОДИНА

––

Не съм сигурен колко играчи, които се вълнуват от сюжетните линии в игрите, страстно желаят пълна свобода при насочването към главните куестове. С други думи, да имат свободата да ги играят във всякакъв ред и последователност. Трудно може да има адекватно застъпване на арките на определени герои, а историята започва да избледнява, предвид факта колко хаотично може да прогресира играчът.

Разбира се, може и проблемът да е в мен, може би в един момент, в който AI започне да създава сценарните късове в open world игрите, подобна структура на разказа ще се усеща по-добре, по-балансирано. Но в крайна сметка за мен това към днешна дата е сериозна слабост и бих предпочел по-линейната структура на разказа от трилогията на Ецио. Разбира се при нея говорим и за коренно различен open world и геймплейна структура като цяло. Ох, не е лесно.

Не бях любител и как е написан сценарият, но там говорим за строго субективна оценка, а и както казах имам поне още 25-30 часа, докато видя финалните букви.
След няколко абзаца с критика сигурно някой си задават въпроса „тоя що е препоръчал тогава играта в края на текста?“.

На първо място светът на Assassin’s Creed Shadows изглежда и звучи феномелано.

Това е първият Assassin’s Creed, който няма версия за предходната генерация конзоли и това личи още от първия кадър.
Толкова бях впечатлен визуално (играя на PlayStation 5 Pro), че една вечер реших да си пусна Assassin’s Creed Valhalla за лек паралел със Shadows.

Детайлите на фоновите обекти в далечината, количеството асети на едно място, растителността и цялостната структура на терена са едни от най-впечатляващите въобще в рамките на тази генерация.
Първият next-gen only “Асаин” е изключително красив и въпросната красота е един от много важните фактори да се завръщам константно към играта.

Anvil вече е енджин, който поддържа всякакви RT ефекти. Особено RTGI поддържката в Shadows прави осветлението да изглежда изключително натурално. PS5 Pro и PC-тата от висок клас могат да възпроизвеждат и рей-трейснати рефлектиращи материали.
Оптимизацията за останалите конзоли също е чудесна. След последния пач на играта PS5 Pro версията пък вече предлага опция за ползване на PSSR (AI ъпскейлъра на Sony за новата конзола на японците), плюс RT отражения и в 40FPS Balance режима. Последният, прочее, е предпочитан от мен (използвам 120hz приемник с поддръжка на VRR).

Аудиото на играта също е чудесно – съраунд миксът е, мммм, муцка. Ок, част от актьорите, озвучаващи на английски, не звучаха крайно убедително, но от друга страна играта предлага опция за озвучаване единствено на японски и португалски. Тук само бих добавил, че бих се радвал и на опция само кът-сцените да предлагат японски и португалски в зависимост от героя, а по време на геймплей основното озвучаване отново да е на английски. Истината е, че по време да травърсъла в играта често пъти имаме доволно количество диалог, който нямам идея кога ще стартира, съответно понякога дори нямам време да погледна субтитрите. Този „проблем“, но е болка за умиране, но би бил страхотна допълнителна екстра.
Още един елемент, който често пъти е оставал недооценен в Assassin’s Creed игрите, е енциклопедията за съответната епоха, в която се развива действието и която се натрупва с времето. Имам повече от един приятел, който не е хардкор геймър, но играе видео игри, включително и Assassin’s Creed заглавия. Нееднократно са ми споменавали как AC заглавията са за тях и своего рода дигитална екскурзия във времето, предлагаща им тонове любопитни факти и информация. Разбира се, въпросната информация би могла да се набави и по различни пътища, но на ниво интерфейс и удобство предложеното от Ubisoft е ценно и за съжаление, както казах – недооцено.

Разбира се, нямам инвестирани 30+ часа до момента с основната цел да подобря общата си култура що се отнася до историческото развитие на феодална Япония по време на периода Азути-Момояма. Чисто и просто Shadows е най-добре играещият се Assassin’s Creed. ОК, стелт системата не е на нивото на The Last of Us 2 на висока трудност, а бойната система определено не е Bushido Blade и на ниска, че и нормална трудност при повечко грайнд може да се изпълнява на принципа „помпещи бутони“. Балансът между чудесния травърсъл, забавната за изпълнение бойна система, адвенчър частта (има страхотни „гробници“, които силно ми навяваха спомени за Tomb Raider) и адекватна стелт система е много добър.

