Отлична новина за всички фенове на Control – Remedy Entertainment и издателят 505 Games обявиха нова игра във вселената на Control, както и директно продължение на отличния екшън на финландците от 2019 година.
Първото заглавие засега е с кодово име “Condor” и за него знаем, че е мултиплеър игра, която обаче се развива в познатата ни вселена на Control и The Oldest House. Тоест в същия психарски и ненормален свят, чудесно! От Remedy обявиха, че макар да са познати предимно като разработчик на сингъл плеър игри, самите те обичат мултиплеър заглавията и (цитираме) “играта с други хора може да накара дадено заглавиe да засияе”. Ами съгласяваме се с тях.
“Control е на първо място един цял свят. Място с много история, случки и персонажи в него. Там се случват неочаквани, странни, невероятни за вярване неща. Ние стартирахме това приключение с влизането на Jesse в The Oldest House (Най-старата къща), но в този свят има още много неща. Ооо, толкова много…“ Това са думите на гейм директора Mikael Kasurinen.
“Ясно ни е, че ще има скептицизъм по отношение на мултиплеъра. Само че аз съм на мнение, че ние можем да създадем споделени преживявания за хората, без да компрометираме уникалното ДНК на това кои сме ние и какви истории искаме да ви разкажем. Да, ще се наложи да преосмислим техниките, с които го постигаме, ще трябва да погледнем от различни ъгли, да променим мисленето си, но за нас това е вълнуващо предизвикателство“, споделя още той. Kasurinen дори коментира, че екипът вече е направил забележителен прогрес в тази посока и възможностите са “крайно вълнуващи“.
Оставяме настрана мултиплеър проекта и поглеждаме към продължението на една от най-добрите игри за 2019 г. Засега знаем единствено, че бюджетът ще е доста по-голям от този на първата част. Ние ще си помечтаем това да означава повече разнообразие в света, защото колкото и да е добра първата част, на моменти ни ставаше еднообразно, тъй-като на практика действието се развива само на едно място (колкото и ненормално добре да е направено то).
“Ще мине доста време преди да можем да покажем реален геймплей от тези две игри. Сега се връщам обратно в лабораторията за известно време, но не се притеснявайте – има и други приключения за вас, които съм сигурен, че ще харесате”, каза още Mikael Kasurinen.
Междувременно можем да си припомним трейлъра на Control и да се надъхаме още повече:
Един от най-важните хора в BioWare през годините – Casey Hudson обяви, че е основал свое собствено студио – Humanoid Studios. Не стига това, ами хората вече усилено работят по ново IP (от intellectual property, интелектуална собственост), тоест разработват нова игра за всички нас. Това е много важна новина поради няколко причини. Първо Casey Hudson е гейм-директорът на две от най-великите игри в историята – KOTOR и Mass Effect. Това са времената, в които примирахме от радост като чуем, че BioWare гласят нещо ново. Второ, ако посетите сайта им, ще видите, че студиото в момента усилено търси хора на най-различни позиции – Senior Gameplay Programmer, Senior Gameplay Designer, Director of Operations, Senior Creative Director, Senior Level Designer, 3D Artist и Environment Artist. Тоест, няма шега, гласи се нещо голямо.
Today we are announcing a new independent videogame company built to unleash the creative freedom of developers – bringing innovation and artistry to players through an all-new IP.
На този етап знаем, че Humanoid Studios ще имат офиси в Албърта и Британска Колумбия. Технологията, която ще ползват за разработката на новата им игра, е UnrealEngine (очевидно студиото няма да е толкова голямо, че да пише собствен енджин). Новата компания е основана на идеологията, че “творческата свобода и независимост са в основата на най-добрите и иновативни игри”. И още:
“Ние вярваме в силата на малките, гъвкави екипи и плоската организационна структура, в която всеки има правото да взима самостоятелни решения (и е приветстван да го прави) и да придвижва проекта напред“.
Hudson e работил в BioWare в периода 2000-2014 г. Впоследствие той се завърна в компанията през 2017 г. за да оглави разработката на Anthem. Играта обаче катастрофира с 200, а Hudson напусна разработчика през декември 2020 г.
Най-вероятно известно време ще има затишие около Humanoid Studios, след това гръмко обявяване на новото студио. Ще ги оставим да работят на спокойствие и само се надяваме да успеят да повторят някои от успехите на Casey Hudson в миналото. Особено ни впечатли това твърдение на сайта им: “Комбинираме прекрасни технически познания с напредничави подходи, за да покажем бъдещето на интерактивните забавления“. Както се казва – ха дано!
С известно закъснение (за което искрено се извинявам) публикуваме и втората част на най-любимите ни научнофантастични видеоигри. След първата част на материала получихме питания за липсващи, според читателите заглавия, и се надявам сега въпросната липса да бъде запълнена в задоволителен мащаб. Истината е, че от самото начало набързо си направих голям списък (с над 20 заглавия в него) и го разделих на две, за да бъде материалът нормален за четене, а не километричен. Всичко в този живот е относително и субективно, но все пак има едни видеоигри, които са прекалено огромни и важни, за да бъдат пропуснати. И сега ще продължим разговора си за тях.
Mass Effect
Action role-playing game/BioWare, 2007
Без съмнение поредицата Mass Effect е сред най-доброто, което този жанр някога е предлагал. Имам предвид оригиналната трилогия. Четвъртата игра – Andromeda, не ми хареса. Тя си има своите геймплейни и визуални стойности, както и немалко фенове, но аз така и не мога да си спомня нито един персонаж в нея, антагонистът ми беше смехотворен, цялостният сюжет ми се видя класи под този в оригинала.
За огромна радост на всички фенове на сай фай игрите в този момент на пазара циркулира прясното “Legendary” издание на оригиналната трилогия, което е старите игри в нови дрехи. 4К резолюция, 60 кадъра, подобрени анимации, пипнат геймплей, в него има много промени, които правят преживяването по-хубаво, но в същото време запазват духа на оригинала.
Коментирахме много силни заглавия в Част Iна този материал. Велики игри като Destiny, KOTOR, Deus Ex, Fallout… Ако обаче си представим, че сме поставени в ситуация, в която можем да изберем само едно от тези заглавия (примерно някой злобен фентъзи фен ни е проклел), САМО ЕДНО, то тогава смятам, че трябва да изберем Mass Effect. Това е Sci Fi от най-чист вид, есенцията на този термин.
В Mass Effect канадците BioWare събраха на едно място всичко, което научиха от правенето на комплексни и брилянтни сай фай игри (освен как да напишат хубав финал, но това е друга тема) като Knights of the Old Republic и си създадоха собствена вселена, в която да се развихрят с наученото. Mass Effect достави всичко, за което един сай фай фен може да си мечтае. Ама със самосвалите го достави: феноменални персонажи (Tali’Zorah, Urdnot Wrex, Garrus Vakarian, Jack, Thane Krios, Legion…), озвучени и анимирани страхотно, убийствен сетинг с множество разнообразни планети, които можем да посетим, отличаващи се разумни раси и различни форми на живот, епична история, обхващаща десетки хиляди години във времето и сюжет, който те засмуква и те прави част от целия този изключителен свят. Имаме на разположение и страхотни оръжия, геймплейно нещата са на доста високо ниво. Според мен обаче, най-великото нещо в Mass Effect е моралната тежест на изборите, които правиш. Нещото, с което после ще трябва да живееш. Това чувство е ненадминато тук.
