Astro Bot: Астрономически шедьовър
Честно казано този текст трябва да бъде изключително кратък. В общи линии едно изречение: Astro Bot е абсолютен гейм шедьовър, истинска PlayStation класика и трябва да го имаш в колекцията си.
Не, честно, ще опитам да бъда максимално кратък, защото предвид позитивизма, който струи от мен по отношение на малкото роботче, връз-дълги позитивни стени от текст вероятно няма да са по вкуса дори на най-големите фенове на PlayStation.
Апропо, Astro всъщност не е нов PlayStation франчайз. Въпросният датира от началото на PS4 генерацията, тоест е на повече от 10 години. И още по-интересно – на пазара има пълноправен Astro Bot шедьовър от 2018 година – Astro Bot Rescue Mission.
Последната е VR творба, излязла единствено за оригиналния PlayStation VR и която съм минавал от-до два пъти. Към 2024 година все още ми е една от най-любимите VR игри и силно се надявам на ремастерирана версия за PlayStation VR2.
В личен план Astro Bot Rescue Mission беше Super Mario 64 момент за VR платформърите – монументално постижение и нова перспектива (буквално) за платформените игри.
Беше почти перфектната детска площадка във VR среда.
След „вградената“ в PS5 Astro’s Playroom и безкрайно позитивната обратна връзка, на мнозина беше ясно, че студиото Team Asobi (на японски означава „играй/играя“) ще излезе от нишата на VR-а и ще работи върху НЕ-VR-платформър за PlayStation 5.
Като бесен почитател на VR-а, колкото и да не ми се иска да призная, това е и логично решение от страна на Sony и Team Asobi. Но пак ще си напомня – надявам се на ремастър на Astro Bot Rescue Mission за PSVR2 – ще е срамота първото голямо приключение на Астро да остане затворено в лимитирания хардуер на оригиналния PSVR.
Та, Astro Bot за PS5. Има ли Sony своето Nintendo EAD (EPD към днешна дата) студио?
Това е въпрос, който няма еднозначен отговор. Категорично обаче ръководеният от Николас Душе екип е ужасно можещ, търсещ, експериментален и изключително, ама изключително талантлив.
Новия Astro Bot е амалгама от всичко, което до момента са произвеждали талантливите японци (екипът от 65 души всъщност е доста международен) – нещо, което носи радост (за малки и големи), нещо, което е полирано до безобразие, нещо, което обикновено сме свикнали да асоциираме с Nintendo.
Ок, казах го. Още след като изиграх Astro Bot Rescue Mission, споделих на мои приятели разработчици, че това е Nintendo продукт що се отнася до творческа мисъл, полиране и настроение.
Astro Bot е перфектният подарък от страна на PlayStation за почитателите на платформата в продължение на 30 години. Апотеоз на креативния дух на гейминг звеното на японската компания, който като че ли през последните 3-4 години се луташе в посоки и течения, които не бяхме свикнали да асоциираме с него.
Наистина нямам реални негативи към проекта на Team Asobi. Перфектна дължина, чудесна цена и феноменално изпълнение като цяло.
Фундаментът за платформените игри наречен контрол е стегнат, прецизен и съобразен с дизайна на нивата. Последните напомнят в някои моменти на такива от Mario Galaxy, но носят свое излъчване. Дизайнерите на Team Asobi са се стремили да наблегнат на разнообразието, съответно често пъти конкретни механики са използвани един или два пъти в цялата игра.
Но, отново, моментът, в който се впусна да описвам гейм механиките и структурата на играта, усещам как подобно описание просто в случая няма никаква тежест. От него няма нужда. Поне така мисля.
В личен план по-голяма тежест имаше фактът, че петгодишният ми син, вихрен Lego любител, не беше докосвал видеоигра от пролетта, когато играеше Knack 2 и Zelda BOTW. Дни наред след като опита Astro, ми напомняше как, след като се прибере от детска градина, трябва да седнем и да минем ниво-две. Да минем конкретна галактика, бос и т.н. Вдъхнови се от приключенията на малкия робот до степен, в която започна да си реди нива от играта в Lego формат (виж снимката). Създаде две нива от Lego (едното доста комплексно) с начало, край, препятствия, врагове и дори босове. Признавам, в тези моменти примирах от умиление.
Още по-любимо ми беше, че в края на всяка сесия идваше при мен, гушкаше ме, благодарейки ми, че съм го запознал с Astro (която поне по време на писането на този текст вече му е любимата игра).
Споменатата по-горе от мен почти перфектна VR детска площадка е прехвърлена по меко казано убедителен начин и в НЕ-VR среда. Малкият изследваше почти всичко, спираше се винаги във по-големите водни басейни, скачаше в тях, на лицето му бе зейнала константна усмивка.
Когато си станал свидетел на подобна гледка, всяка идея за механична дисекция на един продукт остава на заден план.
В едно от многобройните интервюта, които даваше Николас Душе малко преди премиерата на играта, французинът споделяше как той и екипът му ужасно много са разсъждавали и работили върху идеята, че Astro Bot има голям шанс да бъде първата игра на много деца.
Очевидно не само са разсъждавали – получило им се е и нагоре.
За мен, като играч от 40 години и дългогодишен разработчик на игри, Astro Bot е аудио-визуален празник. Празник на PlayStation (30 години си е сериозно постижение, няма две мнения). Празник на партньорите на бранда (играта е пълна с референции както към най-популярните PlayStation герои, така и към франчайзи, започнали живота си на конзолите на Sony (Resident Evil, Metal Gear и много други). Празник на индустрията. Последната имаше нужда от подобен софтуерен къс, предвид облаците, надвиснали над нейното творческо (и не само) развитие (и по-скоро липсата му) през последните няколко години.
Малката-голяма игра на Team Asobi е сериозен GOTY кандидат, който силно се надявам да намери своята аудитория на PlayStation 5. Важно е играчите да покажат на големите играчи в бранша (в случая Sony), че бизнес може да има не само в live service игрите. Не е лошо и Nintendo най-накрая да има качествена конкуренция що се отнася до платформени игри.
Поклон, Team Asobi, и честити 30 години PlayStation.