Честно казано препоръчвам поне стелт системата да се играе на „нормална“ трудност. Инвестирах около пет часа на най-висока трудност и при въпросната AI-то действа като терминатор що се отнася до поглед и усещане и в един момент просто не ми беше забавно. На нормална трудност понякога споменатото AI реагира… бавно, но не и до степен, в която тотално да дразни. Отново, ако търсите TLOU2 стелт системата и AI на grounded трудност, потърсете я някъде другаде.
Другата истина е, че предвид огромното количество съдържание, което предлага Shadows, за мен тя в един момент се превърна в подкаст игра – пускам си дадено видео/подкаст докато разчиствам второстепенни куестове, замъци и т.н. Потапям се в атмосферата с Atmost звук, когато играя основните мисии. И така прескачам между двата вида инвестиция в играта. Вероятно по този начин ще продължа да се забавлявам със Shadows до финалните ѝ надписи.

Shadows, подобно на предходните Assassin’s Creed игри, може да бъде много кежуъл френдли заглавие. Този факт вероятно може да подразни хардкор играчите, но в моя случай (и в този на милиона други играчи), беше плюс. Не всяка игра трябва да има From структура, прецизност и трудност.

Апропо, за самите системи в играта може да се напише отделен учебник. Признавам, ако аз дизайнирах играта, бих намалил въпросните поне на половина. Имаме тонове ресурси, икономика, билдване на селище и какво ли още не. Имаме сезони, специфични мисии за двата персонажа…

Аха, да, персонажите. Честно казано нямам никакъв проблем с творческото решение на Ubisfot да изберат чернокож да играе ролята на самурай. Моят проблем с въпросния персонаж, носещ името Ясуке, е че почти всичко при него е скопена версия на вихрената японка Наое. Да, Ясуке може да бъде танк, но цялостният травърсъл е силно ограничен, битките са по-монотонни и да, въпросният действително се придвижва като танк. Признавам, всичко, което можеше да се играе с Наое (за щастие първите десет часа са почти ексклузивно отредени на японката), го играех с нея. Използвах Ясуке единствено при задължителни сегменти с негово участие.

––

Split Fiction – диванна идилия!

––

Анимациите и таймига при изпълнението на различни комбота, когато играех Наое ми напомниха за споменатия в този текст Marvel’s Spider-Man 2. Страхотна транзиция между отделните комбота, отлична комуникация с терена и различните по вид колизии. Обхождането на света с Наое, с конче или без, е истинско удоволствие.
Апропо, още помня как, за да разрешат проблемите с колизията в гориста местност, в Ghost of Tsushima Sucker Punch чисто и просто бяха спрели колизията на всички дръвчета. В Shadows дърветата имат колизия, която работи изключително адекватно в 99% от случаите. Може би като малък минус трябва да вметна, че дърветата в заглавия като Assassin’s Creed III и Assassin’s Creed Unity бяха далеч по-интерактивни.

Хубав, добър… лош?

И така, Assassin’s Creed Shadows е много хубава ААА игра, която има полировката на first party заглавие на Sony. Не, честно, смайващо малко бъгове имах в рамките на първите 30 часа и повечето бяха отстранени с първия пач след премиерата.
Моят основен проблем, като силно зает 40+ годишен мъж със семейство, е че Assassin’s Creed Shadows не цени времето на хора като мен. Както споменах по-горе, ако Shadows беше 25-35 часа силно полирана игра, с по-стегната и по-линейно разказана история (ок и по-добре написана), спокойно можех да я нарека и шедьовър.

Другата истина е, че ако като тийнейджър бях получил подобрен еликсир на съдържанието (отново, играта е огромна и със сигурност за пълно завършване на всичко в нея ще са необходими поне 120 часа), то щях да съм най-щастливото дете в квартала.

Shadows е идеалният next-gen Assassin’s Creed за феновете на поредицата – безумно красив, полиран, предлага убийствени анимации и история, която аз не харесах, но със сигурност мнозина вероятно биха били завладени от нея.

Ако обаче не сте долюбвали структурата на AC игрите от Origins насам, то и Shadows категорично няма да е вашата игра.

В края на този текст е моментът да поздравя целия екип на Ubisoft Sofia, който е неразделна част от разработката на Shadows. Да си съставна част от най-полирания и добре играещ се Assassin’s Creed не е нещо, което може да се случи на много разработчици в световен мащаб. Поклон, приятели.

Препоръка: ВИСОКА