Оригиналната Mass Effect трилогия е еталон за генерацията си и страшилище за конкуренцията. Фенбазата ѝ е жива и запалена и до днес, а с преработеното издание към нея ще се добавят и много нови фенове. На този фон BioWare някак успяха да направят феноменална глупост, състояща се в предлагането на разочароващ по всеобщо мнение финал на сагата, но и това не успя да помрачи величието на тези три игри. Впоследствие “най-тъпият финал в историята на най-тъпите финали“ бе преработен и в новото “легендарно” издание получаваме великолепен сай фай пакет с (почти) всички DLC-та. Просто всичко му е наред. Абсолютно, тотално задължителни игри, срамота е да не се видят.
Doom (2016)
FPS (First Person Shooter), id Software, 2016
Оригиналният Doom от 1993 г. буквално е бащата на всички шутъри. Няма да забравя летните ваканции с трима приятели, в които мъкнехме компютрите в моя апартамент и играехме Doom в “Lan-парти” до побъркване (Не знаете какво е това? Еееех, младежи…).
Ако се интересувате от видеоигри и не сте чували за Doom, имате някакви сериозни проблеми с чуването. Тази класика и до ден днешен буди умиление, когато някой нърд успее да я подкара на изчислителната мощ от стандартна елка, фенерче, тамагочи…последното безумие беше, че вървяла добре на интелигентна крушка. Абе, вие нормални ли сте бе?! Doom е просто религия.
Модерното лице на тази светиня е от 2016 г. id Software (вече под шапката на Bethesda) някак успяха да вдъхнат нов живот на франчайза 23 години по-късно и го направиха по блестящ начин. До степен през 2020-та да излезе продължение – Doom Eternal, което да е дори още по-добро.
Харесвате ли “брутални демони, огромни оръжия и да се движите наистина бързо?“ Това пита продуцентът на проекта Marty Stratton и ако отговoрът е да – това е играта за вас. В Doom всичко, което може да се обърка в бъдещето, се обърква. Ама и никой не ни е карал да се опитваме да овладеем енергията от самия Ад, нали? Това, което получаваме, e изключително бърз, адреналинов шутър, който няма аналог и конкуренция. Doom е крайно надъхваща разходка в ада, със страшно брутални оръжия. Ако не сте чували за “BFG 9000” – ами само най-могъщото оръжие в шутър. Новият Doom e достъпeн за много широк кръг играчи (ама на последните трудности ще ви се разкаже играта, честен обърнат кръст). В него са вкарани едни страхотни финишъри, които придават приятен стратегически елемент.
Doom е един от най-добрите шутъри за всички времена, вдъхновил цяла плеяда заглавия. Наистина не мога да си го обясня. Формулата е: Имаме тука един разгневен пехотинец, той се казва “Doomguy” (щото…що не?), малко се разхожда по луните на Mars и в Ада и избива де що види демон. И някак това е велика, брилянтна игра. И наистина е такава!
Halo 3
FPS (First Person Shooter), Bungie, 2007
Припомнете си трейлъра. Помните ли го? Още щом го видях на далечното Е3 2006, ми стана ясно, че се задава нещо епично. Все пак Halo вече бе станала знакова игра за Bungie и Xbox бранда. Това, което не знаехме обаче, е до каква степен тази игра ще се превърне във феномена, в който се превърна.
Като начало всички с нетърпение очаквахме финала на трилогията, края на историята за междузвездната война между хората (и техните модерни технологии от 26 век – Ей, Cortana, “zdr ko pr”; в главната роля тук обаче е култовият Master Chief), палитрата от извънземни раси, групирани в теократичната хегемония The Covenant и крайно неприятния и чужд паразит, известен като The Flood (наводнение; потоп). Ами получихме си блестящото сингъл плеър преживяване, което всички бленувахме. При това със смазваща дълбочина на историята и изключителна кинематографичност.
Halo 3 обаче се превърна в нещо повече. Превърна се в най-обичаното заглавие на един от най-обичаните сай фай франчайзи в историята. Bungie успяха да направят истинска революция в мултиплеър игрите с тази част. Halo 3 и неговата философия са в основата на концепцията за Destiny. В немалка степен Destiny е продължение именно на тази великолепна игра. Дори и до ден днешен се говори за това колко неща са били напипани правилно в Halo 3 и неговия феноменален мултиплеър. Когато нещо в дадена мултиплеър игра не е направено добре, все ще се намери някой голям стриймър да каже: “Ами направете го като в Halo 3, бе тъпанари, там как всичко беше перфектно?“. Halo 3 дава мощен тласък на състезателната сцена в мултиплеър игрите, при това го прави на конзолния фронт.
Наследството на Halo 3 може да бъде видяно навсякъде в индустрията. Играта е считана за златен стандарт за шутърите от първо лице и за смазваща симбиоза между страхотна история и перфектен мултиплеър. Скъпа, ценна, важна, страхотна игра.
EVE: Online
Space based MMORPG; CCP games, 2003
EVE: Online е епична и необятна приказка за хората в космоса. Изключитeлно комплексно, зарибяващо, с нечовешки детайл MMORPG, създадено от исландската компания CCP games. През годините EVE успя да се превърне в нещо много повече от игра и дори получи самостоятелни изложби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и Музея на Виктория и Албърт в Лондон. Замислете се – дори само този факт е главозамайващ.
Научнофантастичните игри просто ще изгубят значителна част от сай фай харизмата си, ако в тях няма космически кораби. И бога ми, тук всичко се върти около тях. Няма как да е иначе. Защото EVE: Online e приказка за изследването на непознатия космос. CCP се гордеят, че всички играчи се намират едновременно на един мега-сървър. Която и да е друга игра доста ще се озори да се надпреварва с EVE, ако си говорим за мащаб. Буквално хиляди играчи се събират на едно място, за да създадат гигантски флотилии и да завладеят заедно нови кътчета в открития космос. Или пък да водят войни помежду си. Някои пиратстват, защото са гадняри по рождениe, други търгуват нон-стоп…възможностите са много. Магията на тази игра се крие не толкова в нейния сюжет, а в историите, които самите играчи създават, докато живеят в нея. И това я прави безумно привлекателна (за пристрастяваща е излишно да споменавам). Ако искате да си основете галактическа империя, EVE Online е вашата игра!
Подобно на Minecraft – EVE Online показва нагледно колко креативна и изобретателна може да е една геймърска общност. До степен случващото се да започне да ни изглежда като съвсем възможна версия на нашето собствено бъдеще. Играта е лу-дни-ца.
BioShock
Sci Fi FPS, Horror; Irrational Games/2K Boston, 2007
Трилогията видеоигри във вселената на BioShock е крайно впечатляваща. Знаете ли, в тази индустрия просто има гении, на чийто рамене тя се крепи. Спомнете си новината от преди дни за 22-годишния мигащ код на John Carmack. Ами Carmack е гений. Такива са и Warren Spector (Deus Ex), Chris Metzen (Starcraft), Tim Cain (Fallout).
Ken Levine е създателят на BioShock. Той e зъл гений. Изключително креативен, неуморен, находчив и смел разработчик, режисьор, сценарист и продуцент. Той успява да надскочи рамките на видеоигрите и да превърне творенията си в някакъв уникален хибрид между кино, игра, роман, театър, поема…не знам, има нещо извънземно в BioShock. Сякаш уникалният визионер Andrew Ryan (ключов персонаж за сюжета в игрите) е прототип на самия Levine. Само че Levine е човек от плът и кръв и знае в какво ще се превърне утопията на Ryan – в абсолютния, но крайно привлекателен и неустоим кошмар, който е BioShock.
Философията е дълбоко вплетена в научната фантастика – във всичките ѝ форми. В крайна сметка фантастиката търси отговори, но и дава редица обяснения на заобикалящия ни свят. Никъде другаде във видеоигрите философията не е толкова дълбока, колкото е в BioShock. Под цялата маска на хоръра в сюжета, играта е оживял роман на Айн Ранд (и веднага след това превъртял) и нейната философска система “Обективизъм“. Лесно откриваме влияния и от George Orwell, Aldous Huxley, John Rockefeller и дори Walt Disney.
Моралната система в играта използва гейм механики, за да изследва себелюбието и егоизма на всеки отделен играч (ще убиваш “сплайсърите” с идеята да ъпгрейднеш героя си). Дори цялата тази дълбочина в трилогията да е убягнала на някои играчи, умопомрачителният подводен сетинг, отличният геймплей и смазващият сюжет, са предостатъчни за да ни задържат пред екраните. В Bioshock Infinite пък Levine направи поредния си смел ход и разви действието в “летящия” стиймпънк град Columbia (докато предишните две части са под водата). Това са едни от най-умно направените и поднесени шутъри, създавани някога. За алтернативната времева линия в сюжета да не говорим…
Да се върнем на историята. Мрачна, прелюбопитна, изключително оригинална, с разтърсващи обрати. BioShock игрите вероятно притежават най-добре поднесените истории във видеоигрите въобще. Просто са на друго ниво. Не са за хора със слаби нерви, но май никой друг не е правил такъв успешен микс между философия и хорър, до излизането на BioShock. Нито пък след това. Да си припомним невинната фраза „Would you kindly?“ (Бихте ли любезно…), която се превърна в легендарна в гейминг индустрията. Не е истина какво направи Ken Levine с нея. Бог.
Portal
Puzzle platform game/Valve, 2007
На пазара има много пъзел платформъри, но нито един от тях не носи величието и креативността на първия Portal. Играта се телепортира при нас от бъдещето през 2007 г. Тя получи изключително високи оценки заради своята оригиналност, уникален геймплей, изненадващо сериозна и мрачна история и чудесен диалог (с доста хумор на места). Играчите трябва да преминат през серия от предизвиктелни пъзели и препятствия, с които ги сблъсква лабораторията Aperture Science.
Най-забележителното нещо в играта е т.нар Portal Gun. Той е сред най-интересните и оригинални оръжия в цялата история на видеоигрите. Идеята му е простичка. Пистолетът прави портали в нашето измерение. Единият е входящ, другият – изходящ. С тази простичка механика не е истина какви лудници се получаваха по нивата (прегледайте трейлъра за да добиете представа). Играта я използва супер сполучливо, заедно със скоростта на играча и цялостната страхотна физика в заглавието и се получават невероятни главоблъсканици.
За да е пълен купонът – не всичко в този свят е ок. Имаме налице неприятно и супер оригинално AI с името GLaDOS, което прави всичко възможно да ви стъжни живота в Portal. Глад-ко е супер попадение, много як персонаж. Portal е кратка, но оставя трайни спомени и впечтления в играчите.
Starcraft
Military Sci Fi RTS (Real Time Strategy) game/Blizzard Entertainment, 1998
Време е да си поговорим за една от най-важните, ако не и най-важната мултиплеър игра в историята. Заглавието, което издигна състезателния гейминг на пиедестал, вдъхнови първите Световни кибер игри в Южна Корея и промени завинаги лицето на “esports”. Разбира се, става дума за Starcraft. Между другото България имаше свой участник още на първите Световни кибер игри и това беше Мартин Кадинов, който се представи много добре. Впоследствие той направи много и за популяризирането на видеоигрите в България.
Starcraft хвана всички главни елементи, които правят една стратегия в реално време добра, и ги изпипа до съвършенство. Не предложи безкрайно разнообразие. Избра точно три раси – Terran, Zerg, Protoss, които бяха тотално различни една от друга и играта с всяка изискваше съвсем различна стратегия и носеше различно усещане. Зерговете са ужасно бърза, инсектоидна раса, развиват се светкавично и могат да правят безумни ръшове още в първите минути на игра. Но като отделни единици са слаби, разчитат на количество. На другия полюс – царствените Протоси се развиват бавно, стартът с тях е по-труден, но са доста по-силни, а финалните им единици са чудовищни. Разчитат на качество. Тераните пък имат култовите маринци, а и са нашите хора все пак.
В цялото това мултиплеър меле обаче, Blizzard успяха да създадат и изключително силни, ярки и индивидуални персонажи в основната история, които придадоха допълнително величие на заглавието. Ще споменем само специалния агент на Тераните, който по стечение на обстоятелствата се превърна в гротескната кралица на Зерговете – “Kerrigan”.
Междувременно мултиплеърът на Starcraft предложи изключителна дълбочина. Расите са толкова добре замислени, балансирани и реализирани, че играта с тях разкрива многобройни възможности. Една продължителна мултиплеър сесия изисква от играча да вложи цялото си стратегическо мислене, технически умения, пресметливост и издържливост, за да победи. Играчите трябва да мислят светкачивно, да се адаптират, да преодоляват стресови ситуации, докато през цялото това време микроменажират внимателно ресурсите и единиците си. Нещо като модерна партия на блиц-шахмат. Всяка единица има значение, всяка команда, всеки бърз бутон, всеки клик с мишката. Уникална игра. Тя е част от esports картината в Южна Корея вече 20 години, а добрите играчи са със статут на рок звезди.
Alien: Isolation
Survival Horror/Creative Assembly, 2014
Ако някой си е помислил, че може да съществува стойностна Sci Fi класация, без наличието на поне един Гигер-ов пришълецв нея, много се е объркал. В невероятната Alien: Isolation на Creative Assembly (конзолното им подразделение, не Total War-ското) има точно един такъв гад, но той е предостатъчен, a aз продължавам да имам тикове от него.
Това е една минималистична сай фай игра, която е абсурдно добра в минимализма си. Какво имам предвид? Реално действието се развива само в една, не особено голяма космическа станция – Sevastopol. Основна част от геймплея е стелт елемента (от stealth – крадешком; мълчешката). Играта е сървайвъл хорър от най-чист вид – бориш се за собствената си кожа, не спасяваш света. На станцията има точно един пришълец. Минимализъм. Но направен страхотно. Заглавието няма нужда от повече, за да е перфектно. Дори смятам, че “повечето“ би го развалило. Е, има и части, в които трябва да се справяме и с адски корави андроиди, но те внасят чудесно разнообразие.
Реално погледнато Isolation е продължение на оригиналния филм на Ridley Scott – Alien от 1979 г. Неслучайно играем с дъщерята на Ellen Ripley – Amanda. Действието се развива 15 години след края на филма. Amanda научава, че е намерена черната кутия от кораба на майка ѝ – Nostromo. Въпросната се намира на Sevastopol, a там има какво – точно така – отвратително интелигентен, тотално смъртоносен, смразяващо корав, всъщност на практика НЕВЪЗМОЖЕН за убиване (това е основна механика в играта, гадината не мре), гнусен, скапан, отровен, слузест ПРИШЪЛЕЦ!
Гейм адаптациите по филми са спорна материя (а и обратното, да не се лъжем). Но с тази изключителна сървайвъл хорър игра, Creative Assembly доказаха, че може да бъде направено като хората, стига да знаеш какво прави оригинала толкова добър.
Простичко е…минаха повече от 30 години от излизането на Пришълеца и този филм е…страшен. До ден днешен. Кошмарен е. И верни на английската максима – “ако нещо работи, не го чупи”, англичаните доставят уникална игра. Amanda се крие, за да се спаси от развилнялата се гад, която е нехуманно интелигентна и на високите нива на трудност трябва да сте наистина креативни за да оцелеете. Чувството да се завреш в някой шкаф за дрехи в съблекалнята, там да нахлуе пришълеца, да дойде до твоето шкафче и да доближи и двете си усти на сантиметри от теб…в този момент панически трябва да натиснеш един бутон на контролера, за да спреш дори дишането си…ако не го направиш – довиждане. Гадината проверява навсякъде, отваря шкафове, врати, крие се, ослушва се, само вдигни шум и ела да видиш какво става. Чувството непрестанно да слушаш бипкащия звук от контролера, който в случая го играе сензор за движение – безценно.
В Alien: Isolation просто всичко работи безотказно и се пренасяш директно във филма на дядо Ridley, но в същото време ти си главният герой в този филм, сам взимаш решенията, феноменално е. Изкуственият интелект, който задвижва въпросния пришълец е брилянтен – може би най-добрият, на който сме попадали. Който го е написал – да си счупи нещо важно. Адмирации.
Titanfall 2
Sci Fi FPS/Respawn, 2016
Шутърите от първо лице са изключително популярен жанр. Огромните мекове роботи също. Respawn решиха, че трябва да комбинират тези две съставки и така се роди Titanfall. Коцепцията силно допадна на хората и беше неизбежна появата на Titanfall 2.
Подобно на своя предшественик Titanfall 2 достави много бърз екшън, в който можем буквално да бягаме по стените, докато в същото време на една ръка разстояние е опцията да управляваме собствен гигантски робот (или Титан). Мултиплеърът е абсурдно забавен и в него можеш да избираш измежду различни класове Титани. Потроших бая време тук. Двойката добави страхотни подобрения като куката за захващане, двоен скок с джетпак и уникален sliding (плъзгане), с което придвижването по картата стана поне на нивото на Destiny 2, ако не и по-добро. Трябва да видите как играят добрите играчи и ще се хванете за главата.
Тази игра обаче поднесе и една огромна изненада. Феновете се надяваха на отлична мултиплеър част, но никой не очакваше добра сингъл плеър кампания и основна история. Още повече, че първата част изобщо си нямаше такава. Така всички решихме, че в двойката кампанията е сложена просто за цвят. Вместо това получихме категоричен претендент за игра на годината в много отношения. Една от най-приятните изненади в жанра от много време насам. Играта не продаде достатъчно добре, заради “далновидното” решение на ЕА да я пуснат между излизането на новите части от мастодонти като Call of Duty и Battlefield. Феновете обаче си чакат Titanfall 3, защото двойката доказа, че без проблем може да се мери с най-големите.
Half Life/Half Life 2
FPS/Valve, 1998, 2004
Дебютната игра на американците Valve е считана за една от най-добрите видеоигри в историята. Half Life се появи на бял свят в края на далечната 1998 г. и запозна феновете с култовия си главен персонаж – физикът Gordon Freeman. На плещите на тази умна глава се падна задачата да оцелее в лабораторията Black Mesa, където експеримент с извънземен материал се провали и отвори врата към друг свят. Valve открито споделят какво ги е вдъхновило да създадат Half Life – Doom на iD Software, Стивън Кинг и неговата новела “Мъглата”, култовото японско аниме Akira на Katsuhiro Otomo. Все жестоки неща.
Авторите обаче не са искали да направят поредното стрелбище със сай фай усещане. Valve споделят, че са целяли пълно потапяне в атмосферата. Действията ти да имат смисъл. Опасността да е реална. И честно казано те не просто успяха, но май нито една друга игра след това не можа да остави толкова дълбока следа в шутърите, колкото Half Life. Халфецът постави нови стандарти по отношение на основната история и потапянето в нея, вдигна летвата за атмосферичните игри в космоса, показа на всички, че това да си просто добър не е достатъчно. Трябва да се стремиш да променяш самото лице на гейм индустрията. Half Life го направи и това е причината да получи над 50 (!) награди за “Игра на годината“, както и всички ние да получим феноменалната втора част 6 години по-късно. Третата дано сме живи да я дочакаме… Говори се, че след успешната Half Life: Alyx (2020),Half Life 3 може да е изцяло VR (virtual reality) FPS.
Нужно ли е изобщо да си припомняме, че абсолютният феномен в мултиплеър игрите – Counter Strike, се появи на бял свят първоначално като най-обикновен мод за Half Life…
Half Life 2 също е феноменална. На мен лично ми е по-любимата от двете. Малко игри обичат научната част повече от фантастичната. Ама тук случаят е точно такъв. Едно на ръка главният герой е учен и второ Gravity gun-a е абсолютно нечовешко оръжие, с което можеш да минеш цялата игра ако искаш, използвайки единствено гравитацията и наличните по нивата отломки. Оръжие, което дава огромна свобода и подтиква към плашеща креативност. Основната история също е доста яка и миксира класически сай фай елементи като дистопично общество, алтернативни измерения, извънземна инвазия, сенчести правителствени агенти (като Пича с куфарчето). Half Life 2 е много умно направена игра. Но това не означава, че не е забавна, напротив. Винаги остава възможността да размажете главата на някой ейлиън с култовия винкел. Помня, че бях адски горд, че българин е с голяма заслуга за създаването на света на Half Life 2 – Виктор Антонов. Светът в играта е феноменален. Още ме побиват тръпки като си припомня огромните Strider-и – трикраки насекоми с височина около 15 метра. Кошмарна гад. Финалната част в Цитаделата (която е с убийствен дизайн) е едно от най-великите ми преживявания във видеоигра изобщо.
Наследството на Half Life може да се усети силно и днес. На практика всяка една FPS игра с повече дълбочина и амбиции, е в някаква степен вдъхновена от успеха на този франчайз. След Half Life много игри постигнаха велики неща, но ни се струва, че нищо не е успяло да се доближи до неговото величие и да остави толкова дълбока следа.
Както виждате от главната картинка към тази новина – Hulk е бесен. Отново. Само че този път си има много конкретна причина за това. Разработчикът Crystal Dynamics предупреди за потенциален сериозен проблем с играта Marvel’s Avengers. Снощи екшън рпг-то получи важен пач (1.8.0), след който играта трябваше да стане по-добра, но понеже живеем в свят много далеч от идеален – се случи точно обратното: пачът достави опасен бъг за потребителите.
Така за пореден път играта не успява да оправдае високите очаквания към нея и поне на този етап, остава на командно дишане. Най-малкото до идването на т.нар “Wakanda” ъпдейт по-късно през годината.
Снощният пач трябваше да даде старт на специално събитие, наречено „Cosmic Cube”, както и да добави антагониста Monica. Вместо това при потребителите с Playstation 5 се появи опасен бъг, който разкрива IP адреса на играча, ако той стриймва заглавието или дори само ако публикува скрийншот от него.
Съвсем естествено това се превръща в потециална заплаха за сигурността, което си е сериозен проблем. Добрата новина е, че се задава решение на проблема. Според Crystal Dynamics фикс ще има утре. “В момента тестваме потенциално решение на въпроса с личната информация, включително показването на IP адресите и потребителските имена на PS5. Планираме да доставим хотфикс утре сутринта“, обяви говорител на компанията. Изявлението гласи още: “Дотогава PS5 играчите трябва да се въздържат от публикуването на кадри от играта, защото така могат да разкрият чувствителна информация“. Как точно този бъг е успял да се промуши през сорс кода на играта и не е бил хванат от тестърите, не става ясно. Явно богът на пакостите пак се е развихрил. Loki, ти ли си моето момче?
Този скрийншот е на гейм журналиста от ForbesPaul Tassi:
В Twitter човекът пише следното: “Потвърждавам информацията за IP адресите. След пача се виждат директно на екрана, в момента гледам моя собствен. Това определено е един от най-лошите бъгове, за които съм чувал. Играта трябва да бъде спряна.“
Ако тази информация стигне до зловредно настроени, но технически грамотни хора, най-малкото, което може да ви се случи е DDOS атака. По-сериозният проблем е, че чрез нея, може да бъде достигната и друга, по-чувствителна информация. Предупредили сме ви и съвестта ни е чиста.
Мрежата ври и кипи около една прясна новина, която засяга PC играчите: екшън адвенчър играта на Sucker PunchProductionsGhost of Tsushima може би се запътва към настолните ни компютри (и лаптопи, разбира се).
Sony ъпдейтнахa арта за ритейл изданията и на кутията вече не е изрично написано: “Only on PlayStation” (само на Плейстейшън). Това може да означава няколко неща едновременно, но ние сме позитивни хора и избираме да ознaчава, че заглавието се запътва на PC фронта. Ъпдейтнатият арт на играта промотира новия режим на кооперативна игра Ghost of Tsushima Legends (страхотен, впрочем!), който бе добавен допълнително към заглавието с безплатен ъпдейт. Там обаче въпросния надпис вече го няма. Справка, снимката под това изречение:
По-рано логото “Only on PlayStation” беше премахнато от заглавия като Horizon Zero Dawn и Days Gone и всички знаем какво се случи след това – плейстейшън ексклузивите получиха своя PC версия. Освен това в момента Sony са именно на тази вълна – местят някои от големите си заглавия и на мастър платформата, защото усетиха колко пари им носи подобен ход (вярвайте или не – познавам много читави и адекватни хора, които са готови да чакат с години дадена игра да излезе на PC, вместо да си купят конзола, защото “не можели да играят с контролер“, без майтап). Така че да – има голяма вероятност заглавието да ощастливи PC геймърите. А Tsushima, както знаем, е доста яка игра (83% в Metacritic яка).
Длъжни сме обаче да отбележим, че Sony май започнаха да се отегчават от това лого, така или иначе, и може да са го премахнали като част от нова политика на компанията. Например ексклузивните игри за PlayStation 5 вече не са оборудвани с него на кутията. Имаме и друга теория (щото сме солидни теоретици): Ghost of Tsushima ще получи своя собствена PS5 версия. Например игри като Marvel’s Spider-Man: Miles Morales и Sackboy: A Big Adventure – се сдобиха с PS5 версии, но нямат на арта си “Only on PlayStation”. Тази теория обаче издиша, поради един простичък факт – Tsushima няма PS5 версия, но играта вече беше ъпдейтната да върви в 4K резолюция с 60 кадъра на новото японско животно и подобна версия изглежда малко излишна.
За финал – има сериозна вероятност Ghost of Tsushima да дойде на PC платформата.
Светът на научнофантастичните видеоигри е по вселенски необятен. Точно каквото е човешкото въображение, което ги е породило. Поради тази причина, да се направи списък с топ еди-колко-си най-добри Sci Fi игри (да не говорим за такъв, който претендира за изчерпателност) би било некоректно, твърде амбициозно, леко надменно и най-вероятно би предизвикало смесени емоции у читателите.
Затова решихме да си направим вътрешен списък за собствено ползване, който обаче ще споделим с вас, защото ви харесваме. И така – без да претендираме за изчерпателност и кое заглавие с какъв номер трябва да е отпред, споделяме най-любимите си сай фай заглавия:
Star Wars: Knights of the Old Republic
Action role-playing game/BioWare, 2003
Само при мисълта за Sci Fi едно от първите неща, които изскачат наум, е необятната вселена на Star Wars. Попитайте който и да е SW фен коя е най-добрата игра измежду стотиците такива в огромната му вселена. Стига да има годините да я е играл лично навремето, 8 от 10 отговора ще бъдат: KOTOR. Абсолютно независима от филмите (събитията се развиват хиляди години преди тях), играта разказва грандиозна история за добро и зло. Прелюбопитният момент тук е, че можем да играем и в двата спектъра (поради тази причина авторът на тази статия е превъртал KOTOR три пъти). От туиста в сюжета ни побиват тръпки и до днес. Филмовата вселена може и да струва милиарди (питайте Лукас) и да е дала изключително много в световен мащаб, но това, което тя не може да направи, е да даде дълбочината в геймплея и изборите на RPG-игрите като цяло и на KOTOR в частност. Преди Knights of the Old Republicхората не разбираха какво може да се постигне с вселената Star Wars. Гигантският успех на Bioware в случая е, че вкара сивия цвят в нея. Не всичко е “добро” и “зло”. Това промени мисленето ни за целия франчайз, а и за собствения ни морал. Игра, която оставя огромна следа.
За да не е твърде ретро началото, е редно да споменем една много приятна игра във вселената: Star Wars Jedi: Fallen Order. Тя е екшън от трето лице и не може да се похвали с дълбочината и влиянието на KOTOR, но е най-доброто заглавие от новите SW неща. Наскоро получи и next gen пач за новите конзоли, пробвайте я. Редно е да споменем и Star Wars: The Old Republic. Солидно MMORPG, което се сдоби с много фенове през годините. Трейлърите му са феноменални.
Не ме е срам да го призная. На Destiny имам потрошени точно 1021 часа. На Destiny 2 към момента те са…1227 часа. (лесна справка тук:https://wastedondestiny.com/). Макар и натрупани за цели 8 години, би било лицемерно да кажа, че това не е най-великата Sci Fi игра за мен. Така че да – това е моят абсолютен номер едно за всички времена. Когато преди 8 години за пръв път изиграх алфата, осъзнах, че се задава нещо грандиозно. Все пак гледах с насмешка на плана на Bungie за 10-годишна давност на проекта. Днес съм повече от сигурен, че нещата ще се случат. Тук се зародиха приятелства и любови, изпсуваха се всичките ругатни на света (само пробвайте да минете рейд с 6 човека, без никой да умре нито веднъж), избиха се десетки хиляди хора в състезателните режими, получиха се най-великите кооперативни моменти, в които съм участвал. Играта, в която построихме дом от мечтите си. Или по-точно Bungie го направиха за нас (докато ние, играчите, им триехме сол на главите нон-стоп, да не се отпускат). И на фона на хилядите съпътстващи проблеми винаги ще съм им признателен за това.
За незапознатите – класически лутър шутър, но от първо лице. Огромна, дишаща, развиваща се Sci Fi вселена – с различни планети, уникален арт и графика, цялостно топ техническо изпълнение. Има най-различни режими на игра: PvE, PvP, PvEvP (режимът Gambit; в общи линии без аналог досега), уникални рейдове, дневни, седмични, месечни, сезонни и др. мисии и събития. Lore-ът и основната история са тонове, има цели канали, посветени само на тях. Destiny е професия за много стриймъри. Някои от най-любимите ми онлайн хора са от тук: Aztecross, CoolGuy, Fallout Plays, My name is Byf. Към днешна дата Destiny 2 eбезплатна, така че всеки, който не се е докосвал до тази вселена, може да го направи. DLC-тата и част от сезонното съдържание са платени.
Две са уникалните и неповторими неща в тази игра:
Стрелбата е със запазената марка на Bungie. Усещането за оръжията, цялостното движение и ритъм са феноменални. Не съм играл нищо друго, което да се играе толкова добре. Физика, тежест, откос, стотици най-различни пъркове за различните оръжия (по-бързо презареждане след хедшот; първият изстрел в нов пълнител е с по-голяма точност и рейндж; експлозивни патрони и стотици други), десетки типове оръжия, измежду които да избираме (пистолет, помпа, снайпер, гранатомет, smg, скаут райфъл, мечове с рейндж умения, лудница), възможностите за различни билдове са адски разнообразни. Destiny е играта с най-добрата стрелба, правена някога. Точка. Освен това има двоен и троен (!) скок и движението е върховно (но тук има с какво да се похвали и Titanfall 2, повече за нея в Част II).
Преходът и връзката между основните режими е толкова естествен и жизненонеобходим, че не мога да си представя как така човек ще играе само PvE, без да пробва PvP. Някои от най-добрите оръжия за игра в Crucible-a (PvP) се вадят в някои от най-трудните кооперативни мисии (Grandmaster Nightfall, PvE). По този начин, независимо от типа играч, се оказва, че за всекиго има по нещо. Destiny е любов. Велика игра.
Deus Ex Human Revolution
Аction role-playing game/Eidos Montréal,2011
По-горе споменах, че любимата ми Sci Fi игра е Destiny 1/2. Много моля да не бъда разбран погрешно – това не я прави най-добрата. Защото всички знаем, че най-добрата Sci Fi игра изобщо, е оригиналният Deus Ex на Warren Spector и Ion Storm от далечната 2000 година. Това просто си е космически факт. След като я минах и с четирите различни финала, се почувствах като Neo от Матрицата – някой ми дръпна шалтера. Този някой е господин Spector и той заслужава вселенски респект. За добро или лошо тази класика не остаря добре с годините, така че не мога да я препоръчам в оригинал. На драго сърце обаче мога да препоръчам духовния ѝ наследник: Deus Ex Human Revolution. Тя излезе преди 10 години и успя да направи невъзможното – улови неповторимия дух на оригинала. А имено: смазващ дистопичен свят, в който технологиите са взели връх и хората и машините са се слели в едно цяло. Всички вече ползват импланти, виждат през стени, падат от огромни височини, без да се наранят, стават невидими. Към това прибавяме топ история с много политика и шпионаж в нея, примесена с уникален главен персонаж.
Ако Blade Runner e най-киберпънк филмът изобщо, то Deus Ex: Human Revolution е най-киберпънк играта. Има всички белези на този Sci Fi поджанр: мегакорпорации, хакери, многопластова история и онзи специфичен Philip Dick въпрос – Сънуват ли андроидите електроовце? Казано иначе – къде свършва човешкият свят и къде започва този на роботите? Къде точно е границата между тях и има ли изобщо такава? Лично на мен Human Revolution ми допадна доста повече от продължението Deus Ex: Mankind Divided.
Returnal
Third-person shooter roguelike video game/Housemarque, 2021
Изключителнa екшън игра от финландците Housemarque. През годините те се доказаха като много стабилно студио, но без капка съмнение можeм да заявим, че това е перлата в короната им. Едно от задължителните заглавия за Playstation 5 (ако не е и най-задължителното, тъй-като в най-голяма степен се възползва от новия контролер). Returnal е майсторска (наблягам на roguelike в заглавието; при смърт играчът почва отначало, но някои неща остават отключени), плашещо красива, с много силен Alien привкус, многопластова история, полиран до припадък, силно динамичен геймплей, убийствен звук и цялостно техническо изпълнение. Маниаците в жанра твърдят, че точно така са си представяли модерна Metroid Primeигра. Нашият Ивайло Коралски разказа в големи детайли за заглавието в края на април. Вижте експертното му ревю тук.
Super Metroid и Metroid Prime
2-D Action-adventure game/Nintendo, 1994
3-D Action-adventure game/Retro Studios, 2002
Казват, че имитацията е най-висшата форма на ласкателство. И когато твърде много игри започнат да копират твоя стил до степен терминът Mеtroidvania да почне да се използва за тяхното описание, значи си свършил отлична работа. Такъв е случаят с легендата Super Metroid. Впечатляващ 2-D екшън адвенчър, който комбинира приключенски елементи от Legend of Zeldaс платформинга на Super Mario. Заглавието предложи разчупен, нелинеен геймплей за времето си, с щипка мрачна фантастика за атмосфера. Светът е огромен и взаимносвързан, играчите търсят различни оръжия, ъпгрейди и предмети за да прогресират. Един от първите 2-D сайд скролъри, който позволяваше едновременно движение надясно и наляво по картата. Още с тази игра главната героиня Samus Aran се превърна в една от иконите на Nintendo. Ловец на глави с уникален костюм – можеше да става на топка и да се пъха в много тесни пространства, като същевременно с това поставяше бомби и изстрелваше ракети и лазери.
Духовният наследник на играта, но в триизмерната реалност и в перспектива от първо лице, е Metroid Prime от 2002 г. Серията вече се бе превърнала в еталон, но това заглавие даде нов живот на франчайза. Същевременно запази по-мрачните и сериозни нюанси, както и изследването на напълно непознати и странни светове, в които прогресът зависи единствено от находчивостта и креативността на играча. Потапянето в тази среда беше неописуемо. Това е първият Metroid за Gamecube и той остави незабравими спомени.
Dead Space
Sci Fi survival horror videogame/EA Redwood Shores, 2008
Отдавна доказан факт е, че хорър жанрът и научната фантастика вървят ръка за ръка. Ние не сме се отказали да търсим друг разумен живот във вселената, но и до ден днешен никой не може да ни даде гаранции, че той ще е благоразположен към нас (в последните си години дори великият Stephen Hawking застъпваше тази притеснителна теория).
Е, в Dead Space положението е зле. В смисъл на “E тука направо я втасахме, ще се мре“, зле. Епична безнадеждност е словосъчетанието, което най-точно описва ситуацията на клетия инженер в главната роля – Isaac Clarke. Казано иначе – умираш от страх в голяма част от играта, обаче в същото време изгаряш от любопитство да се опиташ да оцелееш в този космически ад, използвайки уменията си да се спасиш от видимо неспасяема ситуация. Корабът USG Ishimura е умопомрачително як сетинг, но и постоянно се скапва, а клетият Isaac трябва да го поправя, решавайки сложни пъзели и загадки в процеса, докато навсякъде го дебнат орди Некроморфи – основните гадове в играта. (Две думи за тях: извънземна инфекция успява да реанимира вече мъртви хора в чудовищни създания. Резултатът е по-гаден, отколкото всъщност звучи.) Освен това Isaac иска да спаси и любимата си Nicole. Напрежението с нож да го режеш. Екшън частта е безупречна. Оръжията са жестоки. Фундаментална част от геймплея е да успееш да отрежеш крайниците на гадините (те си имат много, не ги мислете), което придава допълнителна дълбочина на преживяването. HUD-ът е минималистичен и много помага за пълно потапяне в играта. Основните индикатори за състоянието на главния герой са на самият му костюм, който можем да ъпгрейдваме многократно. Ресурсите са кът (особено на високите трудности). Технически играта беше на много високо ниво още с излизането си. Особено запомнящи се са саундтракът и цялостното озвучаване. Dead Space с право е считана за една от най-добрите Sci Fi сървайвъл хорър игри. Вижте трейлъра по-горе, който завинаги промени отношението ми към детската песничка “Twinkle, twinkle little star”.
Horizon: Zero Dawn
Third person action role playing game/Guerrilla Games, 2017
Материалът почна да става леко мрачен, затова сега ще вкараме много цвят и леки тонове. Холандците от Guerrilla Games напипаха златна ниша с Horizon: Zero Dawn. Близо 10 години те правеха супер стабилната серия Killzone за Sony, преди да създадат големия си хит.
Личното ми мнение е, че докато игрите във вселената на Killzone са наистина добри, нито една от тях не беше system seller (такава, заради която директно да си купиш дадена платформа). Е, Horizon е такава игра. Доказва го и първият геймплей от Horizon Forbidden West – продължението на оригинала, чакаме го по-късно тази година – играта вероятно ще е причина за закупуването на немалко конзоли Playstation 5. Визуално е феноменална, каквато впрочем бе и Zero Dawn, когато се появи на бял свят.
Действието в оригинала се развива в 31 век. Човешката раса се е върнала в каменната ера и живее на отделни племена. Е, почти в каменната, защото притежава някои ограничени технологии (останали от преди Войната). По-интересното е, че тук хората са на втори план, защото в този свят те са тотално изместени от нов вид, населяващ Земята – роботизирани създания в най-различни животински форми бродят из всички краища на света. По принцип повечето от тях са кротки, но сюжета се завърта около това, че съществата започват да проявяват нарастваща агресивност към хората. Главната героиня е Aloy – ловец от едно от човешките племена, която бива прокудена от племето си. За да оцелее, Aloy се научава да ловува тези опасни машини, а в процеса се сдобива с ценни умения, незаменими технологии и разкрива истината за техния произход. Историята върши отлична работа и проследява класически Sci Fi теми като тази за изкуствения интелект в нов и интересен сетинг. Сюжетът ни представя изненадващо комплексна и многопластова история като за open wоrld игра. Той изследва и противопоставянето между красотите и опасностите в този нов (отворен) свят, което допълнително се подсилва от факта, че (повтарям) хората вече не са доминиращия вид.
Природата си е взела своето и светът е зелен, цветен, тучен, пленяващ и пълен с опасности. Въпросните робо-животни не са шега работа и за ловуването им ще са ви необходими много знания и умения, което придава на заглавието усещането за игра в играта. Никога преди не съм ползвал толкова много Photo mode-a. Horizon: Zero Dawnе произведение на изкуството, оживяла картина от любим художник и времето, прекарано с нея, си заслужава отвсякъде.
Fallout 3
Post-apocalyptic action role-playing open world video game/Bethesda Game Studios, 2008
Не е много ясно защо, но постапокалиптичните светове заемат сериозно място в научната фантастика. Вероятно защото начинът, по който живеем, не предвещава нищо добро. Или пък защото човешкият ум и въображение са обречени да се докосват до крайности в търсенето на отговори. Такава крайност е непрестанното задаване въпроса “Ама все пак, КАКВО ще се случи след КРАЯ?“. Що се отнася до видеоигрите през годините този въпрос е задаван много пъти и е намирал своите отговори в различни игрови жанрове. Дори Fallout серията е претърпяла редица промени във времето, опитвайки се да даде отговор. Все пак, струва ни се, че Fallout 3 е играта, която в най-голяма степен даде такъв, а и е считана от мнозина за най-добрата в серията. Има защо. Разполагаме с огромен и отворен сендбокс свят(можеш да тръгнеш накъдето пожелаеш, да изпълниш който и да е куест, в каквато поредност искаш; все пак има основна история и рамка, която крепи цялостната структура на играта; също така много от страничните куестове допълват тази рамка) и комплексен инструментариум за създаване на основен герой. Bethesda (в типичния си Elder Scrolls стил) ни казват с тази игра: Ето ви един смазващ постапокалиптичен свят, забавлявайте се. И на нас това определено ни хареса. Конкретно тази трета част наложи най-успешно доста интересен Sci Fi сетинг (познат ни от миналото), който може да бъде определен единствено като “ретро футуризъм”. От една страна имаме купища нови технологии и машинарии, с които борим опасностите, а от друга светът е застинал в 1950 г. – годината, в която оцелелите от апокалипсиса хора са се затворили в бункерите и са ги отворили (в този случай) 322 години по-късно. Идеята определено е интересна и след Fallout 3 се появиха редица игри с подобен сетинг – Outer Worlds, Routine, Insomnia, Super Motherload, Far Cry 3: Blood Dragon, Hoodwink и други. Одобряваме!
Редно е да споменем, че великата и адски любима ни Bioshock (ще си говорим за нея в Част II) серия, която има сходства в сетинга, стартира година по-рано от Fallout 3 (2007), но пък оригиналният Fallout на Black Isle Studios и Tim Caine е от 1997 г., а от там тръгва цялата идея.
SOMA
Sci Fi survival horror videogame/Frictional Games, 2017
SOMA е сървайвъл хорър игра на шведите Frictional Games. Като автори на игралните серии Penumbra и Amnesia, спокойно можем да кажем, че това са царе на хоръра. Защо обаче играта им намира място в този материал? Заради брилянтно поднесената и измислена история, предаденa толкова добре именно с изразните средства на видеоигрите. Така че оставяме настрана геймплея, хорър елемента и уникалния сетинг и се фокусираме върху историята.
SOMA e разказ за екзистенциалния кошмар на личната идентичност и докъде се простира тя. На гръцки думата означава “тяло“ (от там и термина “психосоматичен”). Големият въпрос, който играта задава, е: “Може ли идентичността да продължи да съществува без тяло?”
Рано в играта попадате на робот, който е убеден, че е човек. И то много конкретен човек с много истински спомени. Независимо дали отговаряте с “да“ или “не“ на горезпоставения въпрос, за да прогресирате в сюжета, трябва да изключите въпросния робот и да убиетe човека, който той твърди, че е. През цялото време машината е наясно с вашите действия. Изразните средства на видеоигрите правят тази философска дилема далеч по-сложна, отколкото може да бъде описана в една книга или на филм (подобно на пъзел платформъра The Swapper, където трябваше непрестанно да убиваме собствените си клонинги, за да продължим напред). SOMA отлично се заиграва с концепцията за емпатия към интелигентните машини и принуждава играчите да правят много трудни избори. Също така ги кара да си задават много сериозни въпроси за същността на човешката природа, морал и еволюция. Финалът спира дъха и остава за много дълго врее в съзнанието.
Прибавяме към уникалното стори факта, че играта черпи вдъхновение от велики филми като Пришълецът и Бездната (още повече, че действието и тук се развива на дъното на океана) и се получава доста сложна психологическа картина и чувство на тотална изолация и самота.
БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ
Elea
Sci Fi adventure game/Kyodai, 2018
България има с какво да се похвали в този обемист материал. EleaеSci Fi адвенчър, който излезе през 2018 г. Към момента може да бъде играна на всички големи платформи – Playstation, Nintendo Switch, Xbox, PC, постижение само по себе си. Поради ред причини ми е трудно да бъда напълно безпристрастен, но ми се струва, че няколко неща трябва да бъдат казани задължително. Първо играта изглежда феноменално и към днешна и как това нещо е постигнато от инди студио с основен екип, съставен от двама души (без да броим сценариста, композитора и един младеж, дето не се задържа дълго), не проумявам. Второ такива игри просто не се правят вече и това придава на заглавието уникален статус. Тиха, красива, с изключително дълбока и трогателна история, действието се развива паралелно на две коренно различни места, прекрасно озвучена. Не на последно място тук имаме житейска комбинация от щастливи събития, която събира създателите на Elea с един от най-добрите филмови сценаристи в България в последните години – Дечо Таралежков (впрочем той е и фронтмен на групата Stop TheSchizo, която набира скорост) и талантливия и млад диджей и вече аудио човек в Ubisoft SofiaZimone (Симеон Христов). Играта получи две много важни номинации за озвучаване. Задължително заглавие.
Surviving Mars
Strategy, Sci Fi city building simulation video game/Haemimont Games, 2018
2018 г. ни дари и с това бижу на Haemimont Games, което продължава да е актуално и днес (често я включват в промоции, дебнете и ще я купите на отлична цена). Много приятна космическа стратегия, в която трябва да оцелеете на Марс. Толкова за нея, продължаваме напред.
Майтапът настрана – това става посредством умно менажиране на редица оскъдни ресурси, с които строите човешка колония на Червената планета. Играчът добива ресурси като гориво, редки метали, вода, строи огромни куполи и се грижи за добруването на хомосапиенсите, затворени в тях. Това не е проста работа – човечетата могат да страдат от недохранване или пък да решат да се самоубият, защото са повярвали на Илон Мъск и са изоставили бабината къща в Априлци с гледка към Балкана и голям, зелен двор. Има и друг елемент на оцеляване, трябва да строите отбранителни съоръжения и да се защитавате от зли корпорации, които също търсят място под червеното слънце. Играта съчетава оптимизъм с реализъм и е много приятна глътка въздух. Такива заглавия също не се правят вече и според мен Haemimont Games нацелиха прекрасна ниша с нея. Едно предупреждение: Surviving Mars е агресивно пристрастяваща!
Phoenix Point
Sci Fi turn based strategy videogame/Snapshot Games, 2019
Ако си мислите, че Phoenix Point е духовният наследник на оригиналната X-COM поредица, ами да – така е. Ръководител на това малко, независимо, българско студио е Julian Gollop – британецът, отговорен за легендарния франчайз през 90-те години на миналия век.
Действието се развива през 2047 г. Земята е нападната от чудовищни извънземни, които сякаш са взети от романите на H.P.Lovecraft (от трейлъра разбираме, че студиото целенасочено търси такава аналогия). Играчът стартира само с едноименната база Phoenix Point и се изправя пред редица стратегически и тактически предизвикателства. Оказва се, че извънземните, освен че са отвратителни на вид, могат да се адаптират ужасно бързо към тактиките, оръжията и технологиите, които прилагате за борба с тях и започват да мутират, а с това стават и далеч по-опасни. На този фон трябва да прибавим и различните човешки фракции, като всяка дърпа килимчето към себе си. Може да се окажете в ситуация на война с всички едновременно – хора и извънземни. Неприятно, но България вече го е правила през Втората световна – няма страшно. Как се справяте с различните предизвикателства обаче, може да доведе до различни краища на играта. Имате да менажирате икономика и дипломация, за да оцелеете. Битките са в типичния за серията походов стил. Комплексна, интересна, страхотна игра.
Следва продължение…
This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Cookie settingsACCEPT
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
